№ 241
гр. Благоевград , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско
дело № 20211200500105 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Срещу Решение № 907035/31.08.2020г., постановено по гр.д. № 3492/2019г. по описа на РС
Б, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от "В Т." ЕООД, ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. "П.Д." №, представлявано от Управителя В.Д.,
представлявана по делото от адв.П.С.
Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт,
както и доводи за необоснованост на атакуваното съдебно решение, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се с въззивната жалба, че при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е извратил
данни по делото и е нарушил правилата на разпределяне на доказателствената тежест между
страните по делото. Навадено е възражение с въззивната жалба, че съдът избирателно е
кредитирал събраните писмени доказателства, без да ги обсъди в пълнота- поотделно и в
тяхната съвкупност, като не се е произнесъл и по част от направените от ответната страна
възражения и така е стигнал до неверни правни изводи.
Възразява се срещу доводите на първоинстанционния съд, който за да уважи иска като
основателен не е обсъдил в съдебния си акт направените от ответната страна възражения с
отговора на исковата молба- че в представените три заявки за транспорт липсва положен
1
подпис и печат от "В. Т." ЕООД, а представените към тях ЧМР- та са и без номера.
Възразява се още от пълномощникът на дружеството жалбоподател, че съставът на
първоинстанционният съд в обжалваното решение, е пропуснал да коментира своевременно
направеното възражение от представителят на дружеството ответник- че описаните три броя
заявки в ИМ в графа данни за фактура е посочено друго дружество, различно от ответното
такова. В този смисъл поддържа се с въззивната жалба че от събрания доказателствен
материал, по делото е останала неустановена пасивната легитимация по исковете.
Оспорват се изводите на първоинстанционния съд като неправилни, тъй като съдът е приел
че след като в трите броя фактури като получател фигурира дружеството ответник- "В. Т."
ЕООД, то за доказано се приема че дружеството ищец е извършило реално превозите на
стоките съгласно процесните договори. Възразява се с въззивната жалба, че по делото въз
основа на съвкупността от доказателствата не се доказва, че договорите за превоз са реално
сключени и изпълнени, тъй като писмените доказателства в тази насока са неубедителни- в
заявките липсват поставени печати на дружеството ответник, както и подпис на
представителят на "В. Т." ЕООД, липсва посочване на начина на изпращане на заявките, в
графата „данни за фактура“ е посочено трето дружество, а представените МЧР- та са без
номера, без посочване на МПС с което се извършва превоза, като на едно от тях дори липсва
печат и подпис на превозвача.
Сочи се с въззивната жалба че представените от другата страна писмени доказателства с
молба от 02.07.2020г. са били оспорени от дружеството ответник, тъй като не съставляват
електронни документи по смисъла на закона. В този смисъл поддържа се от жалбоподателят
чрез неговия пълномощник, че по делото е останало недоказано че страните по спора са
били обвързани от валидни облигационни правоотношения именно във връзка с
представените с исковата молба заявки за транспорт.
По изложените съображения, с въззивната жалба се иска от съда да отмени изцяло
обжалваното решение на РС Б като неправилно, като се произнесе по същество и отхвърли
предявените искове като неоснователни.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор
на въззивната жалба от "Л. А" ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., чрез
процесуалния представител адв. Й.К. Л., с който се оспорва депозираната жалба като
неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение.
Оспорва се оплакването с въззивната жалба за допуснати съществени процесуални
нарушения от първата съдебна инстанция, като се поддържа че съдът своевременно е
уведомил страните за доклада си по делото, като коректно и точно е разпределил между
страните доказателствената тежест досежно правно релевантните факти. Сочи се, че
представителят на дружеството ответник не е възразил срещу доклада на съда, като
2
навадените доводи с жалбата в тази насока са преклудирани.
Оспорват се с отговора на въззивната жалба наведените с жалбата доводи за необоснованост
на обжалваното решение на съда от събрания по делото доказателствен материал. Поддържа
се с отговора на въззивната жалба, че съдът е обсъждал представените по делото извлечения
от имейл кореспонденция и такава, осъществена през мобилните приложения -, като същите
са били преценени от съда поотделно и в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства и е стигнал до правилния извод за доказаност че именно ищцовото дружество
е извършило превози на стоки, съгласно процесните договори за превоз. Оспорват се
доводите, че така представените доказателства не съставляват електронни документи по
смисъла на закона, като се излагат съображения че за "В. Т." ЕООД е била налице
процесуалната възможност да оспори автентичността на процесните извлечения от
мобилните приложения чрез съдебно- техническа експертиза, каквато е обичайната съдебна
практика в тази насока, при оспорване на съответствието между съобщенията в мобилния
телефон и приложените по делото извадки на хартиен носител от електронна
кореспонденция. Излагат се съображения, че приложението „Viber” се използва за подробна
електронна кореспонденция, като всеки неин потребител регистрира свой профил чрез
посочване на телефонен номер, т.е. същата може да се приеме за такава по чл. 10 ал.1 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/ Решение № 1581
от 27.06.2019г. по т.д. № 1649/2019г. на АС С
Оспорват се с отговора на жалбата и доводите на въззивното дружество чрез неговия
пълномощник, за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради липсата на положен
печат и подпис на дружеството, както и поради това че представените ЧМР- та са без
номера. Изложени са доводи, че в чл. 6 § 1 от Конвенцията за договора за международния
автомобилен превоз на стоки, регламентираща задължителните реквизити, не е посочено
като такъв номера на ЧМР. Номера на товарителницата не е изведен като задължителен
реквизит и съобразно разпоредбата на чл. 53 от Закона за автомобилните превози, поради
което възразява се че необоснована е посочената от жалбоподателя връзка между
номерирането на товарителниците и наличието на облигационни отношения между страните
по делото, поради което такова възражение не може да бъде релевирано като порок на
крайния съдебен акт.
Като неоснователно се определя с отговора на въззивната жалба оплакването, че съдът не е
обсъдил задълбочено всички направени от ответната страна възражения, поради което
обжалвания съдебен акт е необоснован. Излагат се съображения от процесуалния
пълномощник на въззиваемото дружество, че договорът за превоз е двустранна, възмездна,
консесуална и неформална сделка, като за неговота действителност не се изисква специална
форма/писмена или др./поддържа се с писмения отговор на жалбата, че
първоинстанционният съд е стигнал до верни правни изводи, след като е обсъдил и
кредитирал кореспонденцията между представителите на страните по делото изпратена по
електронен път, по който начин са били направени и заявките за извършените превози на
3
посочените с исковата молба дати. В тази връзка поддържа се, че валидни договорни
отношения между страните във връзка с извършените превози на посочените в ИМ дати, са
установени по делото чрез електронната кореспонденция между страните, която съдът
правилно е кредитирил по изложените вече съображения с отговор на въззивната жалба,
както и на основание формирана вече съдебна практика в тази насока/ Определение № 679
от 29.11.2019г. по т.д. № 1159/2019г. на ВКС II т.о. на ТК/ Сочи се, от процесуалния
пълномощник на "Л.А", че за да стигне до този извод, първоинстанционния съд е изходил и
от съдържащи се данни по делото за предходни търговски отношения между страните,
осъществени при същата търговска практика- чрез подаване на заявки и осъществена
кореспонденция по имейл.
Оспорва се с отговора на въззивната жалба и възражението на жалбоподателя, че по делото
не е установено как "В. Т." ЕООД е получило процесните фактури и ЧМР товарителници за
извършените превози, като се сочи от представителят на въззиваемото дружество, че по
въпроса за съдържанието на товарителница 5300093866148/12.03.2019г. изпратена чрез
куриерски услуги "Е.Е" като в същата се съдържат два броя товарителници, фериботен
билет и фактура за всеки от трите договора, които не са успешно оборени от ответното
дружество пред първоинстационния съд.
При изложените съображения от въззиваемото дружество "Л.А", чрез неговия
пълномощник, иска се от съда разглеждащ делото пред настоящата съдебна инстанция, да
остави без уважение въззивната жалба на "В. Т." ЕООД и да потвърди обжалваното Решение
№ 907035/31.08.2020г., постановено по гр.д. № 3492/2019г. по описа на РС Б, като правилно
и обосновано от събраните по делото доказателства.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК
намира въззивната жалба за редовна и допустима като подадена в срока за обжалване по чл.
259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден
съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.
Депозирания писмен отговор е редовен с оглед на изискванията за съдържание и депозиран
в установения от закона срок, като изхожда от насрещната страна по въззивната жалба,
поради което следва да бъде приет от съда и съобразен при постановяването на съдебния
акт.
Пред въззивния съд не са навеждани и събирани доказателства.
С писмено становище по делото, адв.П.С. пълномощник на "В. Т." ЕООД, поддържа изцяло
оплакванията наведени с въззивната жалба на основание доводите изложени в нея.
Поддържа се, че от събраните пред първоинстанционния съд доказателства не се установи
как и на коя дата са били изпратени процесните заявки за сключване на договори до "В. Т."
ЕООД. Видно е, че върху тях липсва печат на дружеството въззивник, подпис на законния
представител, в графата „данни за фактура“ е посочено трето лице- различно от "В. Т."
4
ЕООД. Представените по делото ЧМР-та, които съставът на РС Б е приел за годни
доказателства, са без номера, без посочване на рег. номера на МПС, като едно от тях дори
не носи подпис и печат на превозвача.
В писменото си становище, пълномощникът на дружеството жалбоподател оспорва
наличието на убедителни доказателства за възникването на валидни търговски
правоотношение между двете дружество, във връзка с направените три заявки за транспорт,
представени пред първоинстанционния съд с исковата молба. Поддържа се с въззивната
жалба оплакването, че пред РС Б не е установено как ответното дружеството е получило
тези фактури и оригинали на ЧМР- та, както и съпътстващите ги документи за извършени
превози.
Поддържа се с писменото становище от адв.С, като пълномощник на "В. Т." ЕООД и
оплакването за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените
правила, изразяващо се в извращаване на данни по делото и нарушаване на правилата за
разпределение на доказателствената тежест по делото. Сочи се, че съдът е кредитирал едни
факти, като е пренебрегнал други, като не е обсъдил задълбочено всички възражения на
ответната страна, както и събраните доказателства в тяхната съвкупност и така е стигнал до
погрешни правилни изводи.
С писменото становище на пълномощникът на дружеството жалбоподател, иска се от
въззивния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да присъди на
страната разноските направени пред двете съдебни инстанции.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна, по реда на чл. 78 ал.5 от ГПК.
В насроченото пред ОС Благоевград открито съдебно заседание по делото, пълномощникът
на въззиваемото дружество- адв. Л., поддържа изложените доводи и правни съображения в
писмения отговор на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение на
РС Б като допустимо, валидно постановено и правилно. Изразява се становище, че правната
регламентация на правоотношенията между търговците по повод на сключвани между тях
договори за превоз е динамична и бързо променяща се, поради което налице е и променяща
се съдебна практика. Поддържа се от пълномощника на въззиваемото дружество пред
съдебния състав на ОС Благоевград, че няма законово задължение да се подписват заявки, да
се подпечатват, след което да се връщат на страната, защото при спазване на тази процедура
товарът може да се окаже изпуснат, а ако доставката е фикс, срокът ще е изпуснат. Иска се
от въззивния съд като краен резултат- потвърждаването на обжалваното първоинстационно
решение като правилно и законосъобразно.
Претендират се от пълномощника на "Л.А" и направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски, за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.
5
За да се произнесе по депозираната въззивна жалба, в рамките на правораздавателната си
компетентност и правомощията си на въззивна инстанция, съдебният състав на ОС
Благоевград, разглеждащ делото, съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозирана искова молба,
подадена от "Л. А." ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Л, бул.
"Д." №, представлявано от управителя Л.С.С., чрез процесуалния представител адв. Й.Л.,
срещу "В. Т." ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление град Б., ул. "П.Д. №,
представлявано от управителя В.Г.Д.
Исковата претенция е основана на твърдения, изведени с исковата молба пред
първоинстанционния съд, за съществуващи валидно възникнали търговски правоотношения
между "В. Т." ЕООД и "Л.А", породени от сключени три договора за превоз на стоки:
Твърди се от ищцовата страна пред РС Б, че на 05.02.2019г. със заявка за транспорт "В. Т."
ЕООД е възложило на "Л.А. ЕООД, в качеството му на превозвач, да извърши превоз на
стоки от Р.Г., гр.А до Р.И.. Твърди се, че представената с исковата молба международната
товарителница от 05.02.2019г. е доказателство за реално извършен превоз на стоки от
превозвача- "Л.А", като доставката е извършена на 08.02.2019г., когато стоката е получена
от получателя, видно от графа 24. Графа 18 от международната товарителница от своя
страна, удостоверява, че липсват отбелязани забележки, което означава, че превозвачът е
изпълнил всички свои задължения, произтичащи от сключения договор за превоз. От
ищцовата страна се твръди че е било уговорено в заявката, че плащането следва да се
извърши в срок от 20 /двадесет/ дни след получаване от "В. Т." ЕООД на документи, два
броя товарителници и фериботен билет. Въз основа на извършения договор за превоз на
стоки е издадена Фактура № 737/11.02.2019г., изпратена до ответника на стойност
2720,40лв., която не е заплатена до настоящия момент.
Според твърденията на исковата молба, втората заявка е от 14.02.2019г., когато е заявен нов
договор за превоз от изпращача "В. Т." ЕООД на превозвача "Л.А. ЕООД, по маршрут Р.И.
гр. Н-К И. Твърди се с исковата молба, че видно от международната товарителница към
посочената заявка, "Л.А" в качеството си на превозвач, е осъществил транспортирането на
стоките и на 20.02.2019г., товарният автомобил е пристигнал на мястото на разтоварване.
Липсват отбелязвания за забележки върху товарителницата. Твърди се с исковата молба, че е
уговорено между страните в заявката за транспорт от 14.02.2019г., че плащането ще се
осъществи в срок от 20 /двадесет/ дни след получаване от "В. Т." ЕООД на документи, два
броя товарителници и фериботен билет. Въз основа на превозния договор е издадена
Фактура № 752/07.03.2019г. в размер на 3660лв., по която не е постъпило плащане от
ответното дружество.
Според твърденията на ищеца третата заявка е от 22.02.2019г., с кято е възложено
извършването на договор за превоз по маршрут Р. Г. гр. А-Р.И "Л.А. ЕООД е транспортирал
6
стоките, предадени му от товародателя "В. Т." ЕООД, които са доставени на получателя на
26.02.2019г. Твърди се, че видно от приложената с исковата молба от ищеца международна
товарителница, липсват означени забележки в графа 18. Заплащането на възнаграждението
по посочения договор за превоз е уговорено в 30-дневен /тридесетдневен/ срок от
получаването на документи, два броя товарителници и фериботен билет от "В. Т." ЕООД.
Издадена е Фактура № 753/07.03.2019г. в размер на 3049,80лв., въз основа на осъществения
договор за превоз. По нея също липсва плащане към настоящия момент.
Въз основа на така изложените фактически твърдения, изведени са от ищеца "Л.А", чрез
процесуалния му пълномощник пред първата съдебна инстанция, правни доводи за валидно
възникнали търговски отношения между изпращача "В. Т." ЕООД и превозвача "Л.А",
основани на три търговски сделки, за които е постигнато съгласие между страните по
делото. Развити са правни съображения, че съгласно чл. 293 ал. 1 ТЗ, за действителността на
сключените договори за превоз, не се изисква писмена или друга форма за действителност.
В процесния казус договорът за превоз не е формален поради което съгласно чл. 367 ТЗ,
превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице,
багаж или товар, като превозният договор е двустранен, реален и възмезден.
Поддържа се от ищеца пред първоинстанционния съд, че задълженията на превозвача,
регламентирани в чл. 368 ТЗ, са били изпълнени точно и в уговорения срок въззиваемото
дружество- "Л.А", което се установява по делото от представените с ИМ писмени
доказателства. Твърди се, че съгласно представените товарителници и съобразно
разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от Закона за автомобилните превози, същите имат
доказателствено значение и удостоверяват до доказване на противното, условията на
договора, неговото изпълнение и получаването на стоката. Исковата претенция е основана
на доводи, че от страна на възложителя на превоза, не е изпълнено задължението да заплати
уговорените възнаграждения, в сроковете уговорени за всеки един от трите договора за
превоз, което задължение е регламентирано в чл. 372 ал. 1 ТЗ. Така за въззиваемото
дружество- "Л.А", което е ищец в производството пред първоинстанционния съд, е
възникнало правото да иска по съдебен ред, заплащането от ответното дружество както на
договорените възнаграждения, така и обезщетение за забавата.
Сочи се в исковата молба, че изискуемите документи, във връзка с цитираните в исковата
молба заявки, са изпратени от "Л.А. ЕООД до "В. Т." ЕООД, на 12.03.2019г. чрез куриерска
фирма "Е.Е." ООД. Твърди се, че "В. Т." ЕООД многократно е отказвал да получи своята
пратка, като са направени пет опита за доставка в рамките на един месец, през който период
"Л.А. ЕООД също се е опитвал да осъществи контакт с ответното дружество, за да приеме
документите и да получи следващите му се възнаграждения по договорите за превоз. Сочи
се от ищеца пред РС Б, че едва на 03.04.2019г., "В. Т." ЕООД е приел пратката от
куриерската фирма. В разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД е закрепен принципът на реалното
изпълнение, според който кредиторът има право при неточно изпълнение, каквото
представлява и забавата на длъжника, да иска изпълнението заедно с обезщетението за
7
забава. Според чл. 86 ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърди се с исковата молба, че дружеството ответник пред първоинстационния съд- "В. Т."
ЕООД, не е заплатило превозните възнаграждения за извършените три превоза на товари от
превозвача "Л.А", по следните фактури: фактура с № 737/11.02.2019г. на стойност
2720,40лв. по договора за превоз от 05.02.2019г., фактура с № 752/07.03.2019г. на стойност
3660 лв. по договора за превоз от 14.02.2019г. и фактура с № 753/07.03.2019г. на стойност
3049,80 лв. по договора за превоз от 22.02.2019г. Сочи, че общият размер на незаплатено
превозно възнаграждения по трите процесни договора за превоз бил 9430,20 лв.
Претендира се пред РС Б и лихва за забава върху незаплатените суми по процесните
фактури в общ размер на 630,69лв., от която сума: 184,38лв.– лихва за забава върху
възнаграждението от 2720,40лв. по договора за превоз от 05.02.2019 за периода 24.04.2019г.-
23.12.2019г., 248,07лв.– лихва за забава върху възнаграждението от 3660лв. по договора за
превоз от 14.02.2019г., за периода 24.04.2019г.- 23.12.2019г. и 198,24лв.– лихва за забава
върху възнаграждението от 3049,80лв., по договора за превоз от 22.02.2019г., за периода
04.05.2019г.-23.12.2019г.
Иска се от първоинстнационния съд/РС Б/, да постанови решение, с което да осъди "В. Т."
ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. "П.Д." №, да заплати на "Л. А."
ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Л, бул. "Д." №,
представлявано от управителя Л.С.С., сумата 9430,20лв., представляваща незаплатено
възнаграждение по сключени между страните три договора за международен автомобилен
транспорт, ведно със сумата- 184,38лв., съставляваща обезщетение за забава за периода от
24.04.2019г. до 23.12.2019г., по заявка от 05.02.2019г., за договор за превоз по маршрут от
Р.Г., гр.А до Р.И. и Фактура № 737/11.02.2019г., ведно със законната лихва от образуване на
исковото производство до окончателното им изплащане; сумата 248,07лв., съставляваща
обезщетение за забава за периода 24.04.2019г.-23.12.2019г., по заявка от 14.02.2019г., за
договор за превоз по маршрут Р.И., гр.Н-К.И, гр. и Фактура № 752/07.03.2019г., ведно със
законната лихва от образуване на исковото производство до окончателното им изплащане;
както и сумата 198,24лв., съставляваща обезщетение за забава, за периода 04.05.2019г.-
23.12.2019г., по заявка от 22.02.2019г., за договор за превоз по маршрут Р.Г. гр.А-Р.И., гр. и
Фактура № 753/07.03.2019г., ведно със законната лихва от образуване на исковото
производство до окончателното им изплащане
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответника пред първоинстанционния съд- "В. Т."
ЕООД, чрез своя представител, е изразил становище за неоснователност на предявените
искове. Не се възразява че дружеството ищец "Л.А" като превозвач и дружеството ответник
"В. Т." ЕООД като изпращач са били в търговски правоотношения в началото на 2019г., но
по други две заявки за транспорт, с дата на товарене 21.01.2019г., които са били изпратени
по е-мейл и които са били изпълнени от превозвача в уговорените срокове. Сочи се в
8
писмения отговор на ИМ пред РС Б, че на 03.04.2019г. са били получени чрез куриерска
фирма "Е.Е" фактура № 728/24.01.2019г. на обща стойност 1641.60лв. и Фактура №
730/25.01.2019г., на стойност 3 518.40лв., за извършени въз основа на двете заявки превозни
услуги, поръчани от изпращача "В. Т." ЕООД. С писмения отговор се изразява становище, че
макар към представените документи да са липсвали фериботни билети и ЧМР-та в оригинал,
товародателят "В. Т." ЕООД е изплатил сумите по двете фактури, като навло за
извършените превози на товари.
С писмения отговор на ИМ въз основа на която е образувано настоящото дело, от "В. Т."
ЕООД се възразява, че дружеството ответник не е възлагало на "Л.А" извършването на
други договори за превоз, като не е изпращало за това заявки нито по е-мейл, нито по ел.
поща, нито по куриер или факс, като не е подписвана такава заявка от управителя и не е
полаган печат под нея. Възразява се с писмения отговор, че в представените с ИМ заявки
изпратени по ел. поща, прави впечатление че в графа- „данни за фактура“ е посочено друго
дружество, различно от ответното по делото, липсва положен печат или подпис от "В. Т."
ЕООД, а представените към заявката ЧМР- та са без номера. Възразява се с писмения
отговор на исковата молба, депозиран пред РС Б, че дружеството ответник не е получавало
и представените с ИМ счетоводни документи, издадени към посочените три заявки, нито
съпътстващите ги ЧМР- та или фериботни билети. Тъй като се оспорва възникването на
валидни отношения между двете дружества за сключване на договори за превоз, въз основа
на посочените от ищеца три заявки, то предявените искове по чл. 372 ал.1 от ТЗ се оспорват
като неоснователни. Изразява се становище, че след като са неоснователни предявените
искове за дължими главници, то неоснователни са и претенциите за заплащане на
претендираните от ищеца лихви за забава. Иска се от първоинстационния съд, да отхвърли
предявените искове като недоказани и неоснователни. Претендират се разноските пред
първата съдебна инстанция.
С обжалваното Решение № 907035/31.08.2020г., постановено по гр.д. № 3492/2019г. по
описа на РС Б, първоинстанционният съд е уважил предявените искове, за пълния им
претендиран от ищеца размер, като е присъдил в полза на ищеца "Л.А" и сторените разноски
пред първата съдебна инстанция. Видно от мотивите изложени към постановения съдебен
акт, съдът е приел че между страните са възникнали валидни облигационни отношения,
основани на договори за превоз на стоки, сключени съответно на 05.02.2019г.; 14.02.2019г. и
22.02.2019г., като е приел за доказано че така уговорените превози на товари са били реално
извършени от превозвача "Л.А" без забележки и в уговорените срокове. За правните си
изводи първоинстанционният съд се е позовал основно на водената между страните
електронна кореспонденция и на издадените за извършените превози фактури. Уважени са
като основателни и за пълния претендиран от ищцовата страна размер и предявените искове
за законна лихва за забава, с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
За да се произнесе по депозираната въззавна жалба съобразно инстанционната си
компетентност, настоящият състав на ОС Благоевград, въз основа на доказателствата
9
събрани пред първата съдебна инстанция, счита за установено от фактическа страна
следното:
Страните по делото са търговци по смисъла на чл. 1 от ТЗ. Видно е от справката в ТР за
актуално състояние и от събраните по делото писмени доказателства, че "Л.А" е с основен
предмет на дейност- извършването на транспортни услуги.
Не е спорно по делото, че между "В. Т." ЕООД в качеството на изпращач и "Л.А" в
качеството му на превозвач, са възникнали търговски правоотношения в началото на 2019г.,
като въз основа на две заявки, направени по ел. поща на 18.01.2019г. от "В. Т." ЕООД, са
били сключени два договора за извършване на превоз на стоки от превозвача "Л.А". Не е
спорно че заявените превози са били изпълнени от превозвача съобразно уговореното и в
заявените срокове. За извършените превози са били издадени от "Л.А" фактура №
728/24.01.2019г. е фактура № 730/25.01.2019г., за което се установява по безспорен начин че
са били платени от товародателя "В. Т." ЕООД на дружеството изпълнило транспортната
услуга.
Установява се от събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че по
начин идентичен на подаването на заявка и сключване на предходните два договора между
страните по делото, са били подадени по ел. път- заявка от 05.02.2019г., с маршрут на
превоза от Република Гърци, гр. Атина до Република Италия; заявка с дата 14.02.2019г., с
маршрут от Република Италия, гр. Неапол до Кралство Испания и заявка с дата 22.02.2019г.,
с маршрут на заявения превоз от гр. Атина, република Гърция, до Република Италия.
Твърди се от ищеца по делото че подобно на предходните две заявки, същите са били
изпратени от имейл адреса на възложителя- ************@***.** на е-мейл адреса на
превозвача- ********@***.**. От дружеството ответник е оспорено получаването на така
изпратените заявки, поради което се оспорва и сключването на договори за превоз въз
основа на същите.
Пред първоинстанционния съд са наведени и поддържани от въззиваемия-ищец, чрез
неговия пълномощник твърдения, че въз основа на подадените заявки от 05.02.2019г.,
14.02.2019г. и 22.02.2019г., са били извършени от "Л.А" превози на стоки, за което пред
първоинстанционния съд са представени писмени доказателства- международната
товарителница от 05.02.2019г., с подпис и печат на "Л.А", с удостоверяване на мястото на
товарене и мястото на доставяне на превозваната стока и с подпис на приемача на товара от
08.02.2019г. От приетото като писмено доказателство ЧМР е видно че доставката на стоките
е извършена на 08.02.2019г., когато стоката е получена от получателя, видно от
отбелязването в графа 24. В графа 18 от международната товарителницата, липсват
отбелязани забележки, във връзка с точността и срочността на извършения превоз. Приетото
по делото ЧМР е без номер. За така извършения превоз, представена е и приета от
първоинстанционния съд Фактура № 737/11.02.2019г., на стойност 2 720.40лв.
Представена е пред първоинстанционния съд и приета като писмено доказателство и
10
международната товарителница от 14.02.2019г., върху която е поставен само печат от "Л.А",
като въз основа на подпис от страна на получателя на стоката, установява че същата е
получена на 20.02.2019г. Липсват отбелязвания за забележки върху товарителницата в графа
18 относно начина и срока на извършения превоз, както и относно състоянието на товара.
Приетото ЧМР е без отбелязан номер. За така извършения превоз е издадена Фактура №
752/07.03.2019г., на стойност 3660лв.
По делото е представена от ищцовата страна и приета като писмено доказателство
международна товарителница от 22.02.2019г., с подпис и печат на превозвача "Л.А", в която
е отбелуязана датата на доставката и приемането на товара- 26.02.2019г., което е
удостоверено с подписа на получателя на стоката. Липсват означени забележки в графа 18.
Издадена е за така извършения превоз Фактура № 753/07.03.2019г. в размер на 3049,80лв.
Видно е от приетия като писмено доказателство по делото, изискан от НАП, дневник за
покупките и продажбите на "Л.А", за периода м.01.2019г. до м.04.2019г., че издадените от
дружеството ищец- Фактура № 737/11.02.2019г., на стойност 2 720.40лв.; Фактура №
752/07.03.2019г., на стойност 3660лв. и Фактура № 753/07.03.2019г. в размер на 3049,80лв.,
са осчетоводени в счетоводството на въззиваемото дружество и включени в дневника за
продажбите са период, съответстваща на извършените транспортни услуги.
По делото пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства във връзка с
изпращането и доставката на товарителница 5300093866148/12.03.2019г., с подател В.Д. от
гр.Б, адрес: ул. "К.М., тел: -2. Сочи се в приетото като писмено доказателство писмо от
куриерска фирма "Е.Е" че са правени неколкократни опити за връчване на пратката, като
пратката е получена от получателя на 03.04.2019г. в офиса на "Е.", гр.Б., ул. "П.Ш", като е
предадена от служителя Д.А.З и получена от В.Д.. Видно е от приетото като писмено
доказателство и копие от товарителница 5300093866148/12.03.2019г.,отбелязано е че
пратката съдържа документи, но липсва описание какви са тези документи.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд излага следните правни
доводи:
Обжалваното решение на РС Б, е постановено по процесуално допустим иск и е валидно с
оглед на неговата форма и съдържание, като е постановено и подписано от съдията, който е
разглеждал делото и събрал представените от страните доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд следи служебно за
допустимостта на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, а по
останалите въпроси е ограничен от оплакванията с жалбата. С депозираната въззивна жалба
се оспорва правилността на постановеното решение на първоинстанционния съд изцяло,
като след изпълнението на служебното задължение за настоящия състав на съда съобразно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК за преценка за допустимостта на предявения иск, се налага
извода, че производството пред районния съд се е развило по редовна искова молба, въз
11
основа на предявени процесуално допустими искове по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 372 от ТЗ
и чл. 86 от ЗЗД.
Освен от оплакванията с въззивната жалба, съставът на ОС Благоевград е ограничен и от
заявените с исковата молба правни основания във връзка с исковата претенция и наведените
с писмения отговор от ответника възражения на същата. Безспорно е че в настоящия случай
ищецът твърди че между страните въз основа на заявки от ответника "В. Т." ЕООД,
направени по ел. поща, е постигнато съгласие за сключването на три договора за превоз,
които са били извършени от превозвача "Л.А" съобразно уговореното, а ответника не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимото навло за извършените международни
превози на стоки. Ответникът "В. Т." ЕООД е възразил че не е изпращал процесните заявки
и между страните не е постигнато съгласие за извършване на процесните договори за
превоз, като се възразява че не е получавал изпратените му ЧМР и фактури за извършените
превози и поради липса на валидно сключени договори за превоз с ищеца- "Л.А", не дължи
плащане на извършените транспортни услуги.
При извършен анализ и въз основа на съвкупното обсъждане на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, не съществува за въззивният съд съмнение, че
между страните по делото са били установени трайни търговски отношения, основани на
сключени неформални договори за превоз на стоки, два от които са били успешно сключени
и изпълнени в началото на 2019г.
С договора за превоз превозвача се задължава срещу заплащане на определено
възнаграждение, да превози от мястото на получаването на товара/стоката/, до друго
определено място предадения му товар. /чл. 367 от ТЗ/. Договора за превоз е двустранен и
възмезден договор, като същият е неформален договор, счита се за сключен от момента на
постигането на съгласието на страните по основните елементи на договора, като
удостоверителна доказателствена сила за клаузите по които е постигнато съгласие и са
поети задължения е издадената товарителница/чл. 51 от ЗАП/, която удостоверява освен
условията на сключения договор и получаването на товара от превозвача, до доказване на
противното. /чл. 61 от ЗАП/.
След като се касае за превоз с международен елемент, отношенията между страните се
регламентират освен от ТЗ и от Конвенция CMR. Съгласно чл. 1 на § 1 от Конвенция CMR,
същата се прилага към всеки договор за превоз по шосе, когато мястото за приемане на
стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави, от които
най- малко едната е ратифицирала конвенцията. За породените от договорите за превоз
между страните по настоящото дело правни последици следва да намери приложение
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
ратифицирана с Указ № 1143/1977 г. на Държавния съвет, обнародван в ДВ, бр. 61/1977г.,
която е част от вътрешното право на Република България по смисъла на чл. 5, ал. 4 КРБ. Тя е
източник за правно уреждане на договора за международен автомобилен транспорт на стоки.
12
Конвенцията не дерогира нормите на вътрешното право, които уреждат по аналогичен
начин превозния договор.
Отношенията между страните по повод изпълнението на сключените между тях договори за
международен автомобилен превоз и дължимото за това възнаграждение (навло) се
установяват от уговорките на заявките- договор за транспорт, които са основен източник на
правоотношението.
Тълкувайки логически и систематически правните норми, регламентирани в чл. 50 ал. 2
ЗАвП и чл. 61 ЗАвП, съдът достига до правния извод, че договорът за автомобилен превоз
по своята природа представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, тъй като неговата действителност не зависи от издаването,
редовността или изгубването на товарителницата. Чрез съставянето на този удостоверителен
документ само се доказва сключването на тази двустранна сделка– по арг. на чл. 61 ЗАвП.
Международният характер на договора се обуславя не от различната национална
принадлежност или седалището на страните, а единствено от разликата в мястото на
приемането на стоката за превоз и доставянето й на получателя.
В този смисъл предаването на стоките, предмет на договора за превоз на товари, не
представлява част от фактическия състав на тази правна сделка, а е в изпълнение на
породено договорно задължение.
По делото са представени от ищцовата страна и приети като писмени доказателства от съда
три броя писмен заявки, за които се твърди от дружеството ищец, че са изпратени по ел.
поща от "В. Т." ЕООД до "Л.А". Поддържа се че с тяхното приемане между страните е
постигнато съгласие за сключването на договори за международен превоз и са възникнали
валидни облигационни отношения във връзка с всяка една от заявките поотделно.
Договора за превоз е неформален и от момента в който страните по делото са постигнали
съгласие по съществените уговорки за извършване на превоза, следва да се приеме че между
тях е сключен двустранен договор за превоз, при които за всяка една от тях са възникнали
субективни права и корелативни на тях правни задължения: за превозвача - 1. да извърши
превоза в уговорения срок, като товарът следва да бъде превозен, съхранен в количествено
и качествено отношение; 2. да изпълнява нарежданията на товародателя до предаване на
товара, ако не е издаден товарителен запис; 3. да пази товара от приемането му до
предаването; 4. задължение да уведоми получателя за пристигането на товара и 5. да му
предаде товара (при липса на изрична уговорка в този смисъл се прилага диспозитивната
разпоредба, уредена в чл. 57 ЗАвП); за товародателя - задължение да предаде товара в
състояние, годно да издържи превоза и да заплати уговореното възнаграждение (навло),
което по принцип се предплаща, ако не е уговорено друго.
Безспорно с оглед на динамиката на съвременните търговски отношения, обичайна е
практиката договорите за превоз да се сключват след изпращане на заявка от товародателя
13
или упълномощено от него по спедиторски договор лице, до превозвача и договора се счита
за сключен от момента на постигането на съгласие съвпадението на насрещните
волеизявления на страните по съществените елементи на договора- вида на стоката, камиона
с който същата ще бъде превозвана, от къде стоката следва да бъде натоварена и до къде
следва да бъде откарана и доставена, сроковете за извършване на превоза и др. Въззивният
съд при анализа на представените пред РС Б три броя заявки за международен превоз на
товари, намира че въз основа на същите не може да бъде направен обоснован извод за
съвпадение на насрещните волеизявления на страните и постигане на съгласие за сключване
на договори за международен превоз на товари при условията описани в процесните заявки.
По делото по никакъв начин не се установява от ищцовата страна/а в нейна процесуална
тежест съобразно доклада на съда е извършването на пълно и главно доказване
възникването на валиден договор/, че заявките изхождат от "В. Т." ЕООД, че същите са били
изпратени от имейл адреса на възложителя- ************@***.** на е-мейл адреса на
превозвача- ********@***.**, каквато е била обичайната практика между страните по делото
при предходните им търговски отношения.
В самите заявки/за разлика от предходните два договора за превоз сключени между
страните/, при отбелязването на данни за фактура, не е посочен "В. Т." ЕООД, а трето лице-
HН. Наистина при сключен спедиционен договор/за какъвто договор доводи не са
въвеждани по настоящото дело нито от ищцовата, нито от ответната страна/, заявката може
да е направена от товародателя, който да действа чрез посредник спедитор. В настоящия
случай нито пред първоинстанционния съд, нито пред въззивната съдебна инстанция, са
наведени убедителни доказателства, че процесните заявки за международен превоз
изхождат от дружеството ответник "В. Т." ЕООД, че същите са били изпратени по
електронен път, на адресите на които двете дружества са кореспондирали по въпроси
свързани с търговската им дейност. Ответникът "В. Т." ЕООД не фигурари като заявител и в
самите заявки, където като лице в чиято полза да бъде издадена фактура е посочено трето
лице- HН. Не са наведени доводи и не са представени доказателства за сключен
спедиционен договор, при който е възможно заявителя на договора за превоз, да е различен
от товародателя и възложителя на самия договор.
Въззивният съд в настоящия си състав намира за основателни оплакванията във въззивната
жалба на дружеството въззивник, че първоинстанционният съд некоректно е ценил приетите
три броя заявки за сключване на договор, като при липса на убедителни доказателства е
приел че същите изхождат от "В. Т." ЕООД, изпратени са от дружеството ответник и са
постъпили в ел. поща на дружеството ищец- "Л.А".
Съгласно чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП електронен документ е електронно изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Електронното
изявление се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от същия закон, като за
валиден електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът предава
14
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен
квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Когато посочените предпоставки са налице, то е създаден валидно подписан електронен
документ, който е подписан с електронен подпис по смисъла на чл. 13 ал.1 ЗЕДЕП, като е
създаден валидно подписан електронен документ. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал.1
ГПК той се представя по делото именно върху хартиен носител като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство да авторството на изявлението и
неговото съдържани, в който смисъл е и практиката на ВКС.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска
страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е
подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с
такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). След като се договаря от
разстояние, е невъзможно електронния документ да е едновременно електронно изявление и
на двете страни. Съгласно чл. 5 от ЗЕДЕП, адресат на електронното изявление може да бъде
лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз
основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи
изявлението в електронна форма, на изрично уговорен между страните е-мейл адрес. В
настоящия казус не се установи по безспорен начин, че ищецът- "Л.А", се е съгласил да
получи изявлението в електронна форма, както и че е приел такова като заявка за сключване
на договор за превоз. Електронни документи в случая следва да са електронните изявления
на двете страни отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора,
който е представен от ищеца на хартиен носител. Липсват доказателства по делото, страните
изрично да са се уговорили, че ще кореспондират чрез електронни съобщения една до друга,
на предварително уточнени адреси на ел. кореспонденция.
В настоящия казус ответника "В. Т." ЕООД още с отговора на исковата молба е възразил че
представените по делото заявления не изхождат от него, не са изпратени до "Л.А" от "В. Т."
ЕООД, на електронните адреси на които дружествата са кореспондирали помежду си. При
оспорване на представения ел. документ на хартиен носител, ищцовата страна е следвало да
поиска извършването на съдебно техническа експертиза, която е следвало да установи дали
оспорения ел. документ изхожда от "В. Т." ЕООД и дали е изпратен от имейл адреса на
възложителя- ************@***.** на е-мейл адреса на превозвача- ********@***.**, след
като се твърди че между страните е била изградена такава търговска практика. Такава
експертиза не е била поискана и не е било допусната от съда, поради което според
въззивния състав на ОС Благоевград, по делото липсват убедителни доказателства че
15
представените по делото заявки за сключване на договори за превоз, са изпратени по
електронен път и че същите изхождат именно от ответника "В. Т." ЕООД, а не от трето
лице- търговец за настоящото дело. Липсата на изрична уговорка между страните, че всяко
съобщение ще се счита за получено, ако е достигнало до ел. адрес, за което страните
предварително са се договорили, изключва възможността процесните три броя заявки,
изпратени по ел. път, да се приемат за ел. документи по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗЕДЕП, за да
се приеме че същите до доказване на противното удостоверяват авторството на ел.
съобщения. Същите са оспорени от ответната страна, а ищцовата страна не е положила
дължимата процесуална активност, за докаже от кой ел.адрес същите са изпратени и на кой
ел. адрес тези заявки са получени по делото. За да възникне валидно облигационно
правоотношение между две дружества, основано на изпратена заявка за сключване на
договор, следва да е доказано по безспорен и несъмнен начин, че е налице съвпадение на
волеизявленията на представителите на страните за постигане на съгласие за сключването
на договор за превоз, въз основа на заявените със заявката условия. Такива убедителни
доказателства според настоящия състав на ОС Благоевград не са представени по делото.
За действителността на договора за превоз не е предвидена изрично определена форма по
смисъла на чл. 293 ал. 1 от ТЗ, при което се касае за неформален такъв, сключването на
който при това положение може да се установява и с всички допустими от закона
доказателствени средства. В Закона за автомобилните превози изрично е посочено, че
договорът за превоз се установява с товарителница – чл.50 ал.1. В следващата алинея е
направена от законодателя уговорка, че действителността на договора за превоз не зависи от
издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Същевременно в чл. 61 от
същия закон е посочено, че товарителницата удостоверява условията на договора и
получаването на товара от превозвача до доказване на противното. Цитираните разпоредби
на Закона за автомобилните превози, са възпроизведени и в Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз. С нормите на чл. 4 и чл. 9 от Конвенцията е предвидено,
че договора за превоз се установява с товарителница/като форма за доказването му/, като до
доказване на противното тя удостоверява условията на сключения договор за превоз и
получаването на стоката от превозвача. Налага се извода, че липсата, нередовността или
загубата на товарителницата не засягат нито съществуването, нито действието на договора
за превоз, който остава подчинен на разпоредбите на Конвенцията. Така макар
товарителницата да не влияе на действителността на договора за превоз и са не е
задължително основание за неговото възникване и съществуване/договора за превоз е
неформален/, то същата има съществено значение с оглед на доказването на сключването на
договора за превоз както и за установяването на действителната воля на страните, с оглед на
постигнатите между тях договорености.
С оглед на така очертаната нормативна рамка за въззивната инстанция налага се несъмнения
извод, че представените с исковата молба от ищеца три броя международни товарителници
/ЧМР-та/, безспорно сочат на извършен от "Л.А" превоз на описаните в товарителницата
16
товари, като се доказва вида на товара, мястото на товаренето и мястото на доставяне на
товара, както и останалите конкретни условия на извършения превоз на стоки. Възраженята
наведени с жалбата срещу редовността на приетите като писмени доказателства ЧМР-
та/липса на номер, липсата на подпис и печат на дружеството ответник/, въззивният съд
намира за неоснователни с оглед редовността на международните товарителници. Дори при
липса, нередовност или загуба на товарителницата, договорът остава подчинен на
конвенцията. Установяването на договорите за превоз, които се претендират, че са сключени
между страните, предполага доказване на насрещни съвпадащи по целта си волеизявления,
които да са довели до възникване на облигационно правоотношение.
Въззивният съд намира, че анализа на представените пред първоинстанционния съд и
приети като писмени доказателства- три брой ЧМР- та и издадени въз основа на тях
фактури, не води на извода, че именно между страните по делото- "В. Т." ЕООД и "Л.А" е
постигнато съгласие за извършването на няколко последователни превоза на товари, при
конкретни условия за мястото на товарене и доставяне на стоката, за начина на
осъществяване на превоза по шосе и за времето за което превоза следва да бъде извършен. В
конкретния случай от приетите по делото международни товарителници се установява, че
изпращача и товародателя по сключения договор за превоз не е дружеството ответник-
"В. Т." ЕООД, а трето на делото лице търговец. Стоката несъмнено е превозена от "Л.А",
като е била доставена до мястото на разтоварване в уговорените срокове и без забележки
относно състоянието на товара, като същата е била приета на мястото на доставянето и. В
представените ЧМР- та не фигурира като страна по превозния договор въззивното
дружество- "В. Т." ЕООД, т.е. от тези документи се установява валидно възникнало
правоотношение, но между други страни. Дори да се приеме, че ищецът и ответникът в
настоящото производство са постигнали съгласие за сключване на договор за спедиция, а не
за превоз,/каквито твърдения не са изложени нито в исковата молба, нито в отговора към
нея/, то съгласно разпоредбата на чл. 361 ТЗ спедиторът се задължава срещу
възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.
При същинския спедиционен договор спедиторът става страна по превозния договор в
качеството на изпращач, а при несъщинския спедиционен договор тези действия се
извършват от името на доверителя, по силата на изрично упълномощаване. В този смисъл и
в двете хипотези изпращач на товара по CMR би бил "В. Т." ЕООД, каквито доказателства
по делото липсват. По делото не са представени и доказателства, че ответникът е признал
конклудентно задължението по основание и размер, чрез извършено частично плащане или
по друг начин. Точно обратното- още с отговора на исковата молба "В. Т." ЕООД чрез своя
представител е оспорил че е подавал заявка за извършването на тези договори за превоз,
както и че е бил страна по сключени договори за превоз на товари, въз основа на
представените с исковата молба заявки. Ето защо наличието на постигнато чрез съвпадение
на несрещните волеизявления съгласие за сключването на процесните договори за превоз,
не се установява и доказва въз основа на представените пред РС Б писмени доказателства.
Без значение за успешното доказване на исковата претенция е обстоятелството, че
17
издадените фактури от превозвача "Л.А", въз основа на представените по делото ЧМР-та, са
били включени в дневниците за продажба на дружеството ищец и съответстват на времето
през което превоза на стоките е бил извършен, тъй като законът придава значение на
издадените фактури като доказателства за валидно сключен търговски договор и за
постигнатото между страните съгласие за неговото сключване, само ако се установи че
същите са осчетоводени и в счетоводството на дружеството длъжник, в каквато насока
съществува трайната съдебна практика на ВКС. В Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. №
380/2009 г. на ВКС, I т.о., Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, II т.о.,
Решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 23/7.02.2011
г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, II т.о. е прието, че само по себе си отразяването на
фактурите в счетоводството на ответника, включването им в дневника за покупко -
продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същите, които обстоятелства
безспорно са налице в настоящия казус, представляват недвусмислено признание на
задължението по фактурата и доказва съществуването на договор между страните.
Цитираните решения на ВКС са постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляват
задължителна за съдилищата практика на ВКС, съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010г.
по тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСГТК. Не е така в настоящия случай, тъй като липсват
доказателства, че издадените фактури са били осчетоводени и в счетоводството на "В. Т."
ЕООД.
Неубедителни за доказването на наличието на валидно сключени договори за превоз и
съвпадане на волеизявленията на представителите на страните за постигане на съгласие за
сключването на такива договори, са представените от ответника писмени доказателства
пред първоинстационния съд, за сключени между "В. Т." ЕООД и "Л.А", два предходни
договора за превоз между същите страни, които съставляват косвени доказателства за
последващите търговски отношения между тях. Наистина при сравнение установява се
идентичност между предходните и процесните заявки и издадени ЧМР-та- по отношение на
превозваната стока, товародателя, товарния пункт и адрес на разтоварване, но въззивният
съд констатира съществени отлики, които не дават основание установените търговски
практики към първите два договора между страните, механично да се съотнесат и към
процесните заявки за сключването на още три договора за превоз. Така ведно с ел. заявки
представени пред РС Б с отговора на исковата молба, от ответника са представени
доказателства от кой ел. адрес същите са били изпратени и на кой ел. адрес същите са били
получени и това обстоятелство не е било оспорено от ищеца по делото./лист 49 от
първоинстанционното дело/От друга страна в изпратените по електронен път чрез е-мейл
заявки, за първите два договора за превоз, сключени между страните по делото, като
заявител изрично е посочено ответното дружество- "В. Т." ЕООД, чрез неговия представител
В.Д.. Така за въззивния съд безспорно е установено, че предходните електронни заявки
изхождат от дружеството ответник "В. Т." ЕООД и са изпратени на ел. адрес на дружеството
ищец "Л.А", което е доказателство че същите са получени от него. В този случай ел. заявки
съставляват валиден ел. документ, удостоверяващ авторството на същия/чл. 180 от ГПК/,
18
както и съставляват доказателство че са били получени от превозвача "Л.А" и след като
същият не е възразил, налице е при предходните два договора за превоз между същите
страни, че е постигнато съгласие за сключване на договори за превоз.
Не такъв е случая с процесните три броя заявки, на които ищецът основава исковата си
претенция по настоящото дело. За така представените ел. заявки не е ясно от кой ел. адрес са
изпратени, до кой ел. адрес са адресирани, а освен това липсват категорични доказателства,
че същите изхождат от дружеството ответник- "В. Т." ЕООД.
Според настоящия състав на въззивния съд, разглеждащ делото, по делото е останало
недоказано и твърдението на ищцовата страна, че изпратените три броя ЧМР-та и фактури
към тях, са били получени от ответника- "В. Т." ЕООД на 03.04.2019г. Установява се въз
основа на писмените доказателства по делото, изпратени от куриерска фирма "Е.Е" че
товарителница 5300093866148/12.03.2019г. е била получена на същата дата от В.Д., в
качеството и на представител на "В. Т." ЕООД, но от представената товарителница на
куриерска фирма "Е.Е." ЕООД по делото, не се установява по категоричен и безспорен
начин, какво е било съдържанието на пратката и какви документи са се съдържали в нея.
В тази насока други убедителни доказателства пред първоинстационния съд не са събрани,
поради което въззивният съд намира за недоказано, че трите броя ЧМР- та и издадените към
тях фактури, представени с исковата молба по делото са били получени от дружеството
ответник- "В. Т." ЕООД, на 03.04.2019г., чрез получаването на товарителница
5300093866148/12.03.2019г., получена чрез куриерска фирма "Е.Е." ЕООД. Получаването на
представените с исковата молба три броя ЧМР- та и фактури, няма отношение към
доказването на валидно възникнали търговско отношения между страните, но е от
съществено значение за доказване на момента от който ответникът би могъл да бъде
поставен в забава за неизпълнени от него задължения, в случай на установяването на
валидно възникнали отношения основани на договори за превоз на товари.
Доказването от страна на ищеца по делото на валидно възникнали търговски отношения
между страните, по повод на сключването на три броя договори за превоз,/пред
първоинстационния съд пред който са събирани доказателства/, в значителна степен е
основано и на представена по делото електронна кореспонденция проведена чрез
електронните приложения „WhatsApp“ и „Vaiber“. Поддържа се, че това са разговори
провеждани чрез телекомуникационни услуги за кратки разговори “SMS“, за които се
твърди че в значителна степен потвърждават наличието на валидно възникнали
облигационни отношения между страните, по повод на представените с ИМ заявки за
договори за превоз.
Във връзка с правните последици от разменената електронна кореспонденция чрез мобилно
приложение "Вайбър" или „WhatsApp“ е приложим Законът за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). По-конкретно чл. 3; чл. 5; чл. 8; чл. 9; чл.
10 и чл. 11 от ЗЕДЕУУ, в които е уредена процедурата на съобщаване чрез информационна
19
система като принципът, който е идентичен с този в процесуалните закони (чл. 42 ал. 4 от
ГПК) е, че представените съобщения представляват електронни изявления– документ като
законът приравнява електронния документ на писмения му аналог и съобщенията се смятат
за връчени с постъпването им в посочената информационна система. Те представляват
частен писмен документ, подписан от страната, който се ползва с формална доказателствена
сила относно авторството– чл. 180 ГПК. При наличие на оспорване представилата го страна
на книжен носител в заверени копия по делото, следва да установи неговата автентичност,
което се извършва чрез допускане на СТЕ. Изпратеният в електронен вид документ има
характера на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ, макар и да не носи електронен
подпис – неподписаният документ също представлява документ, а подписът само служи за
доказателство за неговото авторство.
Според чл. 5 ЗЕДЕУУ адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по
силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в
електронна форма. Според чл. 10 ал. 1 ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с
постъпването му в посочената от адресата информационна система, а ако адресатът не е
посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в
която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна
система– с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е
постъпило, като според ал. 2 ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е
получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му.
Систематичното тълкуване на чл. 5 и чл. 10 ЗЕДЕУУ сочи, че ако адресатът използва
общодостъпна информационна система за получаване/изпращане на електронни съобщения,
то постъпването на подобно съобщение в нея до адресата ще се счита за получаване на
съобщението, освен ако страните не са уговорили изключението по чл. 10 ал. 2– да се счита
за получено с изпращането на потвърждаването от адресата за получаването му. Ноторно
известно е, че информационната система, ползвана чрез приложенията "Вайбър" и
„WhatsApp“, се използва за подобна електронна кореспонденция, като всеки неин
потребител регистрира свой профил чрез посочване на телефонен номер, т. е. същата може
да се приеме за такава по чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ.
Електронните изявления представляват частен писмен документ, подписан от страната,
който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството– чл. 180 ГПК. При
наличие на оспорване представилата го страна следва да установи неговата автентичност,
което не е сторено в производството пред РС Б по настоящото дело. Въпреки оспорването
от ответната страна на представените в писмена форма електронни изявления, за които се
твърди че съставляват електронна кореспонденция между представителите на двете
дружества, не е поискано от ищцовата страна назначаване на съдебно-техническата
експертиза, която да установи изпращането и получаването на електронните писма и
прикачените към тях файлове, дали представената електронна кореспонденция е водена в
20
мобилното приложение "Вайбър" или „WhatsApp“, налице ли е съвпадение между
съобщенията в моб. телефон на посочения автор и приложената на хартиен носител извадка
от "Вайбър", както и дали съобщенията са изпратени до номер с наименование на контакт
ищеца.
Пред настоящата въззивна инстанция са релевирани оплаквания за неправилност на
изводите на съда, който при формиране на правната си воля по делото, е приел
представените писмени документи като електронни документи по смисъла на закона, като
се е позовал на тях за изясняване на действителните търговски отношения между страните.
Въззивният съд приема за основателно оплакването на пълномощника на дружеството
жалбоподател с въззивната жалба- за недоказаност на авторството на електронните
изявления, представени по делото в писмена форма, доколкото липсва по делото доказване
за това от кой телефонен номер са изпращани и приемани кратките съобщения/СМС/, като
не е доказано по категоричен и безспорен начин, кое е лицето направило изявленията като
"В.В.Т.А..“ и не се установява и доказва по делото по безспорен и несъмнен начин, че това е
именно представителят на "В. Т." ЕООД- В.Г.Д. Въззивният съд счита, че не се установява и
доказва по безспорен и несъмнен начин и кое другото лице, от което изхождат направените
електронни изявления, както и недоказано е от който номер същите са направени.
Иначе без съмнение съдът следва да приеме, че подобен начин на комуникация има правно
значение и приложими за него са изискванията на Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Изпратеният в електронен вид документ има
характера на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ, макар и да не носи електронен
подпис– неподписаният документ също представлява документ, а подписът само служи за
доказателство за неговото авторство. Предвид изричното оспорване от ответника на тези
документи, то в тежест на ищцата е било да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че именно управителят Л.С.С., към момента на разменената ел. кореспонденция е
бил абонат или фактически ползвател на конкретен телефонен номер от който съобщенията
са били изпращани. Такова доказване по делото пред първата съдебна инстанция не е
проведено. Не са представени при разглеждането на делото от РС Б данни, между абонатите
на кои телефонни номера е проведената ел. кореспонденция, поради което неустановени и
доказани по безспорен начин са авторите на направените ел. изявления. Поради изложеното
недоказано остава по делото, кои са регистрираните телефонни номера като потребителски
профили в мобилното приложение "Вайбър" или „WhatsApp“, дали същите принадлежат
действително на управителите на "В. Т." ЕООД и "Л.А", поради което и не е доказано, че
чрез тези профили именно представителите на дружествата страни по делото, са ползвали
визираната информационна система за комуникация към периода през който е разменена ел.
кореспонденция. Ето защо не са налице условията на чл. 10 ал. 2 ЗЕДЕУУ, за да се приеме за
доказано, че направените електронни изявления са именно на представителите на страните
по делото.
Дори и да се приеме че ел. кореспонденция представена в заверен препис на книжен
21
носител по делото, се е провела именно между управителите на "Л.А" и "В. Т." ЕООД,
въззивният съд не намира същата за убедителна в достатъчна степен, за да обуслови извода
за действително сключени три договора за превоз въз основа на представените с исковата
молба заявки, както и за извода за съвпадащи волеизявление на представителите на двете
дружества, насочени към сключването на договори за превоз с конкретните параметри за
мястото на товарене и доставяне на стоката, за начина на осъществяване на превоза по шосе
и за времето за което превоза следва да бъде извършен. Видно е от съдържанието на ел.
кореспонденция, че едната страна е в очакване на плащане, а другата отказва да плати, но не
се установява по безспорен и несъмнен начин, че електронната кореспонденция визира
именно процесните по настоящото дело заявки за извършен превоз на товари.
Съобразно нормата на чл. 372 ал.1 от ТЗ и чл. 49 от ЗАП, който урежда условията на
извършването на автомобилни превози на територията на страната, за извършения превоз
изпращача дължи заплащането на превозвача на уговорената към момента на сключването
на договора и предаването на стоката превозна цена/навло/. След като превоза е бил
извършен и стоката доставена до уговореното място на получаване, без да са направени
рекламации в срока по чл. 74 ал.1 от ЗАП или в срока по чл. 30 т. 3 от Конвенция за договор
за международен автомобилен превоз на товари/CMR/ за нейното количество и качество –
изпращача дължи заплащането на уговорената по договора превозна цена.
Съгласно разпоредбата на чл. 372 ал.1 от ТЗ товародателят плаща възнаграждението при
сключването на договора, освен ако е уговорено друго. Тази разпоредба е диспозитивна и
дава право на страните по договора да уговорят различен начин и момент на плащането.
При липса на писмен договору, но при наличието на изрична уговорка между страните в
процесните заявки относно начина на плащане, следва извода че плащането на навлото е
следвало да се извърши съгласно уговореното в процесните заявки.
Въззивният съд намира за основателна въззивната жалба, въз основа на която е образувано
настоящото дело пред ОС Благоевград. Възникването на облигационни отношения за
страните по една търговска сделка се обуславя от предмета и основанието на сключения
договор, а съдържанието на дължимите престации- от поетите по договора задължения от
страните във връзка с уговорените клаузи на съглашението. След като от събраните по
делото доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин съвпадението на
насрещните волеизявления на представителите на "В. Т." ЕООД и "Л.А", насочени към
сключване на валидни договори за международен превоз, въз основа на представените с
исковата молба заявки, не се установява и доказва по безспорен и несъмнен начин, че
именно дружеството въззивник "В. Т." ЕООД е изпращач по тези договори, то не може да се
ангажира и отговорността на дружеството ответник, за заплащането на претендираните с
предявените искове суми за превозна цена/навло/. Предявените искове с правно основание
чл. 372 ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 79 от ЗЗД, въззивният съд намира за недоказани, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
22
Неоснователността на предявените искове за главница/незаплатено възнаграждение за
извършен превоз на стоки/, предпоставя неоснователността и на акцесорното искане за
заплащане на лихва за забава, считано от датата на получаване на издадените ЧМР- та и
фактури за извършените превози, до окончателното изплащане на дължимото.
Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивния състав на ОС
Благоевград, при самостоятелна оценка и анализ на събраните по делото доказателства,
достигна до изводи различни от тези на първоинстационния съд относно основателността на
предявените искове, поради което на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, обжалваното
първоинстационно решение следва да бъде отменено като неправилно.
С оглед на изхода на делото пред настоящата съдебна инстанция и поради това че
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно, а
предявените искове отхвърлени като неоснователни, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК следва
разноските пред първата съдебна инстанция, направени от ответника да бъдат присъдени в
полза на "В. Т." ЕООД. Пред първата съдебна инстанция, пълномощниците на страните
своевременно са заявили пред съда насрещни възражения за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК. Възражението за прекомерност по
отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от адв.С, като пълномощник на
"В. Т." ЕООД, съдът намира за неоснователно, тъй като същото е определено съвсем близо
до минималното адвокатско възнаграждение, дължимо по делото с оглед на материалния
интерес, съгласно чл. 7 ал.2 т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения. Ето защо, ищецът "Л.А", следва да бъде осъден да заплати на ответника "В.
Т." ЕООД, сумата 850лв., за адвокатско възнаграждение, за разноските направени пред
първата съдебна инстанция, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намери въззивната жалба за основателна, поради което следва да бъде осъдено
въззиваемото дружество "Л.А", да заплати на дружеството възизвник- "В. Т." ЕООД, сумата
600лв. за адвокатски хонорар и сумата 213.60лв. за заплатена държавна такса за въззивно
обжалване, съставляващи разноски за пред настоящата съдебна инстанция, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 907035/31.08.2020г., постановено по гр.д. № 3492/2019г. по описа на
РС Б, като неправилно и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 372 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 79
ал.1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, с които се иска от съда да постанови решение, с което да
осъди "В. Т." ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул. "П.Д." №,
23
представлявано от В.Г.Д да заплати на "Л. А." ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н Л, бул. "Д." №, представлявано от управителя Л.С.С., сумата
9430,20лв., представляваща незаплатено възнаграждение по сключени между страните три
договора за международен автомобилен транспорт, ведно със сумата- 184,38лв.,
съставляваща обезщетение за забава за периода от 24.04.2019г. до 23.12.2019г., по заявка от
05.02.2019г., за договор за превоз по маршрут от Р.Г., гр.А до Р.И. и Фактура №
737/11.02.2019г., ведно със законната лихва от образуване на исковото производство до
окончателното им изплащане; сумата 248,07лв., съставляваща обезщетение за забава за
периода 24.04.2019г.-23.12.2019г., по заявка от 14.02.2019г., за договор за превоз по
маршрут Р.И., гр.Н-К.И, гр. и Фактура № 752/07.03.2019г., ведно със законната лихва от
образуване на исковото производство до окончателното им изплащане; както и сумата
198,24лв., съставляваща обезщетение за забава, за периода 04.05.2019г.- 23.12.2019г., по
заявка от 22.02.2019г., за договор за превоз по маршрут Р.Г. гр.А-Р.И., гр. и Фактура №
753/07.03.2019г., ведно със законната лихва от образуване на исковото производство до
окончателното им изплащане, като НЕДОКАЗАНИ И НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА "Л. А." ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Л, бул. "Д."
№, представлявано от управителя Л.С.С., да заплати на "В. Т." ЕООД, ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ул. "П.Д." №, представлявано от В.Г.Д сумата 850лв., за
адвокатско възнаграждение, за разноските направени пред първата съдебна инстанция,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
ОСЪЖДА "Л. А." ЕООД, с ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н Л, бул. "Д."
№, представлявано от управителя Л.С.С., да заплати на "В. Т." ЕООД, ЕИК, със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ул. "П.Д." №, представлявано от В.Г.Д сумата 600лв. за
адвокатски хонорар и сумата 213.60лв. за заплатена държавна такса за обжалване,
съставляващи разноски за пред настоящата въззивна съдебна инстанция, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24