№ 124
гр. Харманли, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Г.а
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20215630100783 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове, първият от които за сумата от
15 000лв. намира правно основание в чл.432 ал.1 от Кодекс за застраховането вр. чл.45 ал.1
от Закона за задълженията и договорите и иск за лихви с правно основание чл. 86 от Закон
за задълженията и договорите .
В исковата молба се твърди, че на 17.І.2021г. около 20.00ч. в гр. Харманли, на
*** , лек автомобил марка „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с peг. № ***, управляван от В. К. Г., не
пропуснал и блъснал движещия се с предимството лек автомобил марка ,,Сеат Ибиза“, в
следствие на което лекия автомобил марка „Мерцедес“ излезнал в дясно от пътното платно
и се блъснал в подпорна колона. Следствие на произшествието ищцата Й.Л. –пътник в л.а.
марка „Мерцедес“, получила силен удар в областта на лява предмишница и гривнена става.
Л. пътувала на задна седалка в лекия автомобил, като ползвала обезопасителна система -
колан, което предотвратило настъпването на допълнителни увреждания, като получените
наранявания напълно отговаряли на механизма на ПТП.
Сочи се, че произшествието било посетено от служители при ОД на МВР
Харманли, които съставили Констативен протокол с № 5/2021г. и на виновния водач В. К. Г.
бил съставен АУАН cep. АА № 815195/17.І.2021г.
Твърди се, че след настъпването на произшествието на ищцата била оказана
първа помощ от спрели след инцидента водачи, след което със силни болки в областта на
долния край на лъчевата кост и болки в лява гривнена става, със съмнение за фрактура на
пръста, тя била транспортирана от екип на ЦСМП в СО на „МБАЛ-Хасково“, АД. Там след
извършените прегледи, изследвания и рентгенографии, била поставена диагноза: Счупване
на долния край на лъчевата кост и Контузия на гривнена става. На същата дата тя била
освободена от болничното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно диетичен
режим, двигателен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на
терапевтична схема.
В исковата молба се твърди, че независимо от предприетото лечение, болките и
страданията продължили и Л. била принудена да потърси специализирана медицинска
помощ. На 21.І.2021г. поради продължаващи, нестихващи болки и деформация с ограничен
обем движения в областта на лява предмишница и гривнена става, болки в основата на врата
1
и дясна ключица и болезненост в двете подбедрици , тя била принудена да потърси
специализирана лекарска помощ. При прегледа се констатирало палпаторна болезненост по
хода на дясна ключица по външна трета. Суфузионни полета по външна повърхност горна
трета и вътрешна повърхност средна трета на лява подбедрица. Външна повърхност на дясна
колянна става, оток, болка и хематомно поле по предна външна повърхност. Проведена била
репозиция и гипсова имобилизация на ляв горен крайник в ОТО па „МБАЛ-Хасково“ АД.
Потвърдена била първоначалната диагноза и била констатирана контузия па раменния пояс
и мишницата, други повърхностни травми на подбедрицата. Предписана била нова
терапевтична схема.
В исковата молба са изложени съображенията на процесуалния представител, че
по своя медико-биологичен характер, фрактурата на лъчевата кост е състояние причинило
на ищцата силни болки и страдания, довело до трайно затруднение на движението на лявата
ръка с продължителен период на възстановяване около два месеца. Контузията на гривнена
става и контузията на раменния пояс и мишница било състояние причинило силни болки и
страдания, довело до временно затруднение на движението на горен ляв крайник с период
на възстановяване от около месец. Травмата на подбедрицата била състояние, причинило
силни и интензивни болки и страдания, довело до временно затруднение на движението на
долен ляв крайник с възстановителен период около три до четири седмици. Особено силни
били болките и страданията в първите седмици на домашно лечение, при което Л. търпяла
неудобства, трудно се обслужвала сама и не могла да извършва редица нормални ежедневни
дейности. Болките в ръката, рамото и подбедрицата били с голям интензитет и ищцата
нямала и миг покой, не можела да спи нормално и изпитвала дискомфорт във всяка една
позиция на тялото.
Сочи се, че предвид възрастта на Л., нанесените травми, както и стреса и
психическото въздействие от преживяното произшествие, оказали негативно влияние върху
нормалния й начин на живот, упражняването на любимите й занимания и особено в учебния
процес, довело до трудности при учене, съсредоточаване в час и участие в учебните занятия
за дълъг период от време, като последствията оставали за години напред.
Твърди се, че настъпилото пътно произшествие оказало силно въздействие и
върху психиката на Л., което довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност,
интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента. И към датата на депозиране
на исковата молба ищцата изпитвала силен страх да пътува в моторни превозни средства,
което се отразило в нормалното й общуване с нейните близки, приятели, съученици и
всички други хора.
Процесуалния представител счита, че при определяне на размера на
обезщетението следва да се приложи принципа на справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД,
като се вземат предвид горепосочените обстоятелства, които обуславят нанесените на
доверителката ми неимуществени вреди. Причиняването на телесна повреда или смърт на
участник в движението по пътищата е изключително неблагоприятно развитие при
настъпване на ПТП и когато се определя размера на застрахователното обезщетение, същото
трябва да се съобрази с размера на застрахователната сума - лимита на отговорност на
застрахователя. Към момента предвидения в Кодекса на застраховането застрахователен
лимит бил 10 420 000лв. за събитие, при което е причинена телесна вреда или смърт, като
повишаването му през последните години отговаряло, както на повишаването на
Европейския индекс на потребителските цени, така и на изменението на икономическата
обстановка и стандарта на живот в страната.
Твърди се, че лек автомобил марка „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с peг. № ***,
управляван от В. К. Г., притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с период на действие от 04.ХІ.2020г. до 04.ХІ.2021г. и
номер на полицата BG/30/120003086465 в ответното дружество - ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД.
Сочи се, че водачът на този автомобил -В.Г. попадал в кръга от лица, чиято
отговорност се покрива от горепосочената застрахователна полица.
У ищцата Л. в качеството й на увредено лице, бил налице правен интерес от
предявяване на настоящата претенция за претърпените неимуществени вреди срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния
водач - ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД.
2
Сочи се, че на основание чл.380 ал.1 от КЗ, ищцата поискала по реда на Кодекс за
застраховането, ответникът да определи и изплати обезщетение за претърпените от нея
неимуществени и неимуществени вреди с писмена застрахователна претенция с вх. №
440/02.ІІ.2021г. по описа на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. В срока за произнасяне,
посочен в чл. 496 ал. 1 от КЗ, с писмо изх. № 1412/18.ІІІ.2021г. ищцата била уведомена, че
Застрахователното дружество е определило застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 4 500лв., което било преведено по банкова сметка с титуляр Й. АНТ. Л. на
09.ІІІ.2021г.
Пълномощника на ищцата счита определения и изплатен размер на
застрахователно обезщетение, за несправедлив с оглед причинените травми и наранявания,
довели до силни болки, страдания, психически изживявания и неудобства.
Моли съда да постанови решение с което да осъди ответника освен вече
заплатената сума в размер от 4 500лв. да заплати допълнително на ищцата Й. АНТ. Л.
сумата от 15 000лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
при процесното ПТП, изразяващи се претърпени болки, страдания и неудобства, ведно със
законната лихва за забава считано от 02.ІІ.2021г. - датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция до окончателно изплащане на застрахователното обезщетение.
Претендира се присъждане на разноски по делото, включително адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
В законоустановения едномесечен срок ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и
Здраве” АД, чрез пълномощника си адв. В.П. от АК София е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразено становището, че предявените искове са допустими, но
неоснователни, като се оспорват както по основание, така и по размер.
В отговора на исковата молба се изложени съображения, че уважаването на иск с
правно основание чл.432 КЗ, е обусловено от кумулативното наличие на обективни
елементи от фактическия състав на деликтната отговорност: валиден застрахователен
договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вредоносен резултат,
причинна връзка между вредоносния резултат и противоправното поведение, както и един
субективен елемент, а именно: вина. Тъй като отговорността на застрахователя за
репариране на причинени вреди от обективиран в действителността деликт е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, то при всеки един случай било необходимо
поведението на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
застрахователното дружество-ответник, да осъществява от обективна и от субективна страна
елементите на фактическия състав по чл.45 ЗЗД. В конкретния случай не били налице
всички от горепосочените елементи, изграждащи фактическия състав на деликтната
отговорност, поради което предявеният пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя
по задължителна застраховка „ГОА“, не следвало да бъде уважаван.
С отговора е направено възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания,
както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в нарушение
на Закон за движение по пътищата. Твърди се, че ищцата не е поставила обезопасителен
колан, с който л.а. марка с „Сеат“ peг.№ ***, бил фабрично оборудван за мястото на водача
и за всички пасажерски места. Това нарушение на Закон за движение по пътищата от страна
на ищцата се намирало в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вредоносни
последици от ПТП, поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция,
определеното от съда за справедливо обезщетение следвало да бъде намалено заради
наличието на принос в изложения по-горе аспект.
Проц. представител на ответника счита претендираното от ищцата обезщетение
за неимуществени вреди в размер 15 000лв. за необосновано завишено, още повече, че на
нея извънсъдебно й било заплатено от ответника обезщетение в размер на 4 500лв. От
представените с исковата молба писмени доказателства, не се установявало ищцата да е
претърпяла увреждания с такъв характер, тежест и интензитет, които да обуславят
определяне на застрахователно обезщетение в размер по-голямо от 4 500 лв. Репарирането
на претърпените неимуществени вреди не следвало да има за цел обогатяване на
пострадалото от ПТП лице или изкуствено завишаване на стандарта му на живот.
Сочи се, че основната цел на обезщетението е овъзмездяване не на всички болки,
3
страдания и емоционални преживявания, които са възникнали в житейската сфера на
пострадалия в резултат на събитието, а само на тези, които бъдат доказани от страна на
ищцата при условията на пълно и главно доказване, В този смисъл, характерът и тежестта
на твърдените от ищцата травматични увреждания, както и степента, интензитета и
продължителността на преживените болки и страдания категорично не обуславяли
уважаване на настоящата искова претенция в претендирания от ищцата размер.
С отговора на исковата молба се признава за установено съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на лек
автомобил марка „Мерцедес“ peг. № ***, по силата на застрахователна полица №
BG/30/120003086465, сключена със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и валидна към
датата на ПТП - 17.І.2021 г.
С отговора се оспорват всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи
възникването на вземането, предмет на претенцията, както и че на 17.І.2021г., около 20.00ч.,
в гр. Харманли, на ***, В. К. Г. ЕГН ********** като водач на л.а. марка „Мерцедес", peг.
№ ***, е нарушил императивните разпоредби на Закон за движение по пътищата и
Правилник за неговото прилагане и съответно не е причинил процесното ПТП, така както
било описано в подадена искова молба. С оглед на това оспорване липсвал основният
елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение.
Оспорва се механизма на ПТП. Същия не отговарял на така описания в исковата
молба и на представения с нея Констативен протокол с пострадали лица. Протоколът бил
официален удостоверителен документ, но не се ползвал с материална доказателствена сила
относно механизма на ПТП, тъй като съставилият го орган не присъствал на самото ПТП, а
само отразил в протокола изявлението на страната.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните прие за установено следното:
От приобщеното по делото Постановление от 06.ХІІ.2021 г. на прокурор при РП
Ивайловград се установява, че образуваното Досъдебно производство № 34 / 2021г. по описа
на РУ Харманли (приобщено по делото) - за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342
ал.1 от НК - за това че на 17.І.2021г. в гр. Харманли, при управление на МПС са нарушени
правилата за движение, като по непредпазливост е била причинена средна телесна повреда
на Й. АНТ. Л. ЕГН ********** от гр. Харманли - е прекратено на основание чл. 243 ал.1т.1
вр. чл. 24 ал.1 т.9 от НПК.
От приобщения по делото Констативен протокол № 5/ 17.І.2021г., съставен от
Я.Я. – мл. автоконтрольор при ОД МВР Хасково РУ Харманли се установява, че на
17.І.2021г. около 20.00ч. , в гр. Харманли *** е настъпило пътно транспортно произшествие,
при което лек автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № ***, управляван от В.Г., не пропуска
движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Сеат“ с рег. № ***, управляван от
М.Ю., при което последния се удря в лекия автомобил отнел предимството. След удара
лекия автомобил марка „ Мерцедес“ продължава движението си напред, излиза в дясно от
пътното платно по посока на движението си и се блъска в подпорна колата и стъкло на
„Бутик за сладки и кафе“. В следствие на пътно транспортното произшествие е пострадала
пътуващата на задната седалка на л.а. “Мерцедес“ - ищцата Й.Л..
Не се спорно , а и от страна на ответника е признато , че е налице
застрахователна полица № BG/30/120003086465, за сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, за лек
автомобил марка „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с peг. № ***, със срок на застрахователно покритие
от 04.ХІ.2020г. до 04.ХІ.2021г.
Не се спори, че по повод настъпилото ПТП на 17.І.2021г. до ответното
дружество, е отправена молба вх.№ 440/ 02.ІІ.2021г. от ищцата за заплащане на
неимуществени вреди в размер на 40 000лв. По молбата е образувана преписка по щета №
0801-000479/2021-3 , по която на 09.ІІІ.2021г., ответното дружество е изплатило на ищцата
сумата от 4 500лв.- обстоятелство изрично признато от ищцовата страна.
В хода на производството не са ангажирани доказателства, нито са изложени
твърдения, че до предявяване на настоящия иск ответното дружество е удовлетворило в
цялост претенцията на ищцата.
От назначената по делото авто-техническа експертиза и от разпита на в. лице
4
Ст.П. в съдебно заседание се установява механизма на пътно транспортното произшествие.
Установява се, че на 17.І.2021г., около 20:00 часа, в гр. Харманли, по ул. ***, в посока
„запад-изток”, към кръстовището с ул. *** се е движил лек автомобил марка „Мерцедес”, с
рег.№ ***, управляван от В.Г. от с. Бисер общ. Харманли, със скорост близка до 43.4 км/ч.
Движението се е извършвало през тъмната част на денонощието, при нормална видимост, по
сух участък от платно за двупосочно движение. Водачът на този автомобил е предприел
изпълнение на маневра „Преминаване през кръстовище” със запазване посоката си на
движение, в момент когато към кръстовището е приближавал лек автомобил марка „Сеат“, с
рег.№ ***, управляван от М.Ю., движил се по ул. ***- по път с предимство, в посока „север-
юг”, със скорост 37.2 км/ч. При така създалата се ситуация и параметри на движение на
МПС, е възникнал удар между двете превозни средство. Установява се, че удара между
двата автомобила по характер е бил кос, при страничен сблъсък - при контакт на предна
челна част на лек автомобил марка „Сеат“, със странична лява предна част на лек автомобил
марка „Мерцедес” - в зоната на преден ляв калник, предна лява врата и предно ляво колело.
Според заключението на вещото лице, което не се оспорва от страните, от
техническа гледна точка, при конкретната пътна обстановка, причината за настъпването на
процесното ПТП е изпълнение на маневра „преминаване през кръстовище”, от страна на
водача на лекия автомобил марка „Мерцедес”, с рег.№ ***, по начин несъобразен с вида и
характера на кръстовището - без спиране и осигуряване на предимство на движещия са по
път с предимство л.а марка „ Сеат“ с рег. № ***.
От приобщената по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че в
следствие на претърпяно на 17.І.2021г. ПТП, ищцата Й.Л. е получила: счупване на лъчевата
кост на лявата ръка в отдалечения край; контузия, болка в областта на дясната ключица и
кръвонасядания по левия крак – които увреждания са в пряка и причинна връзка с
настъпилото ПТП. Вещото лице е определило, че оздравителния период при счупването на
лъчевата кост е 2.5-3 месеца за физически труд и 1.5-2 месеца за нефизически труд; болката
в дясната ключица отзвучала за около 15-20дни, колкото бил и периода за отзвучаване на
кръвонасядането на лявото коляно. Според вещото лице получените от произшествието
травми у ищцата, няма да се отразят на бъдещото и здравословно състояние.
При разпита на вещото лице в съдебно заседание, се излагат подробни
съображения за констатациите му отразени Заключение по делото. Според експерта,
травмите на ищцата получени в следствие на процесното ПТП биха могли да се получат
както с поставен така и без поставен обезопасителен предпазен колан.
По делото в качество на свидетели са разпитани: В. К. Г. -водач на автомобила, в
които се е возела ищцата и без родство с нея и К.П. –Л. (майка на ищцата). От показанията
на св. М. се установяват обстоятелствата свързани с настъпилото ПТП - подробно
анализирани в приобщената съдебно-автотехническа експертиза.
От показанията на св. П. –Л., се установяват обстоятелства свързани със
здравословното и психичното състояние на ищцата след произшествието. Установява се, че
след произшествието на Л. първоначално е оказана медицинска помощ в ЦСМП Харманли,
от където била насочена за специализирана такава в гр. Хасково. Свидетелката твърди, че
ищцата изпитвала болки и неудобства в следствие на получените от произшествието
наранявания дълго време сред това – 2-3 месеца. След имобилизацията на ръката ищцата не
можела да се обслужва сама и се наложило да ползва помощ било от майка си, било от
сестра си, което и създало допълнителни неудобства. Понастоящем все още не смеела да
използва пълноценно ръката си и я пазела от натоварвания. Въпреки че била изминала
повече от година от катастрофата, Йоана все още изпитвала страх да пътува в автомобил.
Предпочитала да сяда на задната седалка и да не гледа пътя напред. Свидетелката заявява
че дъщеря и все още преживява произшествието.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до правния извод
за основателността на предявения иск за причинени неимуществени вреди по следните
съображения :
В разпоредбата на чл. 432 ал1 от Кодекса на застраховането е регламентирано
прякото право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Увреденото
5
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение – ал.3 на чл. 498 от
кодекса.
Настоящия съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за това, ответното дружество да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение за претендираните в настоящото производство, претърпени от нея
неимуществени вреди, в следствие на пътно транспортно произшествие настъпило на
17.І.2021г. Не се спори и от събраните писмени доказателства се установява
обстоятелството, че към датата на произшествието, гражданската отговорност на водача на
МПС -лек марка „Мерцедес Е 320 ЦДИ“ с peг. № *** – собственост на В. К. Г. ЕГН
**********, е била покрита от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” - застрахователна полица №
BG/30/120003086465, със срок на действие от 04.ХІ.2020г. до 04.ХІ.2021г.
Съгласно разпоредбата на чл. 477 ал.1 от КЗ , обект на застраховане по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Не са спорни по делото фактите относно датата, мястото и участниците в
процесното пътно транспортно произшествие, както и обстоятелството, че
застрахователното дружество не е удовлетворило в пълен обем претенция на ищцата, след
като на 02.ІІ.2021г. е получило писмена претенция за това. Не се спори, че на 09.ІІІ.2021г.
ответното дружество е заплатило на ищцата, по предявената от нея претенция, сумата от
4 500лв.
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдебен
състав приема за доказана тезата на ищцовата страна за механизма и обстоятелствата по
настъпването на произшествието. Установи се, че инцидентът е станал на 17.І.2021г. около
20.00ч. , в гр. Харманли по ул. ***, когато лек автомобил марка „Мерцедес” с рег.№ ***,
управляван от В.Г. от с. Бисер общ. Харманли е предприел маневра „Преминаване през
кръстовище“ със запазване посоката си на движение, без да пропусне движещия се по път с
предимство лек автомобил марка „Сеат“ с рег. № ***, управляван от М.Ю., при което
последния се удря в л.а. „Мерцедес“. След удара между двете превозни средства л.а.
„Мерцедес“ напуща платно за движение и се удря в подпорна колата и стъкло на „Бутик за
сладки и кафе“. В следствие на пътно транспортното произшествие е пострадала ищцата
Й.Л. - пътуващата на задната седалка в лекия автомобил „Мерцедес“. Установи се и
причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените на пострадалата
наранявания
В резултат на ПТП ищцата е получила телесни и психически увреждания, които
безспорно и несъмнено са предизвикали болки, страдания и неудобства, представляващи по
своя характер причинени му неимуществени вреди. За обезвредата им, виновният
причинител/деликвент носи гражданска отговорност, да заплати обезщетение, за да ги
поправи – съгласно разпоредбите на чл. 45, чл. 51 ал.1 и чл. 52 от Закон за задълженията и
договорите. Гражданската отговорност на виновния в случая водач на автомобила за
причинените от него неимуществени вреди на ищцата, вследствие на телесни и психически
увреждания, е покрита от ответното дружество съгласно чл. 493 ал.1 т.1 пр.1 от Кодекс на
застраховането, предвид на което предявеният иск се явява доказан в своето основание. По
делото нито се възразява, нито се доказа, отговорността на ответното дружество за тези
вреди да се изключва на някое от основания по чл. 494 от КЗ.
Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се определя по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди съгласно
утвърдената съдебна практика, следва да се вземат под внимание всички обстоятелства,
които ги обуславят, като: характера на увреждането, начина на извършване на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и други. На
преценка подлежат и: вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
6
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и медицинската
прогноза за неговото развитие. Съобразявайки горепосочените обстоятелства, настоящия
състав на съда отчита и че се касае за лице не навършило пълнолетие, което в следствие на
произшествие е получило наранявания, които за не кратък период от време са създали
затруднения в нормалното му самостоятелно обслужване и са променили начина му на
живот .
Предвид изложеното и с оглед нормите на справедливостта съдебния състав
счита, че обезщетението което следва да обезвъзмезди неимуществени вреди, причинени на
ищцата в следствие на претърпяно ПТП на 17.І.2021г. следва да бъде в размер на 7 500лв.
Обезщетение в този размер, според съда ще бъде в състояние да възмезди претърпените от
ищцата болки и страдания.
Съдът намира направеното от ответното дружество възражение, за съпричиняване
от страна на ищцата на вредоносния резултат за неоснователно. Видно от заключенията на
изготвените по делото съдебно медицинска и автотехническа експертизи, получените от
ищцата наранявания в следствие на процесното произшествие биха могли да се получат
както с поставен предпазен колан, така и без него.
С оглед извършеното от ответното дружество и неоспорено от ищцата частично
плащане на сумата от 4 500лв., исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 3
000лв. До този размер главният иск за неимуществени вреди следва да се уважи, като иска за
разликата до пълния предявен размер от 15 000лв., като неоснователен и недоказан следва
да се отхвърли.
Според съда предявения акцесорен иск са лихви се явява основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 409 от Кодекс за застраховането, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичането
на срока по чл.405, според ал. 1 на който при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108 ал. 1–3 или 5. Настоящият случай попада в
приложното поле на чл. 108 ал.1 вр.чл. 109 т.1 вр. т.10 от раздел ІІ б.А от Приложение № 1 ,
според които - застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховка
„Гражданска отговорност”, която не е застраховка на големи рискове, в срок до 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл.106, като определи и изплати размера
на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано откаже плащането.
По делото не се спори, че ищцовата страна е представила пред ответното
дружество всички необходими доказателства, в т.ч. и за банковата сметка - на 02.ІІ.2021г.,
когато е входирана Молба вх. № 440/ 02.ІІ.2021г., за застрахователната претенция по
случая. На 09.ІІІ.2021г. , ответното дружество и извършило плащане в размер на 4 500лв. с
което частично е уважено претенцията на ищцата. В този смисъл и според законовите
разпоредби, ответното дружество дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, считано от деня след 15-я работен ден от предявяването на
претенцията до окончателното изплащане. В настоящия случай е неприложима
разпоредбата на чл. 108 ал.3 вр. чл. 496 ал.1 вр. чл. 308 от КЗ , тъй като от приобщените по
делото доказателства не се установява че ищецът не е представил всички доказателства по
чл. 106 от кодекса. От друга страна изрично е предвидено, че в застрахователното
обезщетение по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, което покрива
застрахователят, се включва и лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за нейното
плащане пред увреденото лице, както е в случая, като застрахователят плаща тези лихви,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – съгласно чл.
429 ал.3 вр. ал.2 т.2 от КЗ.
С оглед гореизложеното съда счита, че предявения акцесорният иск се явява
доказан в своето основание. Следва да се присъди законната лихва считано от 24.ІІ.2021г.
(след изтичане на 15 работни дни след предявяване на претенцията пред застрахователя), до
окончателното изплащане на главницата. Претенцията за лихви, за периода от 02.ІІ.2021г. –
датата на предявяване на писмената претенция до 24.ІІ.2021г. като неоснователен следва да
се отхвърли.
7
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал.1 ГПК и чл.80 от ГПК,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати сторените от ищцовата страна
деловодни разноски съобразно уважения размер на исковете и размера на доказаните по
делото разходи от нейна страна. От представения списък за разноски по чл. 80 от ГПК
ищцовата страна е направила разноски в размер на 1895лв. от които: 615лв. внесени
държавни такси, 300лв. - възнаграждение за вещи лица и 980лв. адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на
претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, съда намира за
неоснователно, до колкото съгласно нормата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 09.VІІ.2004г.
на минималните размери на адвокатските възнаграждения, то е договорено и заплатено в
минимален размер.
Съобразно уважения размер предявените искове ответника следва да бъде осъден,
да заплати на ищцата сумата от 379.00лв.
С оглед направеното искане от ответното дружество за присъждане на раз-носки,
с оглед разпоредбата на чл. 78 ал.3 и ал.8 от ГПК , ищеца следва да бъде осъден да заплати
деловодни разноски съобразно отхвърления размер на исковете и размера на доказаните по
делото разходи от негова страна. Ответника претендира присъждане на разноски както
следва: 300лв. депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
От приложеното към отговора на исковата молба пълномощно, се установява че
адв. В.П. е упълномощен от законните представители на ответното дружество да
осъществява процесуално представителство в полза на Дружеството по всякакви дела. По
делото не са представени каквото и да било доказателства относно размера на договорено, а
още по малко за заплетено възнаграждение. Не са ангажирани и доказателства за това адв.
П. да е назначен като юрисконсулт на дружеството. В тази връзка искането за присъждането
на възнаграждение за процесуално представителство се явява неоснователно и не следва да
бъде уважавано.
Съобразно отхвърления размер на предявените искове ищцата следва да бъде
осъдена, да заплати на ответника сумата от 240.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София р-н „Изгрев” ж.к.***, да заплати на Й. АНТ. Л. ЕГН
**********, действаща със съгласието на родителя си К.Й. П. ЕГН ********** – и двете от
гр. Харманли , сумата 3 000лв. – представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени в следствие на претърпяно ПТП на 17.І.2021г., ведно със
законната лихва считано от 24.ІІ.2021г. (след изтичане на 15 работни дни след предявяване
на претенцията пред застрахователя ), до окончателното изплащане на главницата , като
иска за разликата до пълния предявен размер от 15 000лв., и претенцията за лихва в периода
от 02.ІІ.2021г. - 23.ІІ.2021г., като неоснователни и недоказани - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София р-н „Изгрев” ж.к.***, да заплати на Й. АНТ. Л. ЕГН
**********, действаща със съгласието на родителя си К.Й. П. ЕГН ********** – и двете от
гр. Харманли, сумата от 379.00лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Й. АНТ. Л. ЕГН **********, действаща със съгласието на родителя
си К.Й. П. ЕГН ********** – и двете от гр. Харманли да заплати на ЗАД „ДаллБогг
Живот и Здраве” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София р-н
„Изгрев” ж.к.***, сумата от 240.00лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Хасково в
8
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
9