Р Е Ш Е Н И Е
№ 260175/11.11.2020 г.
гр.
Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Шумен, IX-ти състав, в публично заседание проведено
на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Д.
Димитров
при секретаря Татяна Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 724/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от Община Хитрино, против Т.Ф.А. ***, с която е предявен частичен, осъдителен иск, с правно основание чл. 92 ЗЗД и цена 10 372,91
лв. от общо 15 324.55 лв. - неустойка за забавено плащане на наемно
възнаграждение по Договор № 76/10.10.2014 г. за отдаване под наем на земеделски
земи от Общинския поземлен фонд в землището на с. И.,
общ. Хитрино.
Ищецът обосновава исковата си претенция
твърдейки, че с ответника в качеството му на наемател, имали сключен Договор №
76/10.10.2014 г., за отдаване под наем на два земеделски имота от Общинския
поземлен фонд, с обща площ 130.422 дка., в землището на с. Иглика, общ.
Хитрино, за срок от 10 години, влязъл в сила на 01.10.2014 г., с
продължителност до 30.09.2024 г., при годишен наем в размер на 6 521.10 лв..
Падежът на наема за стопанската 2014/2015 г. бил 10.10.2014 г. /преди сключване
на договора/. На 16.10.2014 г. наемателят платил дължимото, като за периода от
11.10.2014 г. до 16.10.2014 г., за 6 дни, дължал неустойка в размер на 391,26
лв. - 1% дневно, но не повече от 50 % от наемното възнаграждение в общ размер
на 6 521.10 лв. /съгласно чл. 8 от договора/. Падежът на наема за стопанската
2015/2016 г. бил 30.08.2015 г. /съгласно чл. 6 от договора/. На 28.09.2015 г.
наемателят платил дължимото, като за периода от 31.08.2015 г. до 28.09.2015 г.,
за 29 дни, дължал неустойка в размер на 1 891.09 лв. - 1% дневно, но не повече
от 50% от наемното възнаграждение в общ размер на 6 521.10 лв.. Падежът на
наема за стопанската 2016/2017 г. бил 30.08.2016 г. /съгласно чл. 6 от
договора/. На 31.12.2016 г., наемателят платил дължимото, като за периода от
31.08.2016 г. до 31.12.2016 г, за 123 дни, дължал неустойка в размер на 3260,55
лв. - 1% дневно, но не повече от 50% от наемното възнаграждение в общ размер на
6 521.10 лв.. Падежът на наема за стопанската 2017/2018 г. бил 30.08.2017 г.
/съгласно чл.6 от договора/. На 26.10.2017г. наемателят платил дължимото, като
за периода от 31.08.2017 г. до 26.10.2017 г., за 57 дни дължал неустойка в
размер на 3260.55 лв. - 1% дневно, но не повече от 50% от наемното
възнаграждение в общ размер на 6 521.10 лв.. Падежът на наема за стопанската
2018/2019 г. бил 30.08.2018 г. /съгласно чл. 6 от договора/. На 15.03.2019 г.,
наемателят платил дължимото като за периода от 31.08.2018 г. до 15.03.2019 г.,
за 197 дни, дължал неустойка в размер на 3260,55 лв. - 1% дневно, но не повече
от 50% от наемното възнаграждение в общ размер на 6 521.10 лв.. Падежът на
наема за стопанската 2019/2020 г. бил 30.08.2019 г. /съгласно чл. 6 от
договора/. На 27.12.2019 г. наемателят платил дължимото като за периода от
31.08.2019 г. до 27.12.2019 г., за 119 дни, дължал неустойка в размер на 3
260.55 лв. - 1% дневно, но не повече от 50% от наемното възнаграждение в общ
размер на 6 521.10 лв..
Ищецът
счита, че към датата на предявяване на исковата молба, ответникът дължи по
договора общо 15 324.55 лв., поради което моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответникът да му заплати сумата от 10 372.91 лв. частично от
общо 15 324.55 лв. - неустойка за забавено плащане на наемно възнаграждение по
Договор № 76/10.10.2014 г. за отдаване под наем на земеделски земи от Общински
поземлен фонд. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
подал писмен отговор на исковата молба. Признава, че съгласно Договор №
76/10.10.2014 г. за отдаване под наем на земеделски земи от Общински поземлен
фонд, действително е възникнало облигационно взаимоотношение между ищеца и
ответника, като счита, че то все още не е приключило. Намира искът за
допустима, но неоснователен обосновано с твърдението, че клаузата за неустойка
в чл. 8 от договора, върху която се позовава ищецът, е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което счита, че следва да бъде
обявена от съда като такава, за което прави възражение в този смисъл. В
условията на евентуалност прави възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност, по отношение на претендираните суми за стопанските 2014/2015 г.,
2015/2016 г. и 2016/2017 г.. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание страните,
чрез процесуалните си представители, ищецът поддържа исковата молба, ответникът
отговора.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, ШРС – девети състав прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че между страните
има валиден Договор № 76/10.10.2014 г. за отдаване под наем на два имота от Общински поземлен фонд, с обща
площ 130.422 дка., в землището на с. Иглика, общ. Хитрино, за срок от 10
години, влязъл в сила на 01.10.2014 г., с продължителност до 30.09.2024 г., при
годишен наем в размер на 6521.10 лв.
От приетия по делото Договор №
0076/10.10.2014 г. /л. 7/ за отдаване под наем на земеделски земи от Общинския
поземлен фонд, се установява, че страните са договорили наемната
цена да се плаща от наемателя ежегодно в срок до 30-то /тридесето/ число на
месец август на всяка календарна година, предхождаща годината, за която се
дължи, актуализирана с Решение на ОбС - Хитрино, съгласно индекса на инфлацията
по данни на НСИ за предходната година. За първата година наемът се заплаща
преди сключване на договора – чл. 6, като съгласно клаузата на чл. 8 от
договора след изтичане на срока за плащане на наема наемателят, дължи неустойка
за забава в размер на 1% дневно върху годишното наемно плащане, но не повече от
50%.
Представени са и други неотносими към
правния спор писмен доказателства.
Съдът, въз основа на установеното, като
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните
правни изводи:
Основателността на исковата претенция за
присъждане на неустойка, с правно основание чл. 92 ЗЗД, е предпоставено от
установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване: 1/че с
ответника са се намирали във валидни облигационни отношения и като ноемодетел
се явява изправна страна, т. е., че е изпълнил поетите задължения в уговорения
обем, срок и количество; 2/наличие на валиден договор /клауза от договор/ за
неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД и размер на неустойката; 3/настъпването на
предпоставките за плащане на неустойка, т. е че вземането за плащане на
неустойка е изискуемо - било поради настъпил падеж, било след покана за
плащане, т. е че ответникът е изпаднал в забава от твърдения момент.
Спорът между страните е относно
наличието на валиден договор /клауза от договор/ за неустойка по смисъла на чл.
92 ЗЗД, повдигнат от ответника с възражение за нищожност на клаузата в чл. 8 от
договора, върху която се позовава ищецът, поради накърняване на добрите нрави,
обосновано с твърдението, че е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Легалното определение на неустойка е
дадено в разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съгласно която неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В този смисъл при
неизпълнение, изправната страна би могла да претендира, както реално изпълнение
на договорните задължения, така и неустойка, в случай, че такава е уговорена за
съответната форма на неизпълнение на главното задължение. Следователно
неустойката е договорно съглашение или нормативно предварително определена
отговорност, за обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Предпоставките за търсене на отговорност под формата на неустойка,
като договорно съглашение са: 1/да има сключен договор и в него да има такава
клауза, уговорено условие за плащане на определена парична сума, наречена неустойка
от всяка една от страните, която наруши договора; 2/да е нарушен договора, т.
е. да не бъде изпълнено задължението, което е предвидено в договора и
3/неизпълнението да е виновно.
В процесния случай съгласно
клаузата на чл. 8 от договора след изтичане на срока за плащане на годишния
наем - 30-то /тридесето/ число на месец август на всяка календарна година,
наемателят, дължи неустойка за забава в размер на 1% (един процент) дневно
върху годишното наемно плащане, но не повече от 50% (петдесет процента).
Следователно
така уговорена между страните клауза за неустойка в чл. 8 от договора уговорена в % дневно има мораторен характер, т. нар. мораторна неустойка. Мораторна е неустойка
за вредите от забава на изпълнението или от друго лошо изпълнение. Неустойката за
забава на изпълнението обезщетява вредите на кредитора за периода докато е
налице състоянието на неизпълнение задължението на длъжника. Размерът на
неустойката може да бъде предвиден от страните, като може да е уговорен в
твърда сума или да бъде определена в процентна база. Важно е да се определи
базата, върху която да се изчисли неустойката, защото тя служи като обезщетение
за вредите от неизпълнението и следователно за база се взима стойността на
неизпълнението. Времето, през което ще се начислява мораторна неустойка, е
поставено изцяло на волята и отговорността на неизправния длъжник. Забавеното
изпълнение предпоставя определяне на неустойката за период и до размер, които
биха могли да бъдат ограничени единствено от погасяването по давност на
претенцията. Непосочването в договора на краен срок, до който се дължи
неустойката, не нарушава, а в определени случаи би могло в по - голяма степен
да обезпечава точното изпълнение на задълженията по договора. Такава клауза за
неустойка е в синхрон с общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и
търговските взаимоотношения поради обстоятелството, че продължителността на
времето, за което ще се дължи неустойката е поставено изцяло в зависимост от
неизпълнението на неизправната по договора страна. Да се приеме, че липсата на
краен предел за начисляване на неустойката накърнява моралните норми, означава
индиректно да се стимулира длъжника към виновното неизпълнение на договорните
задължения, основавайки се на възможността при евентуален съдебен процес да
иска клаузата за неустойка да бъде прогласена за нищожна. В съдебната практика,
след ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., ОСTK, са постановени решения, в
които е прието, че клауза за мораторна неустойка в проценти не е нищожна като
противоречаща на добрите нрави, като е преценен не само уговореният размер, но
са тълкувани и други клаузи на договора. Основният извод е, че нарастването на
неустойката е в резултат на продължителността на забавата и може да е в
проценти, а липсата на краен предел, до който може да се начислява, не води до
нейната нищожност. Преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да
се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент и
по-конкретно след настъпилото неизпълнение и с оглед вредите от същото.
Доколкото натрупаният размер на
неустойката е в пряка зависимост от периодите на забавата - т. е. от
поведението на самия длъжник, то този размер, дори и да надхвърля главната
престация /какъвто настоящият случай не е/, не налага извод за нарушение на
добрите нрави. Предвид еднозначно установения по делото факт, че ответникът не
е изпълнил задължението си да плати договорените годишни наемни вноски по
процесния договор в срок до 30-то число на месец август на всяка календарна година, то същият дължи уговорената в т. 8 от договора неустойка
за забава в размер на 1% дневно за очертаните в исковата молба периоди, а
именно: за
стопанската 2014/2015 г. за периода от 11.10.2014 г. до 16.10.2014 г., за 6
дни, в размер на 391,26 лв.; за стопанската 2015/2016 г. за периода от
31.08.2015 г. до 28.09.2015 г., за 29 дни, в размер на 1 891.09 лв.; за
стопанската 2016/2017 г. за периода от 31.08.2016 г. до 31.12.2016 г, за 123 дни,
в размер на 3260,55 лв.; за стопанската 2017/2018 г. за периода от 31.08.2017
г. до 26.10.2017 г., за 57 дни в размер на 3260.55 лв.; за стопанската
2018/2019 г. за периода от 31.08.2018 г. до 15.03.2019 г., за 197 дни, в размер
на 3260,55 лв. и за стопанската 2019/2020 г. за периода от 31.08.2019 г. до
27.12.2019 г., за 119 дни, в размер на 3 260.55 лв.
Или, предявените искове са изцяло
основателни и като такива следва да бъдат уважени в пълния им претендиран
размер. Предвид изложеното искът с правно основание чл. 92 ЗЗД за плащане на
договорна неустойка в общ размер на 10 372.91 лв. частично от общо 15
324.55 лв., като основателен следва да
бъде уважен.
Поради основателността на исковата
претенция на разглеждане подлежи възражението предявено в условията на
евентуалност за изтекла тригодишна погасителна давност, по отношение на
претендираните суми за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016 г. и 2016/2017 г.
Погасителната давност има за цел да приведе правното положение в съответствие с
фактическото. При позоваване от ответника и констатиране от съда на изтекъл
давностен срок в съдебна практика няма спор: касае се за въпрос по същество на
делото, а не по допустимост на иска, поради което при констатирано предявяване
на иска след установения от закона давностен срок, същият се отхвърля, като
погасен по давност, респективно, като неоснователен. Следователно погасителна
давност е правопрекратяващ факт. Той ще прояви своето действие само и доколкото
е възникнало съответното субективно право, чиято защита се търси, поради което
при направено възражение за погасителна давност съдът дължи произнасяне по
него, след като установи наличието на субективното право, като трябва първо да
се произнесе дали е налице такова субективно право, чиято защита се търси и
след това да разгледа възражението за погасяването на защитата, която Държавата
осигурява на това субективно право /в този смисъл Р. № 249/18.02.80 г., ГД №
2718/79 г., I г. о./.
В основата на погасителната давност,
като правен институт, стои предположението, че носителят на субективното право
няма интерес от осъществяването му (отказал се от него), щом като в
продължителен период от време не търси помощта от правозащитен орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за неустойки се погасяват с
кратката 3 - годишна давност. При вземанията за неустойка, предвид направено от
ответника възражение за погасяване на част от вземанията клаузата за неустойка
е от значение при определяне на началния момент на давностния срок. В този
смисъл давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо /арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. Това правило се прилага като се зачитат
конкретните уговорки в договора, свързани с настъпването на изискуемостта,
както и с възможността неустойката да е с модалитети - условие, срок и пр. В
тези хипотези, изискуемостта на неустойката настъпва в съответствие с
модалитета. Страните могат да уговарят срок за плащане неустойката, с
изтичането на който вземането става изискуемо и този е моментът на началото на
течението на срока на погасителната давност.
В процесния случай вземането за
неустойка е станало изискуемо на 30-то /тридесето/ число на месец
август на всяка календарна година, след
изтичане на този момент започва да тече законовия тригодишен давностен срок по
чл. 111, "б" ЗЗД. Исковата молба е подадена на 08.05.2020 г. т. е.
след изтичането на давностния срок за стопанските 2014/2015 г., 2015/2016 г. и
2016/2017 г., поради което възражението на ответника за погасяване по давност
на вземането за неустойка за неизпълнение за тези годишни плащания, е
основателно, докато за стопанските 2017/2018 г., 2018/2019 г. и 2019/2020 г.,
давностният срок не е изтекъл. По изложените съображения, съдът намира
предявеният иск за основателен в размер на сума от 9 781.65 и неоснователен до
пълно предявения размер от 10 372.91, като погасен по давност.
Относно разноските: При този изход на
спора разноски се дължат на страните по съразмерност. От ищеца са
претендирани разноски в размер на 1625.34 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение 1080 с ДДС и държавна такса в размер на 545.34 лв. /л. 37/. При
това положение на ищеца следва да се присъдят по съразмерност разноски в размер
на 1532.70 лева. Ответникът претендира
разноски в размер на 940 лева /представен е списък по чл. 80 ГПК - л. 41 от делото/, поради което по съразмерност му се
дължи сума в размер на 53.58 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Предвид изложеното, Шуменски районен
съд.
Р Е Ш И :
Осъжда Т.Ф.А.,
с ЕГН ********** ***, да плати на Община Хитрино, с ЕИК по Булстат ***, седалище и адрес на управление: село
Хитрино, Община Хитрино, област Шумен, ул. „Възраждане“ № 45, сумата 9 781.65 (девет хиляди седемстотин осемдесет и един
лева и шестдесет и пет стотинки) лева,
частично от 15324.55 лв. представляваща неустойка за забавено
плащане на наемно възнаграждение по Договор № 76/10.10.2014 г. за отдаване под
наем на земеделски земи от общински поземлен фонд, в землището на с. И., общ. Хитрино, платима
по банкова сметка *** „Търговска банка Д” АД, BIC: ***, IBAN: ***, на основание
чл. 92 ЗЗД, като отхвърля иска до пълно предявения размер от 10 372.91, частично от 15324.55 лв., като неоснователен
поради погасяване по давност.
Осъжда Т.Ф.А.,
с ЕГН ********** ***, да плати на Община Хитрино, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление: село
Хитрино, Община Хитрино, област Шумен, ул. „Възраждане“ № 45, представлявана от Кмета на общината Нуридин Басри Исмаил, сумата
1532.70 лева (хиляда петстотин тридесет и
два лева и седемдесет стотинки) - разноски в настоящото производство
платима по банкова сметка: *** „Търговска банка
Д” АД, BIC: ***, IBAN:
***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда Община Хитрино, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление: село
Хитрино, Община Хитрино, област Шумен, ул. „Възраждане“ № 45, да плати на Т.Ф.А., с ЕГН ********** ***, сумата 53.58 лева, разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2, ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:................................