Решение по дело №254/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 22
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 12 юли 2021 г.)
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20211400500254
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Враца , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рената Г. Мишонова-Хальова
Членове:Мария Г. Аджемова-Василева

Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Рената Г. Мишонова-Хальова Въззивно
гражданско дело № 20211400500254 по описа за 2021 година
.,за да се произнесе взе предвид:
К. В. С. от с.***, Община Мездра ,чрез пълномощника си адв.К.Т. от ВрАК ,е подал
въззивна жалба против решение№260134/11.03.2021 г по гр.д.№ 2684/20 г по описа
на РС-Враца, с което предявения от него против "Топлофикация-Враца"ЕАД
гр.Враца отрицателен установителен иск за сумата от 5 423,49 лв, е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В жалбата се навеждат доводи,че атакуваното с жалбата решение е
необосновано,незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства.
Твърди се ,че съдът е коментирал в решението си две важни дати: 18.12.2017 г
налагане на запор и прекъсване давността и 26.04.2018 г-извършване превод на
парична сума към взискателя и прекъсване на давността. Първоинстанционният съд
обаче не бил отбелязал,че липсата на принудителни действия в продължение на 2
години било основание за прекратяване на изп. дело по силата на закона, а ЧСИ бил
длъжен да издаде постановление и да констатира прекратяване ИД.Затова според
жалбоподателя на 18.12.2017 г принудителното действие на ЧСИ не било валидно, тъй
като към тази дата било настъпило вече прекратяване изп.дело по силата на закона.
1
В срока за отговор на въззивната жалба "Топлофикация-Враца"ЕАД гр.Враца не е
депозирала такъв.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на
обжалваемите. Разгледана по същество въззивната жалба е
н е о с н о в а т е л н а.
Пред ВРСъд Ищецът К. В. С. е предявил иск с правно основание по чл. 439 ГПК за
признаването за установено по отношение на ответника „Топлофикация - Враца" ЕАД-
Враца, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК ***, че ищецът не дължи по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 2136/2014 година по описа на Районен съд
Враца:
- 2 784.56 лв. главница за доставена топлина енергия за периода 30.03.2011 г. до
30.01.2014 г.
-385,13 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2011 г. до
28.02.2014 г.
-законна лихва върху главницата считано от 23.04.2014 г.
По изпълнителен лист, издаден по гр.д. 3113/2014 година по описа на Районен съд
Враца, а именно:
-разноски по делото 521.57 лв. , както и 611, 97 лв. разноски по ч.гр.д. № 2136/2014
година по описа на Районен съд Враца.
В исковата молба ищецът твърди, че на 30.03.2015 година на основание чл. 404 т.1 и
чл.405 ал.1 от ГПК са издадени 2 изп. листа:
-след влязла в сила Заповед за изпълнение № 1687/25.04.2014 г. по ЧГД № 2136/2014
г. по описа на Районен съд гр. Враца е издаден изпълнителен лист за сумата от 2 784.56
лв. главница и 385,13 лв. мораторна лихва
- след влязло в сила Решение № 128/04.02.2015 година по гр.д. № 3113/2014 г. по
описа на Районен съд гр. Враца за сумите 521.57 лв. , както и 611, 97 лв. разноски по
ч.гр.д. № 2136/2014 година по описа на Районен съд Враца.
И двата изп. листа са в полза на "Топлофикация Враца"ЕАД.
На основание издадените изпълнителени листа е образувано ИД № 2020***0400737
2
по описа на ЧСИ Г. Б., per. № ***, район на действие Окръжен съд Враца, което е второ
по ред за това вземане.Посочва се, че първото е образувано въз основа на същите
изпълнителни титули и е прекратено с
Постановление от 25.08.2020 година на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, съответно с
номер на изпълнителното дело 2015***0400398 по описа отново на ЧСИ Г. Б., вписан в
КЧСИ с per. № ***, с район на действие Окръжен съд Враца.
Твърди се , че жалбоподателят към настоящия момент не дължи на ответника
горепосочените суми, тъй като вземането е погасено по давност, като се излагат
подробни съображения в тази насока.
В отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва основателността на предявения
иск.
Посочва се още ,че неправилно в исковата молба ищецът заявява, че в процесния
случай намира приложения краткия тригодишен давностен срок.Последният се
прилагал единствено в процеса по установяване на вземания, произтичащи от
незаплатена топлинна енергия, но след приключване на исковия процес с влязло в сила
съдебно решение, по силата на чл. 117 ал.2 ЗЗД срокът на новата давност бил 5 години.
За несъстоятелен се намира изложеният от ищеца довод, че задълженията са погасени,
поради изтекъл давностен срок, настъпил след образуване на изпълнителното
производство, тъй като погасяването на задължения поради изтекъл давностен срок
представлява санкция, която се налага при наличие на бездействие от страна на
кредитора, през определен период от време, каквото в случая не било налице. С
депозирането на молба за издаване на изпълнителен лист и на молба за образуване на
изпълнително дело Топлофикация - Враца ЕАД е извършила действия, които са довели
до прекъсване на 5 годишния давностния срок, като в последствие в хода на
образуваното изпълнително производство са извършвани редица изпълнителни
действия. Твърди се на следващо място, че в резултат на принудителни действия на
ЧСИ по делото редовно са постъпвали парични суми на 03.06.2015, 14.07.2015г.,
31.07.2015г., 31.07.2015г., 01.09.2015г., 12.10.2015г., 26.04.2018г, като съгласно
мотивите на т. 10 от ТР №2 /2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителното действие
запазва значението си на факт, който прекъсва теченето на давностния срок до
момента, в който от поискания от взискателя изпълнителен способ постъпват суми по
изпълнителното дело.
Съд. състав с оглед събраните по делото доказателства от фактическа страна приема
следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№ 2136/14 г по описа на ВРС и гр.д № 3113/14 г по
3
описа на ВРС във връзка с които са изданени 2 изп. листа в полза на "Топлофикация-
Враца"ЕАД против жалбоподателя К.С. за посочените суми: -2 784.56 лв.- главница
за доставена топлина енергия за периода 30.03.2011 г. до 30.01.2014 г.
- -385,13 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.03.2011 г. до
28.02.2014 г.
-законна лихва върху главницата считано от 23.04.2014 г.
-разноски по гр.д.№3113/14 г 521.57 лв. , както и 611, 97 лв. разноски по ч.гр.д. №
2136/2014 година по описа на Районен съд Враца.
Приложено е и копие от изп.д.№398/15 г по описа на ЧСИ Г.Б., което е образувано по
молба на "Топлофикация-Враца "ЕАД против К.С. за принудително събиране сумите
посочени в ИМ.
След справка по изп. дело делото се установява, че взискателят е поискал
първоначално изпълнителен способ- опис на движими вещи собственост на длъжника
в с.***, в последствие възбрана на ¼ ид.част от имот на длъжника, която е вписана в
АВ, в последствие е наложен запор върху труд. му възнаграждение получавано при
цитирания работодател.Поискано е опис на движими вещи в жилището на длъжника
след молба от взискателя от 14.11.2017 г, но неосъществен, поради неоткриване на С.
на посочения адрес. По изп. дело има и постъпили парични суми на 03.06.2015,
14.07.2015г„ 31.07.2015г., 31.07.2015г„ 01.09.2015г., 12.10.2015г„ 26.04.2018г след
запор от ЧСИ на труд. възнаграждение на длъжника.
По изп. дело ЧСИ Б. е издал постановление от 25.08.2020 г ,че прекратява изп.
производство на осн. чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, което е влязло в законна сила , а по молба
на кредитора 2 бр. изп. листа/в оригинал/ са му върнати с протокол на 02.09.2020 г
Приложено е и второ изп.д.№737/20 г по описа на ЧСИ Г.Б. с взискател
"Топлофикация-Враца"ЕАД и длъжник К.С. за същите суми по същите 2 бр. из. листа
цитирани по- горе.
При гореизложената факт. обстановка се налагат следните правни изводи:
1.Пред ВРС ищецът е заявил ,че не дължи процесните суми по издадените 2 бр. изп.
листа, по които е образувано изп.д.№737/20 г на ЧСИ Г.Б., поради погасяването им по
давност.
Не се спори между страните ,че на 30.03.2015 година на основание чл. 404 т.1 и чл.405
ал.1 от ГПК и влязла в сила Заповед за изпълнение № 1687/25.04.2014 г. по ЧГД №
4
2136/2014 г. по описа на Районен съд гр. Враца и влязло в сила Решение №
128/04.02.2015 година по гр.д. № 3113/2014 г. по описа на Районен съд гр. Враца ,са
издадени 2бр. изпълнителни листа, по силата на които ищецът е осъден да заплати на
„Топлофикация - Враца“ ЕАД- Враца посочените по - горе суми.Пред ЧСИ Г.Б. е
образувано второ изп.дело№737/20 г от същия кредитор срещу същия длъжник за
същите суми , тъй като първото изп.д.№398/15 г е прекратено , поради
перемпция/чл.433 т.8 от ГПК/.
2.Съгласно чл.117 ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
както е в настоящия случай, срокът на новата давност е всякога петгодишен.Според
чл.116 бук."в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането действия за
принудително изпълнение.
Както се констатира в мотивите на въз. състав от приложеното първо изп.д.№398/15 г
на ЧСИ Г.Б., с предприемане от него изпълнителния способ - опис на дв. вещи
собственост на длъжника/15.06.2015 г/, с налагане възбрана на ¼ ид.маст на негов
недв. имот/вписана на 09.07.2015 г/давността е прекъсвана и е започвала да тече нова
петгодишна давност.
Видно е ,че по същото изп.д.№398/15 г на ЧСИ Г.Б. -налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца на 08.05.2015/запорното съобщение/, отново е
прекъсната давността и е започнала да тече нова, а на 18.01.2017 г е насрочен опис на
дв. вещи на длъжника, но не извършен в с.***, тъй като длъжника не е открит в
имота.Това изп. действие също е прекъснало давността и е започнала да тече нова 5
годишна давност за погасяване на паричното задължение.Въпреки ,че описа не е
осъществен, искането от взискателя за неговото прилагане прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
В резултат на принудителни действия на ЧСИ по първото ИД№398/15 г са
постъпвали парични суми от длъжника на 03.06.2015, 14.07.2015г„ 31.07.2015г„
31.07.2015г„ 01.09.2015г„ 12.10.2015г 26.04.2018г като постъпването на суми в
резултат на осъществените изпълнителни способи също са действия, които прекъсват
давността и започва да тече нова 5 годишна.
3.Неоснователно е твърдението на жалбоподателя,че паричното вземане спрямо него
е погасено с изтичане на три годишна давност на основание чл.111 бук."в" ЗЗД и
чл.119 от ЗЗД.Касае се до обща 5 годишна давност прекъсната от предприето
изпълнително действие от ЧСИ, съгласно разясненията в т.10 от ТР № 2/2013 на ВКС,
ОСГТК, както и практиката на ВКС вкл. и Решение № 37 от 24.02.2021 г., постановено
5
по гр. д. № 1747/2020 г., ВКС, IV г. о., ГК.
Премпцията по първото изп.д.№398/15 г е настъпила затова ,че взискателят, след
поискването на един изпълнителен способ ,в продължение на две години не е поискал
нов изпълнителен способ и е бездействал.Основния въпрос в случая е от кога започва
да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е
прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК? Отговора е, че
новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така
и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може
да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен
да я зачете.
4.Въз. съд приема ,че по делото категорично е установено,че след образуване първото
ИД на 17.04.15 г пред ЧСИ Б. са предприемани изп. действия, които са прекъсвали
давността и е започвала да тече нова пог. давност,която до завеждане отр. уст. иск не е
изтекла.
Превеждането на 24.04.18 г последната парична сума на ЧСИ по запорираното труд.
възнаграждение на длъжника, не променя крайния извод, че на 18.01.2018 г е
последното изпълнително действие -опис и давността е прекъсната и не е изтекла
новата 5 г. давност до завеждане на отриц. установителен иск.
По второто ИД образувано на 14.09.2020 г. също не е изтекъл период, с който законът
свързва погасяване на вземането по давност и не са предприети изп.действия , тъй като
то е спряно като обезпечителна мярка до решаване на предявения отрицателен
установителен иск.
Предвид изложените по- горе мотиви предявения отриц. установителен иск е
неоснователен и недоказан. Поради съвпадение изводите на първоинстанционния съд
с тези на въззивния, решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Разноските остават както са направени, ответникът не е претендирал разноски пред
ВОС и не е направил такива.
Водим от горното въз. състав
6

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№260134/11.03.21 г по гр.д.№ 2684/20 г по описа на ВРСъд.

Решението на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК е окончателно.




Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7