РЕШЕНИЕ
№
30, 08.01.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд VІ граждански състав,
на осми януари две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 2925 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.435
от ГПК
Постъпила
е жалба от А.К.М. в качеството му на взискател по и.д. № 6034/2000, по описа на ДСИ при ПРС, против Постановление
от 27.09.2019г. на ДСИ, с което е прекратено производствотопо изпълнителното
дело на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Развити
са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се,
че е неправилен изводът на съдебния изпълнител, че последното изпълнително
действие е от м.03.2016г., т.к. преди това взискателят е поискал извършване на
изпълнителни действия, но не е бил надлежно уведомен за задълженията си за
явяване, нарушено му е правото на защита, а в следващите години е искал
извършване на справки и проучване имущественото на длъжника. Моли за отмяна на
постановеното прекратяване на изпълнителното производство и връщане на делото
за продължаване на изпълнението.
Ответната
страна, длъжник по делото, П.Г.В. не е взела становище.
Съдебният
изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна, като излага
съображения, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона
поради неизвършване на изпълнителни действия повече от две години.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице –взискател в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против Постановление
на съдебен изпълнител за прекратяване на производството , съгл. чл.435, ал.1, т.3 от ГПК.
По
същество намира следното :
Производството
по и.д. №6034/2000, по описа на ДСИ при
ПРС е образувано по молба на А.М. за
събиране на вземането му от длъжника П.В.. Твърди се, че през 2016г. е поискано
от взискателя извършването на изпълнително действие –опис на движими вещи.
Всъщност подобна молба не се открива по делото, налична е молба от м.01.2016г.
за налагане на запор върху банкови сметки, като такъв запор е наложен на
18.01.2016г. С разпореждане от 17.01.2016г. е насрочен и опис на движими вещи в
дома на длъжника на 29.03.2016г. С Протокол от 29.03.2016г. съдебният
изпълнител е удостоверил , че описът не се е състоял поради неявяване на
взискателя. Вярно е и че за това изпълнително действие той не е бил и редовно
уведомен. В същото време, обаче, и самият взискател не е искал извършването му, като
липсва молба изходяща от него в тази насока. В следващите години са постъпили молби
за проучване на имущество на 10.10.2017г., 26.09.2019г..
Така,
след молбата за налагане на запор върху банкови сметки от м.01.2016г. взискателят
не е поискал извършването на други изпълнителни действия. Дори и да се вземе
предвид насрочването на опис на движими вещи на 29.03.2016г. / което не е
станало по молба на взисактеля/, то до
постановлението за прекратяване на производството от 29.09.2019г. са изминали
повече от две години. Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда
изпълнителното производство да се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като
изключение от това правило правят делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна
практика и задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността прекъсва
с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ , а именно - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ. Съгласно същото ТР не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Следователно в
настоящия случай жалбоподателят е
поискал като последно изпълнително действие налагане на запор върху банкови
сметки и този запор е наложен на 18.01.2016г. След това е налице още едно
изпълнително действие, макар и непоискано от взискателя – насрочване на опис на
движими вещи на 29.03.2019г., което не се е състояло. Така до 27.09.2019г. са
изминали почти три години и половина. След като не са извършвани изпълнителни действия,
които да прекъсват давността, съгласно посочените по-горе задължителни указания
на ВКС, то е налице изтичане на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и
изпълнителният процес е прекратен по право. Именно това е констатирал и
съдебният изпълнител, постановявайки обжалваното постановление.
С оглед изложените съображения,
съдът намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от А.К.М., **********, в качеството му на взискател по и.д. № 6034/2000, по описа на ДСИ при ПРС, против Постановление
от 27.09.2019г. на ДСИ, с което е прекратено производствотопо изпълнителното дело на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :