Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 308

23.06.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на  трети юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                              2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар:  Ангелина Латунова ………………………………………………………………

Прокурор:  Невена Владимирова при ОП-Хасково…………………………………………

като разгледа докладваното от съдия  Димитрова   АНД(К) № 295 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на  В.Н.Г. *** срещу Решение № 7 от 09.01.2020г.  постановено по АНД № 546  по описа на  Районен съд, гр.Димитровград за 2019г.

В касационната жалба се твърди, че решението е  постановено в нарушение на материалния   закон.

Твърди се, че първоинстанционният съд  е възприел неправилното  ангажиране на отговорността на касатора, без да разгледа приложимите  нормативни актове в цялост  и без да се съобрази с установената  съдебна практика, поради което бил стигнал до неправилни и необосновани изводи, които противоречали не само на закона, но  и на справедливостта. Сочи се, че  съгласно разпоредбата на чл.11 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС, носели лицата, които извършвали превозите. Тези лица били определени в чл.15, ал.3 от Наредбата и това били собствениците на извънгабаритни и/или тежки  ППС или лицата, които извършвали превозите. Само тези лица имали задължението да снабдят извънгабаритните ППС със съответни документи като подадат в АПИ или в съответното ОПУ или община заявление за издаване на разрешително по образец. Водачът на МПС в случая не бил собственик  или превозвач  и доколкото нямал  задължение, а и право  за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното не можела да му бъде вменена във вина, респ. да бъде санкциониран по посочения ред.  Твърди се също, че дори санкционната норма на чл. 53, ал.1, т.2 да боравела с понятието физически лица, то тя не визирала водачите на ППС, а на лицата седящи зад качеството „превозвач“, т.е. на законните представители физически лица, когато превозвачът бил ЮЛ или ЕТ. Физическите лица визирани в нормата на чл. 53 не били водачите на ППС , тъй като за тях била  предвидена отделна отговорност  с нормите на чл.139, ал.1, т.2 и чл.177, ал.3 от ЗДвП. А тъй като при нарушения свързани  с управление на ППС с размери, маса  или натоварване на ос, които надвишавали  нормите определени от МРРБ, без да спазват установения за това ред, водачите носели отговорност  съобразно нормите на  ЗДвП, то не можела отговорността да се дублира  и те да носели отговорност и на основание ЗП. Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ била създадена на основание чл.139, ал.1,т.2 от ЗДвП и правната логика изисквала  при извършени от водачи на ППС нарушения на нейните разпоредби, установяването и санкционирането  им да се прави  във връзка със Закона за движение по пътищата, а не със Закона за пътищата. Твърди се, също че в случая за движението на процесното ППС не е било необходимо  издаване на разрешението от органите по чл.14 от Наредбата. Макар масата на товарния автомобил  и сумата от натоварване на ос да са определяли същия като тежък  по смисъла на Наредбата, установените стойности са налагали изключението по чл.8, ал.2 вр. с чл.14, ал.3 от Наредба № 1182001г. При това положение, необходимото и достатъчно условие за придвижване на управляваното от касатора  МПС  било свързано със заплащане на определена такса, от което следвало, че при управление на товарния автомобил било достатъчно  да има и само и единствено заплатена такава.  Предвид това, движението на МПС, според касационният жалбоподател  не  е могло да бъде  квалифицирано като нарушение, подлежащо на санкция въз основа на чл.26, ал.2, т.1,б.“а“ от Закона за пътищата, защото тази норма въвеждала забрана  за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение, а не без заплатена такса.   В случая визираната в АУАН и НП разпоредба била неправилна. Установените факти обуславяли приложението на административно-наказателната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло наказателното постановление.

Ответникът, Агенция „Пътна инфраструктура“ София, в представен чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба, моли да бъде оставено в сила постановеното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Районен съд, гр.Димитровград  е  потвърдил  обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №6465 от 17.10.2019 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на В.Н.Г., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от Закон за пътищата (ЗП), във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, и на основание чл.53, ал.1, т.2, вр. с чл.26, ал.2, т.1,б.“а“ от ЗП, е наложена глоба в размер на  1000 лв.

За да постанови решението си, районният съд приел, че  при издаване на наказателното постановление не са допуснати  съществени процесуални нарушения, а от събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин извършването на твърдяното административно нарушение.  

При касационната проверка настоящата съдебна инстанция намира, че проверяваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Съставомерността на извършеното деяние, липсата на допуснати нарушения в хода на административно-наказателното производство  и вината на нарушителя са били правилно установени от съда.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да обосноват отмяна на наказателното постановление.   В АУАН и НП  се съдържа ясно и точно описание на нарушението, не се констатира противоречие между словесното му описание и правната му квалификация. Нарушението е конкретизирано с посочено време, място и начин на извършване и е правилно квалифицирано. Описанието на извършеното от наказаното лице дава достатъчна яснота относно състава на нарушението, поради което по никакъв начин не е ограничено правото на лицето да разбере какво противоправно деяние му е вменено.

Наложената от наказващия орган санкция на  В.Н.Г.  се основава на нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности, изброени в т.1 до т.6. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението по чл.53, ал.1 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената в чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП забрана за движение, в обхвата на пътя, на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, без разрешение. Принципно субект на административнонаказателна отговорност по тази разпоредба може да бъде и касаторът, като водач на ППС, включително по аргумент  от разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.

При ангажиране административнонаказателната отговорността на водача Г.   в случая не  са допуснати съществени процесуални нарушения.

 Административно-наказателната отговорност на В.Г. е ангажирана  за това, че на конкретна дата, на път I5 км.279, посока Хасково стара Загора , управлява ППС с  четири   оси,  с две управляващи оси , с като водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно, респективно тежко ППС издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС по §1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – тежко ППС по чл.3, т.2 на Наредбата, а необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване, при което се констатира надвишаване нормите на Наредбата, както следва:  При разстояние между осите  1.36 метра, на двойната  задвижваща  ос (3-та, 4-та ) на МПС сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 28 700 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19  000 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5 б.“в“ на Наредбата, като измерването е извършено с ел. везна PW 10 и ролетка №1306/18 (5м.), а ППС превозва асфалт.

В АУАН  и НП  е посочено, че с това е извършено нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.

Разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата има следното съдържание: Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства …, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.

В чл.14, ал.1 от Наредбата е предвидено, че разрешителното за движение на извънгабаритните ППС … при условията на чл.8, ал.2, 3 и 4 се издава по образец (приложение №3).

Според чл.14, ал.3 от Наредбата, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина – до 3,30 м, височина – до 4,30 м, и дължина – до 22 м.

Цитираната нормативна уредба води на извода, че има два режима, при които се преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС по пътищата – или след издаване на разрешително по образец, което се издава от администрацията, управляваща пътя, или само след заплащане на дължима такса, когато извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията по чл.14, ал.3 от Наредбата.  Изложените в АУАН и НП факти на измерени натоварвания над допустимите норми сочат, че за управляваното от  Г.  ППС разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя (АПИ), е било изискуемо, тъй като извънгабаритното ППС не отговаря на изискванията на чл.14, ал.3 от Наредбата. Това е така, тъй като  е безспорно установено с надлежно  калибрирано измервателно средство–везна,  натоварване на ос, което  превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II - съгласно чл.7, ал.1, т.5 б.“в“ на Наредбата. При това положение движението на това ППС  правилно е  бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП. Тази норма въвежда забрана за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни без разрешение, а според ал.3 на чл.26 от ЗП, разрешенията по ал.2 се издават от управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища, в посочени срокове.

В актуалната съдебна практика (напр. Решение №40/28.02.2018 г. по КАНД №4/2018 г. на АС – Стара Загора, Решение №457/18.12.2019 г. по КАНД №453/2019 г. на АС – Стара Загора, Решение №33/09.01.2020 г. по КАНД №2599/2019 г. на АС – Бургас, Решение №892/05.12.2019 г. по КАНД №1137/2019 г. на АС – Хасково и др.) се застъпва становището,  че в случаите, когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП (управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища), а в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава формален административен акт.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в събраните по делото доказателства, а проверяваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7 от 09.01.2020г.  постановено по АНД № 546  по описа на  Районен съд, гр.Димитровград за 2019г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:   1.           

                  

 

          2.