Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.Русе,05.03.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Русе,VІ-ти наказателен състав в публично
заседание на ……..седемнадесети февруари……през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ЧЕНДЖИЕВ
при
секретаря ЕЛКА
ЦИГУЛАРОВА и в присъствието на ………………………. разгледа докладваното от съдията наказателно административен характер дело № 1905/2020г., за което съобрази,че
производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н.С. *** ЕГН
********** против наказателно постановление № 320 - ЗЗ/17.09.2020 г. на директора на ОДМВР - Русе,с което на
основание чл.209а ал.1 от ЗЗ му е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер ТРИСТА лева.
Жалбоподателят и неговият
процесуален представител молят съда да отмени наказателното постановление като необосновано,като
жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран.
За РРП - редовно призовани,не се
явява представител и не вземат становище.
Представител на
административно-наказващия моли съда да потвърди постановлението.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е регистриран като
ЕТ „Н. – Н.С.“. Търговецът притежава разрешение от Община Русе за предоставяне
на общински терен в Парк на младежта за движение по
определен маршрут на атракционно влакче. Влакчето се
управлява от собственика на ЕТ.
След отпадане на част от забраните
във връзка с епидемичната обстановка в страната, жалбоподателят решава да
възстанови търговската си дейност и на 28.04.2020г. управлява атракционното влакче в Парк на младежта.
Около 10,50 ч. му е извършена проверка от свид. Д. ***
и последният съставя срещу С. акт за установяване на административно нарушение
за това, че пребивава в Парка на младежта и извършва
търговска дейност в разрез с издадена от Министъра на здравеопазването заповед.
Въпреки това същия ден следобед С.
отново управлява атракционното влакче в Парк на младежта. На влакчето се возят пътници. По същото време около
15.00ч. проверка във връзка с изпълнение на Заповед № РД- 01- 143/20.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед
№ РД- 01- 239/26.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването в парка отново извършва свид. Д.. Свидетелят
установява, че жалбоподателят пребивава в парка в нарушение на забраната
въведена с двете заповеди и съставя срещу него втори акт за установяване на
административно нарушение №320 – ЗЗ на разпоредбата на чл.209а ал.1 от ЗЗ.
Жалбоподателят отказва да го подпише, но излага възраженията си.
На 17.09.2020г. директорът на
ОДМВР издава въз основа на двата акта две наказателни постановления, като
процесното е № 320-ЗЗ въз основа на акт № 320-ЗЗ,но в него е описана различна фактическа
обстановка от тази в акта, съответстваща на първата проверка. С обжалваното
наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на ТРИСТА ЛЕВА на основание чл.209а ал.1 от ЗЗ.
Тук следва да се отбележи, че
преди да издаде наказателното постановление административнонаказващият орган
прекратява административнонаказателното производство и изпраща преписката на
прокурора с данни за престъпление. Прокурорът отказва да образува наказателно
производство. Приема, че има извършено деяние от жалбоподателя, с което
формално е осъществен състав на престъпление, но поради малозначителност
е с ниска степен на обществена опасност и отказва да образува наказателно производство
като отново изпраща преписката в ОДМВР. Наказателното постановление е издадено
не въз основа на постановлението на прокурора, а въз основа на акта за
установяване на административно нарушение.
По така приетата за установена
фактическа обстановка не се спори. Не се спори относно обстоятелството, че
жалбоподателят е управлявал атракционното влакче на
територията на Парк на младежта, както и датата на
деянието.
Приетата за установена фактическа
се установява от представените с преписката писмени доказателства – постановления
на РОП и РРП,копие от разрешение на Община Русе, както и от показанията на свид. Д..По така приетите за установени факти не се спори.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима,а по същество
е основателна макар и не по изложените в нея съображения.
Обжалваното наказателно
постановление е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.
Приетото за установено от
фактическа страна налага извода, че жалбоподателят е извършил нарушение. На
28.04.2020г. той е пребивавал на територията на парк в нарушение на т.I п.т. 1 от Заповед № РД- 01- 143/20.03.2020 г., на МЗ без да са налице изключенията на т.1а от Заповед № РД- 01- 239/26.04.2020г. на Министъра на здравеопазването. Това нарушение не носи белезите на малозначителност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,тъй като
жалбоподателят не просто е пребивавал в парк в нарушение на забраната, но е
извършвал и търговска дейност. Нарушението е точно установено и правилно
квалифицирано от актосъставителя, но при издаване на наказателното
постановление е нарушена процедурата и е объркана фактическата обстановка. В
наказателното постановление е описана фактическата обстановка от първоначалната
проверка в 10.55ч. Този пропуск не може да се отчете като явна фактическа
грешка, тъй като строго формалният характер на административнонаказателното
право не допуска и не борави с института на явна фактическа грешка.От друга
страна констатираната нередовност е допусната в обстоятелствената част на
постановлението и е неотстранима за разлика от нередовностите
в акта,които при определени обстоятелства могат да бъдат игнорирани съобразно
разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН.
На второ място обжалваното
наказателно постановление е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Както се установи обжалваното наказателно постановление
е издадено след прекратяване на административнонаказателното производство
поради изискването на чл.33, ал.2 от ЗАНН, с надлежна резолюция върху АУАН на
основание чл.54/изм/ от ЗАНН. При това положение
съставеният от свид. Д. акт е изгубил своето правно
значение и последващо административнонаказателно
производство е могло да бъде образувано само на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН,
за деяние, установено в хода на проверката на прокуратурата. От посоченото в
атакуваното наказателно постановление обаче става ясно, че наказващият орган се позовал не на постановлението
на наблюдаващия прокурор, каквато процесуална възможност му предоставя разпоредбата
на чл.36 ал.2 от ЗАНН а на акта сложил
началото на
административнонаказателно производство, което към този
момент вече било прекратено по силата на
чл.54 /изм/ от ЗАНН. По този начин
съществено била нарушена процедурата по ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя като едно производство, наказващият орган е приключил с два взаимноизключващи се акта.
По изложените
съображения,съдът намира,че обжалваното наказателно постановление е
необосновано,тъй като изводите на наказващия орган не съответстват на
изложеното в акта и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила, поради което същото следва да се отмени изцяло,а на жалбоподателя да
се присъдят направените разноски за адвокат в размер на 300лв. в какъвто размер
следва да се редуцират разноските за да съответстват на минимално предвидените
по чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендираните от жалбоподателя
разноски за пътуване до съда и за преписи не следва да се присъждат,тъй като не
представляват разноски по съдопроизводството.
Предвид горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 320 -
ЗЗ/17.09.2020 г. на директора на ОДМВР - Русе,с което на Н.С. *** ЕГН ********** на
основание чл.209а ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер ТРИСТА лева
ОСЪЖДА ОД
МВР Русе да заплати на Н.С.С. сумата от 300 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение, редуцирано от 350 лв.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Русе в 14-дневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: