Р Е Ш Е Н И Е
№ _89_/23.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Румяна Русева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 12 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
„Банка ДСК“ ЕАД е предявил против Ж.Т.Н. и Р.Т.Н. искове с правно основание
чл. 79 и чл. 92 ЗЗД за сумата от 23 348. 94 лв. за всеки един пот тях.
В исковата молба се твърди, че по силата на договор за ипотечен кредит от 24.07.2007 г. „Банка ДСК“
ЕАД е предоставила на Н.Р.К. кредит в размер на 20 000 лв. със срок за
издължаване 180 месеца. За обезпечаване на отпуснатия кредит е учредена
договорна ипотека върху следния недвижим: УПИ II - 103, кв. 1
по плана с. З.п. с площ от 690 кв.м., ведно с построените в него къща, плевня,
обор и навес. За предоставения
кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от кредитора и стандартна надбавка, като
към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 3.69 %, а
стандартната надбавка е 7.30 процентни пункта или лихвеният процент по кредита
е общо 10,99%. Впоследствие лихвеният процент по кредита е увеличен три пъти, а
именно: на 10.09.2007 г., когато лихвеният процент е увеличен от 10.99 % на
11,49 %., на 02.04.2008 г., когато лихвеният процент е увеличен от 11.49 % на
11.99 % и на 21.10.2008 г., когато лихвеният процент е увеличен от 11.99 % на
12. 99 %. Кредитополучателят Н.Р.К. е
преустановил плащанията по кредита през м. декември 2008 г. Според договора при
допусната забава частта от вноската, представляваща главница се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни
пункта (т. 20.1. на раздел VII "Отговорности и санкции").
Поради неплащането на изброените месечните вноски се е достигнало до забава над
90 дни, с оглед на което за банката е възникнало договореното потестативно
право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно
изискуемо съгласно т. 20.2 от раздел VII "Отговорности и санкции" от
договора за ипотечен кредит. Н.Р.К. е починала на 25.02.2009 г., като към
наследяване са призовани законните наследници на починалата: Н.Т.Н., ЕГН **********
- дъщеря, Ж.Т.Н., ЕГН ********** - син, Р.Т.Н., ЕГН ********** – син.
Наследниците Р.Т.Н. и Ж.Т.Н. са приели наследство на майка си по опис, което
обстоятелство е вписано в особената книга за приемане и отказ от наследство при
РС - Димитровград. С оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД до приелите
наследството наследници са изпратени нотариални покани съответно с рег. № 8340,
том 3, акт 22/01.11.2017 г. и рег. № 8341, том 3, акт 23/01.11.2017г. Към
датата на подаване на настоящата искова молба наследниците не са погасили
просрочените задължения, произтичащи от гореописания договор за кредит, поради
което ищецът желае като наследници на починалия кредитополучател да бъдат
осъдени да заплатят всеки един сумата от 23 348. 94 лв., от които 9650. 87
лв. - непогасен остатък от предоставения кредит; 12 670. 97 лв. - непогасен
остатък на възнаградителната лихва за периода от 18.12.2008 г. - 24.01.2019 г.;
387. 30 лв. - санкционна лихва върху просрочената главница за периода 27.12.2008
г. до 24.01.2019 г.; 639. 80 лв. - начислени заемни такси.
Ответникът Ж.Т.Н. оспорва предявения
иск, като изразява становище, че следва да отговаря до размера на полученото
наследство.
Ответникът Р.Т.Н. не взима становище по предявените искове.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По настоящето дело не е
спорно, че по силата на Договор за ипотечен кредит от 24.07.2007 г. „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на Н.Р.К.
кредит в размер на 20 000 лв. със срок за издължаване 180 месеца.
Не е спорно също така, че
кредитополучателката Н.Р.К. е
починала на 25.02.2009 г., като е оставила наследници Н.Т.Н. - дъщеря, Ж.Т.Н.,
ЕГН ********** – син и Р.Т.Н., ЕГН ********** – син.
Видно от представените по делото
Удостоверение №№ 3102 и 3103 от 16.10.2015 г. Ж.Т.Н. и Р.Т.Н. са приели
наследството на наследодателя си Н.Р.К. по опис.
С оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН,
според която наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, и
ал. 2, според която наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря
само до размера на полученото наследство, следва да се приеме, че всеки един от
наследниците на починалата Н.Р.К. - Н.Т.Н., Ж.Т. и Р.Т.Н., следва да отговаря съобразно
дела му от наследството, а именно за 1/ 3 ид. ч. от него, като отговорността на
приелите по опис наследството Ж.Т.Н. и Р.Т.Н. е ограничена до размера на
полученото наследство, а Н.Т.Н. отговаря с цялото си имущество.
По делото няма данни дали Н.Т.Н. е приела
изрично наследството на майка си, но предвид липсата на заявен и вписан по реда
на чл. 49, ал. 1 ЗН отказ тя не следва да се изключи от кръга на наследниците,
поради което също следва да отговаря за наследствения дълг.
По отношение ограничената отговорност на
ответниците Ж.Т.Н. и Р.Т.Н. следва да се отбележи, че преценката относно обема
на отговорността на наследника, приел наследството по опис, задължително следва
да се извърши в производството по предявен срещу него иск за задълженията на
наследодателя, тъй като има отношение към пасивната му материалноправна
легитимация, а не в изпълнителното производство (в т. см. Решение № 226/
04.04.2018 г. по т. д. № 1906/ 2016 г. на ВКС, II т. о.).
В тази връзка следва да се изясни въпросът
за съществуването и размерът на задължението на наследодателя по договора за
кредит. По делото не е спорно, че кредитополучателят Н.Р.К. е преустановила плащанията
по договора за кредит през м. декември 2008 г., което е дало основание на
банката на основание 20. 2 да направи кредита предсрочно изискуем. Не е спорно
също така, че банката е уведомила ответниците на 16.11.2017 г., че поради
допусната забава на плащанията с повече от 90 дни трансформира кредита в
предсрочно изискуем.
На първо място следва да се отбележи, че сключеният
между ищецът „Банка
ДСК“ ЕАД и наследодателя на страните
договор за ипотечен кредит представлява потребителски договор, който придава на
кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. В тази връзка следва да се има предвид, че независимо от липсата на изрично възражение
в този смисъл от страна на ответниците, съдът има правомощието служебно да
прецени неравноправния характер на договорна клауза, която възможност произтича
от разпоредбата на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април
Съдът намира цитираните клаузи от
договора за кредит за неравноправни на основание чл. 143, т. 10 ЗЗП. Легална
дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в чл. 143 ЗЗП, според
която неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в цитираната норма
са изброени неизчерпателно отделни хипотези на неравноправни клаузи.
Разпоредбата на чл. 143, т. 10 ЗЗП обявява за неравноправна всяка клауза, която
позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание. Действително в т. 25. 3 от общите условия са посочени условията, при
което банката може да увеличи базовия лихвен процент, но те са формулирани по
твърде неясен начин, при който не става ясно как и в какъв размер се увеличава
базовия лихвен процент. Изброените в т. 25. 3 от общите условия хипотези на
изменение на лихвения процент могат да се обособят в две групи: І. такива,
които установяват конкретни условия за увеличение на базовия лихвен процент –
б. „а” – при изменение от поне 1% за месец на стойността на LEONIA, EURIBOR, LIBOR; б. „б” – при изменение от поне 1% за месец на
валутен курс евро/ лев или евро/ щатски долар; б. „в” – при изменение от поне
0. 5% за месец на индекса на потребителските цени за България и б. „е”- при
изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни
лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявени в
статистиката на Централната банка и ІІ. основания, попадащи в хипотезата на чл.
144, ал. 2, т. 1 ЗЗП – по б. „г”, „д” и „ж”.
Първата група основания за изменение на базовия лихвен
процент са формулирани твърде общо, без да става ясно по какъв начин
настъпилите изменения се отразяват на размера на лихвата. Не е ясно по какви
правила и при каква методика е увеличен лихвения процент при условие, че за
посочените периоди стойността на LEONIA се е
понижавала, видно от интернет страницата на БНБ – www.bnb.bg. Горното е показателно за това, че е налице неяснота
относно механизма за увеличение на базовия лихвен процент. Въведената
със ЗЗП система за защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо
продавача или доставчика от гледна точка както на преговорните си възможности,
така и на степента си на информираност. Потребителят е в достатъчна
степен защитен, ако предварително е известен за възможността и условията за
изменение на договора. Поради това следва да се приеме, че договорна клауза, в
която е уговорено при какви условия банката може едностранно да изменени
лихвения процент, но не е посочен метода за определяне на лихвата при
настъпване на уговореното условие, е неравноправна на основание чл. 143, т. 10
ЗЗП. Подобен случай е разгледан в Решение на съда (първи състав) от 26.04.2012
г. по дело C-472/10 (Nemzeti Fogyasztovedelmi Hatosag срещу Invitel Tavkozlesi
Zrt), в което е прието, че съдът следва да прецени неравноправния характер на клауза,
с която продавачът или доставчикът предвижда едностранно промяна в свързаните с
предоставяната услуга разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на
тези разходи или да посочва основателно съображение за тази промяна. Липсата на
ясна и разбираема за потребителите формулировка на основанията за изменение на
базисния лихвен процент представлява нарушение на изискването по чл. 147, ал. 1
ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин и в този си вид покрива хипотезата на чл. 143, т.10
ЗЗП, която определя за неравноправна клаузата, позволяваща на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание.
По отношение на останалите основания - букви „г”, „д”
и „ж”, макар и да имат характера на основателна причина, разпоредбата на чл.
144, ал. 2, т. 1 ЗЗП, която дава право на доставчика на финансови услуги да
промени без предизвестие на лихвения процент, е неприложима, доколкото в
договора не е предвидена възможност за кредитополучателите да прекратят
незабавно същия. Такава възможност е предвидена единствено при превалутиране на
кредита (т. 26. 2), но не и при промяна на базовия лихвен процент при условията
на т. 25. 3, букви „г”, „д” и „ж”.
От изложеното се налага извод, че предприетото от
„Банка ДСК” ЕАД едностранно увеличение на базовия лихвен процент на основание
т. 25. 3 от общите условия е извършено въз основа на невалидно правно
основание, поради което не следва да бъде зачетено. При това положение при
преценка налице ли е просрочие на някоя от вноските повече от 90 дни, следва да
се вземе предвид първоначалния погасителен план, на която база вещото лице е
изготвило заключение си по т. 5. От същото е видно, че непогасената главница е
в размер на 19 301. 75 лв.
По отношение на дължимата договорна лихва следва да се
отбележи, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем
кредитополучателят дължи непогасения остатък от главницата и начислените до
този момент договорни лихви. След настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
върху главницата се дължат само законни лихва до датата на плащането (т. 2 от
ТР от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това
договорните лихви следва да се изчислят за периода от сключване на договора за
кредит до датата на предсрочната изискуемост - 16.11.2017 г., които възлизат на
18 570. 67 лв.
Що се отнася до претендираната от банката санкционна
лихва по чл. 20.1 и чл. 20. 2 от общите условия, следва да се има предвид, че
по характера си тя представлява неустойка по чл. 92 ЗЗД, тъй като с нея
отнапред се определя размера на обезщетението за претърпените вреди от забавата
на длъжника, без да се налага да се доказват от кредитора. Съгласно ТР № 7 от
13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК не
се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника.
Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от
неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била
уговорена. В тази връзка следва да се има предвид, че договорът за кредит по
съществото си представлява договор за продължително изпълнение, а обявяването на кредита за
предсрочно изискуем има характера на разваляне на договора с действие занапред.
От изложеното следва, че банката има право на наказателни лихви (неустойка)
върху просрочената главница само от датата на просрочието до датата, на която
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. След тази дата банката няма право на
наказателна лихва върху предсрочно изискуемата главница, а само на лихва за
забава по чл. 86 ЗЗД. Предвид изложеното за периода от 27.12.2008 г. до 16.11.2017
г. – датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, наказателните
лихви възлизат на 591. 10 лв.
По отношение на претенцията за неплатени банкови такси
следва да се има предвид, че с влязлата в сила на 23.07.2014 г. разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит (ДВ бр. 35/ 2014 г.) е установена забрана кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза до
23.07.2014 г. дължимите и неплатени банкови такси възлизат на 660 лв.
От гореизложеното следва, че общият размер на задълженията
на починалата кредитополучателка Н.Р.К. по договора за кредит възлиза на
39 123. 52 лв., при което всеки един от наследниците дължи при условията
на разделност част от дълга съобразно дела си от наследството, а именно по 13 041.
17 лв., като отговорността на ответниците е ограничена до размера на полученото
наследство. В тази връзка от заключението на назначената съдебно – оценителна
експертиза е видно, че пазарната стойност на единствения имот, находящ се в с. З.п.,
формиращ цялото наследство на Н.Р.К., е
10 870 лв., при което частта на всеки от наследниците е в размер на
3 623. 33 лв. При това положение предявеният против Ж.Т.Н. и Р.Т.Н. иск следва
да се уважи за сумата от 3 623. 33 лв., на колкото възлиза частта им от
наследството, а за разликата до 23 348. 94 лв. се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на делото всеки
един от ответниците следва да заплати на ищеца направените по делото разноски
за ДТ, вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 276 лв. съобразно
уважената част на иска.
Наред с това на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ищецът следва да заплати по сметка на ОС Хасково направените
разноски за вещо лице по назначената служебно съдебно оценителска експертиза в
размер на 250 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Ж.Т.Н., ЕГН ********** ***, да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „М.“ № 19 сумата от 3 623. 33 лв., представляваща част от дълга на наследодателката Н.Р.К. по Договор за ипотечен кредит от 24.07.2007 г. до размера на полученото
наследство, ведно със законната лихва
върху главницата от 25.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 276 лв., като предявеният иск за
разликата до 23 348. 94
лв. като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Р.Т.Н., ЕГН ********** ***, да
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, седалище
и адрес на управление гр. С., ул. „М.“ № 19 сумата от 3 623. 33 лв.,
представляваща част от дълга на наследодателката Н.Р.К.
по Договор за ипотечен кредит от 24.07.2007 г. до размера на полученото
наследство, ведно със законната лихва върху главницата от 25.01.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на
276 лв., като предявеният иск за разликата до 23 348. 94 лв. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Банка
ДСК“ ЕАД да заплати по сметка на ОС Хасково разноски по делото в размер на 250
лв.
Решението може да бъде
обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: