Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 849
10.12.2020г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Гергана
Мазгалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 787 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек (АПК), във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано по жалба на „Триумф“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Х.,
ул.“Д. М.“ №**, ет.**, ап.**, с ЕИК *********, представлявано от управителя
С. С. К., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
ФК-423-0032654/31.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект –
смесен магазин, находящ се в с.К. и забрана достъпа до него за срок от
14 дни.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорвания
административен акт. Счита се, че при издаването му административният орган не e изпълнил задължението си да го мотивира, а продължителността на ПАМ не
съответствала на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Смята се, че административният
орган стигнал до изводи и приел за установени факти, без същите да били подкрепени
със събрани в тази връзка годни доказателства. Сочи се, че в протокола по чл.50
от ДОПК, липсвала каквато и да е констатация, че за извършената покупка не била
издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта и въведено в
експлоатация фискално устройство. От друга страна, не било посочено издаването
на дневен отчет, нито бил приложен такъв като доказателство по преписката. За
първи път за такъв се говорило в заповедта, както и за описа на наличните в
обекта парични средства. Тоест, в заповедта административният орган се бил
позовавал на доказателства, които не били надлежно събрани, по време на
проверката. Освен това, посочените в заповедта обстоятелства не съответствали на
действителната фактическа обстановка. В случая извършената от проверяващия екип
контролна покупка била регистрирана от фискалното устройство в обекта от
лицето, извършило продажбата, още преди проверяващият инспектор да го напусне,
като фискална касова бележка му била представена, но той не я бил признал, тъй
като в нея не били посочени вида и броя на закупените стоки. Сочи се, че
покупката била маркирана веднага, но с грешен код, което довело до неправилното
и неточно изписване на вида на стоката. По отношение на констатираната от
контролните органи касова разлика се твърди, че сумата от 94 лева била оставена
в обекта от управителя на дружеството за заплащане на част от получената на
23.07.2020г. доставка на цигари, за която била издадена фактура, на която
пишело, че плащането било отложено за срок до 7 дни. Сумата не била малка,
затова дружеството я заплащало на части.
На следващо място се счита, че заповедта е незаконосъобразна поради
непосочване в нея на тежестта на нарушението, както и на последиците от него,
изложени били само теоретични положения. Не бил отчетен характерът на
извършеното нарушение, както и цялостното поведение на търговеца. Относно
продължителността на срока на ПАМ се сочи, че органът приел наличие на
определени обстоятелства, но тези обстоятелства не били ясно и конкретно
визирани, а общо дефинирани. Същите по недвусмислен начин следвало да
установяват степента на засягане на държавния интерес, което да обосновавало
продължителността на срока за запечатване на обекта. Счита се, че като се има
предвид конкретно установените в хода на проверката обстоятелства – стойността на
продажбата, представената по делото разпечатка от КЛЕН, опровергаваща
неиздаването на касова бележка, извършването на нарушение за първи път, можело
да се каже, че продължителността на ПАМ не съответствала на принципа за
съразмерност, уреден в чл.6 от АПК. Твърди се също, че целта на закона - спазване на законовите норми и осигуряване
на бюджетни приходи, нямало как да бъде постигната в случая, тъй като обектът
нямало да извършва търговска дейност 14 дни, да реализира приходи, с които да
си заплати задълженията, вкл. и евентуално наложената санкция за нарушението.
Подробно се развива тезата, че издаването на заповедта за ПАМ преди издаване на
наказателно постановление е незаконосъобразно.
По изложените съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се
разноски по делото.
В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя акцентира
върху твърдението за издадена фискална косова бележка непосредствено след
продажбата. Счита, че не е налице извършено нарушение. Сочи се, че дори и да се
приемело наличие на такова, то същото не било по чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в писмен вид и в съдебно заседание, чрез
процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. В
хода на съдебния процес релевира твърдение за наличие на отпаднал правен
интерес за оспорване на заповедта, доколкото жалбоподателят се възползвал от
възможността по чл.187, ал.4 от ЗДДС – да заплати санкцията, поради което била
издадена заповед за отмяна на наложената административна мярка. Претендира
разноски. В случай на уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0032654/28.07.2020г. /л.21/,
на 28.07.2020г. била извършена проверка
от органи по приходите на търговски
обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС, находящ се в с.К.
и стопанисван от „Триумф“ ООД, представляващ смесен магазин, в който се
извършвала продажба на млечни продукти, колбаси, захарни изделия, безалкохолни
напитки, бира, консерви, алкохол, топли напитки, перилни и почистващи
препарати. В касата били намерени парични средства, които били описани в опис.
В момента на проверката трудова дейност упражнявало лице, което попълнило
декларация Кд -116. Плащанията били в брой. При извършена контролна покупка на
два броя линцери и един брой минерална вода и при заплащане в брой на сума в
размер на 1.50 лева, лицето Е.Н.Н., преди легитимация, не отпечатало и
предоставило фискална бележка. Приходите от продажби не се отчитали от
поставеното в обекта ФУ.
С оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № ФК-423-0032654/31.07.2020г. на началник
отдел “Оперативни дейности„ - Пловдив при ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ – смесен магазин,
находящ се в с.К., обл.Х., стопанисван от Триумф“ ООД, и „забрана за достъп
до него“ за срок от 14 дни. Като фактически основания за издаване на процесния
акт е взета предвид установената с ПИП фактическа обстановка по случая, като е
посочено, че на 28.07.2020г. в 12.30ч. при извършена оперативна проверка на
обект – смесен магазин, находящ се в с.К., обл.Хасково е установено, че за осъществената
контролна покупка на стоки – два броя линцери
и един брой минерална вода, на стойност 1.50 лева, платена в брой на лицето,
работещо в обекта Е.Н.Н. в качеството му на продавач, от И. Б. – проверяващ, преди
легитимация на органа по приходите, не бил издаден фискален касов бон от
въведеното в експлоатация ФУ “Tremol ZM-KL с рег. Номер на ФУ в НАП №4137315, с ИН на ФУ ZK034867, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба
Н-18 от 2006г. на МФ. Издаден бил дневен отчет „Х“ №002771/28.07.2020г., а
извършеното нарушение се доказвало и от установено наличие на положителна
разлика в размер на 94.10 лева между наличните парични средства в касата и
248.10, съгласно приложения опис на паричните средства в касата към ПИП АА
№0032654/28.07.2020г. В заповедта за изложени мотиви, обосноваващи
продължителността на срока на ПАМ.
Издадената заповед е връчена на законния представител на дружеството на 11.08.2020г.
По делото бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Е.Н.Н.. Същият посочва, че работи в смесения магазин в с.К. на фирма
„Триумф“ ООД. На 27 или 28 август в магазина влязла една госпожа, която купила
два линцера и една минерална вода, дала точни пари. Той дал стоките и тръгнал
да ги маркира на апарата. Жената бързала. Всички неща, които купила били от по
0.50 лева, затова в бързината маркирал направо 1.50 лева. Същия ден бил на
зъболекар и не бил добре, а тя бързала и в бързината, вместо по отделно
маркирал покупките заедно и погрешно натиснал кода на стоката салам. Тя се
върнала да вземе касовата бележка, погледнала я и казала, че не я признава.
След това се представила и започнала да проверява. Заявява, че имал 94.10 лева
повече в касата, която сума била оставена от собственика за изплащане на
консигнация на стоки. Сумата трябвало да регистрира в книгата за отчет, но
забравил поради болки и световъртеж, следствие от посещението при зъболекар.
При така установената
фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл.168 от АПК, вр.
чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена до Административен съд - Хасково в рамките на законоустановения
срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
Възраженията на ответника за недопустимост на оспорването поради отпаднал
правен интерес са неоснователни. Недопустимостта на жалбата се преценява на
основанията по чл.159 АПК. В случая предмет на проверка е издаденият от
началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП индивидуален
административен акт, който е неблагоприятен за страната, подала жалбата.
Прекратяване действието на принудителна административна мярка с представената
по делото Заповед № ФК-ЗОЗ-174/13.11.2020г., не представлява оттегляне на
административния акт в хода на съдебното производство. Тя е от значение за
изпълнение на мярката, не и за законосъобразността на акта за налагането ѝ
и е неотносима към допустимостта на обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган - Началник отдел „Оперативни
дейности“- гр.Пловдив при ЦУ на НАП, който е надлежно упълномощен със Заповед
№ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП /л.32/.
Заповедта за прилагане на ПАМ е съставена в изискуемата писмена форма и
съдържа както фактически, така и правни съображения, обосноваващи издаването ѝ,
които кореспондират помежду си. В разпоредителната част на акта има ясна
информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и
за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и
ясно са описани фактическите данни, въз основа на които е наложена
административната мярка, с отразяване на информация за дата, място на извършеното
нарушение, данни за търговския обект и конкретно за липсата на издаден фискален
касов бон. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на
запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС, респ. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен
акт.
При извършената служебна проверка не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на атакувания акт.
Наложената с оспорената заповед ПАМ е за констатирано нарушение на чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Съгласно нормативния текст, в
приложимата редакция - бр.9 от 2020г., в сила от 31.01.2020г., „всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се
извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в
електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т.
1, 4, 7 и 8“.
В случая, установеният при проверката на 28.07.2020г. с смесен магазин в с.К.,
стопанисван от „Триумф“ ООД, факт е неиздаване на фискална касова бележка при
контролна покупка на два броя линцери и една минерална вода. В тази връзка
административният орган е издал оспорената заповед, като е наложил мярката с
продължителност от 14 дни.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, буква
„а“ от ЗДДС, при неспазване реда или начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба спрямо лицето се
прилага принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции.
Формулировката на разпоредбата показва, че при налагането на ПАМ на
административния орган е дадена оперативна самостоятелност мярката да бъде
наложена за срок до 30 дни. При
определяне на продължителността на мярката обаче органът самостоятелно следва
да извърши преценка на всички факти и обстоятелства и да определи срока при
спазване на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. При упражняване на
оперативната самостоятелност следва да се съобрази цялостното поведение на
конкретния търговски субект – както установените при конкретната проверка
обстоятелства, така и неговата коректност към бюджета чрез наличие на други
нарушения на фискалната дисциплина или непогасени публични задължения.
Настоящият състав намира, че в
конкретния случай визираните обстоятелства не са анализирани. Не е отчетен и
съществен факт, а именно издаването на фискален бон, непосредствено след
извършване на покупката. Наличието на такъв (видно от контролна лента - л.9),
макар и за различна стока и количество, но на стойността на извършената покупка
– 1.50 лева, е доказателство, че реално ощетяване на фиска не е налице. От
съдържанието в заповедта става ясно, че изложените мотиви относно определянето
на срока на ПАМ са твърде общи и не съдържат конкретни доводи, относими към „Триумф“
ООД.
Посочените от органа цели за налагане на ПАМ са преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимост от време за
създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца, промяна в
начина на извършване на дейността, правилно отразяване на оборота, спазване на
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите документи
към НАП. За постигането им обаче е използвана несъразмерна мярка и не е
направена балансирана преценка на конкретните факти по случая. Макар да се е
позовал на принципа на съразмерност административният орган не е взел предвид
тежестта на нарушението, последиците от извършването му, поведението на търговеца
и наличието на други извършени нарушения. Определеният 14-дневен срок за
действието на ПАМ не дава яснота за това как е формирана волята на
административния орган за определяне на точно тази продължителност.
Съблюдаването от административния орган на принципа на съразмерността,
установен с чл. 6 АПК, означава, че при издаване на акта не могат да се засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимите за целта и че
когато се налага такова засягане това следва да става с мерки, които са
по-благоприятни за гражданите и организациите.
Съдът приема, че в случая с издаването на процесната заповед се накърняват
правата на жалбоподателя в степен по-голяма от необходимото. В желанието си да
мотивира заповедта относно продължителността на срока органът е използвал бланкетни
мотиви за необходимост от спазване на данъчната дисциплина, които не са ясно и конкретно
мотивирани.
Гореизложеното води до извода за налагане на ПАМ, която не съответства на
преследваната с нея цел, в нарушение на чл.6, ал.2 от АПК, което има за
последица отмяната на оспорената заповед.
При този изход на спора и предвид направеното искане и представения
своевременно списък на разноските, съдът намира, че на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски в размер на 350 лв., от които 50 лв.
- държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно,
доколкото същият е бил догорен дори под установения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
ФК-423-0032654/31.07.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив
при ЦУ на НАП,
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.София да заплати на „„Триумф“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Х., ул.“Д. М.“ №***, ет.***, ап.***, с ЕИК *********,
представлявано от управителя С. С. К., разноски по делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС по реда на АПК
в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: