Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 09.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание, проведено на 11.03.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретар Галя
Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 6122 по описа на съда за 2020г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във
вр. с чл. 414 от ГПК.
Исковата
молба е подадена от ***представлявано от изпълнителния директор Й.В.В.против В.Л.В.,
ЕГН **********,***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване
на дължимост на сумите: ***-главница за потребена топлинна енергия в периода ***законна
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение ***по ***. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, възразена от длъжника.
Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна
енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и връчването на
заповедта на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, според ищеца, поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска
признаване дължимостта на вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на
адрес ***, ***, и лихва върху главницата. Претендират се разноски.
Ответникът твърди, че е имал договорка
с ищеца и започнал да плаща сумите, но било насрочено дело.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за
установено следното: На ***, в качеството
на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано *** и по което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК ***С
тази заповед ответникът и още един длъжник - Л.В.В.са осъдени да заплатят на
ищеца, както следва: длъжникът В.Л.В., да заплати сумата от ***за главница за
периода ***лихва върху главницата в размер на ***за периода ***ведно със
законната лихва върху главницата от ***до изплащане на вземането, както и
сумата ***за деловодни разноски и ***за юрисконсултско възнаграждение; и длъжникът
Л.В.В.да заплати сумата от ***за главница за периода ***лихва върху главницата
в размер на ***за периода ***ведно със законната лихва върху главницата от ***до
изплащане на вземането, както и сумата ***за деловодни разноски и ***за
юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на длъжниците и възразена
в срок само от ответника В.Л.В. по реда на чл. 414 а от ГПК. Поради направени
частични плащания в заповедното производство, заявителят е посочил, че в хода
на заповедното производство е била платена мораторната лихва и част от
главницата, но е останала дължима главница в размер на ***и разноски ***Това е
било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за остатъка
от вземането си, съгл. чл. 415 от ГПК, което той е направил в законоустановения
срок, подавайки искова молба на ***Не е спорно по делото, че ответникът е
собственик на *** от недвижимия имот, на адрес ***, *** при ищеца, на негово
име и на името на неговия син е и партидата на този абонатен номер, по която са
приетите по делото извлечения за исковия период. Собствеността се доказва от
приетия н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане ***, съгласно който имотът е прехвърлен на ищеца и малолетния тогава ***при
равни права. От извлечението по партида и приложените фактури за исковия период/в частта за просрочени
задължения/ е видно, че претендираната главница и лихва не са заплатени до ***след
която дата вече е била издадена заповедта за изпълнение. В хода на заповедното
производство са били налице плащания, съобразени от ищеца при предявяване на
иска. Към датата на първото по делото съдебно заседание ищецът е признал
наличие на плащане от страна на ответника на суми от *** през ***, погасявали
главница и лихва, и като остатък се претендира само главница в размер на ***както
и законна лихва върху тази сума. Признанието на ищеца за плащане на част от претенциите,
представлява признание за неблагоприятен за него факт и следва да бъде
съобразено от съда, независимо от липсата на изявление за същото обстоятелство
от страна на ответника и липсата на представени доказателства за плащането от
него.
Поради горното, съдът намира, че следва
да признае за установено, че исковете за лихва и главница са били дължими от
ответника, доколкото той е собственик на
топлофициран имот, до който ищецът е доставял ТЕ за периода ***Не е било
необходимо сключването на договор между страните и представянето на такова
доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и физическите лица се
уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ
сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По
делото не е спорно, но и е видно от събраните доказателства, че в сградата –
ЕС, има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа, и поради това
процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът - като
физическо лице, собственик на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за битови
нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ.
Претенцията
на ищеца за главница обаче се явява погасена частично чрез плащане, и като
такава следва да се отхвърли до остатъка от размер на ***ведно със законната
лихва от ***Съпоставяйки датата на подаване на заявление - ***която съгласно
чл. 422 ал. 1 от ГПК е и дата на подаване на исковата молба, обстоятелството,
че към ***датата на съдебното заседание в счетоводството на ищеца има данни само
за частично за плащане, и изявлението за наличие на погасяване на задълженията само
от ищеца, съдът констатира, че плащането по исковите суми е станало по-късно, в
хода на делото – частично в заповедното и частично в исковото производство, то ответникът
реално е станал повод за завеждане както на заповедното, така и на исковото
производства. Всичко това сочи, че разноски, претендирани в заповедното
производство, а после и в исковото, са дължими от ответника, т.к. и двата
случая неговото поведение е било причина за завеждане на делата.
При този изход на делото, и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да присъдят разноски за
исковото производство, които възлизат на 125.00лв. /25.00 лв. - заплатена
държавна такса, минимума от 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г.
по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските,
направени от ищеца в заповедното производство, които са в размер на ***По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл.
79 ал.1 от ЗЗД, че В.Л.В., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***с ***, със седалище
и адрес на управление ***, главница в размер на ***за потребена топлинна енергия в периода ***ведно със
законната лихва от ***до изплащане на вземането, които суми са включени в
Заповед за изпълнение ***по ***, като претенцията за главница за разликата до
размер на ***., ОТХВЪРЛЯ, като ПОГАСЕНА ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА В.Л.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***с ***,
със седалище и адрес на управление ***, разноски по ***в размер на 125.00лв. и по ***, в размер на ***Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: