Решение по дело №9777/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1088

град  Варна, 21.03.2016 г.,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                        Гражданско отделени, 7-ми състав

на 10 март 2016 г.                                                      Година 2016

в  публично заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

 

при участието на секретар А.П.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 9777 по описа за 2015 година

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.92 ЗЗД във вр чл.34 от ОУ за ДПЕЕПК на „Е.П.” АД.

Производството е образувано по искова молба подадена в съда от ищец П.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ответник „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД във вр.чл.34 от ОУ на ответника, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 21 390,00 лева, представляваща договорна неустойка за продължително неправомерно прекъсване на ел.захранване по вина на ответника за период 29.04.2013г.-16.10.2014г. от общо 535 календарни дни, за обект с адрес с.***, с клиентски № **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението. При уважаване на исковата претенция се моли съдът да присъди разноските сторени от ищеца по делото.

В исковата молба ищеца твърди, че ответникът неправомерно е прекъснал ел.захранването му на 29.04.2013г., след което е предявил иск и с влязло в сила съдебно решение ответникът е бил осъден да възстанови захранването. Това се е случило по ГД№ 1157/ 2013г. на РС-Габрово, като решението е потвърдено по ВГД№  61/ 2014г. на ОС-Габрово. Твърди, че ел.захранването е възстановено едва на 16.10.2014г. Претендира 30,00 лева неустойка за първите 24 часа и по 20,00 лева за всеки следващи 12 часа от посочения период.

Поради изложеното се моли съдът да уважи претенцията и да присъди сторените от ищеца разноски.

Ответникът от своя страна по реда на чл.131 ГПК е подал отговор в указания от съда едномесечен срок, като е оспорил претенцията изцяло като недопустима и неоснователна. Твърди се, че е недопустима, защото периода е определен произволно от ищеца. Твърди се, че периода трябва да бъде от 29.04.2013г. до подаване на ИМ по ГД№ 1157/ 2013г. на РС-Габрово. Оспорва се основателността и квалификацията по чл.92 ЗЗД. Оспорва се, че ищеца не е редовен платец и често трупа задължения поради неплащане. Твърди се, че ищецът е бил напълно правомерно прекъснат от ел.захранване и след това възстановен след влизане в сила на постановеното съдебно решение. Моли се съдът да отхвърли иска.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично, не се представлява от адвокат, поддържа предявения иск и моли съдът да уважи претенциите.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа отговора, оспорва иска и моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са приети като доказателства – приложените документи по ГД№1/ 2015г. по описа на РС-Габрово, както и ГД№1157/ 2013г. по описа на РС-Габрово и ВГД№61/ 2014г. по описа на ОС-Габрово. От решенията на габровските съдилища се установява, че е воден спор за прекъснато на ищеца ел.захранване на 29.04.2013г., като ответника е осъден с влязло в сила на 07.07.2014г. решение да възстанови ел.захранването. На 02.09.2014г. ищецът се е снабдил с ИЛ по влязлото в сила съдебно решение за възстановяване на ел.захранване.

По делото е приета ССЕ, изготвена по искане на ответника, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, същата е неоспорена от страните. От заключението се установява, че ел.захранването на ищеца е било прекъснато на 29.04.2013г. поради неплатени сметки и възстановено на 20.08.2014г. след решение на съдебен спор между настоящите страни по делото.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск ищецът да докаже възникването на спорното право, основанието на претенцията си, нейния размер, а също така и изискуемостта, а ответникът следва да докаже фактите и възраженията, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Съобразно разпоредбата на чл.92 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска неустойката, която е договорена, като обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно да ги доказва. Ето защо за основателността на иска, ищеца следва да установи, че е изправна страна по договора, че е клиент на ответника, че са страни по договор, че има неизпълнение от страна на ответника по договора, каква неустойка е договорена между страните и размера й. От така събраните по делото доказателства съдът прави извод, че страните са били във валидна облигационна връзка, която не се оспорва, като ищеца е клиент със собствена партида на ответника. Спорно е доколко действията на ответника за прекъсване на ел.захранване ангажират отговорността му съгласно чл.92 ЗЗД във вр.чл.34 от ОУ към договора уреждащ отношенията между страните за получаване на договорена между тях неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл.34 от ОУ на ответника, при доказано оставане на потребител без ел.енергия по вина на ответника за повече от 24 часа, последния заплаща обезщетение в размер на 30,00 лева и по 20,00лв. за всеки следващ период от 12 часа.

От приетите по делото ГД№1157/ 2013г. по описа на РС-Габрово и ВГД№61/ 2014г. по описа на ОС-Габрово се установява, че на 29.04.2013г. ел.захранването е било спряно на ищеца поради неплатена сметка за начислена служебно ел.енергия от ответника. Затова ищецът е предявил съдебен иск за възстановяване на ел.захранване от ответника. В хода на делото се установява, че прекъсването на ел.захранването е незаконосъобразно, затова съдът се произнася в полза на ищеца и осъжда ответника да възстанови ел.захранването. Ответникът е получил препис от решението на съда на 27.05.2014г.

От приетото по делото заключение на експертиза се установява, че за период 29.04.2013г.- 20.08.2014г. ищецът е останал без ел.захранване.

При така събраните доказателства съдът достига до извод, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен, защото се доказва виновното поведение на ответника при прекъсване на ел.захранването на ищеца. Това е така, защото ел.захранването е било прекъснато по спорна сума, която е начислена служебно от ответника, а след решаване на съдебен спор между страните ответникът е осъден да възстанови ел.захранването. Ответникът е осъден да възстанови ел.захранването на ищецът по ГД№1157/ 2013г. по описа на РС-Габрово, като решението е влязло в сила на 07.07.2014г., следователно едва след тази дата може да се иска обезщетение за виновното прекъсване на ел.захранване от ответника. Преди тази дата съдебния спор е висящ и няма задължение за ответника да възстановява ел.захранването.

Съдът достига до извод, че ел.захранването на ищеца е било прекъснато поради неплатени сметки с настъпил падеж преди 29.04.2013г. и тъй като тези суми не са своевременно оспорени от ищецът по съдебен ред се е стигнало до прекъсването на ел.захранването, което пък изключва прилагането на чл.34 от ОУ на ответника.

С оглед изложеното съдът достига до извод, че ел.захранването е прекъснато неправомерно само за период от влизане в сила на решението по  ГД№1157/ 2013г. по описа на РС-Габрово – 07.07.2014г. до дата когато ел.захранването е било възстановено на 20.08.2014г. и в този период иска е основателен и следва да бъде уважен. Това са общо 44 дни, за които ответникът дължи 30лв.за първите 24 часа и за останалите 43 дни по 40,00лв.за всеки 24 часа, или общо се получава сумата 1750,00лв. За разликата над тази сума иска като неоснователен следва да се отхвърли, както и за периода на претенцията извън уважения и предявен с исковата молба.

Върху уважената сума следва да се присъди и законната лихва от подаване на ИМ в съда до окончателното плащане на задължението.

Така предявения иск е частично основателен за сумата от 1750,00лв. за период 07.07.2014г.- 20.08.2014г. и следва да бъде уважен, за разликата до 21 390,00 лева следва да се отхвърли както и за период 29.04.2013г.-07.07.2014г. и 20.08.2014г.- 16.10.2014г.

Съдът не присъжда на страните разноски, защото нямат искания за това и не са представили списъци по чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Т.П., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 1750,00 лева представляваща договорна неустойка за продължително неправомерно прекъсване на ел.захранване по вина на ответника за период 07.07.2014г.-20.08.2014г. от общо 44 календарни дни, за обект с адрес с.***, с клиентски № **********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.92 ЗЗД във вр.чл.34 от ОУ на „Е.П.” АД, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск за разликата до 21 390,00 лева и за периоди 29.04.2013г.-07.07.2014г. и 20.08.2014г.- 16.10.2014г.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в 2 - седмичен срок от уведомяването на страните за постановяването му.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: