Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

1011/20.12.2013г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на шестнадесети декември 2013 година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар: Т. Тодорова

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3205/2013г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 310, т. 5 и сл. от ГПК, по предявен иск с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК.

 

Искова молба от Х.Й.С., ЕГН : **********, като родител и законен представител на малолетното дете Ц.Г.З., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – гр. ***, срещу Г.З. С., ЕГН : **********,***. Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето Ц., за което той, не е давал издръжка. Иска осъждането му да заплаща такава в размер на 110 лева, месечно, считано от 11.11.2013г. и по 90 лева месечно година преди завеждане на исковата молба – 11.11.2012г. – 11.11.2013г.- 1080 лева.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим. Признава го по основание, но до размер от 85 лева, а за минало време, общо сумата от 920 лева. Оспорва размера в останалата му част. Твърди че дълго е бил безработен, в момента получава доход от 250 лева, но независимо от това е заплащал издръжка и на двете си деца – 130 лева месечно, както и суми извън нея. 

В открито съдебно заседание страните, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявеният иск е допустим, разгледан по същество, е частично основателен, по следните съображения :

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Видно от удостоверение за раждане по акт за раждане № 1297/09.11.2001г. на Община Шумен /л. 3 от делото/, е, че родители на непълнолетното дете – Ц., са Х.Й.С. и ответника в настоящото производство – Г.З. С.. Приложените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели сочат, че детето живее с бабата по майчина линия в семейното жилище, което не се обитава от ответника и майката; последната работи извън страната с доход около 700 евро месечно; ответникът поддържа контакти с детето и по големият му брат, без да полага непосредствени грижи за тях, без конкретна причина; подпомага ги финансово, включително и през исковия период с по 20-30 лева; работи на непълно работно време, като доходът му е в размер на 250 лева.

Съобразявайки горното, настоящият състав намира, че са налице законовите изисквания на чл. 143, ал. 2, във вр. с чл. 142 от СК, за даване на издръжка от родител на не навършило пълнолетие дете. Имайки предвид нуждите на детето и неговата възраст, възможностите на родителите, както и действащата нормативна база, уреждаща минималния размер на издръжката, съдът счита, че нейният общ размер следва да се определи на 220 лева, месечно, от които по малката част, като паричен еквивалент, да се поеме от ответника, а именно 100 лева, а останалата част, да се поеме от майката, предвид не полагане от нейна страна непосредствени грижи, по отглеждане и възпитанието на детето и значително по високият и доход от ответния. С оглед него, настоящият състав счита, че посоченият размер на издръжка, за непълнолетното му дете, чийто нужди от средства, следва да се предпочетат, пред тези на другото вече пълнолетно, не представлява съществено затруднение, предвид трудоспособната възраст, в която е и възможността му, да реализира доход в размер на поне минималната за страната работна заплата. Искането, с правно основание чл. 149 от СК, е частично основателно, до признатия размер, предвид данните за подпомагане на детето с парични суми и полагане на частични грижи. В останалата му част предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен, както и искането за присъждане на издръжка за минало време, за сумата над 920 лева.

 

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението, в частта му относно издръжката, подлежи на предварително изпълнение.

 

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 9,09 лева разноски в производството, съразмерно отхвърлената част от иска.

 

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС, държавна такса, върху определения размер на издръжката, в размер на 144 лева.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Г.З. С., ЕГН : **********,***, да заплаща издръжка на непълнолетното си дете Ц.Г.З., ЕГН : **********, действаща, чрез своята майка и законен представител Х.Й.С., ЕГН : **********, в размер на 100 (сто) лева, считано от 11.11.2013г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж – първо число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на същата, както и да и заплати сумата от 920 лева издръжка за минало време, за периода 11.11.2012г. – 11.11.2013г., в едно със законната лихва върху сумата от 920 лева, считано от 11.11.2013г., до окончателното плащане.

 

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълният предявен размер от 110 лева месечно, за сумата от 10 лева, както и искането за присъждане на издръжка, за минало време, до пълният предявен размер от 1080 лева месечно, за сумата от 160 лева, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Г.З. С., ЕГН : **********, да заплати по сметка на ШРС държавна такса, върху определения размер на издръжката, в размер на 144 лева.

 

ОСЪЖДА Х.Й.С., ЕГН : **********, да заплати на Г.З. С., ЕГН : **********, сумата от 9,09 лева разноски в производството.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от 20.12.2013г., в съответствие с чл. 315, ал. 2 ГПК.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: