Решение по дело №410/2020 на Районен съд - Разлог

Номер на акта: 115
Дата: 12 октомври 2022 г. (в сила от 12 октомври 2022 г.)
Съдия: Велина Иванова Полежанова
Дело: 20201240200410
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Разлог, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на четвърти юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска,
в присъствието на прокурора,
разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова, Адм. наказателно дело №
20201240200410 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.59 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от
Н.И.К., в качеството си на представляващ ЕТ„Н.К.“, ЕИК*, с адрес: г.Р., у.„М.“№10, против
НП №486377-0346598/27.03.2020 г. на Н-ка отдел „ОД“-С. в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 500.00 лева, за
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, породена от
допуснатите нарушения на процесуалните и материалноправни норми. Иска се съдът да
постанови решение, с което да бъде отменено НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна - редовно призована, не се явявана, не се явява и процесуален
представител. Процесуалният представител – юрисконсулт С., оспорва жалбата и моли да
бъде оставена без уважение. Представя писмени бележки, в които навежда довод, че
нарушението е доказано от събраните писмени доказателства. В открито съдебно заседание
юрисконсулт Ц.-З. сочи, че нарушението е доказано по несъмнени безспорен начин и моли
съда, да потвърди НП.
РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в
законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа
страна следното:
На 11.08.2019 г. била извършена проверка на ТО - ресторант „К.", находящ се в г.Б., у.
„Н.В."№6 и стопанисван от ЕТ„Н.К." с ЕИК*. При проверката било установено, че за
извършена контролна покупка на 1 порция спагети, 1 бр. пица и 2 бр. минерална вода на
обща стойност 12.00 лв. е извършено плащане от Е.В. - ИП, за което плащане не е издадена
фискална касова бележка от дружество ЕТ„Н.К." с ЕИК* от инсталираното и въведено в
експлоатация фискално устройство модел „TREMOL ZM-KL" с ИН на ФУ №ZK044874 и
ИН на ФП №50129403, а било издадена само междинна сметка. Плащането било прието за
сметка на дружеството от Н.Е. на длъжност „сервитьор“.
Като доказателство за резултатите от извършената проверка бил съставен протокол серия
1
АА №0396879/11.08.2019 г.
С връчването на протокола била връчена и покана, инкорпорирана в същия, за явяване на
представител на дружеството на 29.08.2019 г. в г.С., б.Х.Б.“№17, за съставяне и връчване на
АУАН.
На 09.10.2019 г. за дружеството-жалбоподател се явил упълномощен представител на
дружеството – И.Н.К. и в негово присъствие бил съставен АУАН серия АА
№0346598/09.10.2019 г. за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, във вр. с констатациите на
проверяващите. К. подписал акта, като е отразил, че не е съгласен с фактите. В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано писмено възражение.
Въз основа на АУАН серия АА №0346598/09.10.2019 г. било издадено атакуваното НП
№486377-0346598/27.03.2020 г. на Н-к отдел „ОД“-С. в ЦУ на НАП, с което на
жалбоподателя е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 500.00 лева, за
нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите Е.В. /акто
съставител/, М. С. /свидетел на акта/ и Ю.Т. /ИП по време на проверката на място/, както и
от приложените по делото писмени доказателства. От показанията на същите се
потвърждават изложената фактическа обстановка в УАУН. Съдът намира, че показанията на
свидетелите следва да се кредитират, тъй като отразяват преките им впечатления.
Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са
източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви.
В хода на съдебното следствие, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя,
са разпитани Н.Е. /сервитьор/ и И.К. /пълномощник на управителя/. С показанията на св. Е.
и св. К., съдът счита, че бе направен опит да се създаде различна фактическа обстановка.
Същата е противоречива и не се подкрепя от останалия, събран по делото доказателствен
материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата срещу НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да
обжалва НП. Разгледана по същество е неоснователна.
За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни
показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите
от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в
тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във
взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с
установеното по делото. В хода на административно-наказателната процедура не са били
нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на
акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за
абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните
срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно
съставянето на АУАН, така и издаването на НП също са спазени. Актът е съставен в
присъствие на упълномощен представител на жалбоподателя и връчен на последния срещу
подпис, а НП е издадено след изтичане на 3-дневния срок така, че жалбоподателя да има
възможност да направи възражения по акта. Съдът, не установи процесуални пропуски в
тази насока. При тази установена фактическа обстановка при съставянето на АУАН,
съответно издаването на НП, административно-наказващият орган, е спазил сроковете и
процедурите по ЗАНН.
Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В акта за
установяване на адм. нарушение са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл.57 ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени датата и
мястото на нарушението. Като дата на нарушението е посочена датата на проверката, когато
същото е констатирано. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното
поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства,
2
при които е извършено административното нарушение, тоест нарушението на
жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено. Самото нарушение е
описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал
правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на
нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна. Органът е квалифицирал
материалноправното деяние като нарушение по чл.118, ал.1 ЗДДС, което кореспондира с
посочената от него санкционна норма на чл.185, ал.1 ЗДДС, като и последната също е
квалифицирана правилно. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за
наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да организира
адекватно защитата си. В хода на административно-наказателната процедура не са били
нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП,
ето защо, издаденото НП е законосъобразно.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че е и
правилно, а доводът на жалбоподателя в обратна насока за неоснователен.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен и категоричен начин, че на
посочените в НП дата, жалбоподателят е извършил от обективна страна, нарушение чл.118,
ал.1 от ЗДДС, като при извършена контролна покупка – 1 порция спагети, 1 бр. пица и 2 бр.
минерална вода на обща стойност 12.00 лв, не е издадена касова бележка от монтирано и
действащо в обекта фискално устройство от негов служител.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда
субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е
обективна и безвиновна, поради което наличието на вина не е необходим елемент на
деянието и въпросът за субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил
имуществена санкция от 500.00 лева, която санкция е в минимално предвидения от закона
размер, поради което същата не може да бъде допълнително намалявана от настоящата
инстанция.
Съдът намира, че настоящият случай не попада под нормата на чл.28 от ЗАНН и в тази
връзка преценката на наказващия орган е била правилна. При осъществяването на
нарушението не е необходимо да са настъпили вредни последици. Стойността на
продажбата, не е определяща малозначителността на едно деяние, тъй като с факта на
неиздаване на ФКБ се нарушава отчетността, което обосновава и високата обществена
опасност на самото нарушение. По гореизложените съображения, съдът намира, че не е
оправдано спрямо конкретното нарушение да намери приложение разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. От друга страна неизпълнението на задълженията, създават благоприятни условия за
избягване установяването и плащане на данъчни задължения от данъчнозадължените лица.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено, като
законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. По делото и двете страни са направили искане за
присъждане на разноски.
На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът счита че следва да определи минимално възнаграждение от 100.00 лева за
участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски с оглед
изхода на делото да бъдат възложени на дружеството жалбоподател.
Следва да бъде осъден жалбоподателя да възстанови сторените по делото разноски за пътни
на свидетел.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:
3

ПОТВЪРЖДАВА НП №486377-0346598/27.03.2020 г. на Н-к отдел „ОД“-С. в ЦУ на НАП,
с което ЕТ„Н.К.“, ЕИК*, представлявано от Н.И.К., с адрес: г.Р., у.„М.“№10, против е
наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 500.00 лева, за нарушение на чл.118,
ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЕТ„Н.К.“, ЕИК*, представлявано от Н.И.К., с адрес: г.Р., у.„М.“№10, да заплати
на ЦУ на НАП, 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЕТ„Н.К.“, ЕИК*, представлявано от Н.И.К., с адрес: г.Р., у.„М.“№10, да заплати
по сметка на РС-Рг. сумата от 59.53 лева представляваща присъдени разноски на свидетели.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
4