№ 27
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001001082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 900 975 от 11.08.2021 г. по т. д. № 74/ 2020 г. на Окръжен съд - Благоевград Г.
А. Н. и И. Й. Н. двамата от гр. Благоевград, са осъдени да заплатят на „Юробанк България“
АД - гр. София на основание чл. 430 от ТЗ сумите : 57 869.61 лева, представляваща
главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 13545/ 25.08.2006 г.,
ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане ; 290.61
лева, представляваща наказателна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 25.05.2020 г., като за
разликата над уважения размер до претендирания размер на главницата - 92 725.19 лева и на
наказателната лихва - 10 333.74 лева, искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Срещу решението в частта, с която исковите претенции са отхвърлени, е подадена въззивна
жалба от „Юробанк България“ АД - гр. София с твърдения, че е неправилно.
Неправилно съдът приел, че е налице анатоцизъм, тъй като в случая ставало въпрос за
извършване на капитализации, които облекчават положението на кредитополучателите.
Неправилен бил и извода, че уреденият в Наредба № 9/ 3.04.2008 г. начин на
капитализиране се прилага
единствено между търговци, тъй като в чл. 13 изрично било използвано понятието
1
„длъжника“, в което били включени както лицата, които са търговци, така и всички
останали правни субекти, нямащи това качество.
Необосновано съдът приел, че по отношение на ответниците следва да се прилага
потребителска защита, независимо от това, че кредитът е бил предоставен във връзка с
дейността на търговско дружество, в което двамата ответници били съдружници, а единият
от тях бил и негов управител.
Неправилен бил извода на съда и относно начина за изменение на базисния лихвен процент,
тъй като според правилата на Закона за защита на потребителите едностранно изменение на
приложимия лихвен процент било допустимо при определени условия, които в случая били
налице.
Молбата към съда е решението да бъде отменено в обжалваната части и да бъде
постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.
Ответниците по въззивната жалба Г. А. Н. и И. Й. Н. двамата от гр. Благоевград, я оспорват
като неоснователна.
Голословни, неудачни и несъстоятелни - неподкрепени с доказателства, били твърденията
на жалбоподателя за липса на анатоцизъм, основани на допустимостта на включването в
договора на уговорки към главницата да се добавят лихви, които не са били за просрочие.
Твърдението, че ответниците не се ползват с потребителска защита, било обосновано с
абсолютно неудачни и неубедителни изводи за функционална зависимост и връзка между
отпуснатият кредит и търговската дейност на дружеството. Нямало данни, които да сочат, че
кредитополучател по договора е търговец, а от същия се установявало, че целта на кредита е
закупуването на апартамент, а не търговски офис.
Доводите на жалбоподателя, че в случая е приложима хипотезата на чл.144, ал.2, вр. чл.144,
ал.3, т.1 от ЗЗП, като извършена от банката „финансова услуга“ не следвало да бъдат
споделени, защото не се установило наличието на претендираната „основателна причина“,
която да налага едностранно изменение на лихвения процент.
Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
по делото, която има интерес и право на
- 3 -
обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
2
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Юробанк България“ АД - гр. София твърдял, че с договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 13545/ 25.08.2006 г. предоставил на ответниците
Г. А. Н. и И. Й. Н. двамата от гр. Благоевград, сумата 115 152 лева, със срок за погасяване
240 месеца, на равни месечни вноски в размер на 555.66 лева през първата година - само
главница и 868.51 лева - за всяка следваща година, до окончателното издължаване на
кредита.
С допълнителни споразумения от 4.07.2007 г., от 28.08.2009 г., от 7.10.2011 г., от 27.12.2012
г. и от 27.12.2013 г. страните постигнали съгласие за изменение на отделни уговорки в
договора.
С покани, връчени на 2.10.2019 г. по реда на чл. 46, ал. 1 от ГПК чрез частния съдебен
изпълнител М. В., ответниците били уведомени, че поради неплащане на дължимите вноски
по кредита банката обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като им предоставя
седемдневен срок от получаването за погасяване на задълженията си.
Според извлечение от счетоводните книги на банката към 25.05.2020г. общото задължение
на ответниците било 102 858.93 лева, от които 92 725.19 лева - главница за периода от
16.10.2019 г. до 25.05.2020 г. и 10 133.74 лева - наказателна лихва за просрочие
(обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 12.12.2019 г. до 25.05.2020 г.
Молбата към съда била да осъди ответниците да му заплатят посочените суми.
Ответниците Г. А. Н. и И. Й. Н. двамата от гр. Благоевград, в писмения отговор оспорили
исковите претенции като неоснователни.
Изтъкнали, че отделни клаузи от допълнителните споразумения от 28.08.2009 г., от
7.10.2011 г., от 27.12.2012 г. и от 27.12.2013 г., с които просрочените плащания по
главницата, лихвата, таксите и застраховката се преоформят служебно от банката чрез
прибавянето на тези суми към редовната усвоена и непогасена част от главницата, са
нищожни на основание чл. 26, ал.1, пр. 1, във връзка с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
Нищожни на същото основание били и разпоредбите на чл. 3, ал.3 и чл. 17 от договора от
25.08.2006 г.
От доказателствата, представени с молбата не ставало ясно на какво
основание е настъпила предсрочната изискуемост на задълженията, а в поканите не било
посочено изрично колко са просрочените вноски и периода на просрочията. Освен това,
съобразявайки сумите, с които главницата е била неправомерно увеличена, както и
надвзетите суми в резултат на неравноправните клаузи в договора, към претендираната дата
на предсрочната изискуемост ответниците не били изпаднали в забава, тъй като всички
3
дължими вноски били погасени.
Неравноправни по смисъла на чл. 146, ал.1, във връзка с чл. 143, ал.1 и ал.2, т.т. 2, 3 и 10 от
ЗЗП били клаузите на чл.3, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.5 ; на чл. 6, на чл. 12 и на чл. 17 от договора
от 25.08.2006 г. ; на тези от т.т. 1 - 8, т. 10 и т.11 от допълнителното споразумение от
28.08.2009 г. ; на тези от чл.1 до чл. 14 от допълнителното споразумение от 7.11.2011 г. ; на
тези от чл.1 до чл. 14 от допълнителното споразумение от 27.12.2012 г. ; на тези от чл.1 до
чл. 12 от допълнителното споразумение от 27.12.2013 г.
На основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД заявили възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията за просрочена лихва по допълнителните споразумения от 28.08.2009 г., от
7.10.2011 г., от 27.12.2012 г. и от 27.12.2013 г., както и за вземанията за наказателна лихва.
Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.
Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са
следните.
С договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 13545/ 25.08.2006 г. „Българска
пощенска банка“ АД - гр. София предоставила на ответниците Г. А. Н. и И. Й. Н. двамата от
гр. Благоевград, сумата 115 152 лева, както следва: 38 810 лева - за покупка на недвижим
имот и 76 342 лева - за други разплащания, а кредитополучателите се задължили солидарно
да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на
договора. Срокът за погасяване бил 240 месеца, на равни месечни вноски в размер на 555.66
лева през първата година - само главница и 868.51 лева - за всяка следваща година, до
окончателното издължаване на кредита.
През първата година от срока за издължаване фиксираната годишна лихва била 1.5%, за
всяка следваща година годишната лихва се формирала като сбор от базисния лихвен
процент на банката за жилищни кредити, намален с 0.1 %, който към деня на сключването
на договора бил 7 %.
В допълнително споразумение от 4.07.2007 г. кредитополучателите дали съгласие в случай
на предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит, да бъдат обявени за
предсрочно изискуеми и всички останали кредити, отпуснати от банката на „Пирамидите“
ООД, като банката има право да се удовлетвори чрез реализация на предоставените й
обезпечения по своя преценка.
- 5 -
В допълнително споразумение от 28.08.2009 г. страните констатирали, че задълженията по
кредита са в общ размер 107 478.79 лева, а кредитополучателите се съгласили формираните
просрочия да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница и оправомощили
банката да извърши служебно всички необходими действия по преоформяне на
4
задълженията. Уговорено било ползването на 12-месечен период на облекчено погасяване
на общия дълг, през който общия дълг да се олихвява с фиксирана годишна лихва 6.32%.
След изтичане на този период непогасеният остатък от общия дълг да се олихвява с годишна
лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни
кредити в лева плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0.62 пункта.
В допълнително споразумение от 7.10.2011 г. кредитополучателите се задължили да внесат
еднократно сумата 259.74 лева, като се съгласили формираните просрочия да се преоформят
служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.
Уговорено било ползването на 12 - месечен период на облекчено погасяване на дълга на
равни месечни вноски от 600 лева, считано от следващия падеж, през който върху дълга ще
се начислява фиксирана годишна лихва от 6.59 %. След изтичане на този период върху
общия размер на дълга след натрупването на лихвата да се начислява годишна лихва,
формирана от сбора на действащия към същата дата БЛП на банката за жилищни кредити в
лева плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1.52 пункта.
В допълнително споразумение от 27.12.2012 г. кредитополучателите се задължили да внесат
еднократно сумата 600 лева, като се съгласили формираните просрочия да се преоформят
служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.
Уговорено било ползването на шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга на
равни месечни вноски от 600 лева, считано от следващия падеж, през който върху дълга ще
се начислява годишна лихва в размер на БЛП на банката за жилищни кредити в лева,
намален с 3.83 пункта. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, като се
начислява годишна лихва, формирана от сбора на действащия БЛП на банката за жилищни
кредити в лева плюс надбавка от 2.07 пункта.
В допълнително споразумение от 27.12.2013 г. кредитополучателите се задължили да внесат
еднократно сумата 650 лева, като се съгласили формираните просрочия да се преоформят
служебно от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит.
Уговорено било ползването на шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга на
равни месечни вноски от 650 лева, считано от следващия падеж, през който върху дълга ще
се начислява годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата референтен
лихвен процент прайм на банката за жилищни кредити в лева, плюс договорна надбавка в
размер на 1.79 пункта. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се
натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, като се
начислява годишна лихва, формирана от сбора на действащия към същата дата референтен
лихвен процент прайм на банката за жилищни кредити в лева плюс договорна лихвена
5
надбавка в размер на 7.42 пункта.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 5.10.2006 г. вземанията на
„Българска пощенска банка“ АД по предметния договор били прехвърлени на „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 6.04.2009 г. вземанията на
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД по предметния договор били прехвърлени на „Юробанк И
Еф Джи България“ АД.
С покани, връчени на 2.10.2019 г. по реда на чл. 46, ал. 1 от ГПК, чрез частния съдебен
изпълнител М. В. ответниците били уведомени за договора за цесия от 6.04.2009 г.
С покани, връчени на 2.10.2019 г. по реда на чл. 46, ал. 1 от ГПК чрез частния съдебен
изпълнител М. В., ответниците били уведомени, че поради неплащане на дължимите вноски
по кредита банката обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като им предоставя
седемдневен срок от получаването за погасяване на задълженията си.
В съдебното заседание на 5.07.2021 г. е прието заключението на счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице Росица Велинова, от което се установило следното.
Към деня на подаването на исковата молба - 28.05.2020 г. общия размер на задължението по
договора бил 102 638.70 лева, от които 94 163.80 лева просрочена главница и 8 474.90 лева
наказателна лихва за периода от 17.10.2019 г. до 25.05.2020 г. След 28.02.2020 г. кредитът не
бил обслужван. Последното плащане било на 31.01.2020 г., когато Г.Н. внесла на каса
сумата 1 200 лева, с която били погасени 557.20 лева по главницата и 894.07 лева редовна
лихва.
- 7 -
Размерът на погасителната вноска за първите 12 месеца бил определен при годишен лихвен
процент 1.5 %, а от 13 - та до 240 - та вноска - при 6.9 %.
По първоначалния погасителен план дължимата главница била 57 420.36 лева, дължимата
лихва - 74 467.31 лева, а общия размер на месечните погасителни вноски - 133 026.51 лева.
По актуалния погасителен план дължимата главница била 42 860.84 лева, дължимата лихва -
112 104.08 лева, а общия размер на месечните погасителни вноски - 156 369.40 лева.
Към 28.05.2020 г. просрочените задължения по първоначалния погасителен план били в общ
размер 6 416.59 лева, от които 3 966.71 лева главница и 2 449.88 лева редовна лихва.
Към датата на сключване на допълнителното споразумение от 28.08.2009 г. просрочените
задължения били в общ размер 1 363.50 лева, от които 371.06 лева главница и 992.50 лева
лихва. Към редовната главница била натрупана просрочена лихва в размер на 578.83 лева и
6
просрочена главница в размер на 184.73 лева.
Към датата на сключване на допълнителното споразумение от 7.10.2011 г. просрочените
задължения били в общ размер 5 452.96 лева, от които 1 100.79 лева главница, 4 100.88 лева
лихва и 251.29 лева просрочени такси. Към редовната главница била натрупана просрочена
лихва в размер на 4 092.43 лева.
Към датата на сключване на допълнителното споразумение от 27.12.2012 г. просрочените
задължения били в общ размер 2 050.93 лева, от които 267.16 лева главница, 1 766.77 лева
лихва и 17 лева просрочени такси. Към редовната главница била натрупана просрочена
лихва в размер на 1 766.77 лева и просрочена главница в размер на 284.16 лева.
Към датата на сключване на допълнителното споразумение от 27.12.2013 г. просрочените
задължения били в общ размер 5 377.86 лева, от които 1 180.54 лева главница, 3 781.04 лева
лихва, 190.12 лева просрочени такси и 226.16 лева просрочени плащания по застраховки.
Към редовната главница била натрупана просрочена лихва в размер на 3 781.04 лева и
просрочена главница в размер на 1 596.82 лева.
За периода от сключването на договора до завеждането на исковата молба размера на
главницата бил изменян 9 пъти като бил увеличен до размер на 22 189.68 лева, върху който
размер била изчислявана наказателната лихва.
Според изчисленията по първоначалния погасителен план остатъка от размера на
главницата бил, както следва : към 23.08.2019 г. - 61 501.34 лева, от които 2 713.27 лева
просрочена главница и 58 788.07 лева редовна
лихва ; към 16.10.2019 г. - 60 556.68 лева, от които 2 832.52 лева просрочена главница и
57 724.16 лева редовна лихва ; към 28.05.2020 г. - 57 869.61 лева, от които 3 966.71 лева
просрочена главница и 53 902.90 лева редовна лихва.
По първоначалния погасителен план към 28.05.2020 г. размера на наказателната лихва бил
290.61 лева.
Към 28.05.2020 г. задължението по договора съобразно първоначалния погасителен план
било в общ размер 60 752.21 лева, от които 57 869.61 лева главница, 2 449.88 лева - редовна
лихва за периода от 2.11.2019 г. до 25.05.2020 г. , 290.61 лева - наказателна лихва за периода
от 2.07.2019 г. до 25.05.2020 г. и 142.11 лева - еднократни такси.
Към 28.05.2020 г. задължението по договора във вариант без капитализации, с облекчен
режим на погасяване, било в общ размер 99 755.92 лева, от които 74 386.30 лева главница,
10 817.87 лева - редовна лихва за периода от 2.11.2017 г. до 25.05.2020 г. , 13 020.83 лева -
наказателна лихва за периода от 2.10.2017 г. до 25.05.2020 г., 1 108.41лева - еднократни
такси и 422.51 лева - имуществени застраховки.
Към 28.05.2020 г. задължението по договора във вариант с капитализации и без облекчен
режим на погасяване, било в общ размер 133 034.19 лева, от които 112 267.52 лева главница,
8 393.27 лева - редовна лихва за периода от 2.11.2018 г. до 25.05.2020 г. , 11 238.60 лева -
7
наказателна лихва за периода от 2.10.2018 г. до 25.05.2020 г., 712.29 лева - еднократни такси
и 422.51 лева - имуществени застраховки.
Към 28.05.2020 г. задължението по договора във вариант с капитализации и с облекчен
режим на погасяване, било в общ размер 102 638.70 лева, от които 94 163.80 лева
просрочена главница и 8 474.90 лева - наказателна лихва за периода от 17.10.2019 г. до
25.05.2020 г. По този вариант банката погасявала кредита.
Към 2.07.2021 г. - датата на изготвяне на заключението, непогасените задължения по
договора, без натрупване на лихви и без предсрочна изискуемост, били в общ размер
54 016.48 лева, от които 25 903.60 лева просрочена главница, 18 541.78 лева - просрочена
редовна лихва, 8 662.77 лева - наказателна лихва и 908.64 лева - еднократни такси.
При тези факти правните изводи са следните.
В обхвата на установените в чл. 269 от ГПК правомощия, при произтичащата от
извършената служебна проверка констатация, че решението е валидно и процесуално
допустимо, въззивният съд следва да се произнесе по останалите въпроси в рамките на
посоченото в жалбата.
Предмет на обжалване е частта от решението, с която заявените на основание чл. 430 от ТЗ,
във връзка с чл. 79 от ЗЗД претенции за присъждане на главница по договор за кредит за
покупка на недвижим
- 9 -
имот и на уговорената наказателна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 25.05.2020 г., са
отхвърлени като неоснователни за разликата над уважения до претендирания размер.
Спорът е пренесен пред настоящата инстанция по оплакванията срещу изводите на съда за
нищожност на конкретни клаузи от договора, като неравноправни по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП, както и като противоречащи на чл. 26, ал.1, във връзка с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД.
Правилното решаване на спора е предпоставено от отговора на въпроса дали предметния
договор е сключен с потребители, по смисъла на § 13, т.1 от ДРЗЗП, в който случай
ответниците могат се ползват със закрилата на специалния закон, с оглед твърдението на
въззивника, че сумата по кредита е била предоставена във връзка с дейността на търговско
дружество, в което те са съдружници, и по - конкретно „за закупуване на имот, който е
предназначен за офис на дружеството“.
Действително от справката по партидата на „Пирамидите - 05“ ООД с ЕИК ********* в
търговския регистър се вижда, че ответниците са съдружници с равни дялове в споменатото
дружество, а И. Й. Н. е негов управител. Този факт, сам по себе си, не е достатъчен да
потвърди верността на поддържаната от въззивника теза. Доказателства за обратното са
преди всичко изричното посочване в чл. 1 на договора, че сумата се предоставя „за покупка
8
на …недвижим имот“ и „за други разплащания“, като никъде не е упоменато името на
търговското дружество, както и изявленията на кредитополучателите в няколкото молби
за реструктуриране на ипотечния кредит, че използват имота, служещ за обезпечение на
изтегления кредит, за основно жилище. В тази връзка и съгласието на ответниците, отразено
в допълнителното споразумение от 4.07.2007 г., в случай на предсрочна изискуемост на
задължението по кредита да бъдат обявени за предсрочно изискуеми и всички задължения
по кредити, предоставени от банката на „Пирамидите - 05“ ООД, не може да бъде
възприемано като аргумент за наличието на обвързаност между задълженията на
физическите лица, които са кредитополучатели по обсъждания договор и задълженията на
търговското дружество като кредитополучател по други договори за кредит, сключени с
банката.
Крайният извод от изложените съждения е, че паричната сума, предоставена на ответниците
в качеството им на физически лица, не е била предназначена и не е била използвана от тях
за извършване на търговска или професионална дейност, което означава, че по отношение на
договора за кредит са приложими разпоредбите на Глава шеста от Закона за защита на
потребителите.
При този извод, след извършената в съответствие със задължението по чл.7, ал. 3 от ГПК
служебна проверка, съдът преценява като неравноправни, по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 11
от ЗЗП уговорките в чл.3, ал.5, чл. 6, ал. 3 и чл.12 от договора, тъй като всяка една от тях
позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание.
Несъстоятелно е възражението на въззивника за неприложимост за настоящия случай на
цитираната разпоредба поради наличието на предпоставките чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП,
защото цената на предоставената финансова услуга е била свързана с колебанията/
измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на банката.
В практиката на касационната инстанция еднозначно е възприето становището, че методът
на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/или
индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна е и
необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране на
възнаграждението на кредитодателя, т. е. да е налице конкретна формула за определяне на
възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки.
Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за
начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на
доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката -
кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не
9
може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза по чл. 143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. (Решение
№ 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240/ 2015 г. на ВКС, II т. о.)
В решение № 205 от 7.11.2016 г. по т. д. № 154/ 2016 г. на ВКС, I т. о. е направен извод, че
уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване
от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при
необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни
правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя до пълното
погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по
отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо.
- 11 -
Ищецът не е представил никакви доказателства за да установи, че ответниците са получили
предварително от него достатъчно конкретна информация за начина (метода), по който той
може едностранно да промени размера на лихвения процент, а в съответствие с
разпоредбата на чл. 154 от ГПК тежестта на доказване на този факт е негова.
При обсъждането на оплакването на въззивника срещу извода на съда за нищожност на
конкретни разпоредби, като противоречащи на чл. 26, ал.1, във връзка с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД,
съдът съобрази следното.
Във всяко едно от допълнителните споразумения към договора, сключени на 28.08.2009 г.,
на 7.11.2011 г., на 27.12.2012 г. и на 27.12.2013г., е уговорено формираните просрочия на
плащанията по кредита да се преоформят служебно от банката на датата на допълнителното
споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по
първоначално предоставения кредит.
По този начин, според заключението на експертизата, към датата на сключване на
допълнителното споразумение от 28.08.2009 г. към редовната главница е била натрупана
просрочена лихва в размер на 578.83 лева, към 7.10.2011 г. - 4 100.88 лева, към 27.12.2012 г.
- 1 766.77 лева и към 27.12.2013 г. - 3 781.04 лева.
В контекста на изложените факти настоящият съдебен състав преценява като неоснователно
възражението на въззивника, и този извод е основан на съображенията, изложени в решение
№ 132 от 13.01. 2021 г. по т.д. № 2195/ 2019 г. на ВКС, І т.о., съгласно които „уговорката в
допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихва, представлява анатоцизъм по
10
смисъла на чл.10, ал.3 от ЗЗД, който е допустим само между търговци съгласно чл. 294 ал.1
от ТЗ. Преструктурирането на дълга на основание чл.13 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за
оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични
провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност
за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 от ЗЗД“. Затова и клаузите, предвиждащи
включване на просрочените задължения за лихва към главницата, респ. даващи възможност
върху тях да бъдат начислявани лихви, са нищожни като противоречащи на закона - чл.26,
ал.1, във връзка с чл.10, ал.3 от ЗЗД.
При това положение следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, което
означава задълженията на ответниците да бъдат
изчислени съобразно първоначалния договор за банков кредит, без да се вземе предвид
капитализирания размер на главницата.
Според отговора на въпрос 21 от заключението на експертизата, към деня на подаването на
исковата молба - 28.05.2020 г. неизпълненото задължение по главницата е в размер на
57 869.61 лева, а наказателната лихва за периода от 2.07.2019 г. до 25.05.2020 г. е в размер
на 290.61 лева.
Следователно исковите претенции са основателни по размер до посочените суми, а за
разликата до първоначално предявения размер следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първоистепенния съд решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора на ответниците по въззивната жалба се дължат разноските,
направени в настоящата инстанция. Възражението са прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заявено от процесуалния представител на въззивника на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК, следва да бъде преценявано като неоснователно, тъй като за конкретния
случай цената на адвокатска защита съответства адекватно на фактическата и правна
сложност на делото, съобразно разясненията в т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Затова на ответниците следва
да бъде присъдена сумата 1 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, платено в
брой, по договор за правна защита и съдействие от 1.12.2021 г.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900 975 от 11.08.2021 г. по т. д. № 74/ 2020 г. на Окръжен съд
- Благоевград в частта, с която Г. А. Н. и И. Й. Н. двамата от гр. Благоевград, са осъдени да
заплатят на „Юробанк България“ АД - гр. София на основание чл. 430 от ТЗ сумите : 57
869.61 лева, представляваща главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 13545/ 25.08.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020 г. до
окончателното й изплащане ; 290.61 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
12.12.2019 г. до 25.05.2020 г.
- 13 -
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД - гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, с ЕИК
********* да заплати на Г. А. Н., с ЕГН ********** и на И. Й. Н. с ЕГН **********,
двамата от гр. ***, ул. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща разноски, направени пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12