Р Е Ш E Н И Е
№ 123
гр. Перник, 10.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд–П.***, в публично съдебно заседание
проведено на четиринадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Слава
Георгиева
при съдебния секретар Е. В.***,
като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 123
по описа на Административен съд–П.*** за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „***“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П.***, кв. „***“ № ***, представлявано от управителя Л.Д.Д.,
срещу заповед № 1158з-32 от 19.11.2020г. на началник сектор „Пътна полиция“ към
Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) – П.***. Със заповедта е отказано възстановяване на идентификационен номер на лек
автомобил, марка „***, модел „***“, без автентичен номер на рама, собственост
на „***“ ЕООД, гр. П.***.
В жалбата
се твърди, че оспорената заповед е издадена при неспазване на предвидената в
закона форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Иска се заповедта да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и с адв. К. Т.***, от АК–Велико
Търново поддържат жалбата. Пълномощникът пледира атакуваната заповед да се
отмени като незаконосъобразна и да се присъдят сторените по делото разноски, за
което искане представя списък по чл. 80 от Гражданскопроцесуалния кодекс ГПК).
Ответникът по жалбата – началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР–П.***,
редовно уведомен, за представител изпраща
главен юрисконсулт З. В.***. Оспорва жалбата и пледира жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
По
допустимостта:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от активно легитимирано лице,
имащо правен интерес да атакува процесната заповед като неин адресат, срещу
надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно оспорване
индивидуален административен акт.
Административен съд – П.***, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено следното:
По фактите:
От името на „***“ ЕООД, гр. П.*** е поискана първоначална регистрация на
превозно средство – лек автомобил марка „***, модел „***“, с идентификационен
номер на рама: ***, видно от заявление № 201158016575 от 17.11.2020г. за
първоначална регистрация (л. 43 от делото) депозирано пред ОД на МВР–П.***. Към заявлението са представени изискваните от
чл. 12а, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 6, т. 11 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
документи за първоначална регистрация на МПС с предходна регистрация в
държава-член на ЕС – свидетелство за регистрация част I (л. 37-39 от делото), документ за придобиване на
собствеността с данни за идентификация на превозното средство (л. 40-41 от
делото), декларация за придобиване на собствеността (л. 27 от делото),
удостоверение във вр. с чл. 2, ал. 1 (л. 29 от делото) и декларация по чл. 11,
ал. 1, т. 1 (л. 28 от делото) от Наредбата
за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, както и са
приложени копия на документите, съгласно чл. 12а, ал. 6 от Наредба № I-45 от
24.03.2000г.
Извършена е проверка. Съставен е протокол № 1158р-10595 от 18.11.2020г. (л.
42 от делото). В същия е посочено, че е извършена проверка на 8 (осем) броя
МПС, измежду които „***“, рама: ***,
двигател ***, което ППС е предмет на
заявлението за първоначална регистрация. В протокола липсват заключения на комисията
по отношение на процесното МПС.
Въз основа на тези събрани в хода на административното производство
доказателства, на 19.11.2020г., със заповед № 1158з-32 от 19.11.2020г., на
основание чл. 6 от Наредба № 8121з-1 от 02.02.2018г., е отказано възстановяването
на идентификационния номер на лек автомобил, марка „***, модел „***“, без
автентичен номер на рама, собственост на „***“ ЕООД, гр. П.***.
В хода на съдебното производство се допусна и изслуша съдебна
автотехническа експертиза, която като неоспорена от страните се цени в цялост.
Въз основа на нея се приема, че типичното място, на което трябва да бъде вбит
идентификационния номер на рамата на процесния модел автомобил е на надлъжната
греда вдясно, зад задна дясна седалка. Тази област в случая е силно ерозирала,
в резултат на което не може да бъде разчетен нито един от символите на номера
на рамата. При тази марка и модел автомобил идентификационният номер на рамата
следва да е записан също и на неподвижно закрепена табела върху ламарината,
разделяща двигателния отсек от пътническия салон, като вещото лице е
установило, че в тази област в случая е налице производствена табела,
неподвижно закрепена с нитове върху ламарината, изработена от алуминиева сплав,
като върху нея се наблюдават вбити следните символи: ***. В автомобила е монтирана и втора производствена
табела, неподвижно закрепена с нитове на ламарина, разделяща двигателния отсек
от пътническия салон, изработена е от алуминиева сплав, а върху нея, с вбити
символи, се наблюдават няколко надписа, както следва: моделен код – ***; тип на двигателя – ***; код на цвета – ***; код на интериора – 29W; код на опциите – U01; трансмисия – V5MT1. Информацията, отразена върху монтираните на МПС
табели отговаря на описаните в писмо от официалния представител на марката
характеристики (л. 63 от делото). МПС-то отговаря като цвят на кода за цвета на
конкретната рама – *** (dark blue). Автомобилът отговаря като цвят, тип на двигателя и вид трансмисия,
посочени в удостоверението от официалния представител на марката за този
идентификационен номер на рама на МПС. Установеният идентификационен номер на
рама *** напълно съответства на отразения в копията на
документи на МПС, приложени към заявлението и по делото. Закрепването на табелата с данните на лекия автомобил
отговаря на БДС ISO 4030 (точка 5.2). Конкретното МПС е произведено за пазара в Австрия. Според
вещото лице не е налице пречка за установяване идентификационния номер на
рамата на процесния автомобил, тъй като същият е отразен на описаната табела и
отговаря на данните в австрийското свидетелство за регистрация на МПС, както и
съответства на документите, издадени от официалния представител на марката.
При така установените факти, които се
възприеха от представените и приобщени по делото доказателства, настоящият
съдебен състав на Административен съд–П.***, като извърши цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган и в
законоустановената писмена форма, поради което представлява валиден
индивидуален административен акт.
Процесната
заповед е в писмена форма и формално отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. С оглед на изложеното не се
констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
При
издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и е нарушен материалният закон.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
условията и редът за регистриране... на моторните превозни средства (МПС) се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи, като в тази връзка приета е Наредба № I-45 от
24.03.2000г.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗДвП ППС се регистрира на името на неговия
собственик по поставения от производителя идентификационен номер превозните средства
(ПС).
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. ПС се регистрират
по идентификационен номер (VIN),
категория, марка и други данни от представените по реда на глава втора
документи.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. ПС, на които не
може да се установи поставеният от производителя VIN, не се регистрират, като съгласно ал. 2 на с. чл. документите за тях се задържат и се уведомяват
съответните органи.
Съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП, пътно превозно средство с
подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато
не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от
производителя, а възстановяването на идентификационния номер се извършва по
ред, определен от министъра на вътрешните работи, като в тази връзка приета е
Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018г. възстановяването
на VIN представлява повторно поставяне на
оригиналния идентификационен номер върху рамата (купето или шасито) на ППС.
Съгласно чл. 5 от Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018г. на възстановяване
подлежи идентификационен номер на ППС, в изрично изброени хипотези в т. 1 до т.
5.
Съгласно чл. 6 от Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018г. на възстановяване не подлежи VIN на ППС, чието автентично съдържание не е
установено.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018г. за възстановяване на VIN на ППС се назначава постоянна комисия,
която извършва действията по чл. 8, т. 1 – 4 за установяване на автентични идентификационен
номер на ППС.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 8121з-1 от 2.01.2018г. при
възстановяване на VIN към заявлението за регистрация се
прилагат и три снимки на хартиен носител (една от външно заснемане на ППС, една
от заснетия идентификационен номер на ППС преди възстановяването и една след
възстановяването), направени при заснемането по чл. 8, ал. 1, т. 2 (от
комисията).
От посочените разпоредби, съпоставени с изложените в заповедта аргументи се
налага извод, че в конкретния случай административният орган е смесил различни
производства що се отнася до регистрацията на ППС и до възстановяване
идентификационен номер на ППС (решение № 6060 от 19.05.2021г. на ВАС по АД № 622/2021г.; Решение № 14225
от 20.11.2018 г. на ВАС по АД № 13907/2017г.; Решение № 1960 от 12.02.2019г. на
ВАС по АД № 1649/2018г.; Решение № 7659 от 24.06.2015г. на ВАС по АД
№ 14863/2014г.). От събраните по делото доказателства, включително от
обстоятелствената част на заповедта, в която се сочи, че е разгледано заявление
№ 201158016575/20, безспорно се установява, че административният орган е
сезиран с искане за регистрация на процесното МПС, за което се дължи
произнасяне по реда на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Въпреки това, видно е от съдържанието й, с
процесната заповед е отказано възстановяване на VIN на процесния автомобил, за което е приложима Наредба №
8121з-1 от 2.01.2018г.. Органът обаче не е изложил никакви
съображения за невъзможността да бъде установен, респ. възстановен
идентификационният номер на конкретния автомобил, чиято регистрация е била
поискана. По делото не се представиха доказателства
за инициирано, образувано и проведено производство по възстановяване на VIN на процесния автомобил.
При тези данни се налага извод, че административният орган е подменил
предмета на производството, с който предмет е винаги обвързан в случай на
сезиране. Сезиран с искане за първоначална регистрация на процесното ППС, за
което се дължи произнасяне по реда на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. органът е отказал възстановяване на
идентификационен номер на това ППС. При
това положение на са били налице условия за произнасяне с акт, основан в
разпоредба, и то бланкетна-чл. 6 от Наредба № 8121з-1 от 02.01.2018г., тъй като
тя не регламентира реда и начина на установяване на автентичния номер на ППС. Като
следствие неправилно с процесната заповед е постановен отказ да бъде
възстановен идентификационния номер на ППС, тъй като не е проведено
производство по възстановяване на номера, част от което е и установяването на
автентичността на съдържанието му, като се изследва дали същият може да бъде възстановен, а същевременно в акта не са посочени и
еднозначно фактически съображения, обвързващи квалифицирането на производството
като такова – за възстановяване на VIN на ППС.
На следващо място, налице е и съществено противоречие в мотивите на
оспорената заповед – между фактическите
и правни основания, обусловили издаването на акта. Фактически заповедта
е основана в заявление за първоначална регистрация, както и посочено е, че е
извършена съвкупност от действия по идентификация на ППС в ОД на МВР – П.***,
съгласно § 2, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Като резултат обаче
прието е, че не се установява автентичния VIN на автомобила (а не, че ППС не може да бъде надлежно
идентифицирано, за да бъде регистрирано, каквото е заявено, и поради какви
причини), а като правно основание за издаване на заповедта посочена е
разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 8121з-1 от 02.02.2018 г., която наредба
регламентира реда вкл. за възстановяване на VIN, но не и реда за регистрация на
ППС.
Допуснато е противоречие и между така противоречивите мотиви на заповедта и
постановения диспозитив (разпоредителна част) на акта, с който диспозитив е
отказано възстановяването на идентификационния номер на процесния автомобил,
каквото не е заявено, но в който диспозитив, не на последно място, се съдържа и
указание актът да бъде съобщен като отказ за регистрация.
Допуснатите противоречия представляват съществено нарушение, тъй като
препятстват възможността на адресата на заповедта да разбере каква е волята на
административния орган във връзка със заявената първоначална регистрация на
процесното МПС, както и на какво точно основание органът се е произнесъл, за да
може да изложи своите съображения и възражения, съответно да реализира защитата
си. Допуснатите противоречия препятстват и съдебната проверка за
законосъобразност на производството.
Предвид изложеното е налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената
заповед по чл. 146, т. 3 от АПК.
Във връзка с горното и за пълнота на
изложението, ще се отбележи следното: В процесното производство, инициирано по
заявление за първоначална регистрация, вкл. що се отнася до идентификационния
номер на ПС, се дължи извършването на действия по идентификация по реда на Наредба
№ I-45 от 24.03.2000г. По делото, като част от административната преписка, се
представи протокол за идентификация на ППС. Този протокол обаче няма
съдържание, което да удостовери, че е проведена процедура по идентификация по
смисъла на § 2, т. 8 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. във връзка със
заявената първоначална регистрация на ППС. В този протокол, съдържащ списък на
осем броя МПС, процесното МПС е описано само с „номер на рама“, тип и номер на
двигателя. Липсват констатации за невъзможност за идентифициране на това ПС,
представено за идентификация съгласно изискването на чл. 12а, ал. 1, т. 1,
които констатации, трябва да са във връзка с прилагането на способите по § 2,
т. 8 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., и които на свой ред могат да мотивират
отказ за извършване на първоначална регистрация, основанието за което е в чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Релевантен
за производството по регистрация на ППС факт, с оглед разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 от ЗДвП, е наличието или липсата на
идентификационен номер. За законосъобразност на изявлението за отказ от
регистрация е достатъчно установяването по несъмнен начин на обстоятелството,
че VIN на представеното за регистрация ППС е подправен, заличен или повреден. В
процесния случай, с оглед доказателствата по делото, за да се постанови отказ,
достатъчно, но необходимо, е било установяването, че номерът е
заличен/повреден, тъй като същият не е открит от дясната страна на шасито, рамата или друг подобен елемент на ПС (арг. от т. 2 във вр. с т. 3, част Б,
Приложение III на Регламент (ЕС) № 19/2011 на Комисията от 11 януари 2011 година относно изискванията за одобрение на типа на
поставяните от производителя задължителни табели и на идентификационния номер
на превозното средство за моторни превозни средства и техните ремаркета... във
вр. с
Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (отм.) и
Директива 70/156/ЕИО на Съвета (отм.), но отказ от регистрация не е постановен.
Законодателят
обаче, не е въвел изрична забрана за
регистрация на ППС с повреден, заличен пр. идентификационен номер на ППС, вкл.
и в случай на такова установяване при проверката по повод заявление за
регистрация на ППС. Регистрация е допустима съгласно чл. 143, ал. 4 от ЗДвП, но
след възстановяване на автентичния VIN, поставен от производителя.
Възстановяването се извършва по реда на Наредба № 8121з-1 от 02.01.2018г.
Постановяването на отказ за първоначална регистрация на основание чл. 143, ал.
3 от ЗДвП е предпоставка за провеждане на производство по установяване
автентичното съдържание на липсващия идентификационен номер, което е част от
производството по възстановяване на VIN, а регистрация
може да бъде инициирана отново и извършена, въз основа на позитивен
административен акт (заповед за възстановяване по чл. 10 от Наредба № 8121з-1 от 02.02.2018г.), след
възстановяване на номера и след подаване на заявление, съобразено с
разпоредбата на чл. 13 от Наредба № 8121з-1 от 02.02.2018г.) Предвидената в
тази наредба процедура е самостоятелно административно производство, каквото
видно е от данните по делото в процесния случай не е инициирано, нито е
проведено.
Във
връзка с горното и предвид неяснотата
относно предмета на проведеното пред административния орган спорно
производство, ще се посочи, че от приетата по делото експертиза, неоспорена от
страните и ценена от съда, се установи безспорно, че автентичният
идентификационен номер на процесното ППС е заличен поради силна корозия на
зоната, в която следва да се намира. Това е основание за отказ от регистрация,
но и предпоставка за провеждане на производство по възстановяване на номера.
В случая,
идентификационният номер е установим, тъй като е вбит и върху закрепена на
автомобила, неподвижно и с нитове, задължителната производствена табела на
производителя. Вещото лице дава категорично заключение, че установеният
идентификационен номер *** напълно съответства на отразения в копията на документи на МПС,
приложени към заявлението и по делото, че информацията върху тази табела
напълно отговаря на данните и характеристиките на ПС, съдържащи се в писмото от
официалния представител на автомобилната марка в РБ, а закрепването на табелата
с данните върху МПС отговаря на БДС ISO 4030 (т. 5.2), поради което не е
налице пречка за установяване номера на рамата на процесния автомобил. Заключението
на експерта, както и представените документи на автомобила еднозначно сочат, че
номерът е установим. Разпоредбата, на която органът се позовава е чл. 6 от
Наредба № 8121з-1/2018г.. Тя не обаче не поставя изискване за начина на
установяване на автентичния номер. Това, което разпоредбата изисква е
автентичният номер да бъде установен. Установяването на номера е предпоставка
за неговото възстановяването, но установяването може да стане не само чрез
химическо въздействие върху съществуващия, но подправен или заличен номер,
съответно корозирал, поставен чрез набиване върху рамата, но и чрез цялостна
преценка на всички релевантни и годни за установяване на номера доказателства.
В случая са налице множество доказателства, които няма данни въобще да са
обсъдени от органа. Предвид това е налице
предпоставка за провеждане на процедура – по възстановяване на
идентификационния номер на автомобила по реда на чл. 143, ал. 4 от ЗДвП и
Наредба № 8121з-1 от 02.02.2018г. (Решение № 10111 от 23.07.2020г. на ВАС по АД
№ 13882/2019г.).
Въз основа на изложеното жалбата се приема за основателна. Обжалваната
заповед е незаконосъобразна и ще се отмени. Доколкото регистрацията на ППС е в
компетентността на ответника, а предметът на
спорното производство не позволява решаването на въпроса по същество, то
преписката, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да се изпрати на
административния орган за ново произнасяне
по заявление № 201158016575 за първоначална регистрация от 17.11.2020 г.,
съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. При
постановяване на отказ за извършване на регистрация поради липса/повреда или
подправяне на идентификационния номер на ППС административният орган следва да бъде
сезиран с ново заявление за регистрация за провеждане на процедура по
възстановяване на VIN, при съобразяване изискванията и на разпоредбата на
чл. 13 от Наредба № 8121з-1 от 02.01.2018г.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Същите са
своевременно претендирани и са придружени от списък на разноските. На основание
чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него съдебни разноски в общ размер на 750. 00 лв. Същите представляват 50.00 лв. платена държавна такса, 400.00 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
11.05.2021г. и 300.00 лв. възнаграждение за вещо лице.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.
173, ал. 2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. П.***, кв. „***“ № 40/10, представлявано от управителя Л.Д.Д. заповед № 1158з-32 от 19.11.2020г. на
началник сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР–П.***.
ИЗПРАЩА
преписката
на административния орган за произнасяне по заявление № 201158016575 за първоначална регистрация от 17.11.2020г.,
подадено пред ОД на МВР – П.***, от името на „***“ ЕООД, гр. П.***.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–П.*** да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. П.***, кв. „***“ № 40/10,
представлявано от Л.Д.Д. съдебни разноски в размер на 750.00 лв. (седемстотин и
петдесет лева)
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/