№ 293
гр. Русе, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520202664 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв. Б.Д. от АК-Русе, в качеството на
упълномощен процесуален представител на „Барт Транс“ ООД с. Червена
вода, до Русенския Районен съд, против Наказателно постановление № 18-
2100022/29.11.2021г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”
гр.Русе, с което за нарушение по чл.11, ал.1 от Наредба за организация на
работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в
автомобилния транспорт и на основание чл.414, ал.1 от КТ на дружеството
била наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно, като излага аргументи за липса на
елементи от обективната страна на състава на нарушението, както и поради
наличието на съществени нарушения на процесуалните правила.
Алтернативно моли да бъде прието, че нарушението представлява маловажен
случай.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който моли
1
Съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Наказаното юридическо лице, редовно призовано, не се явява. Вместо
него се явява упълномощеният му процесуален представител, който моли
Съда да отмени наказателното постановление, по изложените в жалбата
аргументи. Претендира присъждане на разноските за адвокатски хонорар.
Русенската Районна прокуратура, редовно призован, не се явява и не
взема становище по делото.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
В периода от 25.10.2021г. до 09.11.2021г. свид. П.П. и Р.Р. – главни
инспектори в Дирекция “Инспекция по труда” гр.Русе извършили проверка по
документи за спазване на трудовото законодателство от „Барт Транс“ООД
с.Червена вода. В хода на проверката, въз основа на представените от
проверяваното дружество документи, трудовите инспектори установили, че
не са представени индивидуалните дневници за отчитане на работното време
на С.С.С. и Г.Ж.В. – водачи на товарен автомобил в „Барт Транс“ ООД. По
отношение на тази констатация, работодателя декларирал, че не може да
представи дневниците, тъй като същите се намират в автомобила, на който
двамата водачи са екипаж, и който е задържан на територията на друга
европейска държава.
С оглед установеното свид. П.П. приела, че работодателя „Барт
Транс“ООД е извършил нарушение по чл.11, ал.1 от Наредба за организация
на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в
автомобилния транспорт, тъй като не отчел работното време на лицата С.С.С.
и Г.Ж.В. и не съхранявал индивидуалните дневници за отчитане работното
време на лицата, за което съставила против дружеството АУАН.
Въз основа на съставеният АУАН, Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което
за допуснатото нарушение и на основание чл.414, ал.1 от КТ наложил на
„Барт Транс“ООД имуществена санкция в размер на 1500.00 лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
2
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана
по същество се явява основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само
на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства.
От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен
начин, че състава на нарушението по чл.11, ал.1 от Наредба за организация на
работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в
автомобилния транспорт не е осъществен от обективна страна от „Барт
Транс“ ООД.
Съгласно цитираната разпоредба, работното време на лицата, които
извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, се отчита от
работодателите в индивидуален дневник за всяко лице по образец съгласно
приложението. Дневниците се съхраняват за срок не по-малко от две години
след края на календарната година, през която са съставени.
От събраните и неоспорени от страните доказателства се установява, че
при извършена в периода от 25.10.2021 г. до 09.11.2021 г. проверка от
Дирекция „Инспекция по труда“, работодателят „Барт Транс“ ООД не
представил индивидуалните дневници за отчитане на работното време на
С.С.С. и Г.Ж.В. – водачи на товарен автомобил в дружеството. Работодателя
декларирал, че дневниците на тези двама работници по транспорта се намират
в управляваният от тях товарен автомобил, който е задържан на територията
на друга европейска държава. Безспорно, „Барт Транс“ООД има качеството
на транспортно предприятие и като такова е субект на задължението по чл.11,
ал.1 от Наредбата, и следва да отчита работното време на всеки свой
3
работник, който извършва транспортни дейности в автомобилния транспорт.
Това отчитане следва да бъде обективирано в индивидуален „Работен
дневник“ по образеца, посочен в Приложение към чл.11, ал.1 и 2 на
Наредбата. Няма спор също така, че С.С.С. и Г.Ж.В. – шофьори на товарен
автомобил в „Барт Транс“ ООД, са работници, които извършват транспортни
дейности в автомобилния транспорт. При това положение работодателят им е
следвало да води за всеки от тях индивидуален работен дневник и да го
съхранява за срок не по-малко от две години след края на календарната
година, през която бил съставен.
В хода на съдебното следствие от страна на наказаното юридическо
лице е представена кореспонденция, от която се установява, че на
03.08.2021г. товарният автомобил управляван от Станчев и Вучков е бил
задържан и конфискуван от граничните власти на Кралство Нидерландия,
заради превозване на акцизни стоки, а на 06.08.2021г. Станислав Станчев е
изоставил товарният автомобил на паркинг в гр.Херлен, Кралство
Нидерландия, като взел личните си вещи и напуснал паркинга. Въз основа на
тези данни, следва да се приеме, че пред работодателя е съществувала
обективна пречка да представи изисканите му от трудовите инспектори
работни дневници на двамата водачи на товарен автомобил, която е било
своевременно декларирана от предприятието.
Представени и приобщени по делото са и два индивидуални работни
дневника, съответно на С.С.С. и на Г.Ж.В., от които се установява, че
работодателя „Барт Транс“ ООД е отчитал регулярно работното време на
Вучков от постъпването му на работа на 22.03.3021г. до 30.07.2021г., а на
Станчев от 19.03.2021г. до 30.07.2021г.
При тези обстоятелства и при липса на оспорване от страна на АНО на
така приобщените от Съда индивидуални работни дневници или представяне
на други доказателства, които да подлагат на съмнение автентичността им и
истинността на отразените в тях обстоятелства, следва да се приеме, че за
посочените по-горе периоди работодателя „Барт Транс“ ООД е отчитал
работното време на Станчев и Вучков, съобразно изискванията на чл.11, ал.1,
изр.1 от Наредбата. Действително, от съдържанието на нормата на чл.11, ал.2
от Наредбата се установява, че работодателя не следва да предоставя самият
работен дневник на водача, а само извлечение от същия и то при поискване, а
4
съхранението му, според забележката към Приложение към чл.11, ал.1 и 2 на
Наредбата се осъществява в самото предприятие. Доколкото пред Съда са
представени и оригиналите на обсъжданите работни дневници, Съдът намира,
че няма спор по обстоятелството, че в крайна сметка работодателя „Барт
Транс“ ООД съхранява тези дневници в срока указан в чл.11, ал.1, изр.2 от
Наредбата.
При така установената фактическа обстановка и правна рамка по
делото, Съдът намира, че „Барт Транс“ ООД не е осъществило състава на
нарушението по чл.11, ал.1 от Наредба за организация на работното време на
лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт,
поради което обжалваното наказателното постановление следва да бъде
отменено, като неправилно и несъобразно с материалния закон.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По делото “Барт Транс“ ООД с.Червена вода се представлявало от
упълномощен процесуален представител – адв. Б.Д. от АК-Русе, на когото
заплатило хонорар в размер на 300.00 лв., съобразно приложените по делото
адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък с на
разноските. В хода на съдебните прения, адв. Д. претендира присъждането в
пълен размер на разноските за адвокатско възнаграждение.
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63д, ал.2 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
не надвишава определения минимум в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
5
приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба. Поради това, Съдът не
разполага с възможност да определи разноски за адвокатско възнаграждение
в по-нисък от този размер.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, част от структурата на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
С оглед на изложеното, понастоящем Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
“Барт Транс“ ООД с.Червена вода разноските за адвокатско възнаграждение в
размер от 300.00 лв.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 и чл.63д,
ал.2 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ № 18-2100022/29.11.2021г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Русе, с което за нарушение по чл.11, ал.1 от
Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват
транспортни дейности в автомобилния транспорт и на основание чл.414, ал.1
от КТ на “Барт Транс“ ООД с.Червена вода, ЕИК-********* била наложена
имуществена санкция в размер на 1500.00лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, да
заплати на “Барт Транс“ ООД с.Червена вода, ЕИК-*********, направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00/триста/лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7