Р Е
Ш Е Н
И Е
№
3611 02.10.2019
г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в открито съдебно заседание
на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
3560 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са искове с правна квалификация член 227, ал. 1 от ЗОВСРБ и член 86 ЗЗД.
Ищецът И.Н.И., ЕГН **********
е предявил срещу Военно формирование 44220 с адрес: град Пловдив, бул.
Асеновградско шосе, представлявано от К. му, осъдителни искове за заплащане на
сумата от общо 4 632,95 лева / след извършено изменение на размера на
обезщетението в хода на делото/, представляваща
еднократно обезщетение за прослужено време от шест години за периода
02.06.***г. - 09.09.2014г.; мор. лихва за забава върху сумата от 2700 лева за
периода 14.04.2016г. – 26.02.2019г. в размер на 675,06 лева; мор. лихва за
забава върху сумата от 2700 лева за периода 01.09.2016 г. – 26.02.2019г. в
размер на 584,92 лева, ведно със зак. лихва върху сумата от 4 632,95 лева,
считано от 01.03.2019г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че е имал
сключен на ***договор за ********** с ответника, като със Заповед от *** изпълнението
на *** му служба било прекратено. Отчислен бил от длъжността и зачислен в мобилизационния
резерв, считано от ***година.
Ищецът твърди, да е обжалвал
заповедта, с която било прекратено изпълнението на ********, като с влязло в
сила решение от 2014 година на ВАС заповедта била отменена като
незаконосъобразна.
Твърди се, че ищецът е подал
заявление до *** на отбраната, с която поискал да бъде възстановен на работа,
като със Заповед на К. на ***от ***година бил възстановен на длъжността ***,
като на основание Заповед от ***година ищецът сключил нов договор за *** със
срок до ***година.
Излага се, че след изтичане
срока договорът му не бил удължен, като със заповед от ***година на К. на ***, бил
освободен от ***, поради изтичане на срока.
Ищецът твърди, че със
заповед от ***година на К. на Военното формирование било прието, че е прослужил
една година във ВФ, поради което и на осн. чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ му било
изплатено еднократно парично обезщетение в размер на едно брутно месечно
възнаграждение в размер на 772,16 лева.
Заявява се, че му се следва обезщетение
за още шест прослужени години за периода от ***до ***година, поради което
претендира и обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения. Счита,
че посоченият период се приравнява на прослужено време и субсидиарно следва да
бъдат приложени правилата на член 345, ал. 1, т. 1 от КТ, понеже вина за
незаконното му уволнение носи ответника и няма правна логика ищецът да търпи
негативни последици от незаконосъобразните действия на неговия работодател.
Обезщетението по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ се изплаща за прослужени
години, като в посочения период от време не се касае за прослужено време,
поради което се дължи и обезщетение в размер на една година, колкото е
прослуженото време на ищеца като ***.
Признава се, че обстоятелството, че има сключен договор за ***
***година; че с посочената от ищеца в исковата молба заповед е било прекратено
изпълнението на военната служба на ищеца; че тази заповед е била отменена като
незаконосъобразна от ВАС и че е сключен нов договор за ***, който е прекратен,
поради изтичане на срока.
Факти и обстоятелства, които да се признават: че има сключен договор
за *** през *** година, който е бил прекратен със Заповед от*** година, която
заповед е била отменена от ВАС с решение от 2014 година, като незаконосъобразна;
че между страните е имало възникнал нов договор за полагане на трудова дейност
от 2014 година за ***, със срок до ***година, който е прекратен, поради
изтичане на срока; за периода от *** до **** ищецът е бил с взета мярка за
неотклонение „задържане под стража”.
Ответникът, представляван от *** В. Р., оспорва исковете като
неоснователни.
В отговора се излагат правни доводи за това, че еднократното обезщетение
по чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ се изплаща за прослужени години, като посоченият
период от ищеца не представлява прослужено време, поради което се дължи
обезщетение в размер на само една година, колкото е било прослуженото време на
ищеца като ***.
Признават следните обстоятелства и факти: съществуващ договор за *** между
ищеца и ответника с дата от ***година; издадена от ответника заповед за
прекратяване на изпълнението на *** на ищеца, отмяната й като незаконосъобразна
от ВАС; сключването на нов договор за *** с ищеца, прекратен, поради изтичане
на срока му. Претендират се разноски за юрк. възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят относно обстоятелствата, че са имали
сключен договор за *** от ***година; че със заповед № *** от***г. е било
прекратено изпълнението на *** на ищеца и че заповедта е била отменена като
незаконосъобразна от ВАС с решение № 87 от 28.08.2014г., както и че е са
сключили нов договор за *** със срок до **** който е прекратен, поради изтичане
на срока му, като тези обстоятелства са били отделени от съда като безспорни и
ненуждаещи се от доказване.
Спорът е концентиран около въпроса
какъв размер обезщетение по член 227, ал. 1 от ЗОВСРБ се дължи на ищеца и дали
времето през което ищецът е бил без работа, поради незаконното му уволнение се
зачита за прослужени години, и съответно как се определя размера на БТВ, което
служи като база за изчисляване на обезщетението по член 227, ал. 1 от ЗОВСРБ.
ЗОВСРБ е специален материален закон, който урежда обществените
отношения, свързани с отбраната и с въоръжените сили на Република България.
В глава „Обезщетения на ***“ член 227, ал. 1 от ЗОВСРБ гласи, че при
освобождаване от *** имат право на еднократно обезщетение в размер на толкова
брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от
20. В член 228, ал. 1 от същия закон изрично е записано, че за определяне
размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от *** се вземат
предвид прослужените години без
приравнения трудов и служебен стаж. За периода от ***г. , когато е бил уволнен ищеца, до ***., когато е бил възстановен на длъжност
***, ищецът не е изпълнявал служебните си задължения, тъй като не е бил част от състава на *** поделение, ето
защо годините през които е бил уволнен, макар е незаконосъобразно, не се считат
за прослужено време, а се зачитат за осигурителен стаж съгласно нормата на член
9, ал. 3 от КСО, поради което основателно на ищеца е било платено обезщетения
само за една прослужена година. Идеята на обезщетението по член 227, ал. 1 от
КТ е да се компенсират изпитаните от *** рискове, ограничения и неудобства при
изпълнението на ***, както е и израз на отблагодаряване за дългогодишна работа
/гратификация/.
Що се отнася до определяне размера на БТВ, представляващо
база за изчисляване на еднократното обезщетение в член 234 от ЗОВСРБ ясно е
разписано, че в същото се включват следните елементи: основното месечно
възнаграждение, допълнителни месечни възнаграждения за продължителна служба,
специфични условия при изпълнение на *** с постоянен характер и за
образователна и научна степен *** или за научна степен ****“. Съгласно изслушаното
заключение с в.л. ***, което не е било оспорено от страните, прието е от съда,
и съдът го кредитира като изготвено компетентно и безпристрастно, размерът на
последното БТВ на ищеца към отчисляването му от длъжност е 772,16 лева, толкова
колкото е било платено от ответника при прекратяването на кадровата му *** за
една прослужена година.
Поради изложените мотиви, съдът намира предявените искове за
неоснователни, поради което същите подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода от спора и на осн.78, ал. 8 ГПК на ответника
ще се присъдят разноски в размер на 200 лева за юрк. възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.И.,
ЕГН ********** против Военно
формирование 44220 с адрес: град Пловдив, бул. Асеновградско шосе,
представлявано от К. му, осъдителни искове за заплащане на сумата от общо 4
632,95 лева, представляваща еднократно
обезщетение за прослужено време от шест години за периода ***г. - ***. като
***; мор. лихва за забава върху сумата от 2700 лева за периода ***. – ***. в
размер на 675,06 лева; мор. лихва за забава върху сумата от 2700 лева за
периода **** г. – ***. в размер на 584,92 лева, ведно със зак. лихва върху
сумата от 4 632,95 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
- 01.03.2019г. до окончателното й изплащане,
като неоснователни.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН ********** да заплати на Военно
формирование 44220 с адрес: град Пловдив, бул. Асеновградско шосе разноски от
200 лева за юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
АНЕТА ТРАЙКОВА
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
Ц. В.