О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
гр. Русе, 15 декември 2021 год.
Административен съд Русе,
ІІІ-и състав, в закрито съдебно заседание на 15 декември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия:
Диан Василев
След като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 708 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по повод
постъпила жалба от С.Г.Г. *** срещу заповед №РД-01-3504 от 11.11.2021 г.,
издадена от кмета на община Русе. Със заповедта е прекратено наемното
правоотношение между общината и жалбоподателя, отнасящо се до жилищен имот,
частна общинска собственост, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Дружба 3“, блок 41,
вх. 1, ет.1, ап.4, актуван с АОС №1178/19.02.1997г.
От външна гледна точка жалбата бе
нередовна, тъй като към нея липсваше приложен документ за платена държавна
такса за завеждане на делото, т.е. не отговаря на изискванията на чл.151, т.3
от АПК. На следващо място, съгласно изискването на чл.150, ал.1, т.6, т.7 от АПК
не бе посочено в жалбата в какво се състои незаконосъобразността на заповедта и
порока/пороците на този акт и дали става дума за унищожаемост или нищожност;
Какви нарушения е допуснал административният орган, които правят акта
унищожаем/нищожен, в какво се състои искането на жалбоподателя към съда.
В дадения срок нередовностите са
изправени, което позволи
разглеждане на спора в открито съдебно заседание.
От
друга страна, адвокатът – пълномощник на Г. има направено искане, позовавайки
се на чл.З89 и сл. от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, в полза на доверителя му да
бъде допуснато ОБЕЗПЕЧЕНИЕ, чрез издаване на Обезпечителна Заповед докато трае
производството. Иска се да се спре чрез обезпечителното производство действието
на заповед №РД-01-3504 от 11.11.2021 г. на кмета на Община Русе с оглед
съхраняване интересите на доверителя му, които щели да бъдат сериозно
накърнени, ако по време на производството той бъде отстранен от жилището.
В
тази част допълнението към жалбата и направеното искане съдът съобрази
следното:
На
първо място, в съдебното административно производство приложение намира ГПК, само
когато са налице неуредени въпроси в АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОбС (Закон за общинската собственост), „Наемното
правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната
заповед. В заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното
правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде
по-дълъг от един месец.“ Според ал.5 на същата норма „Заповедта по ал. 2 може
да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът
разпореди друго.“
Нормата
на чл.166, ал.4 от АПК пък казва, че „Допуснатото предварително изпълнение
на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда
изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно
от съда при условията на ал. 2.“
Тук
безспорно е налице друг ред, различен от разписания в чл.З89 и сл. от ГПК,
който освен всичко казано по-горе, касае само хипотези, при които става въпрос
за „Обезпечение на предявен иск“, а случаят с оспорване на издаден
административен акт няма как да се подведе под хипотезата на исковото производство,
още повече че нормите в ГПК говорят за обезпечение на бъдещ иск, а
настоящото производство е с предмет оспорване законосъобразността на административен
акт, който по силата на закона има допуснато предварително изпълнение.
Предмет
на преценка на съдебно-административното производство по оспорване на
административен акт са изискванията, въведени в чл. 146 от т. 1 - до т. 5 от АПК. Препращащата норма на чл. 144 от АПК се прилага за неуредени в дял трети
от АПК - "Производства пред съд", като само за неуредените въпроси се
прилагат разпоредбите на ГПК.
Ето
защо, в тази му част искането на адв. Стефанов се явява недопустимо. Касае
се до съдебно-административно производство за преценка законосъобразността на
обжалван административен акт, в което е недопустимо защитата срещу този акт/предварителното
му изпълнение/ да бъде обезпечена чрез способите на гражданското исково
производство, респективно разпоредбите на чл. 389 и сл. от ГПК, създаващи
гаранции за осъществяване правата по предявен иск в общото исково производство,
поради което тези разпоредби не намират приложение в съдебните производства по
дял трети от АПК - "Производства пред съд".
Съдът
не е сезиран с искова молба и пред него не е налице висящ исков процес. Въз
основа на изложеното искането следва да се остави без разглеждане, като
недопустимо.
Това
не е пречка, както е казано и в чл.166, ал.2 от АПК „При всяко положение на
делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да
спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на
органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда“, адв. Стефанов да предяви ново искане за
спиране, съобразено и със законовите правомощия и компетентности на административните
съдилища.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане искането на адв. С. Стефанов за допускане на предварително
обезпечение – спиране на „действието“ на заповед №РД-01-3504 от 11.11.2021 г.,
издадена от кмета на община Русе, на основание издаване на Обезпечителна
Заповед по реда на чл.389 и сл. от ГПК.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с
частна жалба.
Съдия :