Р Е Ш
Е Н И Е
№....
гр.София, 24,03,2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на седми февруари през две хиляди и двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 12908 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявени от Т.А.Г. срещу „А.З.Д.“
АД, обективно съединени исковe,
с правна квалификация чл. 513, ал. 1 от КЗ, вр.чл.511,
ал.1, т.1, вр.ал.3 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на Т.А.Г. сумата
от 50000,00лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З.А.Г. – брат
на ищеца, настъпила по време на пътно-транспортно произшествие от
21,12,2019год., ведно със законната лихва от 03,07,2020год. до окончателното
изплащане на вземането.
Навеждат се доводи, че на 21,12,2019год., около
19:10 часа, на автомагистрала „Хемус“ 13,900км., посока гр. София, водачът на
автомобил „ДАФ“, рег. № ***** се отклонява в аварийната лента и осъществява
удар с автомобил „Ситроен“, рег. № ***** и пешеходецът З.А.Г., на когото са
причинени несъвместими с живота травматични увреждания. За произшествието е
съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №187 от 21,12,2019год.,
издаден от ОД на МВР – София. Посочва се, че пострадалото лице е брат на ищеца,
като двамата са били близки и поддържали постоянна връзка. Ищецът изживял
смъртта на брат си изключително тежко – започнал да страда от безсъние,
психически рухнал, станал раздразнителен, мрачен, затворил се в себе си, което
от своя страна се отразило на отношенията му с околните. Изключително травмиращ
бил моментът на узнаването за смъртта на брат му. Поддържа се, че в случая не
следва да намери приложение методиката по чл.493а, ал. 4 от КЗ. Посочва се, че
претендираното обезщетение отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Релевират се доводи, че гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил е застрахована при ответното дружество. Към кореспондента на
последния в Република България - „ЗАД „А.Б.“ АД е била предявена претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, като към настоящия момент не е налице
плащане от застрахователя.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът- „А.З.Д.“ АД в указания законоустановен
срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва възникването на предпоставките за ангажиране на отговорността
на застрахователя. Поддържа, че от представените доказателства не се установява
ясен механизъм на процесното ПТП. Излага съображения, че произшествието
съставлявало случайно събитие за водача на автомобил марка „ДАФ“, рег. № *****.
В условията на евентуалност поддържа да е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице, като в нарушение на правилото на чл. 55, ал. 1,
изр. 2 от ЗДВП, чл. 58, т. 3 ЗДВП, чл. 59, ал. 1 ЗДВП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП е
паркирал автомобила си извън определените за това места при движение на
автомагистралата и в тъмната част на денонощието, без включен авариен сигнал,
като внезапно е навлязъл в лентата за движение и по този начин е станал
единствена причина за настъпване на произшествието. Поддържа, че ищецът не
попада в кръга от лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени
вреди съгласно ППВС № 4 от 25.05.1961 и ППВС № 5 от 24.11.1969 г. и ТР 1/2016
на ОСГТК на ВКС, като за разширяване на този кръг следва да е налице особена
близост с починалото лице. В тази насока посочва, че в тежест на ищеца е да
докаже близка връзка между него и пострадалото лице. Счита претендирания размер
на застрахователно обезщетение за прекомерен. Оспорва началния момент, от който
се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, доколкото
подадената от ищеца претенция не е била подкрепена от доказателства и
ответникът е бил в невъзможност да се произнесе по нея.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорно между страните настъпването на пътнотранспортно произшествие на
21,12,2019год. около
19:10 часа, на автомагистрала „Хемус“ 13,900 км., посока гр. София между автомобил „ДАФ“, с рег. № ***** и лек автомобил, с
марка „Ситроен“, с рег. № *****, водач на който е З.А.Г..
С протоколно
определение от 07,02,2022год., на основание чл. 146 от ГПК като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че вследствие на
причиненото ПТП е настъпила смъртта на З.А.Г..
По
делото е представеното удостоверение за родствени връзки, изх. №
2010-17/04.05.2020 г. /л. 12/, видно от което ищецът Т.А.Г. е брат на починалия.
От заключението на назначената
по делото съдебна авто-техническа експертиза /л. 151/,
неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно
изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се
установява, че мястото на удара между МПС ДАФ и л.а. Ситроен по широчина на
платното за движение на АМ Хемус, е на около 1,5-2м вляво от десния край на
платното за движение по посока на движението на МПС ДАФ и по дължина на
платното за движение, е в района на км. 13+900 в посока гр. София. Ударът е
настъпил върху пътната лента за принудително спиране на автомобилите. Процесното
ПТП е настъпило на прав пътен участък на
АМ Хемус в района на км 13+900 в посока гр. София. Автомагистрала „Хемус” се
състои от две платна, разделени с разделителен остров и метална еластична
ограда и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка
посока има по две пътни ленти, плюс една в дясно за принудително спиране на
автомобилите. ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието. Процесният
автомобил „ДАФ“ се е движел по АМ Хемус върху дясната пътна лента с посока от
гр. Варна към гр. София. Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП, в същото
време л.а. Ситроен е бил спрял върху най - дясната пътна лента за принудително
спиране, като пострадалия Г. е бил в близост и извън автомобила. По
неустановени причини, водачът на МПС ДАФ е отклонил автомобила вдясно,
завъртайки кормилното колело на автомобила и се е насочил към спрелия л.а.
Ситроен. Реализирало се е ПТП. Автомобилът с предната си дясна част челно в
зоната на десен фар на автомобила, е ударил л.а. Ситроен от задната му част.
В открито заседание от 07,02,2022год., вещото лице
посочва че пострадалият пешеходец се намирал странично вляво на лекия автомобил
- в рамките на аварийната лента и в близост до разделителната линия между
активната и аварийната лента. Няма данни автомобилите да са били с включени
светлини или да е използван светлоотразителен триъгълник. В случай, че
товарният автомобил е бил с включени светлини, той е можел да види автомобила и
пешеходеца от разстояние от 70 м. Посочва, че скоростта на товарния автомобил е
била около 90 км.ч., като при нея опасната зона за спиране е била около 70 метра,
но тази зона се изчислява единствено ако опасността е била на пътя, като в
случая тя е била встрани от него. Товарният автомобил е навлязъл около половин
метър в аварийната лента, което се установявана от осъществения удар със
спрелия лек автомобил. Лекият автомобил е спрял на около 40-50 см. от
отделителната линия, като между тях се намирал и пострадалият. Пешеходецът е
бил ударен в зоната на десния фар на товарния автомобил. В случай че е бил
върху активната лента, пешеходецът е щял да бъде отхвърлен напред, а и
прегазен, какъвто не е случая.
От заключението на
назначената по делото съдебно-психологическа експертиза/155стр./ се установява,
че при
научаването за смъртта на брат си, ищецът е преживял остър емоционален стрес,
впоследствие на който е развил тежка реакция на скръб от непоносимата за него
внезапна, ненавременна и трагична загуба. Тази реакция на скръб е преминала в
тревожно-депресивно състояние, по-интензивно през първата година след смъртта
на брат му, но продължаващо и към настоящия момент. От споделеното от ищеца и
резултатите от тестовото изследване, които са еднопосочни, актуалното му
състояние се характеризира с високо ниво на стрес, тревожност, безпокойство и депресивитет, на което реагира с отдръпване от контакти,
затваряне в себе си, ограничаване на общата житейска активност. При него се установява отказ от преследването
на по-високи житейски цели поради
засилена психологическата потребност от отдих
и възстановяване на силите, изпитва
безсилие пред обстоятелствата, които не може да промени, от живота се чувства
обиден и ощетен. Физическата отпадналост и пренапрежението, които изпитва, са
сериозно изразени. Самоуважението е понижено, чувства се изолиран и самотен, в
общуването с околните изпитва напрежение. Всичко това го прави импулсивен,
раздразнителен и своеволен. Справя се чрез мобилизация, недопускайки чувствата
на опустошеност и угнетеност да го завладеят изцяло.
Посочено е, че по характер ищецът се очертава като активен, контактен, уверен и
сигурен в себе си, стремящ се към реализация и успех. Тези негови личностни
особености към настоящия момент са значително разколебани от травматичното
събитие, което е преживял, но тенденцията е към възстановяване, като
емоционалната компонента ще намалява по интензивност с течение на времето, но
травматичният спомен и празнотата от загубата на любимия му брат, ще останат
трайни.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. И.С.Г. – съпруга на ищеца, чиито показания съдът цени по реда на
чл.172 от ГПК. Познава ищецът и семейството му от повече от 20 години. Ищецът и
брат му, освен роднини били и най-добри приятели. Ищецът, въпреки че е бил
по-големият брат, винаги е търсел опора в починалия. И двамата много обичали
спорта. Организирали се често да играят футбол. Дава показания, че след брака
им, с ищеца отишли да живеят в гр. Ловеч, докато З.Г. живеел в гр. Плевен.
Въпреки това братята постоянно поддържали връзка. Двамата живели заедно при
родителите си до сватбата на ищеца със свидетелката, когато е бил на 23 години.
След смъртта на брат му, ищецът бил в много лошо състояние – затворил се, не
искал да контактува с приятели, предприемал различни дейности само заради семейство си. Проявили се здравословни
проблеми – гастрит, безсъние, главоболие,
мигренозни пристъпи, които преди не са били
налични. Налице била коренна промяна в поведението на ищеца от преди инцидента,
когато бил активен, весел човек, след което станал затворен, често се връщал
към спомена за случилото се, трудно се концентрирал при разговор. Ищецът бил
спортен човек, а след смъртта на брат му рухнал физически. Приживе с починалия винаги споделял вълненията си и
се съветвал с него. След смъртта му споделял, че е изгубил част от себе си.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По главния иск:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 513, ал.1
от КЗ, вр.чл.511, ал.1,т.1, вр.ал.3
от КЗ, вр.
чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства се установи реализирано противоправно деяние от страна на водача на товарен автомобил „ДАФ“, рег. № *****, който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДВП, като не е контролирал непрекъснато управляването от него превозно средство, в резултат на което е осъществил удар с намиращия се на пътното платно З.А.Г.. Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното чуждестранно застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл. 513, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Неоснователно е възражението на ответника за осъществено случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като от заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че при включени къси светлини на товарния автомобил осветеността е около 70 метра, като както автомобилът, така и пострадалият са били видими за водача. В същото време, при приетата скорост от 90 км.ч. опасната зона спиране е 70-80 метра. Не са ангажирани доказателства пострадалият да е предприел изненадващо навлизане на пътното платно в активната лента за движение на товарен автомобил като в същото време предвид видимостта към пешеходеца водачът на товарен автомобил е бил длъжен да предвиди опасността за движение. Отделно от това доколкото се установи, че ударът е настъпил в лентата за принудително спиране, то за избягване на опасността не се е налагало спиране от страна на водача на товарния автомобил, а единствено поддържане на движение в рамките на активната лента за движение, евентуално увеличаване на разстоянието между автомобила и аварийната лента.
Спорно по делото е доколко ищецът е активно материално правно легитимиран по исковата претенция, като роднина по съребрена линия- брат на починалото лице. В този смисъл съдът е обвързан от задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 1/21,06,2018 г., по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно разясненията на същото материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които за конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. От ангажираните по делото доказателства, съдът намира такава особено силна духовна и емоционална връзка между починалия З.А.Г. и неговият брат – ищецът Т.А.Г. да е налице. На първо място от показанията на свидетелката Г., се установява, че е съществувала силна връзка между двамата братя от ранна детска възраст. Те са живели заедно повече от 20 години, заедно с родителите им, като и след това поддържали постоянен контакт. Отношенията им надхвърляли формалната родствена връзка на братя и те се приемали като най-добри приятели, разчитали и поверявали един на друг. Съдът кредитира така депозираните показания, независимо от обстоятелството, че свидетелката е съпруга на ищеца, доколкото именно от тази позиция тя е имала преки наблюдения върху отношенията между ищеца и брат му. За дълбоката емоционална обвързаност между двамата говори и изключително силният емоционален отговор при ищеца, предизвикан от смъртта на З.Г., който надхвърля нормално търпените болки и страдания при смърт на брат или сестра. Видно от назначената по делото съдебно-психологическа експертиза смъртта на З.Г. е предизвикало в ищеца тревожно-депресивно състояние, изразяващо се стрес, тревожност, безпокойство, общ депресивитет и намалена житейска активност. Сериозните емоционални последици за ищеца се установяват и от показанията на неговата съпруга, която свидетелства за силна тъга, отдръпване от околните и намалена активност. По този начин, настоящият състав намира, че ищецът е материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат З.Г..
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
При
определяне на размера на обезщетението, съдът следва да съобрази задължителна
съдебна практика, обективирана в Решение на СЕС
С-277/12, по повод възможността на държава –членка да ограничи обезщетението по
застраховка Гражданска отговорност до максимален размер под предвидения менимум в общностното право. В този смисъл е разяснението,
че член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската
отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените
в член 1, параграф 2
от Втора директива 84/5. Ето защо съдът
не е ограничен от §96 от ПЗР на ЗИД КЗ, респективно ограничение на максималния
размер на обезщетението до 5000,00лв.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените от увредения неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер от 40000,00лв. При определяне на същия съдът съобрази близките и сърдечни отношения между ищеца и починалия, както и тежката емоционална реакция от инцидента – изпаднал в тревожно-депресивно състояние изразяващо се в стрес, тревожност, безпокойство, общ депресивитет и намалена житейска активност, които заключението на психологическата експретиза сочи, че биха продължили докато не се приеме фактът на смъртта на родственика. С оглед икономическата конюнктура в страната към датата на събитието, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, което се обосновава с това, че то е спряло в аварийната лента на автомагистрала „Хемус“, в тъмната част от денонощието без да сигнализира за това по законоустановения начин - с предупредителен светлоотразителен триъгълник или включен авариен сигнал, като е излязъл от автомобила си и е навлязъл внезапно в активната лента за движение, с което е нарушил правилата на чл. 55, ал. 1, изр. 2, чл. 58, т. 3, чл. 59, ал. 1 и чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Следва да се посочи, че видно от заключението на СТЕ починалият З.Г. не се е намирал в активната лента за движение - той е заемал пространството в ляво между спрелия лек автомобил и линията отделяща активната от аварийната лента.
От ответната страна, чиято е доказателствената тежест не се установи предприето движение на пешеходеца върху платното за движение в нарушение на чл.55, ал.1, изр.2, доколкото се установи мястото на удара да е в лентата за аварийно спиране.
Възражението по чл.58, т.3 от ЗДВП е основателно. Визираната норма сочи на забрана за спиране в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство; Не са налице данни сочещи на изключението за престой, а дали поведението е виновно или не е ирелевантно за преценка приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Видно от заключението на вещото лице, пострадалият се е намирал върху разстоянието от около 50 см. между спрелия лек автомобил и линията, разделяща аварийната от активната лента. Това, предвид ограничената площ на заеманата повърхност, го поставя в непосредствената близост до активната лента за движение и преминаващия товарен автомобил. Дори да се приеме, че ударът е осъществен непосредствено след излизането му от автомобила, пострадалият се е поставил в рисково положение предвид мястото на престой на автомагистрала, при която движението е обичайно с висока скорост, в тъмната част от денонощието, което поведение е основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението за нарушение на чл.59, ал.1 от ЗДВП, поради непоставяне на светлоотразителен триъгълник или включване на аварийни светлини, както и предприето внезапно навлизане на пострадалия върху активната лента за движение. Доказателства от ответника в този смисъл не са ангажирани.
Така установеното съпричиняване, съдът определя в размер на 20%. По този начин, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 32000,00 лв.
Съгласно чл. 497 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава, считано от по-ранния момент от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 и изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В конкретния случай законна лихва се следва от изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. С оглед датата на молбата, депозирана пред ответника - 11,06,2020г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи считано от 12.09.2020г.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Разноските са поети от бюджета на съда.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят в размер на 1676,80лв., от които 1280,00лв. -
държавна такса и 396,80лв.-в.л. от общо 620,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК с оглед уважената част от иска се следват разноски в размер на 1920,00лв. от общо 3000,00 лв. – адвокатско възнаграждение. / Транспортни разходи в размер на 152,00лв.-самолетен билет, съдът намира да не следва да бъдат съобразени, доколкото не се установява да са в пряка връзка с процесното дело, както и няма данни този разход да е поет от ищеца/.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 915,32лв. от общо 2542,58лв. – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.З.Д.“ АД–/A.-S.P.AS/ *****, с код SK-009, със седалище и адрес
на управление Достойевскехо рад
4, Братислава, *****, Словакия, със съдебен адрес:*** да заплати на Т.А.Г., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, офис 1, на
основание чл. 513, ал. 1 от КЗ, вр.чл.511, ал.1, т.1,
вр.ал.3 от КЗ, вр. чл. 45
от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата от 32000,00лв.,
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З.А.Г. – брат на ищеца,
настъпила по време на пътно-транспортно произшествие от 21,12,2019год., ведно
със законната лихва от 12,09,2020год. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 32000,00
лв. до сумата от 50000,00 лв., както и за лихва от 03,07,2020год. до
11,09,2020год. като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.З.Д.“ АД–/A.-S.P.AS/ *****, с код SK-009, със седалище и адрес
на управление Достойевскехо рад
4, Братислава, *****, Словакия, със съдебен адрес:*** да заплати по бюджетна
сметка на Софийски градски съд на осн .чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 1676,80лв. – разноски.
ОСЪЖДА „А.З.Д.“ АД–/A.-S.P.AS/ *****, с код SK-009, със седалище и адрес
на управление Достойевскехо рад
4, Братислава, *****, Словакия, със съдебен адрес:*** да заплати на Т.А.Г., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, офис 1, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1920,00лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.А.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис
1 да заплати на „А.З.Д.“ АД–/A.-S.P.AS/ *****, с код SK-009, със седалище и адрес на управление Достойевскехо рад 4, Братислава, *****,
Словакия, със съдебен адрес:***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 915,32лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: