Решение по дело №3547/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 536
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20191720103547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер536 / 5.3.2020г.                         05.03.2020г.                             Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                           ІX състав

На седемнадесети февруари                                                       Година 2020

В открито заседание в следния състав:

                                                   Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Лили Добрева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №03547 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Предявен е иск от “Теленор България”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк- София, сграда 6, срещу И.Л.А., с ЕГН:********** и адрес: ***,  както следва:

-с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 130,75лв., представляваща неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***за периода 20.06.2016г.- 19.10.2016г. по Договор за доставка на далекосъобщителни услуги на ответника с “Теленор България”ЕАД от 17.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №363/22.01.2019г. по ч.г.д.№00452/2019г. на ПРС.

-с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 45,54лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.04.2015г.

            В законоустановения срок ответникът  не е подал отговор на исковата молба.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че обективно съединените искове са процесуално допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба,  не се е явил в първото заседание по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Предвид гореизложеното и на основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че искът, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми  е основателен и следва да бъде уважен, като на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.

             По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските направени и в  заповедното и в исковото производство.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 410,00лв., представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производства.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск  на “Теленор България”ЕАД, с ЕИК:********* и и седалище и адрес на управление:гр.София,, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк- София, сграда 6, срещу И.Л.А., с ЕГН:********** и адрес: ***,  че ответникът дължи на ищеца сумата от 130,75лв., представляваща неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №***за периода 20.06.2016г.- 19.10.2016г. по Договор за доставка на далекосъобщителни услуги на ответника с “Теленор България”ЕАД от 17.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №363/22.01.2019г. по ч.г.д.№00452/2019г. на ПРС.

ОСЪЖДА И.Л.А., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Теленор България”ЕАД, с ЕИК:********* и и седалище и адрес на управление:гр.София,, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк- София, сграда 6, сумата от 45,54лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 17.04.2015г.

ОСЪЖДА И.Л.А., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Теленор България”ЕАД, с ЕИК:********* и и седалище и адрес на управление:гр.София,, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк- София, сграда 6, сумата от 410,00лв., представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производства.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ВРЪЩА ч.г.д.№00452/2019г. на ПРС на съответния състав на ПРС, като към делото се приложи и препис от настоящето решение.

ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: