№ 469
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000501413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 260744 от 04.02.2021г., постановено по гр. д. № 9674/2018
г. СГС, І ГО, 9 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Х. Г. Т., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 60 000 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП,
настъпило на 21.05.2017г., ведно със законната лихва от 10.09.2017г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над 60 000 лв. до
пълния предявен размер от 100 000 лв. (част от обща претенция от 150 000
лв.), както и претенцията за заплащане на законна лихва от 09.08.2017г, до
09.09.2017г. С решението СГС, І ГО, 9 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 2 700 лв. – разноски за ДТ и депозити за вещи лица. С решението
СГС, І ГО, 9 състав е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. Я. С., на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., адвокатско възнаграждение в размер на 2 178
лв. С решението СГС, І ГО, 9 състав е осъдил Х. Г. Т. да заплати на ЗК „Лев
Инс“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 120 лв. – разноски за
депозити за вещи лица.
Срещу решението в осъдителната част, с която ЗК „Лев Инс“ АД е
осъден да заплати на ищeцa разликата над сумата от 40 000 лв. до
присъдените 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, е подадената въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
1
производство с оплаквания за неправилност, поради постановяването му в
противоречие със съдебната практика. В жалбата се сочи, че присъденото
обезщетение е завишено и че размерът му не съответства на действително
претърпените от пострадалия вреди от процесното ПТП. Релевира се
възражение, че първоинстанционният съд неправилно е достигнал до извод,
че не е налице съпричиняване от страна на ищеца. Твърди се, че пострадалото
лице е допринесло със собствените си действия в голяма степен за
получените травматични увреждания, тъй като е пътувало без поставен
предпазен колан. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с
което да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което
да приеме, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлиза на сумата от 50 000 лв. и да приложи
коефициент за принос на пострадалия към настъпването на вредоносния
резултат в размер на 20%. Предявява се претенция за присъждане на
направените разноски във въззивната инстанция, включително адвокатско
възнаграждение.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение на
неимуществени вреди над сумата от 60 000 лв. до пълния предявен размер от
100 000 лв. (частичен от 150 000 лв.), е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, чрез процесуалния му представител. В
жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част и постановяването му в противоречие с принципа за
справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Поддържа се твърдение, че
присъденото обезщетение е в занижен размер, като не отразява
действителната тежест на причинения на ищеца противоправен резултат и не
съответства на степента на търпените от него неимуществени вреди
вследствие на полученото в процесното ПТП телесно увреждане,
характеризиращо се в загуба на орган. Посочва се, че загубата на този орган
може да доведе до имунен дефицит, поради което пострадалият е поставен в
по-висок риск от заразяване поради ниска имунна защита. Прави се
оплакване, че съдът неправилно не е кредитирал свидетелските показания
изцяло. Твърди се, че ищецът е започнал да боледува по-често след
инцидента, както и че непосредствено след настъпването му последният е
имал нужда от чужда помощ. Релевира се възражение, че изводите на съда за
здравословното състояние на пострадалия са неправилни. Допълва се, че
получените от последния белези са имали негативно отражение върху негово
самочувствие. Твърди се още, че първоинстанционнният съд при
определянето на справедливия размер на обезщетението не се е съобразил с
конкретната икономическа конюнктура в страната и с лимита на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за процесната година. Прави се искане въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да
постанови друго, с което да уважи иска в пълния предявен размер от 100 000
лв. (частичен от 150 000 лв.). Предявява се претенция за присъждане на
2
съдебни разноски в двете съдебни инстанции, включително адвокатско
възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 263, ал.1 ГПК ищецът е подал отговор на
въззивната жалба на насрещната страна, с който я оспорва и моли съда да я
остави без уважение.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция всяка от двете
страни поддържа подадената въззивна жалба и изразява становище, с което
оспорва жалбата на насрещната страна.
Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявеният иск
е с правно основание чл. 432 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет - присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, търпени от ищеца, вследствие на ПТП
настъпило на 21.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното й изплащане. При предявен иск с посоченото правно
основание, ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние
от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в
причинна връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, СГС, І
ГО, 9 състав е уважил частично предявения иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, като е определил за справедливо в
случая обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца в размер
на 60 000 лв. Възражението на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалия е намерено за неоснователно.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният иск за обезщетение на претърпените от
ищеца вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е уважен до
размер на сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.09.2017г. до окончателното й изплащане, то основанието на
предявения иск е установено със сила на присъдено нещо. С оглед на това,
въззивният съд не дължи произнасяне по наличието на предпоставките, за да
бъде ангажирана отговорността на ответното застрахователно дружество.
Във връзка с доводите във въззивните жалби на ищеца и ответника,
3
които се свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и относно наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия, въззивният състав намира следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се установява,
че вследствие на претърпяното произшествие Х. Г. Т. е получил разкъсване на
слезката с излив на около 1000 мл. кръв в коремната кухина, които са
наложили оперативното отстраняване на слезката и реализират медико-
биологичния критерий „загуба на орган“; разкъсно-контузна рана в областта
на лявата раменна кост, охлузни рани в областта на дясната предмишница и
окосмената част на главата, които реализират медико-биологичния критерий
„временно разстройство на здравето неопасно за живота“; контузия на белия
дроб, която реализира медико-биологичния критерий „временно разстройство
на здравето неопасно за живота“. Докторът излага, че за период от около 3
месеца ищецът е търпял болки и страдания, като през първия месец те са били
с интензивен характер. По отношение на коремната оперативна рана и раните
и охлузванията в областта на лява мишница и дясна предмишница вещото
лице сочи, че ще останат оперативни белези. Вещото лице сочи ролята и
функциите на слезката в човешкия организъм, като заявява, че тя е най-
големият лимфоиден орган в човешкия организъм, функцията й е
многостранна, тя произвежда лимфоцити и играе основна роля в
изграждането на имунитета, прочиства кръвта от чужди частици. Допълва, че
тя не е жизненоважен орган, тъй като нейните функции могат да се
изпълняват от други органи – черен дроб, сливици, апендикс, костен мозък и
др. Заявява, че при отстраняването й човек продължава да живее, както е в
настоящия случай, но става по-податлив на инфекции. Експертът сочи, че по
делото липсва документация за прекарани инфекции от пострадалия.
Докторът констатира, че при изписването на ищеца от болничното заведение
на 28.05.2017г. последният е бил в добро общо състояние с първично
зарастваща оперативна рана, захранен, раздвижен, афебрилен, с възстановен
пасаж и не се е нуждаел от чужда помощ.
В заключението също се посочва, че пострадалият е пътувал без
поставен колан по време на инцидента, въпреки това уврежданията биха
настъпили и при употребата на такъв, предвид механизма на произшествието
и динамиката на удара.
В о.с.з., проведено на 29.10.2020г. пред първата инстанция, вещите лица
поддържат заключението си. Медицинският експерт заявява, че е извършил
личен преглед на ищеца на 21.09.2019г. Обяснява, че полученият от
последния белег от операцията е с дължина 20 см, което е стандартно при
подобни интервенции. Допълва, че няма дефект на коремната стена, т.е. за
следоперативна херния. Излага, че вляво от този белег се намира друг по-
малък такъв от поставения сигнален дрен за евентуално бъдещо кървене; в
областта на лявата мишница също са налице 3 белега, два от които с големина
3 см и един – 4 см, които създават известен козметичен дефект; в окосмената
4
част на главата също е налице белег с големина от 2 см, като липсва и коса,
което е видимо и съставлява дефект. Докторът заявява, че при извършения
личен преглед ищецът е съобщил за коремни болки при физическа работа, но
приема, че липсва дефект на предната коремна стена под формата на
следоперативна херния. Сочи, че пострадалият е съобщил и за прекарани
простудни заболявания, като с оглед премахването на този орган, той бил
податлив на инфекциозни заболявания, но нямало представена медицинска
документация, която да верифицира тези оплаквания. Експертът допълва, че
липсата на слезка не води до бърза умора на човека. Излага, че по принцип
организмът добре компенсирал липсата на слезка, а именно черният дроб като
мощен орган компенсирал функциите й.
Вещото лице автоексперт е категорично, че получените от ищеца
телесни повреди биха настъпили дори и при поставен предпазен колан.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещите
лица, обективирани в приетата КСМАТЕ, тъй като експертите са отговорили
пълно и обективно на поставените въпроси.
Пред първата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания
на свидетеля Г. Т. (баща на ищеца), който твърди, че след като научил за
катастрофата отишъл в болницата в гр. Плевен, където се намирал синът му.
Той бил в реанимацията. На следващия ден свидетелят го видял, но не могъл
да го познае. Пострадалият престоял 10 дни в болницата. Свидетелят и
съпругата му ходили през ден в болницата, за да го обгрижват. После вкъщи
ищецът останал дълго време вкъщи, близо половин година, може и повече.
Той приемал обезболяващи, бил на диета и трябвало да спазва хранителен
режим. Отначало пострадалият бил на легло и родителите му му помагали да
се обслужва. Водили го до тоалетна, не му давали да се къпе, тъй като бил с
превръзки. След станалото ищецът не можел да спи, коренно се променил, не
бил същият човек, който бил преди това – нервничел, карал им се постоянно,
започнал да боледува много, като поради това не можел да си намери работа.
Все още изпитвал болки в рамото и в главата, особено при застудяване. Имал
остатъчни белези от катастрофата – на главата един шев, който се виждал, на
рамото имал белег, но той не бил видим, когато е с дрехи, имал белег и от
операцията на корема, която била много голяма. Свидетелят установява, че в
болницата, преди да изпишат сина му, започнали да го раздвижват, което
продължило вкъщи. Заявява, че преди инцидента синът му бил последен курс
гимназия, но след това започнал да учи вечерно в гимназията в гр. Лясковец.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в по-
голямата си част свидетелските показания не следва да бъдат кредитирани,
тъй като от една страна, предвид роднинската връзка, свидетелят е пряко
заинтересован от изхода от делото, а от друга показанията му противоречат
на заключението на медицинския експерт. От КСМАТЕ се установи, че
възстановяването на ищеца е продължило около 3 месеца, през които
последният е изпитвал болки и страдания, докато свидетелят твърди, че е
5
било необходимо синът му да остане вкъщи над половин година. Освен това
докторът излага, а това се установява и от останалия доказателствен
материал, че още в болницата е започнало раздвижването на ищеца, като след
изписването му той не е имал нужда от чужда помощ, докато свидетелят
заявява, че синът му е бил на легло и двамата с майка му го обслужвали,
защото той не можел. На следващо място, показанията на свидетеля относно
честото боледуване на сина му не са подкрепени от никакви медицински
документи. Действително вещото лице сочи, че е възможно да е налице
отслабване на имунната система на пострадалия, но също така сочи, че
другите органи могат да компенсират функциите на слезката. Липсват данни,
които да подкрепят твърденията на свидетеля, че ищецът не е могъл да си
намери работа вследствие на отслабената му имунна система, нито са налице
доказателства, че състоянието на ищеца е наложило той да не завърши
редовно обучение в гимназията и да започне вечерно обучение в училището в
гр. Лясковец.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи: Размерът на обезщетението, което следва да бъде
заплатено на ищеца от ответното дружество - застраховател, както повелява
нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост.
Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е
абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. С оглед конкретно установените и
обсъдени по-горе доказателства, въззивният състав намира за неоснователни
оплакванията в двете жалби, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди е в занижен, съответно в завишен
размер. Апелативният съд, в настоящия си състав, съобрази вида и характера
на получените от ищеца увреди – загуба на орган – слезка /далак/; разкъсно-
контузни рани в областта на лявата раменна кост, на дясната предмишница и
окосмената част на главата; контузия на белия дроб. Съдът взе предвид
продължителността на възстановителния период – 3 месеца, вида на
проведеното лечение, който включва едноседмичен болничен престой, през
който ищецът е опериран, след което лечението е продължило в домашни
условия. Взе предвид и изпитваните от пострадалия болки и страдания през
възстановителния период, които са били по-интензивни през първия месец.
Отчете и наличието на остатъчни загрозяващи белези по тялото му и
негативното влияние, което инцидентът е оставил върху психиката му. Като
отчете и възрастта на пострадалия към датата на инцидента (18 години),
стадия на обществено-икономическо развитие на страната, включително в
аспекта на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и съобразявайки се с принципа на
справедливост настоящият състав счита, че справедливият размер на
обезщетението, с оглед конкретно установените по делото факти, възлиза на
сумата от 60 000 лв.
6
За да отхвърли изцяло жалбата на ответното застрахователно
дружество, настоящият състав взе предвид, че разкъсването на слезката с
излив на около 1000 мл. кръв в коремната кухина е довело до опасност за
живота на пострадалия. Била е необходима спешна оперативна интервенция
за отстраняването на слезката, с промивка на коремната кухина и поставяне
на дренажи. Това обстоятелство безспорно е изключително тежко, стресово и
необратимо. Загубата на този орган води до отслабване на имунната система.
Това означава, че ищецът ще трябва да полага повече усилия за здравето си,
тъй като е по-податлив на инфекции, което води неминуемо до дискомфорт и
ограничения, предвид младата му и работоспособна възраст.
За да не уважи въззивната жалба на ищеца, съдът взе предвид, че
въпреки загубата на слезката, функциите на този орган могат да бъдат
изпълнявани от други органи, поради което човек може да живее и без него.
Освен това беше установено, че ищецът е имал нужда от чужда помощ само
докато е бил в болничното заведение, като още с изписването си от болницата
е бил в добро общо състояние, захранен, раздвижен, афебрилен, с възстановен
пасаж. Периодът му за възстановяване е бил в рамките на нормалното, като
няма данни за възникнали усложнения – нито в здравословен план, нито в
психо-емоционален. Не беше доказано пострадалият да е изпитвал по-висок
психически дистрес от обичайния в такива случаи. Не бе доказана връзката
между невъзможността му да си намери работа и получените увреди, нито, че
поради увредите е започнал да се обучава във вечерно училище. Следва да се
посочи, че по отношение на последното обстоятелство няма изложени
твърдения в исковата молба.
Относно въведеното от ответника с отговора на исковата молба
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, поддържано и в жалбата, настоящият състав споделя изцяло
изводите на първоинстанционния съд, като намира възражението за
недоказано. Наличието на съпричиняване от страна на пострадалия подлежи
на пълно и главно доказване от страна на ответната страна. По делото
категорично се установи, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан
по време на настъпване на инцидента, което безспорно е нарушение на
правилата за движение по пътищата. Въпреки това, за да бъде намален
размерът на определеното по справедливост обезщетение, е необходимо не
само да бъде установено наличието на противоправно поведение от страна на
пострадалия, но и причинно-следствената връзка между това поведение и
вредоносния резултат, т.е., че вредите са настъпили вследствие на това негово
действие/бездействие. В случая автоекспертът е категоричен, че независимо
от това дали ищецът е бил без или с поставен предпазен колан, последният би
получил същите телесни увреди, предвид механизма на произшествието и
динамиката на удара. С оглед гореизложеното, настоящият състав намира
възражението на ответника за съпричиняване за неоснователно.
В заключение: Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Не са
налице релевираните в двете жалби оплаквания за неговата
7
незаконосъобразност.
Относно разноските пред въззивната инстанция: Предвид изхода на
спора за неоснователност и на двете жалби, разноските остават за страните
така, както са ги направили.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260744 от 04.02.2021г., постановено по
гр. д. № 9674/2018 г. от СГС, І ГО, 9 състав в обжалваните части.
Решение № 260744 от 04.02.2021г., постановено по гр. д. № 9674/2018 г.
от СГС, І ГО, 9 състав в частта, в която ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ********* е
осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, на Х. Г. Т., ЕГН:
********** сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 10.09.2017г. до
окончателното изплащане, както и в частта, в която е отхвърлена
претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди за периода от 09.08.2017г. до 09.09.2017г., като
необжалвано е влязло в законна сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8