Определение по дело №1756/2015 на Районен съд - Ловеч

                     Л О В Е Ш К И   Р А Й О Н Е Н   С Ъ Д

 

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                             №

                                                гр.Ловеч, 15.08.2017 г.

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД, пети граждански състав в открито заседание на  единадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1756 по описа за 2015год, за да се произнесе съобрази:

             Производството е по реда на чл.64 и сл. от ГПК

             Образувано е по молба вх.№ 5573/ 17.05.2017 г., подадена от ответницата Т.В.Е., чрез пълномощника – адв.Б., с която в срока по чл.64 от ГПК е отправено искане за възстановяване на срок за внасяне на държавна такса, поради особени непредвидени обстоятелства. Твърди се, че в срока за изправяне на нередовностите по жалбата Е. била възпрепятствана да внесе таксата поради претърпяна злополука – счупване на крак, а в този срок упълномощеният адвокат е отсъствал. Счита, че са налице предпоставките по чл.64, ал.2 от ГПК.

            Препис от молбата е връчен на насрещната страна, като в законоустановения едноседмичен срок е постъпил писмен отговор от С.С.М. и И.С.М., чрез процесуалния им представител адв.П. П. – ЛАК. Молят подадената  молба за възстановяване на срока за бъде оставена без уважение. Излагат довод, че  молбата не е подкрепена с доказателства, обосноваващи основателността й. Считат, че начина, по който се процедури от страната, дава основание за съмнение, че умишлено се нарушават процесуални правила, с оглед нерегламентирано отсрочване изпълнението на решението по делото.

            Съдът обсъди доводите на страните и събраните в хода на производството по възстановяване на срока писмени и гласни доказателства, като приема за установено следното:

            С Решение №27 от 27.01.2017 г. по настоящото дело, поправено с Решение №89 от 15.03.2017 г. по делото, съдът в настоящия си състав се е произнесъл, както следва:

             „ОСЪЖДА, на основание чл.59 от ЗЗД, Т.  В.Е., с адрес: ***, ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на С.С.М., с адрес: ***, ЕГН ********** сума в размер на 2000.00/ две хиляди/лева – законно дължима като наследник на П.Т.С. – б.ж.на с.Г.П., Община – Ловеч от продадени негови наследствени земеделски земи при сключването на сделката за продажбата им на 26.05.2014 г. по нотариален акт № 121, том ІV, рег.№ 3553, дело № 363 / 2014 г. по описа на нотариус Анна Ценкова, с район на на действие ЛРС, рег.№ 565 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 01.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, а иска за разликата до пълния претендиран размер от 3000.00 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

             ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД, Т.В.Е., с адрес: ***, ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на С.С.М., с адрес: ***, ЕГН ********** сумата от 29,50 лв/двадесет и девет лева и 50ст/ - мораторна лихва от деня на забавата – 10.08.2015 г. до датата на предявяване на иска – 01.10.2015 г., а иска за разликата до пълния претендиран размер от 410.00 лв., както и за периода от 26.05.2014 г. до 09.08.2015 г., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

             ОСЪЖДА, на основание чл.59 от ЗЗД, Т.В.Е., с адрес: ***, ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на И.С.К., с адрес: ***, ЕГН ********** сума в размер на 2000.00/ две хиляди/лева – законно дължима като наследник на П.Т.С. – б.ж.на с.Г.П., Община – Ловеч от продадени негови наследствени земеделски земи при сключването на сделката за продажбата им на 26.05.2014 г. по нотариален акт № 121, том ІV, рег.№ 3553, дело № 363 / 2014 г. по описа на нотариус Анна Ценкова, с район на на действие ЛРС, рег.№ 565 на Нотариалната камара, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 01.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, а иска за разликата до пълния претендиран размер от 3000.00 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

            ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД, Т.В.Е., с адрес: ***, ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на И.С.К., с адрес: ***, ЕГН ********** сумата от 29,50 лв/двадесет и девет лева и 50ст/ - мораторна лихва от деня на забавата – 10.08.2015 г. до датата на предявяване на иска – 01.10.2015 г., а иска за разликата до пълния претендиран размер от 410.00 лв., както и за периода от 26.05.2014 г. до 09.08.2015 г., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.

            ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал. 1 от ГПК , Т.В.Е., с адрес: ***, ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на С.С.М., с адрес: ***, ЕГН ********** сумата от 62,09лв/шестдесет и два лева и 09ст/ - разноски по делото по съразмерност и компенсация.

             ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал. 1 от ГПК , Т.В.Е., с адрес: ***, ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на И.С.К., с адрес: ***, ЕГН ********** сумата от 62,09лв/шестдесет и два лева и 09ст/ - разноски по делото по съразмерност и компенсация.

             ОТХВЪРЛЯ искането на И.С.К., с горните данни, за присъждане на разноски в размер на 37.20 лв. –платена д.т.за връчване на  нотариална покана.”

             В срока по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба вх.№ 2895 / 02.03.2017 г., подадена от ответницата Т.В.Е., чрез пълномощника – адв. Мл.Б. против Решение №27/27.01.2017 г. по гр.д.№ 1756/2015 г. по описа на ЛРС.

             С Разпореждане от 07.03.2017 г. въззивната жалба е оставена без движение, като на Е., чрез упълномощения от нея адвокат Б., е изпратено съобщение с указания в 1 – седмичен срок  да внесе по сметка на Ловешки ОС държавна такса в размер на 50.00 лв. и да представи платежния документ. На жалбоподателката е напомнено, че при неизпълнение на дадените указания в срок, въззивната жалба ще бъде върната.

             Видно от разписката към съобщението, същото е връчено на адв.Б. на 05.04.2017 г.

             Тъй като в указания от съда срок нередовностите на въззивната жалба не са били отстранени, на основание чл.262, ал.2, т.2 от ГПК съдът е постановил разпореждане № 1870 от 24.04.2017 г., с което е върнал въззивна жалба с вх.№ 2895 от 02.03.2017 г. Съобщение ведно с препис от това разпореждане е  връчен на адв.Б., при условията на чл.39 от ГПК, на 10.05.2017 г.

             Молбата, въз основа на която е инициирано настоящото производство, е депозирана  в съда на 17.05.2017 г.

             Молбата е допустима.

             Съгласно чл.64, ал.3 от ГПК, молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. В настоящия случай пропускането на срока за отстраняване на нередовности  на подадената въззивна жалба е констатирано с разпореждане №1870 от 24.04.2017 г. за връщане на въззивната жалба. Именно съобщението за това разпореждане по същество съдържа в себе си и съобщение за изтекъл при бездействие на страната срок. Видно от върнатата разписка, съобщението е връчено на адв.Б. – пълномощник на ответницата  Т.Е., на  10.05.2017 г., а молбата за възстановяване на срока е постъпила в съда на 17.05.2017 г., с оглед на което съдът приема, че указания в закона/ чл.64, ал.3 от ГПК/ едноседмичен срок е спазен.

             По същество, молбата се явява неоснователна.

             Пропускането на срока означава, че страната е уведомена надлежно, при спазване на правилата на Глава шеста от ГПК, но поради настъпили обективни пречки в течението на срока, тя не е могла да извърши съответното процесуално действие. В съдебната практика трайно е прието, че особени непредвидени са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са препятствали страната или процесуалния й представител да извършат определени процесуални действия, но при проявена добросъвестност и положена грижа за добро водене на процеса. Дали тези обстоятелства са налице следва да се преценява въз основа на фактите и обстоятелствата, установени по делото, по което е направено искането за възстановяване на пропуснат срок.

             С оглед данните по делото съдът приема, че страната е била надлежно уведомена за

нередовностите на подадената въззивна жалба, свързани с невнасянето на дължимата държавна такса, както и  за срока, в който тази нередовност подлежи на отстраняване. При условията на чл.39, ал.1, предл.второ от ГПК съобщението е връчено на пълномощника по делото – адв.Б. на 05.04.2017 г., т.е. осъществени са законовите изисквания за поставяне началото на срока. Пълномощникът е разполагал с представителна власт и не се констатират нарушения в процедурата по връчване. Тъй като се брои на седмици, съгласно правилото на чл.60, ал.4 от ГПК, едноседмичният срок за изправяне на нередовностите, е изтекъл на 12.04.2017 г.

             В рамките на производството по чл.64 от ГПК са събрани писмени доказателства – медицинска документация, от които се установява, че в резултат на падане в началото на м.февруари 2017 г.  ответницата Т.Е. е получила травма/ фрактура/ на лявата ръка и тазобедрената става. По лекарска препоръка се наложило пълно обездвижване за период от около два месеца, като едва в края на м.април 2017 г. Е. започнала да се движи и да излиза навън. В този смисъл са и показанията, дадени от св. И./дъщеря на отв./ и св. Кръстева.  И двете свидетелки заявяват, че около два месеца ответницата е лежала на едно място, с гипсирани ръка и крак, като едва в края на м.май се върнала на работа. За времето, през което била обездвижена, грижи за нея полагали нейните син и дъщеря, както и внуците й, които също често ходели да помагат. При така изнесените данни съдът е видно, че действително за периода на течение на срока, чието възстановяване се иска, ответницата поради заболяване е била на постелен режим, като обективно не е имала възможност  лично да изпълни указанията на съда по внасяне на държавната такса по подадената въззивна жарба. Следва да се отбележи, че такова е било нейното състояние и към датата на връчване на съобщението за решението по делото/22.02.2017 г./, както и към деня на подаване на въззивната жалба /02.03.2017 г./, което обаче не е препятствало валидното извършване на посочените процесуални действие предвид  факта, че Е. е имала пълномощник по делото, който е разполагал с представителна власт. Ето защо, дори и да се приеме, че заболяването е особено, непредвидено обстоятелство, то в конкретния случай не се явява непреодолимо препятствие по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК. Същото не е настъпило внезапно в течение на пропуснатия срок и за наличието му пълномощникът би следвало да е в известност още към момента на подаване на жалбата. Въпреки въведените в процеса твърдения, че упълномощения адвокат е отсъствал, което е препятствало възможността за отстраняване на нередовностите в срок, то в подкрепа на тези твърдения не бяха представени доказателства, макар с определението за насрочване от 29.06.2017 г. съдът  изрично да е предоставил такава възможност. При това положение като недоказан, този факт следва да се приеме за неосъществен. Съдът приема, че в конкретния случай пропускането на срока за внасяне на дължимата такса за въззивно обжалване по същество се явява субективен пропуск на пълномощника, който не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок. Пропускът пълномощника да извърши определено процесуални действия в предвидения срок или да уведоми страната за необходимостта да се извърши такова действия винаги е субективен и не може да бъде отстранен чрез възстановяване на срока по реда на чл.64, ал.2 от ГПК.

             Предвид изложените по-горе съображения съдът намира, че като неоснователна и недоказана, молбата за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване нередовности на въззивна жалба вх.№2895/02.03.2017 г., подадена от Т.В.Е., чрез пълномощника – адв.Мл.Б. – ЛАК, следва да бъде оставена без уважение.

             Водим от горните съображения, съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 5573 / 17.05.2017 г. за възстановяване на пропуснат срок за отстраняване нередовности на въззивна жалба вх.№2895/02.03.2017 г., подадена от Т.В.Е. ***, чрез пълномощника – адв.Мл. Б. – ЛАК, съд.адрес:***, като неоснователна и недоказана.

             Определението подлежи на обжалване  с частна жалба пред Ловешки ОС, в 1 – седмичен срок от съобщението.

       

       

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: