Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
І-ви касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари
през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Ангелина
Георгиева и прокурора Светослав Стойнов, като разгледа докладваното от съдия
Чолакова КНАХД № 122/2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
„СИРИУС 49“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к.
„***, против Решение № 260415/18.11.2020 г., постановено по НАХД № 4184/2020 г.
по описа на Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление
№ 03-012547/18.06.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, с което, на дружеството, за нарушение чл. 10, ал. 3 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/, е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ.
В касационната жалба се релевират
съображения за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на
процесуални правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Сочи се, че решението на
районния съд е бланкетно, постановено при неизяснена фактическа обстановка и
при липса на мотиви относно възраженията във въззивната жалба. Твърди се, че
актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление
са връчени на лице, което не е било изрично упълномощено за това, поради което
е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Аргументира се, че
въззивният съд не е обсъдил наведеното във въззивната жалба възражение за липса
на основание дружеството да подава информация за временно пребиваващите лица в
обекта. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение и на издаденото
наказателно постановление. В условията на евентуалност се иска наказателното
постановление да бъде изменено, като размерът на наложената имуществена санкция
бъде намален до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание касаторът, чрез
представител по пълномощие, поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по касация – Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна, в депозирани чрез процесуални представители писмени молби,
оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е
от надлежна страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените
аргументи представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК,
приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество, същата се явява
неоснователна.
С оспореното пред районния съд наказателно
постановление „СИРИУС 49“ ЕООД е санкционирано за нарушение на чл. 10, ал. 3 от
ЗТМТМ – за това, че в качеството си на местно лице по смисъла на § 1, т. 12 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗТМТМ не е уведомило териториалното поделение
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в законоустановения
7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето О.О.,
роден на *** г., гражданин на Република Турция, пребиваващ законно в
Република България със статут на краткосрочно пребиваващ в страната чужденец на
основание чл. 27, ал. 1 от ЗЧРБ, командирован в рамките на предоставяне на
услуги на територията на Република България от работодателя Ödak Cephe Sistemleri Insaat Mimarlik San. YIC. LTD.
STI.,
Република Турция, в обект: хотел „Сириус бийч“, находящ се в к.к. „Св. св.
Константин и Елена“, стопанисван от „СИРИУС 49“ ЕООД, където от 16.03.2020 г.
лицето извършва монтаж на композитни панели еталбонд по договор между „СИРИУС
49“ ЕООД и турския работодател. Нарушението е установено от служители на Дирекция
„Инспенция по труда“ – Варна при извършена на 16.04.2020 г. проверка по
спазване на трудовото законодателство, резултатите от която са обективирани в
Протокол № ПР 2010128/15.05.2020 година.
За да постанови съдебния си акт,
решаващият съд е събрал необходимите
доказателства при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на
тях правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на последната,
Районен съд – Варна е достигнал до извод, че „СИРИУС 49“ ЕООД е осъществило
състава на описаното в наказателното постановление административно нарушение,
за което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на
основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ. Констатирал е, че при издаване на АУАН и наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, като същите
съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Първостепенният съд е изложил
аргументи, че размерът на наложеното административно наказание е правилно
определен близо до минималния, предвиден в санкционната норма. Счел е, че не са
налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районен съд – Варна е
правилно постановено.
Не се установява релевираното в жалбата
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Несъответен на
съдържанието на обжалваното решение е касационният довод за липса на мотиви и
неизяснена фактическа обстановка. Посредством събраните по делото доказателства
районният съд правилно е установил фактите по делото, въз основа на които е
изградил правните си изводи. Противно на твърдяното в касационната жалба,
районният съд е обсъдил всички възражения на санкционирания търговец,
релевирани във въззивното производство. Действително, изложените от въззивния
съд съображения не са подробни, но следва да се отчете, че от решаващо значение
е не обемът, а съдържанието на мотивите на съдебния орган.
Правилно е приложен и материалният закон.
Настоящият касационен състав споделя извода на Районен съд – Варна за
осъществяване от страна на „СИРИУС 49“ ЕООД на фактическия състав на
административното нарушение по чл. 10, ал. 3 от ЗТМТМ. Съгласно посочената правна
норма, условията по ал. 1 и 2 се изпълняват и по отношение на командированите
или изпратените работници и служители от трети държави от местното лице, което
ги е приело. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ вменява задължение за
уведомяване на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в 7-дневен срок
от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава.
В случая между страните по делото няма спор, че това задължение не е изпълнено
от касатора, притежаващ качеството на местно лице по смисъла на § 1, т. 12 от
ДР на ЗТМТМ, като същото се установява от събраните по делото доказателства.
Доколкото императивната норма на чл. 10, ал. 3 от ЗТМТМ изрично посочва, че
задължение по ал. 1 имат и местните лица, приели командированите работници от
трети страни, какъвто несъмнено е гражданинът на Република Турция О.О.,
неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че същият няма
задължение да подава уведомление, тъй като не е работодател.
Лишено от основание е и оплакването,
свързано с нередовно връчване на АУАН и наказателното постановление. Видно от
приложеното по административнонаказателната преписка пълномощно, съдържащо
нотариална заверка на подписа на упълномощителя /управителя на „СИРИУС 49“
ЕООД/, лицето, на което са връчени АУАН и наказателното постановление, е
надлежно упълномощено да представлява „СИРИУС 49“ ЕООД пред изброените в него
институции, между които е и Дирекция „Инспекция по труда“, като подписва,
подава и получава необходимите документи и извършва необходими действия във
връзка с предмета на дейност на дружеството. Не може да бъде споделено и
твърдението на оспорващия търговец, че правото му на защита срещу съставените
актове в хода на административнонаказателното производство е било нарушено.
Подведеното под административнонаказателна отговорност лице е упражнило
своевременно правото си на защита както срещу АУАН, подавайки писмено възражение
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, така и срещу издаденото въз основа на него
наказателно постановление чрез депозиране на редовна и допустима жалба до
районния съд, като от съдържанието на двете жалби е видно, че дружеството е
разбрало в извършването на какво нарушение е обвинено и въз основа на кои
доказателства е установено същото.
Правилно районният съд е счел, че размерът
на наложената имуществена санкция не следва да бъде редуциран.
Административнонаказващият орган е определил размер на санкцията, надвишаващ с
малко минималния такъв, регламентиран в санкционната разпоредба на чл. 78, ал.
1 от ЗТМТМ. Същият съответства на обществената опасност на деянието и дееца,
доколкото видно от съставения при извършената проверка протокол, „СИРИУС 49“
ЕООД не е изпълнило задължението по чл. 10, ал. 3 от ЗТМТМ, освен по отношение
на О.О., и спрямо още седем командированите работници от Република Турция. С
оглед горното, касационната инстанция счита, че размерът на наложената имуществена
санкция е определен в съответствие с изискванията на чл. 27 от ЗАНН и ще
допринесе в максимална степен за реализиране на целите по чл. 12 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка на
обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Предвид крайния изход
на спора и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на
ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с
висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането
само на едно открито съдебно заседание, в което Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна не е била процесуално представлявана, съдът
намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в размер на 80 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Варна, І-ви касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260415/18.11.2020 г., постановено по НАХД № 4184/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА „СИРИУС 49“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „***, да заплати в
полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 /Осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.