Определение по дело №7152/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 11966
Дата: 27 юли 2020 г. (в сила от 27 юли 2020 г.)
Съдия: Петя Петрова Алексиева
Дело: 20201100507152
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № ________

 

Софийският градски съд,                         ЧЖ, Първо гражданско отделение

в закрито заседание на двадесет и седми юли

две хиляди и двадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА БОГДАНОВА

                                                                                 МАРИАНА ХРИСТОВА     

при секретаря                                                                             и с участието

на прокурора                                                             изслуша докладваното

от съдията Алексиева                                         ч.гр. дело № 7152 по описа

за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.577, ал.1 от ГПК във връзка с чл.32а от ПВ във връзка с чл.274-чл.279 от ГПК.

         Образувано е по жалба на „Д.Е.Т.7.“ ЕООД чрез пълномощника му адвокат Н., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към жалбата против определение от 25.06.2020 г. на съдия по вписванията при СВ-гр.София, с което е отказано да бъде извършено вписване на представената със заявление вх. № 33446/25.06.2020 г. по описа на СВ искова молба вх. № 2009334 от 03.06.2020  г., по която е образувано гр.дело № 21770/20 г. по описа на СРС, 61 състав.  

         Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че цената на иска по делба не се определя спрямо данъчната или пазарната оценка на имота, а спрямо стойността на дяловете на всеки съделител. Поддържа се, че тази стойност се определя от съда едва с решението по извършване на делбата. Твърди се, че предвид спецификата на производството, при предявяване на искова молба за делба пред съд не се дължи внасяне на държавна такса и съответно не е необходимо представяне на удостоверение за материален интерес, каквото е удостоверението за данъчна оценка на делбени имоти. Твърди се, че таксата за вписване следва да е в размер на 10 лв. Твърди се, че цената на имота ще бъде установена с извършване на делбата и дължимата държавна такса следва да се внесе при вписване на съдебното решение.

         Моли съда да отмени постановения отказ и да върне делото на съдията при вписванията при СВ към СРС за извършване на съответните действия за вписване на исковата молба.

         Съдът след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа страна:

         Със заявление с вх.№ 33446 от 25.06.2020 г. подадено от „Д.Е.Т.7.“ ЕООД, чрез процесуален представител В.В.Н., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към заявлението, е поискано да бъде разпоредено вписването на искова молба вх. № 2009334 от 03.06.2020  г., по която е образувано гр.дело № 21770/20 г. по описа на СРС, 61 състав.

         С молбата са представени два броя от исковата молба, подлежаща на вписване-оригинал и заверен препис от съда, съпроводително писмо от СРС в оригинал, вносна бележка за внесена държавна такса за вписване в размер на 10 лв.-в оригинал. 

         С обжалваното определение, постановено на 25.06.2020 г. съдията по вписванията е отказал да разпореди вписване на исковата молба с твърдението, че в исковата молба не е посочена цена на иска и не са представени удостоверения за данъчни оценки по чл.264, ал.1 от ДОПК за недвижимите имоти, предмет на исковата молба, за да се определи дължимата държавна такса за вписване.  

         При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

         Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акто подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима, а по съществото си е основателна, а определението е неправилно и незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде отменено.

         Настоящият съдебен състав поддържа изцяло собствената си практика по идентичен казус, обективирана в Определение от 21.09.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 10163/2018 г.

         Проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно  чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. В този смисъл са указанията в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Следователно в производството по вписване, съдията по вписванията следва да извърши проверка в следния смисъл: дали актът, чието вписване се иска, е от категорията на тези, които подлежат на вписване, съгласно Правилника за вписванията; дали е редовен от външна страна; дали има необходимото съдържание и дали в производството е внесена необходимата държавна такса.

         Настоящият съдебен състав намира, че постановеният от съдията по вписванията отказ е незаконосъобразен.

Особеното исково производство за съдебна делба има за предмет прекратяване на съсобственост върху вещи - движими или недвижими, които имат своя парична стойност и с оглед на това искът несъмнено е оценяем. Съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по дело за делба се събира такса 4% върху стойността на дяловете. Тази стойност се определя от съда едва с решението по извършване на делбата и именно с това решение съдът определя дължимата от всеки от съделителите държавна такса. Това отложено определяне на цената на иска и заплащане на държавната такса е една от особеностите на делбеното производство. В тази насока следва да се изтъкне изрично предвиденото в чл. 341, ал. 1 ГПК съдържание на молбата за съдебна делба, сред което не е посочване цена на иска, за разлика от съдържанието на исковата молба по чл. 127, ал. 1 ГПК, където цената на иска е един от необходимите реквизити. Предвид изложените специфики на производството по съдебна делба, то при предявяване на молбата за делба пред съда не се дължи внасяне на държавна такса и съответно не е необходимо представяне на удостоверение за данъчна оценка на делбените имоти.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, за вписване се събира такса върху цената, по която е таксуван актът или документът, или върху цената на иска, в размер на 0,1%, но не по-малко от 10 лв; когато цената, по която е таксуван документът, не е указана, таксата се определя върху оценка, определена по реда на приложение № 2 към ЗМДТ. Прилагайки тази разпоредба с оглед гореизтъкнатите особености на исковата молба за делба, то вписването й следва да се таксува в рамките на посочената минимална цена от 10 лв., тъй като цената на иска към този момент не е определена. Тя ще бъде установена с извършване на делбата и дължимата държавна такса ще се внесе при вписване на съдебното решение. Хипотезата на второто изречение на чл. 2, ал. 1 Тарифата е неприложима за исковите молби за делба, защото не става въпрос за непосочване на цената, по която е таксуван актът, а за акт, който не се таксува предварително, а отложено.

Изцяло в този смисъл е Определение № 266 от 8.10.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3726/2015 г., II г. о., ГК, което се споделя напълно от настоящия съдебен състав.

Съдебните решения, с които се уважава подлежаща на вписване искова молба, която е била вписана, не е необходимо да бъдат вписвани. За тях се извършва отбелязване по представен препис от съдебното решение по реда на чл.115 от ЗС във връзка с чл.14 от ПВ. Вписват се само съдебни решения постановени по не вписана искова молба.

Настоящият съдебен състав не вижда пречка дължимата държавна такса да се събере при отбелязване на решението при положение, че не е била събрана при първоначалното вписване на исковата молба предвид гореизложените съображения.

И не на последно място, в конкретния случай вписването на исковата молба е разпоредено от съдията-докладчик по гр.д. № 21770/2020 г. по описа на СРС, т.е. той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка- Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 786/25.06.2020 г. на съдия по вписванията при СВ-гр.София, с което е отказано да бъде извършено вписване на представената заявление вх. № 33446/25.06.2020 г. по описа на СВ искова молба вх. № 2009334 от 03.06.2020  г., по която е образувано гр.дело № 21770/20 г. по описа на СРС, 61 състав и вместо него постановява:

ДА СЕ ВПИШЕ в нотариалните книги на Службата по вписванията при Софийския районен съд, представената със заявление вх. № 33446/25.06.2020 г. по описа на СВ искова молба вх. № 2009334 от 03.06.2020  г., по която е образувано гр.дело № 21770/20 г. по описа на СРС, 61 състав.

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                         

 

                    2.