Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№…………………….гр.София,
12.03.2021г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на дванадесети март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Йоана Генжова
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 11562 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436, вр.
с чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 33742/07.10.2020г.,
подадена от С.О.срещу Постановление от 28.09.2020г.
на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ по изпълнително дело № 20208600400808, с което е
намален размерът на приетите разноски по изп.дело за адвокатско възнаграждение
на пълномощника на взискателя от 500 лв. - до размера от 360 лв.
Жалбоподателят-
длъжник в изпълнителното производство С.О.твърди, че изп.дело
не се отличава с фактическа и правна сложност, която би обосновала адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. Поддържа, че извършените от процесуалния
представител на взискателя действия в изпълнителното производство се свеждат единствено
до изготвяне на молба за неговото образуване, поради което са дължими единствено разноските за
адвокатско възнаграждение по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Възразява, че процесуални действия от
пълномощника на взискателя, които да попадат в приложното поле на чл.10, т.2 от
Наредбата, не са извършени, поради което
счита, че възнаграждение над минималното по т.1 на чл.10 от Наредбата от 200лв.
– до пълния приет за събиране от ЧСИ размер от 360 лв. - не се дължи. Заявява,
че е погасил задължението си в срока за доброволно изпълнение. С изложените доводи жалбоподателят мотивира
искането си за отмяна на обжалваното постановление от 28.09.2020г. и за намаляване на адвокатското възнаграждение,
определено на взискателя, до размера на сумата от 200 лв.
Насрещната
страна по жалбата - взискател
в изпълнителния процес, А.К.Г.оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по съображения,
изложени в писмено възражение от 15.10.2020г.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ В.М.с
рег.№ 860 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20208600400808 по
описа на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ е образувано по молба от 15.09.2020г. на А.К.Г.подадена
чрез пълномощник – адвокат С.К.- за събиране на сумите по изпълнителен лист от 25.08.2020г., издаден от
Административен съд София-град, ІІ отделение, 58 с-в по адм.д.№ 9087/2018г. по описа на АССГ и
адм.дело № 7072/2019 г. по описа на ВАС.
С изпълнителения лист С.О.е осъдена да заплати на А.К.Г.сумата от 800 лв., представляваща разноски по
адм.дело № 9087/2018 г. по описа на АССГ и сумата от 700 лв., представляваща
разноски по адм.дело № 7072/2019 г. по описа на ВАС. С молбата по чл.426 ГПК
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор на длъжника
Столична община, съобразно резултата от извършените справки.
По изпълнителното
дело е представено пълномощно от 12.09.2020г.,
с което адвокат С.К.е овластен да
представлява взискателя А.К.Г.по изпълнителното дело. Към пълномощното е
приложен договор за правна помощ от 12.09.2020г., от който е видно, че
взискателят е договорил и заплатил адвокатско възнаграждение за образуване и
процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 500 лв.
С разпореждане от 15.09.2020г.
на ЧСИ В.М.по изпълнително дело № 20207600400808 са приети за събиране по
изпълнителното дело разноски в общ размер на 608 лева, от които 500 лева–адвокатско
възнаграждение на взискателя за защита в изпълнителното производство.
На 17.09.2020г., на основание чл.428 от ГПК на
длъжника С.О.е връчена покана за
доброволно изпълнение, с която е съобщено и постановлението за разноски,
включително и приетото за събиране адвокатско възнаграждение за взискателя в
размер на 500 лв.
С възражение вх.№ 31253
от 23.09.2020г. длъжникът С.О.е заявил искане до съдебния изпълнител по чл.78, ал.5
от ГПК - за намаляване, поради прекомерност, на разноските по изпълнителното дело
представляващи адвокатско възнаграждение от 500 лв. - до размера по
чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заявил е също така и че ще погаси задължението си в срока за доброволно
изпълнение.
С обжалваното Постановление от 28.09.2020г.
ЧСИ В.М.е намалил адвокатското възнаграждение, определено на взискателя - от 500
лв. - на 360 лв.
По изп.дело е представено писмо с вх.№
33151/05.10.2020 г. от Общинска банка АД, с което от сметка на длъжника С.О.е
преведена по сметка на ЧСИ по изп.дело на 28.09.2020 г. сума в размер на 2 412,40 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА. Жалбата е подадена от подадена
от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител– Постановление от 28.09.2020г., с което е намален
размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя от 500 лв. на 360 лв. Обжалваното
постановление е връчено на
длъжника на 28.09.2020г., а частната жалба е подадена на 07.10.2020г.- в
рамките на законоустановения 2 седмичен
срок по чл.436, ал.1 от ГПК,
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Нормата на чл.
435, ал.2 ГПК изчерпателно и
лимитивно изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат
обжалвани от длъжника. Глава
39 от ГПК, обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което
уредбата му в ГПК
е в част първа "Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за
изпълнителното производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено с нормата на чл.
79, ал.1 от ГПК, чието систематическо място е в раздел втори, глава осма, от първа част на
ГПК- „Общи правила“ . Ето защо, съдът
приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното
производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за
отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е предвидена с
разпоредбата на чл.
78, ал.5 от ГПК. С посочената
разпоредба е постановено, че съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава
възможност и по отношение на съдебния
изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в
закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК има систематично
място в част първа „Общи правила”
на ГПК, поради което съдът приема, че тя намира приложение както за исковия
процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия – изпълнителят също
има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася
по искането за намаляване размера на разноските за адвокат / юрисконсулт, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на
обжалване. Противното
разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в
максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си – адвокат/юрисконсулт, а длъжникът, който има признато право да иска намаление
на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква
съдия-изпълнителят да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска
и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка
на длъжника без да се признае правото на съдебен контрол върху това решение,
респективно отказ на съдия-изпълнителя .
При проверка за
законосъобразността на обжалвания отказ на съдия-изпълнителя в конкретния
случай – да намали адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до
посочения от жалбоподателя-длъжник минимум от 200лв., във връзка с приложението
на чл. 78, ал.5 ГПК, съдът намира
следното: Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и
сложността на оказаната по делото правна помощ; като се вземат предвид извършените
процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа
сложност на делото. При дадения казус се установява, че предмет на
принудително събиране са парични вземания срещу Столична община. В тази връзка,
на първо място, с оглед качеството на конкретния
длъжник, като юридическо лице по чл.10 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация, съдът приема,
че за взискателя не съществува трудност
за събиране на вземанията, поради което не е налице фактическа и правна
сложност на изпълнителното производство. На второ място, съдът съобразява , че в рамките на изпълнителния процес освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран ЧСИ, процесуалният представител на взискателя не е
извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на
паричното вземане. В тази връзка, съдът зачита факта, че вземането на взискателя е събрано в срока
за доброволно изпъленение. При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното
дело не е усложнено от фактическа и
правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл.
10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. На последно
място, неоснователно е възражението на взискателя, че му е дължимо и адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- за водене на
изпълнителното производство, доколкото след събиране на цялото вземане в срока
за доброволно изпълнение не се налага извършването на следващи процесуални
действия от процесуалния представител на взискателя, /извън подадената молба по
чл.426 от ГПК/, свързани с принудителното изпълнение, които да обосновават приложението на т.2 на
чл.10 от Наредба № 1/2004г.
С оглед изложените
съображения, съдът приема, че обжалваното Постановление от 28.09.2020г. по
изпълнително дело № 20208600400808 по
описа на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ, следва да бъде отменено за разликата над
сумата от 200лв.- до признатия размер от 360лв., като неправилно и вместо него
– да бъде постановено, на основание чл.78,ал.5 от ГПК намаление на определените
на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение
до размер на сумата от 200 лв.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на С.О.- длъжник по изпълнително дело № 20208600400808 по описа на ЧСИ В.М.с рег.№ 860 на КЧСИ, Постановление
от 28.09.2020г. на съдебния изпълнител, постановено по посоченото изпълнително
дело в частта за разликата над сумата
от 200,00лв.- до признатия размер на сумата от 360,00лв. – адвокатско
възнаграждение, признато като дължими разноски на взискателя А. К.Г..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.