РЕШЕНИЕ
№…
23.11. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ПЕТЪР ПЕТРОВ
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №761 по описа за 2019 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от „***“ ЕАД с ЕИК*** срещу Решение № 54/ 09. 06. 2020 г. по гр. д. № 680/ 2019 г. по описа на РС- Кнежа.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и при установени съществени процесуални нарушения, делото да бъде върнато на РС- Кнежа с указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба. Отправено е искане при констатация на нарушения на материалния закон, първоинстанцонното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Въззиваемата страна И.Х. И.е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата страна „***“ ООД не е изразила становище по въззивната жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по предявения от И.Х.И., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Велико Търново, ул. ***” № 38 В, ет. 2, чрез процесуален представител — адвокат Й.М.П. от ВТАК, с личен №***, със съдебен адрес:***, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1от ГПК, че той не дължи на "***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***” №15, представлявано от юрисконсулт Т.К., сума в размер на 5856,82 /пет хиляди осемстотин петдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/.
Със същото решение "***" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***” №15, чрез юрисконсулт Т.К. е осъдено да заплати на И.Х.И., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Велико Търново, ул. ***” № 38 В, ет. 2, чрез процесуален представител — адвокат Й.М.П. от ВТАК, с личен №***, със съдебен адрес:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК общо сумата от 865 лева, представляваща разноски по делото: 235 лева – държавна такса и 630 лева адвокатски хонорар.
За да постанови решението си районният съд е приел, че е предявен отрицателно установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, предл.2 от ГПК, с който се иска да се признае, че И.Х.И. не дължи на „***” ЕАД, сума в размер на 5856,82 лева, по изп. дело №112/2010г. на ЧСИ Д.Б..
Съдът и посочил, че процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни, изрично предвидена в текста на чл.124, ал.1 от ГПК е наличието на интерес. В случая първоинстанционният съд е приел за безспорно, че иска е допустим и основателен при следните съображения. Съгласно чл.99, ал. 3 от ЗДД за да породи действие, цесията трябва да бъде съобщена на длъжника от предишният кредитор. Той е задължен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в чл.99, ал.4 от ЗДД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. До този момент титуляр на вземането остава цедентът. В настоящият случай, договора за цесия, сключен между предишния кредитор и ответника-цесионер, не е породил действие спрямо ищеца по настоящото дело.
Въз основа на изложеното районният съд е приел, че в настоящото производство също липсва уведомление с което ищеца да е уведомен за извършената цесия. Това, че няма уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД признава и ответната страна -"***" ЕАД, в отговора си по чл.131 от ГПК. В него се заявява, че до ищеца е достигнало волеизявлението им, с което същият е бил уведомен, че задължението е било прехвърлено, тъй като е завел дело срещу тях, а не срещу „Райфайзен Банк“ ЕАД. В случая не следва да се приеме, че И.Х.И., с отговора на исковата молба и приложенията е уведомен за извършената цесия и конституирането на нов кредитор на 15.01.2014г., с Постановление изх. №736 на ЧСИ Д.Б.. Конституирането на „***” не е породило правно действие спрямо ищеца, който не е уведомен за извършената цесия.Районният съд е уважил предявеният иск като доказан и основателен изцяло въз основа на достигнатите фактически констатации и правни изводи.
Въззивният съд, като се запозна с доказателствата по делото, счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно по следните съображения:
На първо място предявеният иск в районния съд е с правно основание чл. 439 вр. чл. 124 ГПК с оглед на това, че ищецът е длъжник в изпълнителното производство по изп. д. №2010***0400112 по описа на ЧСИ Д.Б. с рег. № *** на КЧСИ. В исковата молба изрично е посочено, че същият претендира недължимост на суми по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №71/ 2010 г. по описа на РС- Кнежа на 16. 03. 2010 г. общо в размер на 5856, 82 лв., в които да включени главница, лихви и разноски в заповедното производство и въз основа на който е образувано изпълнителното производство. Ищецът е посочил, че в изпълнителното производство е присъединен кредитор „*** „ ЕАД въз основа на цесия с „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, който е инициирал изпълнителното производство срещу длъжника. Следователно е налице действително отрицателен установителен иск, но в хипотезата на чл. 439 ГПК с оглед на това, че законът е дал възможност на длъжника да се защитава срещу изпълнението в изпълнителното производство.
В исковата молба се твърди, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 13. 12. 2013 г., като перемпцията на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК е настъпила на 13. 12. 2015 г. Искът е предявен на 30. 09. 2019 г. и ищецът твърди, че към тази дата е изтекла давността по чл. 110 ЗЗД относно главниците и тригодишната давност по отношение на лихвите, поради което е отправил искане да се признае за установено, че ищецът не дължи сумата от 5856, 82 лв. на „***“ ЕАД. В тази връзка е изразено и становище, че цесията между „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „***“ ЕАД не е произвела правното си действие, тъй като не е връчено уведомление от цедента на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Въззивният съд счита, че твърденията на ищеца затова, че цесията между първоначалния кредитор и цесионера не е произвела правно действие са неоснователни. Действително по делото не са налице безспорни доказателства за връчване на уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД на длъжника. Независимо от това обаче длъжникът е знаел за извършената цесия, тъй като същият е завел настоящия иск и в исковата молба твърди, че е налице сключен договор за цесия между банката и ответника в исковото производство. Освен това твърденията на ищеца за липса на връчено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не оказват влияние върху задължението му в изпълнителното производство към новия кредитор (цесионер), което е спорът по същество между страните. В този смисъл е Решение № 209 от 28.11 2018 г на ВКС по т . д. № 2530/ 2017 г., І т. о., ТК, съгласно което предприетите действия на съдебния изпълнител във връзка с конституиране на друг взискател – правомощие въведено от чл. 429, ал.1 ГПК , са такива действия, които са неотносими към материалните предпоставки за наличие на правото, както и за дължимостта на вземането, което длъжникът следва да погаси принудително. Съдът е приел, че е без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор (цесионер) е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.
С оглед изложеното съдът счита, че твърденията на ищеца за липса на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са неоснователни и не го освобождават от отговорността да погаси задължението си в изпълнителното производство спрямо новия кредитор.
По отношение на твърденията за изтекла погасителна давност на задълженията в изпълнителното производство съдът счита, че същите са частично основателни.
Съгласно т. 10 от ТР №2/ 2013 от 26. 096. 2915 г. на ВКС, ОСГТК когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.1, б. „д“ ГПК отм.) , нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на цитираната точка 10 е посочено, че предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Съдът е посочил, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. , назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Към исковото производство е приложено копие на изпълнителното дело, от което е видно, че след образуването му през 2010 г. въз основа на представени два изпълнителни листа по две заповедни производства (ищецът претендира за недължимост на задължението по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 71/ 2010 г. по описа на РС- Кнежа) са наложени три запора върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 05. 02. 2013 г. пред ЧСИ в изпълнителното производство е подадена молба от „***“ ООД с искане за конституирането му като кредитор въз основа на сключен договор за цесия с банката – кредитор, който е представен по делото. С разпореждане от 05. 02. 2013 г. на ЧСИ цесионерът е уведомен да представи уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, връчено на длъжника. Такова уведомление е представено с молба от 13. 01. 2015 г. по изпълнителното дело, като с разпореждане на ЧСИ от 13. 01. 2015 г. цесионерът е конституиран като кредитор в изпълнителното производство.
На 28. 10. 2013 г. въззивникът е подал молба до ЧСИ по изпълнителното дело с искане да бъде конституиран като взискател като правоприемник на банката – кредитор въз основа на договор за цесия от 15. 08. 2013 г. Към договора е представен списък, в който фигурира длъжникът в изпълнителното производство. Представено е уведомление от цедента до длъжника на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изпратено по пощата, като на документите за връчване е отразено, че лицето е в чужбина. С разпореждане от 15. 01. 2014 г. ЧСИ на основание чл. 429, ал.1 ГПК е конституирал въззиваемата страна като взискател в изпълнителното производство срещу длъжника на основание договора за цесия.
На 26. 11. 2015 г. в изпълнителното производство е постъпила молба от въззивника като взискател до ЧСИ с искане за извършване на справка за трудово възнаграждение и движимо и недвижимо имущество на длъжника, като съответно бъде наложена възбрана или запор върху имуществото и трудовото възнаграждение.
На 12. 12. 2015 г. в изпълнителното производство е постъпила молба от въззивника до ЧСИ с искане за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника. С разпореждане от същата дата ЧСИ е постановил кредиторът да бъде уведомен, че постоянният адрес на длъжника е извън района на действие на ЧСИ.
Въз основа на извършения преглед на изпълнителното дело ( представено в заверено ксерокопие) въззивният съд приема за установено, че последното изпълнително действие, поискано от въззивника като кредитор в изпълнителното производство, е извършено на 12. 12. 2015 г. Съдът приема, че е налице направено искане за извършване на валидно изпълнително действие по смисъла на т. 10 от ТР №2/ 2013 от 26. 06. 2015 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като съгласно чл. 427, ал.2 ГПК взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща делото на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите. В случая въззивникът като кредитор в изпълнителното производство е отправила искане за налагане на възбрана или запор върху имуществото на длъжника и съответно с последваща молба е отправено искане за извършване на опис на движимите вещи в имота на длъжника. Следователно налице е валидно направено искане за извършване на определено изпълнително действие, което съгласно т. 10 от цитираната тълкувателно решение представлява действие, което прекъсва давността. Новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата на последното искане за извършване на валидно изпълнително действие и това е 13.12. 2015 г. От този момент до 13. 12. 2020 г. тече погасителната давност на основание чл. 110 ЗЗД по отношение на главниците по изпълнителния лист, а това са: главница в размер на 4743, 62 лв., деловодни разноски в размер на 108, 88 лв. и юрисконуслтско възнаграждение в размер на 304 лв.
По отношение на присъдената просрочена договорна лихва в размер на 534, 92 лв. и присъдената наказателна лихва в размер на 165, 40 лв. е налице изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, която е тригодишна, на 13.12. 2018 г.
Следователно искът следва да бъде уважен за сумата от 700, 32 лв., като за разликата от 700, 32 лв. до 5856, 82 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението на районния съд следва да бъде отменено изцяло , като следва предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл.124 ГПК да бъде уважен за сумата от 700, 32 лв., представляваща присъдените договорна и наказателна лихви по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 71/ 2010 г. по описа на РС- Кнежа и следва за разликата до 5856, 82 лв.( главница 4743, 62 лв., разноски в заповедното производство в размер на 108, 88 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 304 лв., присъдени по ч. гр. д. № 71/ 2010 г. по описа на РС- Кнежа) искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 103, 80 лв. на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК в първоинстанционното производство. Съответно ищецът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 700 лв. В първоинстанционното производство ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, който е в размер на 630 лв. Съдът счита, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определеното възнаграждение на ищцовия процесуален представител е почти аналогично по размер (623 лв.).
При този изход на делото във въззивното производство и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 ГПК въззиваемият И. следва да заплати на въззивника направените по делото разноски в размер на 117, 50 лв. държавна такса и 800 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.3 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло като
неправилно и незаконосъобразно Решение № 54/ 09. 06. 2020 г. по гр. д. № 680/
2019 г. по описа на РС- Кнежа, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл. 439 вр. чл.124, ал. 1 ГПК по отношение на"***" ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***” №15, представлявано от
юрисконсулт Т.К., че И.Х.И., с ЕГН **********,
с адрес за призоваване: гр. Велико Търново, ул. ***” № 38 В, ет. 2, чрез
процесуален представител — адвокат Й.М.П. от ВТАК, с личен №***, със съдебен
адрес:*** НЕ ДЪЛЖИ на "***" ЕАД, ЕИК ***, сума в размер на 700, 32 лв.,
представляваща общо присъдена договорна лихва в размер на 534, 92 лв. и
наказателна лихва в размер на 165, 40 лв., по изпълнителен лист по ч. гр. д. №
71/ 2010 г. по описа на РС- Кнежа и погасена по давност на основание чл. 111,
б. „в“ ЗЗД, като за разликата до 5856,82 лв. ( главница в размер на 4743, 62
лв., разноски в заповедното производство в размер на 108, 88 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 304 лв., присъдени по ч. гр. д. № 71/
2010 г. по описа на РС- Кнежа) ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК "***" ЕАД, ЕИК ***
да заплати на И.Х.И., с ЕГН ********** направените деловодни разноски по гр. д.
№ 680/ 2019 г. по описа на РС- Кнежа в размер на 103, 80 лв. съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК И.Х.И., с ЕГН **********
да заплати на "***" ЕАД, ЕИК *** юрисконсултско възнаграждение в
размер на 700 лв.
ОСЪЖДА на основание
чл.273 вр. 78,
ал.3 вр. чл. 80 ГПК И.Х.И., с ЕГН ********** да заплати на "***" ЕАД, ЕИК *** юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 800 лв.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :