РЕШЕНИЕ

 

№ 2257                                       28.06.2016г.                  Град  ПЛОВДИВ

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                               I граждански състав

 

В публично заседание на двадесет и четвърти юни 2016г. в следния състав:

 

          Председател: АНЕТА ТРАЙКОВА

Секретар: Цвета Тошева

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16220 по описа за 2016 година

 

             Предявен е иск с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.

             Ищцата К.П.П. с ЕГН *********** е предявила иск против ответника „МОНИ МГ” ООД, ЕИК ********* сумата от 4717,32 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в пропуснати ползи за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г. в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност поради трудова злополука и трудовото възнаграждение, което би получила, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.12.2015г. до окончателното й плащане.

 Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с „Мони МГ” ООД, като по време на същото е претърпял трудова злополука, установена с протокол за трудова злополука от 11.09.2003г., като с ЕР на МЗ-НЕЛК № 0629 от 02.07.2010г. й е била определена 75% трайно намалена работоспособност за срок от една година, а с ЕР на ТЕЛК № 1465 от 25.05.2011г. е определена 75% трайно намалена работоспособност за срок от три години. – до 01.05.2014г.

В тази връзка била ангажирана имуществената отговорност на работодателя с влезли в сила решения по гр. дело № 2379/2006г. на ПРС, І гр.с., гр.д. № 7044/2004г. на ПРС, ХІ гр.с.  и гр. д. № 2564/2013г. на ПРС, ХV гр.с..

В резултат на злополуката ищцата получила частична ампутация на пръстите на лявата ръка, поради което била лишена от възможността да полага труд и да получава поне минималната работна заплата за страната за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г.. За този период се твърди да е претърпяла имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между получената пенсия за инвалидност поради трудова злополука и трудовото възнаграждение, което би получила за процесния период в размер на 4 717,32 лева. Претендира разноски и адв. възнаграждение.

От ответника е постъпил писмен отговор,  с който се взема становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че на ищцата е била предложена работа като „*” с месечно ТВ от 310 лева с нот. покана от 15.10.2013г., връчена й на 17.10.2013г., без същата да изрази становище в предоставения й срок. Претендира разноски и адв. възнаграждение.

             Пловдивският районен съд, I граждански състав, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

                Страните не спорят, че ищцата е претърпяла трудова злополука в предприятие на работодателя, както и че ТПО между тях е прекратено.

                Спорът се свежда до това, че ако ищцата бе приела да работи на предложената й от работодателя длъжност „*” при БТВ от 310 лева нямаше да търпи имуществени вреди за пропуснати ползи. От друга страна ищцата счита, че този въпрос би бил релевантен и относим, ако труд. правоотношение не беше прекратено и тя е в процедура по трудоустрояване, за каквато в случая не може да се говори.

                По делото по почин на ответника са изслушани две експертизи – първоначално с вещото лице В.С. и повторна с вещото лице В.К., като двете експертизи са дали коренно противоположни отговори на въпроса дали длъжността е подходяща за ищцата с оглед нейното здравословно състояние.  Ищцата не е била трудоустроена след трудовата злополука, а предложената от работодателя длъжност е за трудоустроено лице, доколкото член 315 КТ задължава работодателя да определя ежегодно работни места за трудоустрояване. Освен това законодателят в член 314 КТ е предвидил специална закрила на лицата с намалена работоспособност, предвиждайки че трудоустрояването на работник, който поради трудова злополука не може да изпълнява възложената работа  се трудоустроява на друга работа  или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи.

         Съгласно член 3, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване компетентен да се произнесе по спора дали предложената длъжност е съвместима със здравните противопоказания за трудоустрояване е единствено здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. След като законодателят закриля работниците – инвалиди, на още по-голямо основание следва да се считат защитени и лицата инвалиди с трайни увреждания, които не работят по ТПО. Като не е поискано предписание /експертиза/ от ЛКК, ТЕЛК, респ. НЕЛК не би могло да се приеме на база събраните в хода на делото експертизи, че състоянието на ищцата е подходящо за предложената й длъжност.

        На следващо място съгласно член 27, ал. 1 от Закона за интеграция на хора с увреждания работодателят определя не по-малко от половината от общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от КТ за хора с трайни увреждания, а съгласно ал. 2 работодателят има задължение да уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените работни места по ал. 1 и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им. Или за него съществува задължение да определи такова работно място и да го обяви  по надлежния ред, за да гарантира конституционно закрепеното право на труд на лица с увреждания, които желаят да работят.  

         Въз основа на изложеното искът ще се уважи до размера на 4669,46 лева, съгласно изслушано заключение на вещото лице Ш., като за разликата над този размер до пълния предявен от 4717,32 лева ще се отхвърли, като недоказан и неоснователен.

         С оглед изхода от спора на ищеца ще се присъдят разноски по съразмерност от 692,90 лева платено адв. възнаграждение, а на ответника по съразмерност 6,80 лева платено адв. възнаграждение и 2,04 лева разноски за ССЕ.

                На осн. член 78, ал. 6 ГПК ответникът ще бъде осъден да заплати на Държавата, по бюджетната сметка на ПРС, в полза на ПРС  държавна такса от 186,78 лева и разноски за ССЕ от 50 лева.

                Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                                                                            РЕШИ:

 

                ОСЪЖДА „МОНИ МГ” ООД, ЕИК ********* да заплати на К.П.П. с ЕГН *********** сумата от 4 669,46 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в пропуснати ползи от ищцата за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г., в размер на разликата между получената пенсия за инвалидност, поради трудова злополука, и трудовото възнаграждение, което би получила, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.12.2015г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата до пълния му предявен размер от 4717,32 лева, като недоказан и неоснователен.

        ОСЪЖДА „МОНИ МГ” ООД, ЕИК ********* да заплати на К.П.П. с ЕГН *********** разноски от 692,90 лева платено адв. възнаграждение по съразмерност.

       ОСЪЖДА К.П.П. с ЕГН *********** да заплати на „МОНИ МГ” ООД, ЕИК ********* разноски по съразмерност от 6,80 лева платено адв. възнаграждение и 2,04 лева разноски за ССЕ.

          ОСЪЖДА „МОНИ МГ” ООД, ЕИК ********* да заплати на Държавата, по бюджетната сметка на ПРС, в полза на ПРС  държавна такса от 186,78 лева и разноски за ССЕ от 50 лева.

             Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

             Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ А. Трайкова

 

Вярно с оригинала: ЦТ