О   П   Р  Е Д   Е   Л   Е   Н   И   Е №260891

 

гр. Пловдив 09.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в закрито заседание на девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Румяна Андреева

                                                                                                          Бранимир Василев

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. ч. гр. д. № 646/2021г. за да се произнесе взе предвид следното:

 

         

          Обжалвано е разпореждане №62087/27.11.2020г. на Пловдивския районен съд, ІV^-ти бр. с., постановено по ч. гр. д. №11032/20г., с което се обезсилва Заповед № 4667/31.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.Н.Т., да заплати на кредитора“Мого България“ ООД, ЕИК ********* подробно изброени в заповедта суми и се прекратява производството по делото.

          Частният жалбоподател „Теленор България“ АД, ЕИК ********* моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения, подробно изложени в жалбата.

          Предвид доказателствата съдът установи следното:

„Теленор България“ АД, ЕИК ********* твърди, че съобщението да предяви установителен иск е получено на 22.10.20г., а не както неправилно е приел районния съд – на 21.10.2020г. Оттук извежда извода, че срокът за предявяване на иска съгласно чл. 60, ал.6 от ГПК изтича на 23.11.20г., понеже 21.11.20г. и 22.11.20г. са неприсъствени дни. Затова счита, че получените в районния съд на 24.11.20г. искова молба и преписи от нея са подадени в срок, за което представя разписка.

От приложеното на л. 56 от първоинстанционното дело съобщение до заявителя, с което го уведомяват за постановеното Разпореждане от 15.10.20г., се установява, че същото е получено на 21.10.20г. като едномесечният срок за представяне на доказателства за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК изтича на 23.11.20г., защото това е първият присъствен ден след 21 и 22 октомври, които са неприсъствени дни.

С частната жалба е представен препис от обратна разписка, за която „Мого България“ ООД твърди, че се изпратени искова с препис за ответника.

От представения препис от обратна разписка се установява единствено, че на 23.11.20г. „Мого България“ ЕООД (може да се приеме, че е налице техническа грешка при изписването на правноорганизационаната форма) е изпратило на Районен съд Пловдив документи. Не е конкретизирано нито какво представляват изпратените документи, нито по кое дело се изпращат.

Отделно от това в представената справка за ч. гр. д. № 11032/20г. от деловодната програма на районния съд няма отразено постъпване на документи от „Мого България“ ООД до 22.01.21г.

Изложеното налага извода, че твърденията на частния жалбоподател, че е предявил в срок установителния иск остават недоказани и затова констатацията на районния съд, че заявителят не е представил доказателства за входирана искова молба срещу длъжника е вярна, поради което обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №62087/27.11.2020г. на Пловдивския районен съд, ІV^-ти бр. с., постановено по ч. гр. д. №11032/20г., с което се обезсилва Заповед № 4667/31.08.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.Н.Т., да заплати на кредитора“Мого България“ ООД, ЕИК ********* подробно изброени в заповедта суми и се прекратява производството по делото.

          Определението не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

 

                                                                                                  2.