Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
и секретар Ели Гигова разгледа
гр. д. № 10 090/2019 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р
Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра
на финансите, да заплати на:
1.
“С.Р.“ ЕООД:
-
81 445,00 лева на основание чл. 49 от ЗЗД обезщетение за
имуществени вреди от таксата от 20 %, удържана на 18.08.2014 г. и на 14.09.2014
г. по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ плюс законната лихва върху от 29.07.2016 г. до
окончателното плащане
-
6 825,82 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски по делото;
2.
„С.Р.“ ЕООД:
-
100 860,67 лева на
основание чл. 49 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди от таксата от 20 %, удържана
на 18.08.2014 г. и на 14.09.2014 г. по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ плюс законната
лихва от 29.07.2016 г. до окончателното плащане
-
8 300,07 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски по делото.
3.
“С.Г.С.“ ЕАД:
-
92 854,98 лева на основание чл. 49 от ЗЗД обезщетение за
имуществени вреди от таксата от 20 %, удържана на 18.08.2014 г. и на 14.09.2014
г. по чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ плюс законната лихва върху сумата от 29.07.2016 г.
до окончателното плащане
-
7 693,01 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
по делото. “С.Р.“ ЕООД, „С. РАС“ ЕООД и „С.Г.С.“
ЕАД (ГРУП) са със съдебен адрес - „С. Е. Е.К. М. Н. О. ЛЛП – клон България/Дънкан
Уестън“, гр. София, бул. „******. Държавата
е представлявана от Министъра на финансите с адрес в гр. София, ул. „******.
[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
[3] Ако държавата обжалва решението, с въззивната си
тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна
такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната
жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. По исковата молба на ищеца
[4] “С.Р.“
ЕООД (Р1), „С.Р.“ ЕООД (РАС) и „С.Г.С.“ ЕАД (ГРУП) заявяват в искова молба от
29.07.2019 г., че всеки от тях притежава фотоволтаична електроцентрала. През
2013 г. Народното събрание (НС) е приело чл. 35а от Закона за енергията от
възобновяеми източници (ЗЕВИ), с който е била въведена такса от 20%. Така от
01.07.2014 г. до 10.08.2014 г. са били удържани следните суми от ищците:
- 81
445,02 лева от Р1;
-
100 860,67 лева от РАС;
- 92
854,98 лева от ГРУП.
[5] Ищците
заявяват, че Конституционният съд (КС) е прогласил за противоконституционна
нормата на чл. 35а от ЗЕВИ. Тази норма е противоречала и на правото на ЕС.
Приемането от НС на противоконституционна норма е противоправно, а ищците са
претърпели вреди от това приемане.
[6] Ако
съдът не установи увреждащо действие спрямо тях, те твърдят, че държавата се е
обогатила със сумите, заплатени от ищците, а ищците са обеднели. Ето защо
ищците молят съда да осъди държавата да им заплати тези суми поради събирането
им вследствие прилагането на противоконституционна норма заедно с законната
лихва от деня на увреждането. Ако съдът отхвърли тези искове, тогава да осъди
държавата да им заплати сумите поради неоснователно обогатяване плюс законната
лихва от деня на подаване на исковата молба (исковата молба, л. 2-21).
2. По писмения отговор на ответника
[7] Държавата
е оспорила предявените искове: Тя е заявила, че:
- не
отговаря за законодателната си дейност;
-
само НС може да урежда последиците от противоконституционността на закон, но не
и съдът;
-
решенията на КС се прилагат занапред от влизането им в сила и затова събирането
на таксата преди влизането в сила на решението на КС е законосъобразно;
- не
е нарушено правото на ЕС;
- не
държавата е възложила законодателна дейност на НС, защото не тя го избира, а
гражданите;
- не
е налице неоснователно обогатяване;
-
исковете са погасени по давност. Затова държавата моли съда да отхвърли
исковете (писмения отговор, л. 193-212)
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] Р1,
РАС и ГРУП са собственици на фотоволтаични паркове с мощност до 5000 КВ всеки
(разрешения за ползване, л. 37-38 и л.81 ). През 2011 г. те са сключили
договори с „ЕВН България Електроразпределение“ АД (ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ) и
електрическите им централи са били присъединени към електроразпределителната
мрежа на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ (договори за присъединяване, л. 25-36, л. 48-59 и
л. 69-80)
[9] През
2012 г. Р1, РАС и ГРУП са сключили договори и с „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД (ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ). С тях Р1, РАС и ГРУП са се задължили
да произвеждат и продават на ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ електрическа енергия от
възобновяеми източници, която да бъде изкупувана на преференциални цени. Срокът
на договорите е бил 20 години (чл. 3, ал. 1 от договорите, л. 39-44, 60-65 и л.
82-87).
[10]
На 01.01.2014 г. са влезли в сила изменения и допълнения на ЗЕВИ, приети от НС (§ 6 от ЗР на Закона за държавния
бюджет на Република България за 2014 г., ДВ, бр. 109/2013 г.). С тях е била
въведена такса от 20% за производството на електрическа енергия от вятърна и
слънчева енергия, която да се заплаща от производителите на такава енергия (чл. 35а от ЗЕВИ, ДВ, бр. 109/2013
г.).
[11]
Таксата се е определяла върху количеството изкупена електрическа енергия от
обществения доставчик и от крайните снабдители по преференциални цени без
данъка върху добавената стойност и се е удържала и внасяла от обществения доставчик,
съответно от крайния снабдител. До 15-то число на месеца, следващ тримесечието,
за което се е отнасяла таксата, лицето, задължено да удържи и внесе таксата, е
следвало да подаде пред ДКЕВР тримесечна справка за дължимата такса (пак там).
Таксата е следвало да се внесе в държавния бюджет в срока за подаване на
справката (чл. 35б, ал. 4 от ЗЕВИ).
[12]
Конституционният съд е обявил за противоконституционни нормите на чл. 35а-35в
от ЗЕВИ (решение 13/31.07.2014 г. по к. д. 1/2014 г.).
Решението на КС е влязло в сила на 10.08.2014 г.
[13]
На 18.08.2014 г. и на 14.09.2014 г. от ищците са били удържани следните такси
по чл. 35а от ЗЕВИ:
-
81 445,00 лева са били удържани от Р1;
-
100 861 лева от РАС;
-
92 855 лева от ГРУП (справка, л. 272) (справките, л.
274, 273, 272; (фактурите, л. 137, 139, 143, 145, 150-151, 153-154;
извлеченията от сметка, л. 138-139, 144-145 и 152-154). Не се спори, че
държавата не е заплатила тези суми на ищците.
[14]
Р1 е заплатил: 3 257,80 лева държавна такса (л. 23); 7 040,99 лева на
адвокат. РАС е заплатил: 4 043,42 лева държавна такса (л. 24);
7 040,99 лева на адвокат (л. 276-280). ГРУП е заплатил: 3 714,23 лева
държавна такса (л. 22); 4 015,37 лева на адвокат (л. 287-290). Държавата не
е направила разходи по делото. Тя е била
представлявана от юрисконсулт (л. 123 и л. 144).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
Ищците са предявили искове по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1
от ЗЗД.
1.
По предпоставките за уважаване на
исковете:
[15] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за
вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение
подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и
непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и
противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на
работата.
[16] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:
1.
държавата да е възложила работа на лица, работещи за нея;
2.
тези лица виновно да са извършили противоправно действие/бездействие (вината се
предполага);
3.
от това действие/бездействие да са настъпили вреди на ищеца;
4. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.
[17] НС е висш държавен орган. Народните представители са лица от състава
на НС, като държавен орган, и са длъжностни лица, както лицата от състава на
другите държавни органи и лицата, които осъществяват еднолично функциите на
държавен орган (решение на ВКС 249-2021-IV Г. О. по гр. д. 4069/2019 г.). Следователно народните представители
са лица, на които държавата е възложила осъществяването на законодателни
функции. Затова е налице първата предпоставка за уважаване на иска.
[18] Отговорността за вреди е имуществена. Държавата може да освободи от тази отговорност свои служители, които
нямат функционален имунитет, но тя не освобождава от отговорност себе си.
Освободените лица не отговарят имуществено за причинените вреди нито пред
пострадалия, нито по обратен иск на държавата срещу тях. Така обаче,
пострадалият не се лишава от дължимото обезщетение, защото за него отговаря
държавата, когато са налице съответните предпоставки за това. Държавата
отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия:
- на НС, като държавен орган;
- на народните представители, като длъжностни лица (решение на ВКС 249-2021-IV Г. О. по гр. д. 4069/2019 г.).
[19] За да установи налице ли е втората предпоставка за
уважаването на иска, съдът първо следва да прецени, дали е противоправно НС да
приеме закон, който е противоконституционен. След това съдът следва да прецени,
дали е приет такъв закон, който да е противоконституционен.
[20] Приемането на противоконституционен закон е
неизпълнение на основното задължение за спазване на Конституцията от
мнозинството народни представители. То е във „висша степен“ противоправно,
защото България е правова държава, която се управлява според Конституцията и
законите на страната (решение на ВКС 205-2021-III Г. О. по гр. д. 1 886/2019 г.).
[21]
Съдът установи, че чл. 35а от ЗЕВИ е бил прогласен за противоконституционен.
Следователно НС е извършило противоправно действие с приемането
противоконституционния чл. 35а от ЗЕВИ. Налице е втората предпоставка за
уважаването на иска.
[22] Съдът установи, че от ищците са били
удържани суми на основание приетите противоконституционни разпоредби - от Р1 81 445,00
лева; от РАС 100 861,00 лева; от ГРУП 92 855,00 лева. Следователно
ищците са претърпели вреди от приемането и прилагането на
противоконституционната норма. Налице е третата предпоставка за уважаването на
иска.
[23] Държавата не е заплащала
обезщетение на ищците. Налице е и последната четвърта предпоставка за
уважаването на иска. Ето защо съдът осъжда държавата да заплати на ищците
търсените суми.
[24] Държавата е възразила, че правото на
иск е погасено по давност. Възражението е неоснователно.
[25] Съгласно чл. 110 ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. За вземанията обезщетение за непозволено увреждане не е предвиден
друг срок. Затова те се погасяват с общата петгодишна давност.
[26] Давността започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо (чл. 114 от ЗЗД). За вземания от
непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца, а,
когато той е известен, от момента на извършването на непозволеното увреждане
(чл. 114, ал. 3 от ЗЗД).
[27] Съдът установи, че част от
търсените суми са били удържани от ищците на 18.08.2014 г., а друга част на
15.09.2014 г. (те не биха могли бъдат удържани по-рано, защото самият ЗЕВИ предвижда,
че удържането става до 15 дни след изтичането на тримесечието). Исковата молба
е била подадена на 29.07.2019 г., т. е. преди изтичането на петгодишния
давностен срок. Затова правото на иск на ищците не е погасено по давност.
2.
По исканията по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
[28] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването
на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към ответника; 2. ответникът да е
изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.
[29] Ищците имат вземания от държавата. Налице
е първата предпоставка за уважаване на искането.
[30] При задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Вземанията на ищците са от непозволено увреждане. То е възникнало с
настъпването на вредите. В случая това е моментът, в който ищците са получили
по-малко на основание на разпоредбите от закона, които са обявени за
противоконституционни. От този момент държавата е изпаднала в забава без
покана. Ето защо държавата е в забава от 18.08.2014 г. за едната част от
удържаните суми, а за останалата от 15.09.2014 г. (вж. пар. 15-17 по-горе).
[31] Държавата е възразила, че правото
на иск за обезщетението за забава е погасено по давност. Възражението е
частично основателно.
[32] Съгласно
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност
се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Съдът
прие, че лихва се дължи от 18.08.2014 г. за едната част от сумите, а за
останалата от 15.09.2014 г. (пар. 13 и 27 по-горе). Исковата молба е била
подадена на 29.07.2019 г. Давностният срок е бил изтекъл за вземанията за
обезщетение за забава за периода до 28.07.2016 г. Ето защо за периода до
28.07.2016 г. е погасено по давност правото на иск за търсените обезщетения за
забава. Обезщетение за забава се дължи обаче, за периода 29.07.2016
г.-29.07.2019 г.
3.
По разноските
[33] Ищците търсят
разноски. Те са направили такива за: Р1 - 3 257,80 лева държавна такса и
7 040,99 лева на адвокат; РАС - 4 043,42 лева държавна такса и
7 040,99 лева на адвокат; ГРУП - 3 714,23 лева държавна такса и
4 015,37 лева на адвокат.
[34]
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената
част от иска. Съдът уважава исковете на ищците изцяло. Затова съдът осъжда
държавата да заплати на ищците следните разноски: Р1 - 3 257,80 лева; РАС
- 4 043,42 лева; ГРУП - 3 714,23 лева.
[35] Държавата е възразила, че е прекомерно възнаграждението,
което ищците са платили на адвокати. Съдът приема, че това е така, защото делото
не е с голяма фактическа и правна сложност. Съдът приема, че дължащите се
адвокатски възнаграждения са в минимален размер, а именно: на Р1 - 3 568,02
лева с ДДС ((81 445-10 000)х0,03+830,00х1,2); на РАС - 4 256,65 лева
с ДДС ((100 860,67 -100 000)х0,02+ 3530,00х1,2); на ГРУП - 3 978,78 лева с
ДДС (92 854,98-10 000)х0,03+830,00). Така разноските, които се дължат общо
на всеки ищец са: Р1 – 6 825,82 лева; РАС – 8 300,07; ГРУП –
7 693,01 лева.
Съдия: