РЕШЕНИЕ
№…………../…..11.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Мая Иванова
като разгледа докладваното от съдията
т.д. 1057/2018 г. по описа на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от С.В.И.,
чрез процесуален представител, с която заявени осъдителни претенции на трето
пострадало лице спрямо застраховател ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД по чл. 226 от КЗ
/отм/ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 200 000 лева от смъртта на сестра й Р. В. Г. следствие ПТП, допуснато
по вина на К. И. К., признат за виновен с влязла в сила на 01.11.2016 г.
присъда по НОХД № 489/2015 г. по описа на същия съд, при твърдения за валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 28.02.2014 г. между
деликвента и ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди, че на 28.02.2014 г. е
допуснато ПТП по вина на водача К. И. К., при което на сестра й Р. В. Г. са
нанесени телесни увреждания, довели до смъртта й малко след сблъсъка. Сочи, че
причина за смъртта е тежката комбинирана травма – гръден кош, корем, таз, с
разкъсване на сърцето, черен дроб, контузия на бели дробове и във връзка с това
развилата се остра кръвоизливна анемия. Деликвента е признат за виновен за
извършено престъпление по непредпазливост с влязла в сила присъда по НОХД
489/2015 г. по описа на ОС Варна на 01.11.2016 г.
Твърди, че към датата на ПТП е налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил,
обективирана в полица № 23113000732987, със
срок на действие до 04.03.2014 г., сключена с ответното дружество.
Ищцата твърди по-натам в исковата
молба, че следствие смъртта на сестра й е настъпила внезапна празнота в живота
от тежката загуба с непреодолима болка. Сочи, че връзката между двете е била
много силна, подкрепяли са се взаимно в ежедневието, полагали са общи грижи за
своите родители и деца. Твърди, че не е обезщетявана за претърпените болки и
страдания.
Правна
квалификация на иска: чл. 226 КЗ и чл. 86 вр чл. 84/3/ от ЗЗД.
В депозирания
отговор, ответното дружество твърди, че произшествието е настъпило при
условията на съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в шофиране
под въздействие на алкохол и без поставен обезопасителен колан в нарушение на
разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Оспорва наличието на трайна
житейска връзка и особена близост с починалата и претърпяването на
неимуществени вреди, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. Заявява, че ищцата е омъжена и с деца, не живее в
едно домакинство с родителите си, а почината от своя страна също е със
създадено семейство. Сочи, че ищцата предвид ангажираността й със собственото
семейство не е участвала активно в живота на сестра си и в общия случай
емоционалната връзка между две сестри, всяка със своя професия и семейство
избледнява с времето. Според ответника няма данни ищцата и починалата й сестра да
са поддържали по-непосредствена и интензивна близост и да са си оказвали
по-голяма от обичайната подкрепа между членовете на едно семейство.
Настоява, че по
отношение на лицата извън най-близкия родствен кръг отговорността на
застрахователя възниква само в изключителни случаи, какъвто не е процесния,
съгласно и даденото разрешение в ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС.
Оспорва характера,
интензитета и продължителността на описаните в исковата молба неимуществени
вреди. Акцентира върху факта, че по повод процесното събитие срещу
застрахователя са предявени искове и от други родственици на починалата,
включително децата като счита, че в противоречие с житейската логика е наличието
на еднакво близки отношения на починалата с всички тях. Оспорва претенцията за
присъждане на лихва и отправя възражение за изтекла погасителна давност за
главницата и за лихвата.
В допълнителната
искова молба и допълнителния отговор страните поддържат и доразвиват заявените
доводи.
В съдебно заседание искът се поддържа
от процесуален представител на ищцта. Претендират се и разноски.
Процесуален представител на ответното
дружество моли за отхвърляне на исковете на посочените основания, алтернативно
поддържа становището за прекомерност на заявеното за присъждане обезщетение.
Съдът след съвкупен анализ на
доказателствата по делото, приема за
установено следното от фактическа и правна страна по спора:
С влязла в сила на 01.11.2016 г.
присъда по НОХД № 489/2015 г. по описа на ОС Варна К. И. К. е признат за
виновен за това, че на 28.02.2014 г. в гр. Варна при управление на лек
автомобил м. „”М.3” с рег. № В **** РК е
нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост смъртта на Р. В. Г..
Починалата е сестра на ищцата по спора.
На
осн. чл. 300 от ГПК
съдът е указал на страните, че присъдата по НОХД № 489/2015 г. на ВОС е
задължителна за гражданския съд относно извършеното деяние, неговата
противоправност и вината на дееца, поради което пререшаване на тези въпроси е
недопустимо.
Указано е на страните, че не се нуждае
от доказване факта на валидно застрахователно правоотношение за л.а. „М.3” с
ДК№ В **** РК по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила и ответното дружество ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД.
С
Тълкувателно решение № 1/2016 г. по ТД 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В конкретния случай ищцата като сестра
на починалата не е изключена от кръга на лицата, които имат право да бъдат
обезщетени справедливо при доказана особено близка връзка с починалата. При
положителен отговор следва да се определи и размера на обезщетението както и
съдът да се произнесе по въпроса за съпричиняването.
С прекия иск на увреденото лице по чл.
226 от КЗ /отм/, се заявяват претенции за обезщетяване на неимуществени вреди и
имуществени вреди. Обезщетението подлежи на определяне от съда по
справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на
всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди
/в случая смърт/ и свързаните с тях болки и страдания, които имат
проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и
неудобства за увреденото лице – тук сестра на починалата.
За установяване интензитета на
претърпените болки и страдания ищцата е ангажирала гласни доказателства чрез
разпита на свидетел – майка й, чиито показания следва да се ценят като
достоверни в контекста на останалия доказатествен материал по делото. Според
свидетелката ищцата С.И. и починалата й сестра Р. Г. са били изключително
близки като деца, предвид и много малката възрастова разлика помежду им –
по-малко от две години, били са отгледани заедно. Заявява, че сестрите са били
емоционално привързани една към друга, свидетелство за който факт е, че и след
като са се омъжили /в едно село и за мъже, които са приятели/ са заживели близо
една до друга в гр. Варна. Сочи, че контактите между двете са били ежедневни,
взаимно са си помагали в отглеждането на децата /дава за пример периода, в
която бременната ищца е водела децата на сестра й на градина, тъй като
последната е била на работа/. Твърди, че смъртта на Р. коренно е променила
ищцата, станала е по-мълчалива, не се усмихва често. След смъртта на
родственицата, ищцата е продължила да помага за отглеждането на децата й, които
са били на 12 и 15 години, да ги води на училище, връзката с децата на
починалата, продължава и до момента, особено с дъщерята на Р., която също живее
близо до ищцата. Ищцата е успяла да се съхрани психически според свидетелката.
При горните данни съдът счита, че
между сестрата и починалата са били установени трайно близки отношения, поради
което и може да се приеме, че болките и страданията от смъртта на Р. са
продължителни във времето и е справедливо да се обезщетят. По размера
настоящият състав счита, че предявеният иск е основателен до размера от
20 000 лева, като паричен еквивалент на претърпените емоционални травми,
от една страна съобразявайки възрастта на ищцата – 42 години, съществувалата
емоционална връзка между двете сестри, близките взаимоотношения, основани на
обич и подкрепа, грижата за децата на пострадалата и след смъртта, степента на
претърпените болки и страдания, които към момента не са отшумели и вероятно ще
се търпят дълго във времето, но не се характеризират с интензитет, по-висок от
обичайния при този род събития, свързани със смърт на близък и в контекста на
степента на родствена близост. От друга страна съдът съобразява и установените
размери на застрахователни обезщетения по чл. 266 от КЗ /отм/. За разликата до
200 000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Не се установи съпричиняване на
вредоносния резултат от починалото лице с оглед заключението по комплексната
САТЕ и СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Вещите
лица заявиха, че леталният изход би настъпил с или без ползване на предпазен
колан от починалата, а степента на алколох в кръвта 0.3 промила е фаза на
субклинично опиване, при която пострадалата не е била алкохолно повлияна.
По
възраженията за давност.
Според разрешението в ТР № 5/2006 г.
на ВКС, ОСГТК по т.д. № 5/2005 г. ако не е предявен граждански иск в
наказателното производство, не се развива процес относно вземането на
пострадалия за вреди от престъплението, респективно висящият наказателен процес
не е основание за спиране на погасителната давност. В конкретния случай ищцата
не е заявявала права в процеса по НОХД и спрямо същата е приложима давността по
чл. 197 КЗ /отм/.
Съглсасно чл. 197 КЗ /отм/ правата по
застраховка „Гражданска отговорност” се погасяват не в тригодишен период от
настъпване на застрахователното събитие както счита ответника, а в петгодишен
такъв, поради което и с оглед датата на ПТП 28.02.2014 г. и тази на завеждане
на исковата претенция - 06.07.2018 г. искът не е погасен по давност.
По възражението за изтекла давност
върху лихвите – същото е основателно. В хипотезата на непозволено увреждане
началният момент на обезщетението за забава е посочен в разпоредбата на чл.84,
ал.3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона
вземането към деликвента става изискуемо и без покана - от деня на настъпилото
увреждане.
В областта на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят следва да обезщети реално
претърпените вреди от третото лице, в т.ч. и законната мораторна лихва. Разпоредбата
на чл.226, ал.2 КЗ /отм/, сочи, че застрахователят не може да прави възражения
по чл.224, ал.1 КЗ /отм/, към който препраща нормата на чл.223, ал.2 КЗ /отм/.
Съгласно константната практика на ВКС
и съдилищата в страната, вземането за лихви при упражнено право на трети лица
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с
кратката тригодишна давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД, считано от деня на
настъпилото увреждане,от когато е изискуемо вземането за обезщетение за
непозволено увреждане. Следователно искът за лихва е основателен за период,
считано от три години преди завеждането му до окончателното изплащане на сумата,
или от 05.07.2015 г.
Разноски при този изход на спора се
следват и на двете страни.
Ищцовата е освободена от заплащане на
държвани такси. Адвокатът е представил договор за защита и съдействие в
хипотезата на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗАдв. Дължимият размер за адвокатско
възнаграждение, определен в минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения, на база материален интерес в уважената
част от иска е 1130 лева, които ще се присъдят на защитата.
На ответната страна, на база
материален интерес в отхвърлената част по иска – 180 000 лева се присъждат
от общо направени разходи за експертизи и възнаграждение за процесуална защита,
а именно 5930 лева по списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършен
разход – сума в размер на 5337 лева, платими от ищцата. Адвокатският хонорар в
размер на 5530 лева е в минимума по Наредбата, поради което и не се налага
редуцирането му /с оглед отправеното възражение/.
Застрахователят ще бъде осъден да
заплати по сметка на ОС Варна държавната такса върху уважения размер на иска
или сума от 800 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********,
гр. София да заплати на С.В.И., ЕГН **********,
гр. Варна сумата от 20 000
/двадесет/ лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
сестра й Р. В. Г. в резултат на ПТП, настъпило на 28.02.2014 г. по вина на К. И.
К., признат за виновен с влязла в сила на 01.11.2016 г. присъда по НОХД №
489/2015 г. по описа на ОС Варна, при наличие на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП – 28.02.2014 г. между деликвента и ответника
ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ведно със законната лихва от 05.07.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 226 ал.1 КЗ /отм/ и чл. 86 от ЗЗД, като отхвърля предявеният иск
за главница за горницата до заявените 200 000 лева като неоснователен по
размер, както и отхвърля иска за законна лихва за периода 28.02.2014 г. до
04.07.2015 г. като погасен по давност.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, гр. София да заплати на адвокат С.Б.С., адвокат при Адвокатска колегия
Варна, с адрес гр.Варна ул. „Райко Жинзифов” № 52, ет.1, ап.2 сумата от 1130 /хиляда сто и тридесет/ лева
дължимо адвокатско възнаграждение за защита осъществена процесуална защита по
чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
С.В.И., ЕГН **********, гр. Варна
да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”,
ЕИК *********, гр. София сумата от 5337
/пет хиляди триста тридесет и седем/ лева разноски в производството за
експертизи и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, гр. София да заплати по сметка държавни такси
на Окръжен съд Варна сумата от 800 /осемстотин/
лева дължима държавна такса в производството, на осн чл. 78 ал.6 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
.