Решение по дело №221/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. В., 20.05.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и първа година, в състав

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

                 

при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 221/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано е по предявен от С.Т., гражданин на ФР Г. , роден на ***г. в Б., ЛН ****, с адрес гр.В., ул.“П. С.******, срещу „М. - Д. Ц. С. Д.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, м-ст В. З., ул****иск с право основание чл. 128 т.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер от 5000евро, представляваща дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение съгласно Трудов договор №763/30.04.2019г., както следва: 1000евро за м.май и юни 2019г. съгласно т.2.1.1 от договора; 2000евро за м.май и юни 2019г. съгласно т.2.1.2 от договора и 2000евро  за м.май и юни 2019г. съгласно т.2.2 от договора, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 10.01.2020г., до окончателното ѝ изплащане.

В исковата си молба ищецът чрез адв. С.Б. сочи, че по силата на трудов договор №763/30.04.2019г. е полагал труд при ответника на длъжност „Лекар по дентална медицина“ в отдел „Консултиране на пациенти“ , категория персонал Специалисти. Съгласно договореното в т.2.1 ищецът имал право на допълнително трудово възнаграждение: по т.2.1.1 за здравно осигуряване към обслужваща здравноосигурителна каса на служителя до 500евро на месец ; по т.2.1.2 за пенсионно осигуряване в нетен размер от 1000евро на месец; по т.2.2 месечен бонус за постигнати резултати в нетен р-р 1000евро, който се заплащал заедно с договореното трудово възнаграждение по банкова сметка ***-то число от месеца, следващ месеца, за който се дължи съответния бонус. Твърди, че му се дължи договорения бонус за постигнати резултати, както и всички договорени по  т.2.1.1, 2.1.2 и 2.2  в трудовия договор допълнителни възнаграждения за м. май и юни 2019г. С покана за доброволно изпълнение, изпратена до работодателя на 18.06.2019г. по ел.поща, ищецът поканил ответника да изпълни задължението си, но това не било сторено. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди, че ищецът не е предоставил необходимите документи, от които да се установява в кои фондове следва да се правят вноски за допълнително здравно и пенсионно осигуряване. Отделно от това заплащането на такива вноски не е елемент от трудовото възнаграждение на работника, а част от социална програма на работодателя, поради което не може да се трансформира заплащането им в трудово възнаграждение. Относно месечният бонус сочи, че той се определя и утвърждава с мотивирана заповед на управителя и въз основа на изпълнение на поставени задачи и полезна инициативност. Определена е методология за изчисляване на допълнителните поощрения - бонуси при постигнати цели, като сключване на договори и лечение на пациенти. Твърди, че резултатите на ищеца са най-ниски спрямо останалите служители, поради което той нямал право на допълнителното трудово възнаграждение по чл.2.2 от договора в претендирания размер от 2000евро. Моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и въз основа на това стигна до следните правни изводи:

Видно от представения трудов договор №763/30.04.2019г. ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „Лекар по дентална медицина“ в отдел „Консултиране на пациенти“, категория персонал Специалисти, с код НКПД 2261-7001.

Видно от представената покана от 18.06.2019г., изпратена по електронен път до работодателя „М.ц.С.Д.“ ЕООД, ищецът е поканил същия да изпълни доброволно задълженията по трудовия  договор, предмет на исковата претенция.

По делото са представени от ответника вътрешни правила за работна заплата в МДЦ, Заповед №4б/15.12.2018г. и статистика за изпълнение на целите в отдел Договори за м.01-06.2019г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достига до следните правни изовди:

За уважаване на предявения иск, ищецът следва да установи наличието на твърдяното в исковата молба трудово правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е заемал твърдяната длъжност и размера на дължимото допълнително възнаграждение, съобразно уговореното в трудовия договор.

Между страните не е спорно, че по силата на сключения  трудов договор №763/30.04.2019г. ищецът е полагал труд при ответника на длъжност „Лекар по дентална медицина“ в отдел „Консултиране на пациенти“ , категория персонал Специалисти.

Спорен по настоящото дело е въпросът дали ищецът е имал право да получи допълнително възнаграждение съгласно трудовия си договор за здравно и пенсионно осигуряване, както и за постигнати от него резултати съгласно т. 2.1.1, 2.1.2. и 2.2. от трудов договор №763/30.04.2019г.

Настоящият състав на съда, намира, че ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че му се дължи претендираното допълнително трудово възнаграждение, в размер както следва: по т.2.1.1 за здравно осигуряване от 1000евро за м.май и юни 2019г; по т.2.1.2 за пенсионно осигуряване от 2000евро за м.май и юни 2019г. и по т.2.2 месечен бонус за постигнати резултати от 2000евро за м.май и юни 2019г. съгласно  договора.

На първо място следва да се отбележи, че с оглед разпределената с доклада доказателствена тежест първоначално ищецът, чрез пр. си представител направи доказателствено искане за допускане на икономическа експертиза, което беше уважено от съда. Експертизата следваше да бъде изготвена от вещо лице - специалист по здравен мениджмънт, който да извърши счетоводна проверка в ответното дружество и съгласно приетите вътрешни правила и утвърдената със заповед на управителя методология да даде отговор каква е била успеваемостта на ищеца за процесния период при упражняване на неговата дейност, респ. колко на бр. договори е сключил и налице е ли е повишаване процента на скл. договори. С оглед депозираната впоследствие молба от ищеца за заличаване на допуснатата експертиза поради невнасянето на определения първоначален депозит за заключението, такава не беше изготвена, а ищецът не ангажира други доказателства, че действително е постигнал резултати които да му дават  право да получи допълнително възнаграждение по чл.2.2. от договора.

Ищецът не представи и доказателства затова, че е предоставил на работодателя необходимите документи, от които да се установи в кои фондове желае да му се правят вноски от работодателя за здравно и пенсионно осигуряване, поради което и в тази й част претенцията му е неоснователна.

По изложените съображения предявеният от ищеца иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение следа да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

По разноските.

Предвид това, че ищецът по делото е страна освободена от такси и разноски по чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК, същите следва да останат в тежест на съда.

С оглед изхода на делото в полза на ответника се полагат сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 1200лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 29.01.2010г.  Направено е възражение за прекомерност, което е неоснователно, предвид проведените о.с.з. и процеусланата активност на защитника, както и доколкото същото е уговорено в размер близък до минималния предвиден такъв в чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Т., гражданин на ФР Г. , роден на ***г. в Б., ЛН ****, с адрес гр. В., ул.“П. С.******, срещу „М.ц.С.Д.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, м-ст В. З., ул****иск да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер от 5000евро, представляваща дължимо и незаплатено допълнително трудово възнаграждение съгласно Трудов договор №763/30.04.2019г., както следва: 1000евро за м.май и юни 2019г. съгласно т.2.1.1 от договора; 2000евро за м.май и юни 2019г. съгласно т.2.1.2 от договора и 2000евро  за м.май и юни 2019г. съгласно т.2.2 от договора, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 10.01.2020г., до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл.128 т.2 КТ.

 

 

            ОСЪЖДА С.Т., гражданин на ФР Г. , роден на ***г. в Б., ЛН ****, с адрес гр. В., ул.“П. С.****** да заплати на „М.ц.С.Д.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, м-ст В. З., ул.“27-ма“№1, сумата от 1200лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за платено адв.възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.                                                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: