Решение по дело №14205/2020 на Софийски градски съд

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № …..

                                                 Гр. София, 22.02.2021 г.

 

 

 

                                                                В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, въззивно отделение, ІV - „Д” състав, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа  година в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                   ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                     Чл. съдия : Мария Малоселска                     

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 14205 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 35398/05.11.2020 г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 при КЧСИ, подадена от взискателя Р.Л.К. срещу разпореждане от 07.10.2020 г., с което е оставено без уважение искането му за извършване на действия по събиране на разноските, извършени в изп. д. № 20188510400241 по описа на ЧСИ М.П., прехвърлено под № 20198440402124 по описа на ЧСИ С.Я..

Жалбоподателят поддържа, че изпълнителното дело е образувано по негова молба въз основа на обезпечителна заповед, издадена от СРС - 57 състав по гр.д. 5139/2018 г. Твърди, че във връзка с налагането на запори на движимите вещи, по отношение на които е допуснатото обезпечение, е извършил разноски. Поддържа, че с молба от 16.10.2020 г. е претендирал тези разноски от ЧСИ, както и разноски за адвокатско възнаграждение и такси, но на 03.11.2020 г. молбата му е оставена без уважение от съдебния изпълнител. Оспорва отказа като незаконосъобразен, като излага доводи, че таксите за вписване на обезпечителните мерки се внасят от взискателя и са за сметка на длъжника, според разпоредбата на чл. 431, ал. 4 ГПК, поради което и ЧСИ има задължение да ги събере в рамките на същото производство. Предвид изложеното моли отказът на съдебния изпълнител да събере разноските по посоченото изпълнително дело да бъде отменен.

Длъжника по изпълнителното дело Л.В.В.изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че изпълнителното дело е образувано по обезпечителна заповед и не следва да се извършват действия по събиране на разноските. Освен това, същите разноски са претендирани от взискателят и в образуваното от него исково производство по гр. д. № 8635/2018 г., на СРС, 120 с - в. Последното е все още висящо и след неговия изход можело да се окаже, че обезпечителните мерки са били неоснователно наложени. Поддържа още, че л. а. „Форд Фиеста“, за който взискателя претендира разноски за опазване, е собственост на трето лице и е бил запориран без основание. Моли жалбата да се остави без уважение, като ѝ бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ С.Я. поддържа, че жалбата е недопустима, тъй като обжалваните действия на съдебния изпълнел не попадат в предметния обхват на чл. 435, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. При условията на евентуалност развива съображения за неоснователност на жалбата, доколкото по изпълнителното дело, образувано за привеждане в изпълнение на обезпечителна заповед, не се осребрява имущество. Счита, че претендираните от взискателя разноски следва да бъдат предявени пред съда в исковото производство и едва след установяване тяхната дължимост със сила на пресъдено нещо и издаване на изпълнителен лист за сумата, съдебният изпълнил има правомощието да ги събере.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Производството по изп. дело № 20198440402124 е образувано, след като по молба на взискателя Р.Л. К.е прехвърлено образуваното пред ЧСИ М.П. изп. дело № 20188510400241 срещу длъжниците В.В.В., С.Т.В., Л.В.В.- К. и П.А.Р., въз основа на обезпечителна заповед по гр.д. № 5139/2018 г. по описа на CPC, II ГО, 57 с - в - за налагане запор върху посочените в заповедта движими вещи.

С молба вх. № 30549 от 06.10.2020 г. взискателят Р.Л.К. е поискал от ЧСИ С.Я. да събере направените от него разноски по изп. дело № 20188510400241, по описа на ЧСИ М.П., за адвокатско възнаграждение и такива по налагане на обезпечителни мерки относно движимите вещи, предмет на обезпечението.

С обжалваното разпореждане от 07.10.2020 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение депозираната от Р.К. молба за събиране на разноските с мотива, че производство по изп. дело № 2124/2019 г. е обезпечително и в него не се извършват действия по събиране, а само се налагат обезпечителни мерки.

Като съобрази становищата на страните, съдът намира следното по жалбата от правна страна :

Съгласно мотивната част на т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС, възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, е ограничена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от точно определен кръг лица и на конкретно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Според съдържанието на разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 1 до т. 3 от ГПК взискателят може да обжалва: отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Когато взискателят е участвал като наддавач, той има право на жалба и срещу постановлението за възлагане на посочените в чл. 435, ал. 3 ГПК основания.

Предвид изложеното следва, че отказът на ЧСИ на извърши действия по събиране на разноски в изпълнителното производство би могъл да се разгледа като подлежащо на обжалване действие по смисъла на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбата е допустима и подадена от легитимирано лице, в предвидения в ГПК срок.

По съществото на жалбата, съдът намира, че оспореният акт на ЧСИ е съобразен с нормите на процесуалния закон.

В случая е безспорно, че изпълнителното производство е образувано с цел налагане на обезпечителни мерки  по допуснато от съда обезпечение на бъдещ иск - запори върху конкретно посочени движими вещи.

Отговорността за разноските в обезпечителното производство се обуславя от окончателния изход на правния спор, като се понася от страната, неоснователно предизвикала този спор. По въпроса за етапа, на който следва да бъдат присъдени разноски за обезпечителното производство, има формирана задължителна практика, обективирана в TP № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно разясненията в т. 5 от TP № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира едва при постановяване на решението, с което се разглежда спорът по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. С оглед изложеното, при решаване на спора по бъдещият иск, с решението по делото, съдът следва да се произнесе и по въпроса за дължимите разноски, направени от страната в обезпечителното производство, когато и доколкото такива са заявени пред съда.  

При това основателно при постановяване на оспореният акт ЧСИ е приел, че по изпълнителното дело, образувано за привеждане в изпълнение на обезпечителна заповед, не се осребрява имущество. Направените от взискателя разноски във връзка с привеждането в изпълнение на обезпечителната заповед следва първо да бъдат предявени пред съда в исковото производство. Ако и доколкото бъде установена тяхната дължимост от съда с влязъл в сила акт и бъде издаден изпълнителен лист, ЧСИ ще има основание да ги събере в изпълнителното производство.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че подадената от взискателя частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

                                             

         Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ уважение частна жалба с вх. № 35398/05.11.2020 г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 при КЧСИ, на взискателя Р.Л.К. срещу разпореждане от 07.10.2020 г., с което е оставено без уважение искането му за извършване на действия по събиране на разноските, извършени в изп. д. № 20188510400241 по описа на ЧСИ М.П., прехвърлено под № 20198440402124 по описа на ЧСИ С.Я..

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                            2.