Р.нска
окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Е.П.В., в
това, че през периода 02.09.2012г.-13.05.2013г. в гр.Р., в условията на
продължавано престъпление, на десет пъти, избегнал установяването и плащането
на данъчни задължения, дължими от Г.., ЕИК *****, в особено големи размери- в
общ размер на 421 035,46 лв., от които корпоративен данък по ЗКПО в размер
на 41 757,59 лв. по ГДД № 1800И0047855/ 30.03.2013г. за финансовата 2012г.
(01.01.2012г.-31.12.2012г.) и данък добавена
стойност по ЗДДС в размер на 379 277,87
лв., от които 50 148,88 лв. неправомерно ползван, приспаднат неследващ се
данъчен кредит като:
-
потвърдил
неистина в подадени пред ТД на НАП – Варна, офис Р. декларации:
справки-декларации за данък върху добавената стойност с вх.№№ както следва:
1.СД№
18001255763/14.09.2012г.
2.СД№
18001266981/12.10.2012г.
3.СД№
18001274212/14.11.2012г.
4.СД№
18001278707/12.12.2012г.
5.СД№
18001284224/14.01.2013г.
6.СД№
18001292388/13.02.2013г.
7.СД№
18001297881/12.03.2013г.
8.СД№
18001307087/15.04.2013г.
9.СД№
18001311069/13.05.2013г.,
- използвал
неистински документи:
1. Фактура
№**********/28.10.2012г.,
2. Фактура
№**********/23.11.2012г.,
3. Фактура
№**********/24.11.2012г.,
4. Фактура
№**********/25.11.2012г.,
5. Фактура
№**********/26.11.2012г.,
6.
Фактура
№**********/27.11.2012г.,
7.Фактура №**********/24.12.2012г., с
посочен издател С., фактури
7.
Фактура
№**********/14.08.2012г.,
8.
Фактура
№**********/13.08.2012г.,
9.
Фактура
№**********/14.08.201г,
10.
Фактура
№**********/15.08.2012г.,
11.
Фактура
№**********/16.08.2012г.,
12.
Фактура
№**********/30.09.2012г.,
13.
Фактура
№**********/22.09.2012г.,
15.
Фактура №**********/29.09.2012г., с посочен издател “И., при водене на
счетоводство и при представяне на информация пред органите по приходите – ТД на
НАП-Варна -престъпление по чл. 255, ал.
3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
По делото е приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от Министъра на финансите, като
представляващ българската държава, чрез процесуалния представител- юрисконсулт
в ТД НАП-Варна, срещу подсъдимия В., за сумата в размер на 421 035,59 лева, представляващ
обезщетение за причинени имуществени
вреди от престъплението, със законната лихва, считано от 13.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдебното следствие се проведе по реда на глава 27
от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа
обвинението и изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като му бъде определено
наказание за извършеното престъпление, по реда на чл.54 от НК в размер на 4
години и 6 месеца лишаване от свобода, което съгласно чл.58а ал.1 от НК да бъде
намалено с 1/3, като се определи окончателен размер от три години лишаване от
свобода, без да бъде налагано наказанието конфискация на имущество. Изтърпяването
на наказанието да бъде отложено по чл.66
ал.1 от НК за изпитателен срок от 5 години. Предоставя на съда преценката дали
гражданският иск е погасен по давност или следва да бъде уважен. Излага
подробни съображения в подкрепа на доводите и исканията.
Гражданският
ищец представляват от юрисконсулт Б.Г.
от ТД НАП-Варна, Офис- Р. иска предявения граждански
иска да бъде уважен в предявения размер със законната лихва. Излага подробни
съображения в подкрепа на доводите и исканията.
Подсъдимият се
признава за виновен и иска справедлива присъда, с оглед здравословното си състояние.
Упълномощеният му защитник адв.Н.П. от РАК предлага
на подсъдимия да бъде наложено минимално наказание, изтърпяването на което да
бъде отложено за подходящ изпитателен срок, без да му бъде налагано наказание
конфискация. Счита, че предявеният граждански иск следва да бъде отхвърлен, тъй
като е погасен по давност. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията
и исканията си.
Съдът, след преценка
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.П.В. е на 54 години, с висше
образование, женен, с две деца, живее в гр.В., понастоящем е безработен,
освидетелстван с решение на ТЕЛК № 2360 от 17.09.2019г. на МБАЛ „С,с 80% трайно намалена работоспособност, с диагноза:
рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод-тежък без психотични симптоми / Решение на ТЕЛК на л.53 от делото/.
Подсъдимият е осъждан общо три пъти: С присъди
влезли в сила през 2008г. и през 2009г., по отношение на които е допусната
съдебна реабилитация с Определение по ЧНД № 2227/15 на РС-Р., влязло в сила на
30.12.2015г. След това е осъждан с присъда на ОС-Р., по НОХД № 226/16г. за престъпление,
извършено през периода 11.01.2012г.-14.09.2012г., по чл.255 ал.3, вр.ал.1 т.2,т.6, вр.чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание три години лишаване от
свобода, изтърпяването на което е отложено, по реда на чл.66 ал.1 от НК, за
изпитателен срок от 5 години. Присъдата е влязла в сила на 12.07.2018г.
С оглед
изложеното подсъдимият е понастоящем осъждан, но неосъждан към датата на инкриминираното
деяние, предмет на настоящето дело.
От представените
на ДП и пред съда епикризи, решения на ТЕЛК и друга
медицинска документация е видно, че подсъдимият е провеждал стационарно лечение
през 2015г., има поставена диагноза: рецидивиращо депресивно разстройство,
сегашен епизод- тежък без психотични симптоми, умерен
към тежък депресивен епизод, за което е инвалидизиран
с решение на ТЕЛК с 80% трайно намалена работоспособност. Според изготвените по
делото основна и допълнителна комплексни съдебно психиатрични и съдебно
психологични експертизи подсъдимият Е.П.В. може да разбира повдигнатото му
обвинение, да възприема съзнателно извършваните спрямо него процесуални
действия и мерки за процесуална принуда и да участва във воденото наказателно
производство, ако желае.
С оглед
изложеното същият е вменяем, както към периода на
инкриминираните деяния, така и понастоящем.
Търговско
дружество „Г.- Р. било учредено на 30.06.2009 г. с предмет на дейност
проектиране, производство и търговия в страната и чужбина на дограма за
жилищни, производствени, търговски и културни обекти; външна и вътрешна
търговия; покупка на стоки с цел продажба в първоначален, обработен или
преработен вид; продажба на стоки от собствено производство; покупка, строеж
или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг; складови сделки;
комисионни, спедиционни и превозни сделки; търговско
представителство и посредничество; хотелиерски, туристически, рекламни,
информационни, програмни, импресарски и други сделки
с индустриална и интелектуална собственост, както и всяка друга дейност,
разрешена от закона.
На 18.07.2012г. това дружество било
прехвърлено на подс. Е.П.В.. На 28.09.2012 г. в
Агенция по вписванията било извършено вписване на прехвърляне на дружествени
дялове на дружеството от подс. Е.П.В. на св. П. Г. Б..
С Протокол от Решение на едноличния собственик на „Г.- едноличният собственик
на дружеството св. П. Г. Б.освободил подс. Е.П.В.
като управител и представляващ и определил себе си за управляващ и
представляващ, считано от тази дата. С нотариално заверено пълномощно на
25.09.2012г. св. П. Г. Б. упълномощил подс. Е.П.В. да
го представлява като управител и представител на дружество с посочени в 28
пункта правомощия (т.2, папка 4, л. 12-11 от ДП, листите в папката са
номерирани в обратен ред). На 07.02.2013г. подс. Е.П.В.
преупълномощил св.П. И. Й. за извършване на действия,
свързани с представяне и получаване на документи и информация по отношение на
дружеството с органите на НАП (т.2, папка 4, л. 10 от ДП). Въпреки официалното
прехвърляне на дружеството от подс. Е.П.В. на св. П.
Г. Б. с дейността се е занимавал единствено подс. В..
Това обстоятелство се установява от свидетелските показания на П. И. Й. –
счетоводно обслужвал „Г. (т.1, папка 1 л. 101 от ДП), П. Г. Б. – на когото само
по документи е прехвърлено дружеството (т.1, папка 1, л. 107, 109 – 113 от ДП),
П. Г. П. (т.1, папка 1, л. 108 от ДП), Р.М. Б.- *** в дружеството от
03.09.2012г. до 02.04.2015г. (том 1,папка 1, л.103 от ДП), В. В. Ц. – *** в
дружеството от 12.02.2013г. до 02.04.2015г. (том 1, папка 1, л. 104 от ДП) и на
П. Т. П.- *** в дружеството от 12.02.2013г. до 02.04.2015г. (т.1, папка 1, л.
105 от ДП).
По идентичен
начин подс. В. постъпил и с „И.– Р., ЕИК: *****.
Документално дружеството било с управител и едноличен собственик на капитала свид. П. Г. П., но същото било учредено по инициатива на подсъдимия
и по силата на изрично писмено пълномощно единствено той извършвал търговска
дейност със същото. Свид.П.Г.П.се съгласил
дружеството да бъде регистрирано на негово име и да упълномощи подс. Е.П.В. да извършва търговска дейност с него, защото подсъдимият
обещал да му заплаща осигуровки (том 1, папка 1, л. 108 от ДП).
Годишната
печалба на „Г.- Р. подлежала на данъчно облагане с корпоративен данък по реда
на ЗКПО. Освен това „Г.-Р. било регистрирано по ЗДДС, считано от 10.07.2009г.
Към 2012г. и
2013г. основната търговска дейност, която това търговско дружество извършвало
се изразявала в покупко-продажба на пилета и пилешки продукти със срок на
годност от около 6 дена, които закупувало от румънски контрагенти, а след това
продавало на различни български търговци в по-малки количества. В този период подсъдимият
Е.П.В. решил да намали размера на данъчните задължения, които следвало да
заплаща във връзка с дейността на „Г.-Р. или да не заплаща данъчни задължения
въобще. Това намислил да постигне, като намали печалбата на „Г. – Р. чрез укриване на приходи от продажба на пилешки
продукти на различни търговски дружества. Подсъдимият нямало да издава
фактури и други счетоводни документи въобще, а издадените от „Г.-Р. фактури
нямало да бъдат представени на счетоводителя на дружеството- св. П.И.Й.и
съответно включени в дневниците за продажби на дружеството, а впоследствие и
като стойности в подаваните справки декларации по ЗДДС и в ГДД по ЗКПО и в
годишния финансов отчет към него. Освен това подсъдимият възнамерявал да се
снабди и да използва неистински
документи – фактури, на които бил придаден вид, че са издадени от името на
представителите на С.и И.-Р.. Тези първични счетоводни документи щели да
отразяват доставки, по които Г.Р. е получател (купувач) и щели да бъдат
включени в дневниците за покупки на „Г.-Р. за съответните месеци. След това
стойностите по тези фактури щели да бъдат отразени в подаваните справки
декларации и в съответните клетки на Раздел Б на същите щяло да бъде упражнено
правото на приспадане на данъчен кредит, който реално не се следвал на
дружеството. По този начин щял да бъде намален размера на годишния корпоративен
данък, като процент от реализираната печалба през годината, щял да бъде намален
и размера на данъка добавена стойност, дължим от продажби и щял да бъде
приспаднат неследващ се данъчен кредит, относно данъка добавена стойност,
дължим от покупки, а размерите на реално внесените данъци в държавния бюджет
щели да бъдат много по-ниски или никакви. Като краен резултат, подс. Е.П.В. щял да „спести“ парични средства за
дружеството си.
По този начин подсъдимият
на практика успял да избегне плащането на реално дължимите данъци на “Г. както следва:
І. По отношение на корпоративен данък по ЗКПО.
На 30.03.2013г.
в ТД на НАП– Офис- Р. била подадена Годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО с вх. № 1800И0047855 от „Г., ведно с
приложен годишен финансов отчет (том 1, папка 2, л.125- л.134 от ДП). Тази
декларация и приложения към нея годишен финансов отчет била съставена от св. П.И.Й.,
който счетоводно обслужвал „Г.. Информацията и счетоводните документи,
необходими за попълването на декларацията били предоставени от подс. Е.П.В.. В тази декларация бил деклариран данъчен
финансов резултат: общо разходи -
339812,91 лв., счетоводен финансов резултат - счетоводна загуба 61424,10
лв.
За цялата 2012
година била налична счетоводна операция, с която била осчетоводена вноска на подс.Е.П.В. в размер на 479 000,00 лева. За тази счетоводна
операция като основание не са били представени приходни касови ордери за
извършените парични вноски, както и доказателства за произхода на паричните
средства. За този период дружеството ръководено от подсъдимия закупувало от
румънски доставчици стоки – пилешки продукти със срок на годност до 6 дни. За
извършените продажби и закупени стоки във връзка с тази счетоводна операция не
са били издавани фактури за продажби и съответно липсва същите да са отразени в
дневниците за продажби. Във връзка с тях бил определен размер на приходи 757
388,81 лв.
В тази годишна
данъчна декларация за 2012 г. дружеството
е декларирало данък печалба в размер на 278 388,81 лв. Така съгласно
извършените съдебно-счетоводна експертизи е установено, че неотчетени продажби
и приходи от тях са в размер на 479 000 лева. След определяне на разходите
за периода е установен данъчен финансов резултат в размер на 417 575,90
лв. и дължим корпоративен данък в размер на 41 757,59 лв.
Съгласно горните
обстоятелства подсъдимият Е.П.В. е избегнал установяването на данъчни
задължения в размер на 41 757,59 лв.
ІІ. По отношение на данък добавена стойност по ЗДДС.
За да бъде
намалена печалбата на дружеството и за да се избегне заплащане на данък
добавена стойност подс. Е.П.В. решил да декларира
несъществуващи доставки, по които фирмата му да е получател, след което да
използва фактурите за тях като ги отразява в дневниците за покупки и коригира с
тях резултатите посочени в СД, както и да не декларира реално извършени
доставки, по които „Г. –Р. било доставчик, като не издава фактури или като не
включва издадените фактури в дневниците за продажби и респ. в подаваните
справки декларации по ЗДДС.
1.За периода м.01.08.2012 г. – 31.08.2012 г. в ТД на
НАП-Варна,Офис- Р. била подадена СД№
18001255763/14.09.2012г. с резултат за внасяне 9,07 лева. През този месец подсъдимият
успял да се снабди със следните фактури:
-Фактура
№**********/14.08.2012г. с предмет продажба на
пилешки продукти с данъчна основа 12 489,76 лева и ДДС
2 497,95 лева
-Фактура
№**********/13.08.2012г., с предмет продажба на
пилешки продукти с данъчна основа 11 912,50 лева и ДДС
2 382,50 лева;
-Фактура
№**********/14.08.2012г., с предмет продажба на пилешки продукти на стойност
данъчна основа – 12 818.84 лева и ДДС 2 436.37 лева
-Фактура
№**********/15.08.2012г., с предмет продажба на пилешки продукти и данъчна
основа 12 211,15лева и ДДС 2442, 23 лева
-Фактура
№**********/16.08.2012г., с предмет продажба на пилешки продукти и данъчна
основа 11 364,76 лева и ДДС 2272,95 лева.
Всички тези
фактури били с издател И. – Р. и получател „Г. – Р.. Със същите подсъдимият се
снабдил лесно, тъй като реално единствено той извършвал търговска дейност с И.-Р..
Той ги попълнил саморъчно и ги подписал, но не от свое име, като упълномощен
представител на дружеството И.-Р., а им придал вид, че изхождат от управителя
на дружеството-св. П.И.Й.. Затова същите били неистински документи. Освен това
те не отразявали реално извършени доставки, тъй като покупко-продажба на пилета
и на продукти от пилешко месо не били осъществявани между двете дружества, а
фактурите били създадени единствено с цел да послужат за коригиране на
данъчните задължения на дружеството „Г.-Р..
Тези фактури
били представени от подсъдимия на св. П.И.Й.и включени от него в дневниците за
покупки на „Г.-Р. за месец Август 2012г. Впоследствие същите били отразени и
като стойности в съответните клетки на справката декларация №
18001255763/14.09.2012г. и бил приспаднат неследващ се данъчен кредит - ДДС в размер на 12 032 лева.
За този данъчен период общия размер на укрития и
неплатен по описания начин данък добавена стойност бил 12032,00лева.
2.За периода 01.09.2012 г. – 30.09.2012 г. била
подадена в ТД на НАП –Варна, офис Р. СД№
18001266981/12.10.2012г. с резултат за възстановяване 2 289,31 лева.
През
този период, по описания начин, подсъдимият се снабдил с още една фактура на И.-Р.,
а именно Фактура № **********/30.09.2012г. с предмет покупко-продажба на пилета
и пилешки продукти с данъчна основа 2 416,86 лева и ДДС 483,37 лева, която била
неистински документ, а по отразената в нея сделка нямало реално изпълнение.Тази
фактура била предоставена от подсъдимия на счетоводителя на дружеството, което
реално управлявал и съответно била включена в дневниците за покупки за месец
Септември 2012г. и в подадената справка декларация, като бил приспаднат
неследващ се данъчен кредит в размер на 483,37 лева.
Бил
приспаднат и данъчен кредит, който реално не се следвал по фактура от „К.с
данъчна основа 5 941,61 лева и ДДС 1 188,32 лева. Това била Фактура №
**********/17.09.2012г., в която било посочено, че е издадена от дружеството „К.и
според която „Г.било получател на 1 980,535 кг. пилешки продукт-пиле на грил. Тази сделка не била реално осъществена, но въпреки
това подс. Е.П.В. предал фактурата на счетоводителя
на „Г.Последният я включил като стойност в дневниците за покупки за този
данъчен период, както и в подадената справка-декларация. По този начин по
Фактура № **********/17.09.2012г. бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в
размер на 1 188,32 лева.
За този данъчен период общия размер на укрития и
неплатен по описания начин данък добавена стойност бил 1671,69лева.
3.За периода 01.10.2012 г. – 30.10.2012 г. била
подадена в ТД на НАП –Варна, офис Р. СД№
18001274212/14.11.2012г.с резултат за възстановяване 4 319,47 лева.
През този период и по описания начин подсъдимият се снабдил с още две фактури
на И.-Р., които отново били попълнени и подписани от него, без да действа по
пълномощие, вместо от управителя на това дружество. Това били:
-Фактура
№**********/22.09.2012г., с предмет покупко-продажба на пилета и пилешки продукти
с данъчна основа 56725,55 лева и ДДС 11345,11 лева и
-Фактура
№**********/29.09.2012г., с предмет покупко-продажба на пилета и пилешки
продукти с данъчна основа 46 114,77 лева и ДДС 9 222,95 лева
Тези
фактури не отразявали реално извършени
доставки, тъй като покупко-продажба на
пилета и на продукти от пилешко месо не били осъществявани между двете
дружества, а фактурите били създадени единствено с цел да послужат за
коригиране на данъчните задължения на дружеството Г.Р..
Тези фактури били
представени от подсъдимия на св. П.И.Й.и включени от него в дневниците за
покупки на „Г.-Р. за месец Октомври 2012г. Впоследствие същите били отразени и
като стойности в съответните клетки на справката декларация № 18001274212/14.11.2012г
и бил приспаднат неследващ се данъчен кредит -
ДДС в размер на 20568,06 лева.
Освен това през
този данъчен период- месец Октомври 2012г. подс. Е.П.В.
от името на „Г. – Р., осъществил доставки на пилешки продукти към различни
търговци на територията на Република България. Сами по себе си, тези доставки
не били големи като количество на стоката или като парична равностойност, като
целта на подсъдимия била същите да са трудно проследими.
Общата стойност на тези доставки възлизала на
данъчна основа 7775,98 лева и ДДС 1555,20 лева. За тези доставки подсъдимият
не издал фактури или други първични счетоводни документи, съответно не
представил такива на счетоводителя на дружеството. Така същите не били включени
в дневниците за продажби на дружеството за месец Октомври 2012 г. и като
стойности в подадената справка декларация, с посочен номер.
За този данъчен период общия размер на укрития и
неплатен по описания начин данък добавена стойност бил 17086,17лева.
4.За периода 01.11.2012 г. – 31.11.2012 г. била
подадена в ТД на НАП –Варна, офис Р. СД№
18001278707/12.12.2012г., в която бил деклариран
ДДС за внасяне 6 715,68 лева.
През този
период, по неустановен начин подсъдимият успял да се снабдил с със
следните фактури на дружеството С.за
продажбата на пилешки продукти и пилета, по които „Г. – Р. било получател :
- Фактура №**********/28.10.2012г. с предмет
покупко-продажба на пилета и пилешки продукти с данъчна основа 5000 лева и ДДС
1000 лева;
- Фактура №**********/23.11.2012г. с предмет
покупко-продажба на пилета и пилешки продукти с данъчна основа 10667 лева и ДДС
на стойност 2133 лева;
- Фактура №**********/24.11.2012г. с предмет
покупко-продажба на пилета и пилешки продукти с данъчна основа 10500 лева и ДДС
на стойност 2100 лева;
- Фактура №**********/25.11.2012г. с предмет
покупко-продажба на пилета и пилешки продукти с данъчна основа 10166,67лв. и
ДДС на стойност 2033,33 лв.;
- Фактура №**********/26.11.2012г. с предмет
покупко-продажба на пилета и пилешки продукти с данъчна основа 10500 лева и ДДС
на стойност 2100 лева;
- Фактура №**********/27.11.2012г. с предмет
покупко-продажба на пилета и пилешки продукти с данъчна основа 10666,67лв. и ДДС на стойност 2133,33 лв.;
- Фактура №**********/24.12.2012г. с предмет
покупко-продажба на пилета и пилешки продукти с данъчна основа 21380 лева и ДДС
на стойност 4276 лева.
На тези фактури
само бил придаден вид, че са издадени от представител на С.и затова същите били
неистински документи. Всъщност ръкописният текст в тези фактури бил изписан от подс.Е.П.В., а
подписа за издател бил положен от неустановено по делото лице, различно от подсъдимия,
от св.П.Г.Б.и св.П.И.Й.. Тези фактури не отразявали реално осъществени
доставки, по които „Г.-Р. да е получател и съответно не били включени в
дневниците за продажби на С., което е видно и от разпита на св. М.Ц.А.–
управител на С.(т.1, папка 1, л. 54 от ДП) и от приложените извлечения от
дневниците за продажби на това дружество.
Тези фактури
били представени от подсъдимия на св. П.И.Й.и включени от последния в
дневниците за покупки на „Г.-Р. за месец ноември 2012г. Впоследствие същите
били отразени и като стойности в съответните клетки на справката декларация
№18001278707/12.12.
2012г.и бил приспаднат неследващ се данъчен кредит- ДДС от 11499,66 лв.
През този
данъчен период бил приспаднат и неследващ се данъчен кредит по следния начин.
Била отчетена ВОД към румънското дружество К., в чието управление и извършвана
търговска дейност подсъдимият Е.В. имал
активно участие. Като съдружник в това търговско дружество той безпроблемно се
снабдявал с документи на същото и имал възможност да ги използва, за коригиране
на данъчните задължения на Г.. За този данъчен период липсвало реално
изпълнение по съставената Фактура № 20/29.11.2019г., по която „Г.било
получател, а „Г.било доставчик. Реално не били осъществени доставки на пилешки
продукти до Република Румъния, но подсъдимият представил посочената фактура на
счетоводителя на „Г.и същата била включена в счетоводните документи на
дружеството и в справката декларация, като била обложена с нулева данъчна
ставка, макар по същата да не била извършена ВОД на стоки. Затова доставката по
тази фактура следва да се счита за реализирана на територията на България и за
нея се дължи ДДС от 1 043,94 лева при данъчна основа 5 219,72 лева.
Освен това за
този данъчен период- месец ноември 2012г. подс. Е.П.В.
от името на „Г. – Р., осъществил доставка
на пилешки продукти с получател „М.на стойност 4 875 лева и ДДС 975 лева. За
същата от Г.-Р. била издадена Фактура № **********/02.11.2012г., която не била
включена в Дневника на продажби на дружеството за месец ноември 2012г. и не
била отразена в подадената справка декларация по ЗДДС, тъй като подсъдимият не
я представил на свид. П.И.Й..
За този месец „Г.-
Р. осъществило и доставки на пилешки продукти към множество различни търговци в
България. Сами по себе си, тези доставки не били големи като количество на
стоката или като парична равностойност, като целта на подсъдимия била същите да
са трудно проследими. Общата стойност на същите
възлизала, както следва: данъчна основа 1 195 356,18 лева и ДДС 39 071,24 лева.
За тези доставки от страна на подсъдимия
въобще не били издадени фактури и поради това осъществените сделки не били
отразени счетоводно и декларирани пред органите по приходите.
За този данъчен период общия размер на укрития и
неплатен по описания начин данък добавена стойност бил 58323,62лева.
5.За периода 01.12.2012 г. – 31.12.2012 г. в ТД на
НАП-Варна, офис Р. била подадена СД№
18001284224/14.01.2013г. с резултат за възстановяване 416,59 лева. През
този период подсъдимият успял да се сдобие, по описания начин с още една
фактура на С.- Фактура № **********/24.12.2012г. с предмет покупко-продажба на
пилета и пилешки продукти с данъчна основа 21 380 лева и ДДС 4 276
лева, която, също като другите фактури, била неистински документ и отразявала
фиктивна сделка. Тази фактура била отразена като стойност в съответните клетки
на справката декларация № 18001284224/14.01.2013г . и бил приспаднат неследващ се
данъчен кредит - ДДС в размер на 4276
лева.
За
този данъчен период „Г. – Р., осъществило доставка
на пилешки продукти с получател К.на стойност 439 лева и ДДС 87,99 лева. За
това „Г. -Р. издало Фактура № **********/18.12.2012 г. която подс. Е.П.В. отново не представил на счетоводителя на
дружеството и съответно тя не била включена в Дневника на продажби на
дружеството за месец декември 2012г. и в подадена справка декларация с посочен
номер.
През
месец декември 2012г. дружеството осъществило и множество отделни доставки на
пилешки продукти към различни търговци на територията на Република България.
Сами по себе си тези доставки били на малко количество стока и с невисока цена,
а общата им стойност била - данъчна основа 165 146,07 лева и ДДС в размер на 33
029,21 лева. За тяхното извършване от страна на подсъдимия не били издадени
фактури или други счетоводни документи, затова същите не намерили никакво
отражение в счетоводството на дружеството и не били декларирани пред органите
по приходите.
За този данъчен период общия размер на
укрития и неплатен по описания начин данък добавена стойност бил 36888,62 лева.
6.За
периода 01.01.2013г.-31.01.2013г.
в ТД на НАП-Варна, Офис Р. била подадена СД№
18001292388/13.02.2013г.,с резултат за внасяне 489,34 лева.
През този месец
бил приспаднат неследващ се данъчен кредит по следния начин-бил отчетен ВОД с
право на данъчна ставка „Нула“ с получател
румънското дружество К. , в чието управление и извършвана търговска
дейност подсъдимият имал активно участие, съответно и възможност безпроблемно
да се снабдява и да използва документи, издадени от него. Реално за месец януари
2013г. не била осъществявана доставка по Фактура № 28/08.01.2013г. с издател „Г.и
получател К., за пилешки продукти на стойност данъчна основа 4678,35 лева и
ДДС935,67 лева. Въпросната стока съответно не била напускала пределите на
Република България и не била постъпвала на територията на Република Румъния.
Поради това доставката следва да се счита за реализирана на територията на
България и се дължи ДДС с размер на 935,67 лева при данъчна основа 4678,35
лева.
През
м.януари 2013г. „Г.-Р. осъществило следните доставки на пилешки продукти:
-
Доставка на пилешки продукти с получател „М.на стойност 10 593 лева и ДДС
2118,60 лева, за която „Г. –Р. издало Фактура № **********/05.01.2013 г.
- Доставка на
пилешки продукти с получател „М.на стойност 10 593 лева и ДДС 2118,60 лева, за
която „Г. –Р. издало Фактура № **********/21.01.2013г.
- Доставка на
пилешки продукти с получател „М.на стойност 3210,96 лева и ДДС 642,19 лева, за
която „Г. –Р. издало Фактура№ **********/25.01.2013 г.
- Доставка на
пилешки продукти с получател Р.с данъчна основа 1666,50 лева и ДДС 333,30 лева,
за която „Г. –Р. издало Фактура № **********/31.01.2013 г.
- Доставка на
пилешки продукти с получател Е.“ с данъчна основа 2499,00 лева и ДДС
499,80лева, за която „Г. –Р. издало Фактура № **********/31.01.2013 г.
Нито една от
тези фактури подс. Е.П.В. не представил на
счетоводителя на „Г.-Р. и затова същите не били включени в дневниците за
продажби на дружеството и в подадената справка декларация по ЗДДС за м. януари
2013г.
Освен това за
този данъчен период дружеството осъществило и реални доставки на пилешки
продукти, които били на стойност: данъчна основа 326 783,87 лева и ДДС 65
356,77 лева. Тези доставки били извършени към множество различни търговци на
територията на Република България. Сами по себе си същите не били големи като
количество на стоката или като парична равностойност, като целта на подсъдимия
била да са трудно проследими. За тяхното извършване
от страна на подс. В. не били издадени фактури или
други счетоводни документи. Затова и същите не намерили никакво отражение в
счетоводството на дружеството и не били декларирани пред органите по приходите
в подадената СД за месеца.
За този данъчен период общия размер на укрития и
неплатен по описания начин данък добавена стойност бил 66 709,03 лева.
7.За периода 01.02.2013г.-28.02.2013г. в ТД на
НАП-Варна, Офис Р. била подадена СД№
18001297881/12.03.2013г.с резултат за внасяне 237,21 лева.
През този месец
дружеството, реално управлявано от подс.Е. П.В.,
осъществило доставка на пилешки продукти с получател К.с данъчна основа 403,79
лева и ДДС 80,76 лева, за която „Г. –Р. издало Фактура № **********/05.02.2013г.
и доставка на пилешки продукти с получател Б.с данъчна основа 1044 лева и ДДС
208,80 лева, за която „Г.-Р. издало Фактура № **********/28.02.2013г. Тези
фактури не били включени в Дневника на продажби на дружеството за месец февруари
2013г. и не били отразени като стойности в подадената справка декларация №
18001297881/12.03.2013г.,защото подсъдимият не ги представил на св. П.И.Й..
През месец февруари
2013г. „Г.-Р. осъществило и доставки на пилешки продукти, които били с обща
данъчна основа 254 807,29 лева и ДДС 50
961,46 лева. Получатели по тези доставки били различни търговци в България, но
за тяхното извършване от страна на подс.В. не били
издадени фактури или други счетоводни документи. Затова същите не намерили
никакво отражение в счетоводството на дружеството и не били декларирани пред
органите по приходите, в подадената СД за месеца.
За този данъчен период общия размер на укрития и
неплатен по описания начин данък добавена стойност бил 50 961,46 лева.
8.За периода 01.03.2013г.-31.03.2013г. в ТД на НАП
Варна,офис Р. била подадена СД№
18001307087/15.04.2013г. с резултат за възстановяване 186,51 лева.
През този месец
„Г.-Р. осъществило доставка на пилешки продукти с получател Е.“ с данъчна основа
416,40 лева и ДДС 83,28 лева, за която издало Фактура № **********/14.03.2013г.
и доставка на пилешки продукти с
получател „М.с данъчна основа 10411,84
лева и ДДС 2082,37 лева, за която издало Фактура № **********/30.03.2013 г.
Тези фактури не били включени в Дневника на продажби на дружеството за месец март
2013г. и не били отразени като стойности в подадената
справка декларация № 18001307087/15.04.2013г.,защото подсъдимият не ги
представил на св. П.И.Й..
През месец март
2013г. „Г.-Р. осъществило и доставки на пилешки продукти, които били с данъчна
основа 307 334,91 лева и ДДС в размер на 61466,98 лева. Сами по себе си, тези
доставки не били големи като количество на стоката или като парична
равностойност, като целта на подсъдимия била същите да са трудно проследими. Доставките били осъществени реално, като
получатели по тях били различни търговци на територията на Република България.
За тяхното извършване от страна на подс.Е.В. не били
издадени фактури или други счетоводни документи и същите не намерили никакво
отражение в счетоводството на дружеството и не били декларирани пред органите
по приходите в подадената СД за месеца.
Освен това за
данъчния период бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 59,01
лева по фактура № 300/31.03.2013г., издадена от румънската фирма О., във връзка
със сключен договор за наем между румънското дружество и Г.. Тази фактура била
на стойност: данъчна основа 295,04 лева и ДДС 59,01 лева. Тъй като доставчикът
на услугата О. било с невалиден данъчен номер, т.е. не било регистрирано за
целите на ЗДДС, на „Г.не следва да бъде признато вътреобщностно
придобиване на услуги и същото дължи ДДС в размер на 59,01 лева по посочената
фактура.
За този данъчен период общия размер на укрития и
неплатен по описания начин данък добавена стойност бил 61 280,47 лева.
9.За периода 01.04.2013г.-30.04.2013г. в ТД на НАП
Варна, офис Р. била подадена СД
№18001311069/13.05.2013г.,с резултат за възстановяване 1089,71 лв.
През този месец
„Г.-Р. осъществило доставка на пилешки продукти с получател „М.с данъчна основа
4173,00 лева и ДДС 834,60 лева, за която издало Фактура № **********/02.04.2013г.
и доставка на пилешки продукти с получател „М.с данъчна основа 9600,00 лева и
ДДС 1920,00 лева, за която издало Фактура № **********/06.04.2013г. Тези
фактури не били включени в Дневника на продажби на дружеството за месец април 2013г. и не били отразени като стойности в подадената
справка декларация за този месец, защото подсъдимият не ги представил на св.П.И.Й..
През м. април
2013г. „Г.-Р. осъществило доставки на шилешки продукти, които били на стойност:
данъчна основа 385 431,04 лева и ДДС в размер на 77086,21 лева. Сами по себе
си, тези доставки не били големи като количество на стоката или като парична
равностойност, като целта на подсъдимия била същите да са трудно проследими. Доставките били реално осъществени към различни
български търговски, на територията на страната ни, но за тяхното извършване от
страна на подсъдимия не били издадени фактури или други счетоводни документи.
Затова и същите не намерили никакво отражение в счетоводството на дружеството и
също не били декларирани пред органите по приходите в подадената СД за месеца.
Освен това за
данъчния период бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 42,46
лева по фактура № 367/310.04.2013г., издадена от румънската фирма О., във
връзка със сключен договор за наем между румънското дружество и Г.. Тази
фактура била на стойност данъчна основа 212,31 лева и ДДС 42,46 лева. Тъй като
доставчикът на услугата О. било с невалиден данъчен номер, т.е. не било
регистрирано за целите на ЗДДС на „Г.не следва да бъде признато вътреобщностно придобиване на услуги и същото дължи ДДС в
размер на 42,46 лева по посочената фактура.
За този данъчен период общия размер на укрития и
неплатен по описания начин данък добавена стойност бил 75 996,50 лева.
Видно от
изготвената на ДП съдебно счетоводна експертиза размерът на корпоративния данък
дължим от „Г.-Р. за 2012 г. възлиза на 41 757,59 лева, а размерът на ДДС за
месеците Август 2012г., Септември 2012г., Октомври 2012 г., Ноември 2012г.,
Декември 2012г., Януари 2013г., Февруари 2013г., Март 2013 г. и Април 2013 г.
възлиза общо на 379 277,87 лева, от които размерът на приспаднатия
неследващ се данъчен кредит е 50 148,88лева. Общия размер на данъчните
задължения по ЗКПО и ЗДДС е равен на 421 035,46
лева.
От приетите по
делото писмени доказателства, представени от представляващия гражданския ищец:
справка за общите актуални задължения на „Г.; Разпореждане за прекратяване на
производство по принудително изпълнение, съгласно чл.255 от ДОПК, по отношение
на същото търговско дружество; документ свързан с обжалване на това разпореждане
/л.45-51 от делото/ е видно, че производството за принудително изпълнение на
публично вземане по посоченото в разпореждането изпълнително дело е с главница
по Ревизионен акт в размер на 421 035,46 лева. Размерът на тази сума е идентичен
със сумата, предмет на настоящето обвинение, същата не е платена от „Г. и все
още е дължима.
Гореизложената фактическа обстановка съдът
приема за безспорно доказана според показанията
на свидетелите: *******, от изготвените съдебно-счетоводна и
допълнителни съдебно-счетоводни експертизи, почеркова
експертиза, комплексна съдебно психиатрична съдебно психологични експертизи и
допълнителна комплексна съдебно психиатрична съдебно психологична експертиза,
от приложените счетоводни документи – дневници за покупки и продажби, фактури,
СД по ЗДДС, ГДД по ЗКПО, данъчни документи от НАП-РА, РД и приложения към тях,
съдебен акт на ОС-Р., справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние и други, експертни решения на ТЕЛК и
друга документация, свързана със здравословното състояние на подсъдимия, както и
от приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
По
делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази
насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви.
Времето, мястото, мотивите и начина на извършване на отделните деяния и
авторството на престъплението са установени по безспорен начин от писмените, гласните
доказателства и заключението на посочените експертизи, които съдът намира за
последователни, обективни и логични, а експертизите за обосновани и компетентни.
С оглед провеждането на съкратено съдебно следствие, по реда на чл.371 т.2 от НПК, съдът не обсъжда подробно събраните по делото доказателства.
Анализът на писмените и гласни
доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, налага по безспорен начин
следните правни изводи:
Подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 255, ал.3, вр.
ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК, тъй като през
периода 02.09.2012г.-13.05.2013г.в гр.Р., в условията на продължавано
престъпление, на десет пъти, избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения, дължими от Г., ЕИК *****, в особено големи размери – в общ размер
на 421 035,46 лв., от които корпоративен данък по ЗКПО в размер на 41 757,59
лв. по ГДД № 1800И0047855/30.03.2013г. за финансовата 2012г. (01.01.2012г.-31.12.2012г.) и данък добавена стойност по ЗДДС в
размер на 379 277,87лв., от които 50 148,88 лв. неправомерно ползван,
приспаднат неследващ се данъчен кредит като:
- потвърдил неистина в подадени пред ТД на
НАП – Варна, офис Р. декларации: справки-декларации за данък върху добавената
стойност с вх.№№ както следва:
1. СД№ 18001255763/14.09.2012г.
2. СД№ 18001266981/12.10.2012г.
3. СД№ 18001274212/14.11.2012г.
4. СД№ 18001278707/12.12.2012г.
5. СД№ 18001284224/14.01.2013г.
6. СД№ 18001292388/13.02.2013г.
7. СД№ 18001297881/12.03.2013г.
8. СД№ 18001307087/15.04.2013г.
9. СД№ 18001311069/13.05.2013г.,
- използвал неистински документи:
1. Фактура №**********/28.10.2012г.,
2. Фактура №**********/23.11.2012г.,
3. Фактура №**********/24.11.2012г.,
4. Фактура №**********/25.11.2012г.,
5. Фактура №**********/26.11.2012г.,
6. Фактура №**********/27.11.2012г.,
7. Фактура №**********/24.12.2012г., с
посочен издател С., фактури
8. Фактура №**********/14.08.2012г.,
9. Фактура №**********/13.08.2012г.,
10. Фактура №**********/14.08.201г,
11. Фактура №**********/15.08.2012г.,
12. Фактура №**********/16.08.2012г.,
13. Фактура №**********/30.09.2012г.,
14. Фактура №**********/22.09.2012г.,
15. Фактура №**********/29.09.2012г., с посочен
издател И.- Р., при водене на счетоводство и при представяне на информация пред
органите по приходите – ТД на НАП-Варна.
Престъплението е
извършено през посочения период. Началната дата на периода е свързана с началото
на месеца /м.септември 2012г./, за който е подадена първата справка- декларация
за ДДС, в която е потвърдена неистина /СД № 18001255763/14.09.2012г./, справка-декларация
подадена с приложенията към нея в съответната данъчна служба. Крайната дата на
периода е датата, на която е подадена последната справка- декларация за ДДС, в
която е потвърдена неистина /СД№ 18001311069/ 13.05.2013г./, справка-декларация
подадена с приложенията към нея в съответната данъчна служба. Използваните
неистински документи, подробно посочените
фактури, се включват в посочения период от време. В посочения период се включва
и ГДД подадена на 30.03.2013г., отнасяща се за финансовата 2012г.
Мястото
на извършване на престъплението е в гр.Р., тъй като посочените
справки-декларации по ЗДДС и ГДД са подадени в Офиса намиращ се в гр.Р. на ТД
на НАП Варна.
Деянието е
извършено на 10 пъти, като е осъществено с подадените 1 брой ГДД № 1800И0047855/30.03.2013г.
за финансовата 2012г. и 9 броя справки- декларации по ДДС, подробно описани
по-горе.
От обективна
страна подсъдимият е извършил престъплението чрез действия, изразяващи се в
потвърждаване на неистина в подадените чрез счетоводителя на търговското
дружество- св.П.И.Й.СД по ЗДДС и ГДД по ЗКПО, които се изисквали по закон, като
посочил несъществуващи сделки, по които неговото дружество било получател и
затаил истина като не декларирал доставки, които дружеството му било извършило
реално. По този начин той посочил неправилен размер на данъчната основа по
получените от него приходи и направените разходи- вместо сумата на
действителната данъчна основа, той посочил различна сума и така укрил от
деклариране и от заплащане ДДС в размер на 379 277,87 лв. /по СД/ и
корпоративен данък в размер на 41 757,59 лв. /по ГДД по ЗКПО/. При
получаване на съответните приходи подсъдимият, бил длъжен да издаде фактури, да
включи същите и като стойности в дневниците за продажби за съответните месеци и
да ги осчетоводи, но воден от желанието си да не заплаща данъчни задължения и
по този начин да се обогати, за част от доставките той не въобще не издал
фактури, а за друга част издал такива, но не ги осчетоводил. Част от фактурите,
по които дружеството му било получател, които били осчетоводени били неистински
документи, тъй като не били съставени от представителите на дружествата С.и И.
и не отразявали реални сделки. По този начин подс.Е.П.В.
използвал неистински документи, а включвайки стойностите по тези фактури в
съответните клетки на справките-декларации приспаднал данъчен кредит в размер
на 50 148,88 лв., който не му се следвал.
Авторството на деянието е установено по
несъмнен начин. Въпреки, че ГДД и СД са подаден от счетоводителя, обслужващ
търговското дружество, а „Г. е собственост на трето лице-св.Баев, отговорен за
точното и коректно посочване и оформяне на фактурите е именно подсъдимия. Това
е така, тъй като с оглед събраните по делото доказателства търговското дружество
е учредено по негова инициатива, именно той е осъществявал реалната дейност с това
дружество през инкриминирания период, по силата на изрично пълномощно от
собственика, изцяло е контролирал дейността на дружеството, съставял е фактури,
посочвал е несъществуващи сделки, по които неговото дружество е получател, не е
декларирал доставки, които дружеството му било извършило реално. Счетоводителят
на дружеството не е бил запознат с
действителното фактическо положение, тъй като е контактувал само с подсъдимия и
е разполагал само със счетоводните документи, които той му е предоставял. С
оглед на това отговорността за извършеното престъпление носи лицето,
което реално е извършвало търговската дейност, съставяло фактурите, представяло
или не същите на счетоводителя, тъй като тяхното съдържание е пренесено в
справките-декларации по ЗДДС и в ГДД, а не лицето, което ги е осчетоводявало и
е подавало справките- декларации и ГДД или фиктивния собственик на търговското
дружество.
С
подаването на справките- декларации и ГДД е избягнато установяваенто
и плащането на данъчни задължеиня, дължими от „Г. –Р.,
а именно корпоративен данък по ЗКПО в размер на 41 757,59 лева /по ГДД за
финансовата 2102г./ и данък добавена стойност по ЗДДС в размер на
379 277,87 лева, от които 50 148,88 лева представляват неправомерно
ползван и приспаднат неследващ се данъчен кредит /по посочените
справки-декларации/. С оглед на това се касае за довършено престъпление, а не
за опит.
Подсъдимият е осъществил
престъплението при условията на чл. 26, ал. 1 от НК. Всичките негови десет
деяния осъществяват състава на престъплението по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.
26, ал.1 от НК, тъй като са извършени през непродължителен период от време, при
една и съща фактическа обстановка, като механизмът на извършване е идентичен.
Те са извършени при еднородност на вината- при форма на вина пряк умисъл и
еднаква цел- данъчните задължения на дружеството да не бъдат установени и по
този начин да бъдат „спестени“ парични средства. Всяко последващо
деяние се явява, от обективна и субективна страна, продължение на предходните.
Данъчните
задължения са такива в особено големи размери, съгласно чл.93, т.14 от НК, тъй
като надхвърлят 12 000 лева, а именно те са в общ размер на 421 035,46
лв.
От субективна
страна подс.Е.П.В. е извършил престъплението при пряк
умисъл- с ясното съзнание за извършените противоправно
от него действия и целта, към която са насочени същите- да се избегне плащането
на данъчни задължения в общ размер на 421 035,46 лв. С действията си подсъдимият
реално е избегнал плащането на тези данъчни задължения, тъй като следвало да ги
внесе в бюджета, съзнавал и истинския мотив да прави това, за да се
облагодетелства финансово. Той много добре е разбирал, че извършва горното с 10
отделни деяния, че такава облага не се следва на представляваното от него търговско
дружество, както и че се касае за сума в особено големи размери, но воден от
желанието си да облагодетелства „Г., а по този начин и себе си е извършил престъплението.
С оглед
изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен, като му бъде
определено съответно наказание.
При
индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът
взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото му съдебно
минало /неосъждан към инкриминирания период/; влошеното му здравословно състояние-
с диагноза: рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод- тежък без психотични симптоми, умерен към тежък депресивен епизод, което
не го прави невменяем, но за което е инвалидизиран с
решение на ТЕЛК с 80% трайно намалена работоспособност; полагане на грижи за
семейство и деца. Направеното от подсъдимия признание е съобразено при
провеждането на процедурата по чл.371 т.2 от НПК и не следва отново да бъде
отчитано отново като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като отегчаващи
такива, съдът отчете: упоритостта в умисъла, предвид факта, че се касае за 10 отделни
деяния и множеството фактури за нереални сделки /общо 15 фактури/, всяко едно
от които деяния е достатъчно за съставомерността на
престъплението по горепосочения текст; изключително високия размер на предмета
на престъплението, който многократно надхвърля квалификацията особено големи
размери; реално настъпилата щета за фиска, предвид
факта, че деянието е довършено, а не се касае за опит.
Като съобрази
изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.55 от НК.
Предвид посочените отегчаващи отговорността обстоятелства, не може да се
приеме, че са налице многобройни смекчаващи отговорността такива, нито някое от
тях се явява изключително. Съдът не приема, че здравословното състояние на
подсъдимия сочи на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, с оглед
начина на извършване на деянията, образованието и опита на подсъдимия в осъществяваната
търговска дейност. Не са налице предпоставките и на чл.58 б.“а“, вр.чл.55 от НК, с оглед наличието на посочените отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Изложеното мотивира
съдът да наложи наказание, по реда на
чл.54 от НК, между минимума и средата на предвиденото в текст на чл.255 ал.3 от НК, при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Наказанието
съдът отмери на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода /или 54 месеца
лишаване от свобода/. На основание чл.58а ал.1 от НК намалява това наказание с
1/3, като определя окончателен размер от 36 месеца лишаване от свобода или ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ От СВОБОДА.
Преценявайки възможността
за налагане на комулативно предвиденото в чл.255 ал.3
от НК наказание- конфискация на имущество, съдът намира следното. От материалите
по делото, включително и приложените на ДП автобиография и декларация за
семейно и имотно състояние, е видно, че подсъдимият не притежава секвестируемо недвижимо или движимо имущество, не притежава
и МПС, поради което съдът не му налага предвиденото наказание конфискация на
имущество.
Обсъждайки
необходимостта така определеното окончателно наказание от три години лишаване
от свобода да бъде изтърпяно ефективно или възможността за приложението на чл.66
ал.1 от НК, съдът намира следното. Налице са формалните предпоставки на чл.66
ал.1 от НК и принципно е възможно изтърпяването на наказаните да бъде отложено
за подходящ изпитателен срок. В същото време съдът намира, че това наказание
подсъдимият следва да изтърпи ефективно, с оглед наличието на посочените
по-горе отегчаващи отговорността обстоятелства и тъй като се касае за
изключително тежко по своя характер и начин на извършване престъпление. Касае
се за прехвърляне на търговско дружество на малоимотно лице- св.Баев, което
обстоятелство съдът тълкува като преднамерено
извършено от подсъдимия именно, за да се опита да прехвърли отговорността за
случващото се в това дружество на трето лице. Касае се за довършено престъпление
и причинена щета на фиска с особено големи размери и
то за сума многократно надхвърляща тези размери по НК. Подобно поведение не
следва по никакъв начин да се толерира. В случая следва да се даде превес на
генералната превенция и да се покаже непримиримостта на обществото към подобно
поведение, което освен че уврежда интересите на държавата, уврежда и междуфирмените отношения и авторитета на бизнеса в страната
като цяло. Предвид изложеното, съдът постанови това наказание да бъде изтърпяно
ефективно. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС наказанието следва да бъде
изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.
Така определеното
наказание, по вид и размер, при ефективното му изтърпяване, съответства на
тежестта на извършеното и на личността на подсъдимия, с него ще се постигнат
целите, предвидени в закона и то се явява справедливо.
По гражданския иск:
По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от Министъра на финансите, като представляващ
българската държава, чрез процесуалния представител- юрисконсулт в ТД
НАП-Варна, срещу подсъдимия В., за сумата в размер на 421 035,59 лева, представляващ
обезщетение за причинени имуществени
вреди от престъплението, със законната лихва, считано от 13.05.2013г. до
окончателното изплащане на сумата. Този иск е основателен и доказан в пълния си
размер- както за главницата, така и за лихвата.
Съгласно ТР
№4/12.03.2016г. на ВКС в резултат на престъплението по чл.255 от НК се
причиняват имуществени вреди на държавата, тъй като са укрити данъци,
предназначени да постъпят в централния бюджет. Престъплението по този текст от
НК осъществява деликт, по смисъла на чл.45 от ЗЗД.Гражданската отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД носи извършителя на престъплението- в случая подсъдимия.
Предявеният иск
е допустим, въпреки че за данъчните задължения, предмет на обвинението, има влязъл
в сила РА по ДОПК, с който са установени идентични по вид, размер, период
данъчни задължения с тези по обвинението, тъй като съгласно това ТР субект на
престъплението по чл.255 от НК може да бъде както физическото лице, представляващо
по закон данъчно задълженото лице- търговското дружество, вписано в това му качество
в търговския регистър, така и всяко друго физическо лице /пълномощник по силата
на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго
лице/, което осъществява фактическите дейност и функции на данъчно задължено то
лице- търговец. В случая подсъдимият е именно такова упълномощено лице, поради
което именно той е и субект на престъплението и лицето, което дължи обезщетение
на причинените имуществени вреди.
В случая е
налице вреда. Вредата от данъчното престъпление е фактически непостъпилата
парична сума като дължим данък в бюджета на държавата, като дори при наличието
на изпълнително производство, образувано въз основа на влезлия в сила РА,
гражданският иск е принципно допустим. В настоящия случай от представените по
делото писмени доказателства, на л.45-51 от делото, е видно, че е имало
образувано производство по събиране на данъчното задължение срещу търговското
дружество „Г. за сума, идентична по вид и размер с тази по настоящето
обвинение. Тази сума не е събрана, не е заплатена от търговското дружество, като
производството по принудително изпълнение на публични вземания по изп.дело № 18140006189/2014г. с главница 421035,46 лева е
прекратено с разпореждане, приложено на л.50 от делото. Това приключило производство
по събиране на данъчното задължение, при което данъчното задължение не е събрано
изобщо, обосновава правния интерес на държавата, което е положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на предявения граждански иск срещу дееца на деликтно основание по чл.45 от ЗЗД.
Предявеният
срещу подсъдимия граждански иск за причинени имуществени вреди, е доказан по
своето основание. Деянието на подсъдимия представлява непозволено увреждане и
на основание чл.45 от ЗЗД, той е длъжен да репарира вредите, които пострадалия
е понесъл. Вредите се изразяват в непостъпилата парична сума като дължим данък
в бюджета на държавата, налице е виновно поведение на подсъдимия за това, както
и причинно-следствена връзка между неговото поведение и вредата. Гражданският
иск е предявен за сумата от 421 035,59 лева, със законната лихва от
13.05.2013г., като главницата съответства на размера на сумата по обвинителния
акт. Гражданският иск е доказан по основание и размер, тъй като сумата не е
възстановена на пострадалия, с оглед събраните по делото доказателства. С оглед
изложеното гражданският иск за имуществени вреди се явява доказан и следва да
бъде уважен изцяло.
Неоснователно е възражението
на защитата, че искът е погасен по давност. За предявяването на гражданския иск
в наказателния процес важи общата погасителна давност, по чл.110 от ЗЗД, която
е 5 години. За вземане от непозволено увреждане давността започва да тече от
откриването на дееца, съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗД. В настоящия случай
откриването на дееца- подсъдимия е станало с привличането му в качеството на
обвиняем на 11.11.2016г, видно от постановлението, приложено
в т.1, папка 1, л.30 от ДП. Това е така, тъй като ДП е било образувано срещу неизвестен
извършител и до 11.11.2016г. не е било ясно кой е
конкретния извършител на престъплението. Тази давност се прекъсва с
предявяването на гражданския иск, съгласно разпоредбата на чл.116 б.“б.“ от ЗЗД, като в настоящия случай искът е предявен с
подадената в съдебно заседание на 21.10.2019г. искова молба /л.38 и следв. от делото/. Относно прекъсването на давността с
предявяването на гражданския иск, съдът съобрази ТР № 5/2006г. ОСТК на ВКС, съгласно
което, ако пострадалият предяви граждански иск в наказателното производство, ще
е налице съдебен процес относно вземането му и това обстоятелство, а не
висящото наказателно производство, е основание за спиране на погасителната давност.
Ако не е предявен гр.иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното,
така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в
сила осъдителна присъда, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди
от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.
С оглед
изложеното, когато гр.иск е предявен своевременно в наказателния процес, то
това предявяване е основание за спиране на погасителната давност. В случая
давността е спряла на 21.10.2019г., както по отношение на вземането за непозволено
увреждане, така и по отношение на вземането за законна лихва. От 11.11.2016г. /привличането на подсъдимия в качеството му на
обвиняем на ДП/ до 21.10.2019г. /предявяването на гражданския иск/ не е изтекъл
5-годишния срок по чл.110 от ЗЗД, поради което гражданският иск не е погасен по
давност. Не е настъпила погасителната давност, нито за причинените имуществени
вреди в размер на 421 035,59 лева, нито за вземането за законна лихва
върху тази сума, считано от 13.05.2013г. –датата на довършване на престъплението.
Законната лихва
се дължи на самостоятелно основание. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без
покана, а съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД- длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. При непозволено увреждане, съгласно чл.51
ал.1 от ЗЗД се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица.
Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни
и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на увреждането. Тъй
като подсъдимият не е заплатил нито сумата, явяваща се равностойността на
щетата, причинена в резултат на непозволеното увреждане, нито законната лихва
върху главницата, то лихвата е дължима, считано от датата на увреждането-
13.05.2013г. /когато е довършено продължаваното престъпление/ до окончателното
й изплащане.
С оглед изхода
на делото подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски. Това са 2278,46 лева-
разноски направени в хода на предварителното производство, които следва да
заплати по сметка на ОД на МВР-Р.. В хода на съдебното следствие не са
направени разноски, поради което подсъдимият не дължи такива. Не са направени,
нито са претендирани разноски и от гражданския ищец,
поради което съдът не присъжда такива.
По делото не са
приложени веществени доказателства, но на ДП са приложени оригинални фактури и
фискални бонове, които са представени от инспектор по приходите към ИРМ
Търговище, които подробно са описани в присъдата. Касае се за оригинални
документи, които съдът намиар, че следва да бъдат
върнати на лицето, което ги е представило по делото, а именно да бъдат върнати
на посочения инспектор- Десислав Стоичков.
Мотивиран
така,съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: