№ 841
гр. Пазарджик, 03.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220101220 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Молителката С. В. АЛ., в качеството си на майка и законен
представител на малолетното дете ИВ. Н. Х. не се явява, редовно уведомена
от предходното съдебно заседание чрез пълномощника си. За нея се явява
адв. С., редовно упълномощена да я представлява отпреди.
Ответникът Н. ИВ. Х. се явява лично, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание и с адв. П., редовно упълномощен да го представлява от
преди.
Явява се вещото лице д-р Б.П., редовно призован.
Явява се вещото лице А.К., редовно призован.
Явява се свидетеля П. Ш., редовно призована.
Не се явява свидетеля К. АШ., редовно призована. От същата е
постъпила молба, че поради пътуване в чужбина не е в състояние да се яви в
настоящото съдебно заседание. Сочи, че в периода от 31.05.2022 г. до
04.06.2022 г., поради планирано пътуване в чужбина е в невъзможност да се
яви в настоящото съдебно заседание.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпилите материали по делото, а именно: молба от
с вх. № 7776/13.04.2022 г. от адв. С., с която моли да й бъде предоставен
протокол от проведено съдебно заседание от 08.04.2022 г.
Постъпила е молба с вх. № 8050/15.04.2022 г. от ответника Х., с която
се представя вносна бележка за платен депозит за вещи лица.
Докладва молба с вх. № 8051/15.04.2022 г. от ответника Х., с която в
изпълнение на съдебно определение от 08.04.2022 г. представя под опис и
моли да бъдат приети като доказателства описаните в същата молба,
включително флаш памет с 19 броя аудио файлове, съдържащи гласови
реплики от разговори между ответника Х. и детето И.Х., проведени чрез
приложението Вайбър на 30.10.2020 г. и на 10.11.2020 г.
СЪДЪТ е разпоредил препис от молба с вх. № 8051/15.05.2022 г. да се
изпрати на ответната страна за становище.
Постъпила е молба с вх. № 7987/15.04.2022 г. от адв. С., с която се
представят по опис от точки 1 до 15 писмени доказателства, както и
технически носител флаш памет с три броя файлове - един звукозапис и два
видеозаписа. Направено е искане в същата молба с правно основание чл. 204
от ГПК да бъде допусна оглед на представеното доказателство.
СЪДЪТ е разпоредил препис от подадената молба с вх.
№7987/15.04.2022 г. да се изпрати на насрещната страна за становище. Такива
становища са постъпили, съответно от ответника Х., както и от молителя А..
СЪДЪТ докладва постъпилата молба-становище от адв. С. –
пълномощник на молителката, с вх. № 10575/23.05.2022 г., с която изразява
становище по представените от ответника писмени доказателства. Моли,
представените доказателства, съдът да не ги приема, както и флаш памет с 19
бр. аудиофайлове. Към молбата становище е приложена Вайбър
кореспонденция – 2 бр.
Докладва постъпилата молба-становище от адв. С., с вх. №
10576/23.05.2022 г., с която във връзка с явяване на ищцата в открито съдебно
заседание за даване на обяснения по поставени от ответника въпроси
представя доказателства за наличието на уважителна причина, изложена в
2
проведеното открито съдебно заседание на 11.03.2022 г. , препятстваща
възможността на С.А. да се яви лично в съдебна зала. Направено е искане
изслушването на ищцата да бъде извършено по делегация пред Софийски
районен съд. Към молбата-становище е приложена епикриза и.з. № 2725 и
болничен лист, издадени от II САГБАЛ „Шейново“ ЕАД.
Докладва постъпилата молба от вещото лице инж. А.К., с вх. №
10802/26.05.2022 г., с която сочи, че се е запознал с материалите по делото и
поставените задачи, като след преглед на приложения оптичен носител и
записите в него установил, че не е възможно да се извърши лицево-
идентификационно изследване на участниците в записа. Причините затова са
отдалеченост на камерите до обектите, неподходящ ракурс на заснемане,
недостатъчна резолюция на заснемане. Предвид това към настоящия момент
не е налична възможност за отговор на останалите въпроси към експертизата.
Моли настоящото изявление да се приеме от името на двете назначени вещи
лица.
АДВ. С.: Запозната съм.
АДВ. П.: Също съм запознат.
АДВ. С.: Това е по искане на ответника тази експертиза.
АДВ. П.: Не става напълно ясно при тези параметри – ракурс,
резолюция и т.н. дали по принцип е невъзможно такава експертиза, или
вещото лице изпитва затруднение от някакво техническо естество. Моля да
бъде възложено на друго вещо лице изготвянето на експертизата в
техническата й част, доколкото тя е комплексна, като моля да бъде поискано
съдействие за това нещо от ОД на МВР – Пазарджик, които разполагат с
такива специалисти и да бъде направен опит с ресурса, който има държавата и
да бъде изготвено такова заключение от специалист, посочен от ОД на МВР –
Пазарджик.
АДВ. С.: Считам, че не е налице основание за замяна на вещото лице
предвид на обстоятелството, че при преглед на представения от ответника
материал на CD носител вещото лице установява два основни фактора, които
биха възпрепятствали два фактора, а именно неподходящ ракурс,
недостатъчна резолюция и отдалеченост това би възпрепятствало всяко едно
вещо лице, тъй като няма как да се промени ракурса и резолюцията. В случай,
че прецените, че следва да бъде заменено вещото лице, поради някаква
3
причина, то Ви моля така допусната експертиза да бъде възложен на НИКК,
тъй като единствените специалисти по тази логика се намират там. Не държа
на изготвянето на тази експертиза.
АДВ. П.: Моля да допуснете замяна на вещото лице. На практика
крайният извод от неговата молба е, че той не може да изготви заключение в
техническата част, поради причините, които сочи, но това не означава, че тези
причини са абсолютни и няма техника и специалист, които да направят това,
без да искам да обиждам сегашното вещото лице. В крайна сметка от
практиката ни е известно, дори от уличен банкомат се прави лицево
разпознаване. Считам, че ако има пречки би могло да бъде преодоляно с по-
голяма техническа обезпеченост, за да може да бъде направено лицево
разпознаване. Няма да възразя да бъде назначено вещо лице от НИКК, но
след като бъде отговорено от ОД ва МВР, че те не могат да посочат такова и
експертизата не може да бъде изготвена на местно ниво, за да ангажираме
специалист от НИКК – София.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Затова дойдох днес, защото предположих, че ще са
необходими допълнителни разяснявания. Моето становище касае записът
като цяло. Не касае моите способности и техниката, с която разполагам. За да
се направи лицево идентификационно изследване на цифров носител на обект
– лице, лицето трябва да заема поне 1/3 от площта на камерата на
заснемането. В случая лицата на хората, които се виждат в записа заемат
много по-малка част от кадъра от 1/50 до 1/100, защото на самия кадър
фигурата, която се вижда е на 1/3 на кадъра, но главата заема изключително
малка част от кадъра. Смятам, че всеки един специалист в областта ще даде
подобно становище. Колкото и да го увеличаваме само ще развалим самото
качество. Ние нямаме материал, който да увеличи, за да докараме
разпознаваеми признаци, по които да се сравнява лицето, тъй като
сравнението ще се прави или по-материала заснет от мен или по материал от
БДС, където знаете лицето на човека заема почти 80 % от кадъра. По тази
причина не може да се изготви това заключение. Изцяло съм се запознал със
всички записи. За неспециалисти създава усещането, че може да бъде
разпознат човека, което е така. Тук може да се направи разпознаване, а не
професинонално лицево идентифициране. Разпознаване не мога да направя,
защото не познавам хората. Това се прави от лица, които имат в паметта си
запомнено състояние на хората и ги разпознават по стойка, динамика на
4
движението и т.н., по такива признаци. Разпознаването според мен е
приложимо. От банкомата лицата, които извършват някаква операция се
намират обикновено на разстояние не повече от 60-80 см от камерата на
банкомата и въпреки че са с много лоша резолюция лицето заема по-голямата
част от кадъра и там се хващат големи базови характеристики на лицето.
Видео файловете не съдържат в себе си мета данни, които да дават отговор с
какво устройство са заснети. При един евентуален оглед на място и преглед
на ракурса, местоположението, каква част от обстановката заснема една
камера, може да се направи заключение, че камерите, които са на обекта в
момента и това което е представено като запис, евентуално, с елемент на
предполагане, защото няма точни данни, да се каже, че са заснети от тези
камери. По този въпрос това е начинът, по който може да се работи.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р П.: Подкрепям това, което каза техническия
експерт, защото в моята част аз трябва да се произнеса какво се вижда като
телесни увреждания на лицето. Това няма как да се види, защото картината,
която разглеждахме не може да се отговори това сянка ли е или телесна
увреда върху човешкото тяло.
СЪДЪТ, след като се запозна със становищата на страните и след като
изслуша вещите лица по допуснатата експертиза намира следното:
От разясненията, които дадоха вещите лица в настоящото съдебно
заседание съдът намира за установено, че не е възможно да се извърши
лицево идентификационно изследване на участниците в предоставените
записи, поради обективни причини, като същата невъзможност не касае
компетентността на вещите лица, а обективните характеристики на
изготвените записи. Обективните причини за тази невъзможност
представляват отдалечеността на камерите от обектите, неподходящ ракурс
на заснемане, както и недостатъчна резолюция на заснема, поради което
съдът приема, че към настоящия момент е обективно невъзможно да бъде
изготвена възложената експертиза и да се отговори в цялост и компетентно на
поставените от страните въпроси.
СЪДЪТ намира за безпредметно възложените задачи да бъдат
поставени на други вещи лица, тъй като от установеното е видно, че не се
касае за личността на вещите лица или за тяхната компетентност, а за
обективните качества на направените от камерите записи.
5
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за замяна на
така определените вещи лица и за изискване на информация от ОД на МВР -
Пазарджик за специалисти, които да отговорят на поставените въпроси.
ОТМЕНЯ свое определение, с което съдът е допуснал изслушване по
делото на СТЕ и СМЕ.
АДВ. П.: Доколкото бяхте оставили в предходното съдебно заседание
под условие допускането на оглед на тези видеоклипове след изготвяне на
заключението, моля в такъв случай да бъде допуснат такъв оглед, като бъдат
гледани видеозаписите и доколкото има претенция, че част от свидетелите,
които разпитват имат лични възприятия от детето, от Н.Х. да бъдат част от
тях подбрани от съда, представени на тези познаващи лицата свидетели и те
да разпознаят лицата на видеозаписите, т.е. извън хипотезата на лицево
идентификационно разпознаване специалист, само от познати познаващи
лицата във видеозаписите.
АДВ. С.: Считам, че не може да бъде извършен и оглед по смисъла на
чл. 204 от ГПК на записите. Поради изложеното становище днес от вещото
лице К., че няма технически данни на въпросните записи, какво е
техническото средство и къде е то. Тоест все още остава неизвестно, поне за
мен, тези записи от какво място са заснети, към кой момент, колко е
достоверно и манипулирани ли са. Изложила съм подробно становище в
депозираната молба.
АДВ. П.: Такива възражения, които бяха изложени не обосновават отказ
да бъде извършен оглед, а по отношение дали има манипулации върху
записите това не е въпрос, който не може да бъде изследван по технически
начин. Проблемът е само с лицевото разпознаване, а не за заснетото и
манипулация. Така, че ако се поддържа това възражение ще се наложи да
поискам техническа експертиза само в техническата част за манипулацията.
Доколкото има възражение по отношение на аудио файловете, които държим
да бъдат изслушани, също ще направим такова искане, така че то може да
бъде извършено от едно и също вещо лице, затова има ли манипулация.
Относно разположението и вида на камерите могат да бъдат събрани
доказателства по друг начин с разпит на свидетели къде са разположени те.
6
Моля да допуснете огледа, а след това, с оглед на другите събрани
доказателства да се цени в различна степен от съда видяното.
АДВ. С.: Със свидетели няма как да доказваме достоверност на
технически носител и записите на същия. Ттова е недопустимо.
АДВ. П.: Не съм казал такова нещо. Достоверността зависи от
манипулациите, а не от това свидетелите ще кажат къде са монтирани
камерите. В тази част ще поискам експертиза.
СЪДЪТ ще се произнесе по отношение на направеното искане за
извършване на оглед на представения компакт диск, както и по отношение на
направените искания за изслушване на приложените флаш памети в закрито
съдебно заседание, след като изслуша допуснатите до разпит свидетели.
АДВ. С.: Водим днес трима свидетели.
АДВ. П.: И ние водим нашите трима свидетели.
ПРИСТЪПВА СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ
НА СТРАНАТА НА МОЛИТЕЛЯ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. Г. Ш. – ЕГН **********, на 42 години, българка, българска
гражданка, работи в КСУДС – Пазарджик като психолог, омъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Ш.: През 2020 г. по дадено заявление от страна на майката за
ползване на социални услуги към КСУДС, като първоначално заявлението
беше само от страна на майката. Малко на по-късен етап бащата също
депозира заявление за ползване на социални услуги, като имаше специалисти,
които работеха съответно с майката и бащата поотделно и аз с детето И.Х..
Услугата беше психологическа подкрепа. Детето беше на възраст, на която не
може да му бъде дадено психологическо консултиране. Личната молба,
услугите, които се предоставят са в продължение на три месеца – октомври
приключи, мисля че от юли, но август 2020 г. със сигурност се провеждаха
консултации. В докладите пише от кога до кога. През месец октомври случая
беше приключен. Не си спомням точните месеци, но в документите пише.
Когато се извършваха консултациите, заявката която беше подадена
7
първоначално от майката беше с насока, че детето беше свидетел на насилие,
като майката е претърпяла насилие от страна на бащата. Съответно по време
на срещите нашата задача е да установим дали има такова нещо. Детето не
сподели за нещо такова. Нашата функция не е да го разпитваме, а там, то да
се чувства добре и спокойно и съответно консултациите се провеждаха в
специализирани стаи, с определени за възрастта подходи, понеже много
трудно се задържа вниманието на едно 6 годишно дете. Детето не показваше
признаци на физическо насилие спрямо нея или да е била свидетел на такова.
Спрямо възрастта му, детето съвсем нормално реагираше на нещата, като
задачи отговаряше на календара във връзка с поведението. Нямаше
притеснителни неща. Нормално е децата понякога да са по-неспокойни, не
желаят да влизат в комуникация и в такива моменти влизаше с майка си.
Паралелно с тези, вървяха консултациите на другите колеги с родителите. Не
мога да отговоря за техните резултати. Имаше срещи когато бащата е идвал в
комплекса и сме наблюдавали общуването му с детето, съответно на майката
с детето. Не са се събирали всички наведнъж. В резултат на всички
консултации, данни да е било налице домашно насилие от страна на бащата
върху майката и детето не сме установили. Детето общуваше спокойно и в
присъствието на майката и в присъствието на бащата. Не сме установили
страх у детето от майката или бащата. Имаше една последна среща когато
детето беше много неспокойно, съответно влезе с майка си, гушна се в нея и
ми обърна гръб. Категорично отказа да говори, беше разтревожена.
Причината не я знаем. Тази среща мисля, че беше към края на август. Всичко
е документирано в досиетата и го има като дати.
От задачите, които възлагахме на детето, от тях следваше да се
установят наличието на данни на такова насилие. За възрастта, на която
детето беше на онзи етап 2020 т. има различни рисувателни техники, които се
използват и този тип като тестове, но те не са тестове като за възрастни, а за
деца на тази възраст, съответно. Ние имаме техники, с които да различаваме
поведението на детето, ако то е преживяло насилие. Детето не показа такива
данни. Не е споделило нещо. В рамките на услугата, съдействие от страна на
родителите беше оказано. Абсолютно винаги когато сме уговаряли срещи не е
имало проблем в идването и довеждането на детето на самите срещи. Когато
поисках да се срещана с детето и бащата на този етап, беше с колежката и аз
влязох по-късно, за да видя как комуникират двамата. Тази среща се проведе
8
в нашата синя стая и наблюдавахме срещата. Мултидисциплинарна среща в
рамките на услугата – на тази тримесечна услуга се прави това в края на
третия месец. На тази среща се канят двамата родители и устно и писмено, за
да се даде резултата от работата по случая. Колежката, която работеше с г-жа
Д. тогава, беше я поканила, но г-жа Д. не се яви на срещата. Вече колежката
може да каже конкретната причина за неявяването й. В края на процедурата
изготвих заключителен документ. Това се прави всеки път когато приключи
съответната услуга. Доклада, съответно, ако е по лична молба се изготвя и
оставя в нашия екип. Ако е по заявка на Отдел „Закрила на детето“ се
изпраща и копие до отдела, в случая това беше само по лична молба и
копието е в докладите. Този документ се нарича доклад.
Преди това заявление, депозирана жалба от г-жа Д. да е имало нямам
такава информация. Когато постъпи такъв вид документ, след старт на
процедурата, след това по време на срещи и работа с децата, се изготвя
договор за социални услуги, бланка за личните данни, бланка за процедури.
Имаме папка в КСУДС, в която се обясняват всички процедури, които се
правят, съответно в личните данни се записват данните и на лицето, прави се
протокол от първоначалната среща. Отделните срещи с всеки колега, който
работи по случая, пише за клиента, с който работи по него. Нарича се
„развитие на случая“. КСУДС работи от понеделник до петък. Срещите се
провеждат в интервали взависимост от изготвения график и този на родителя.
Ние нямаме фиксиран график. Всяко едно досие има такъв график. То не е
график а „развитие на случая“. При работа с децата използваме карти, които
са подходящи за тази възраст. Картите изразяват различни емоции. Картите
изобразяват рисунки, на които човечета показват различни емоции. Има игри
от 1 до 24 – карти на емоциите. Другото е арт техника. Арт техника - това е
широко понятие – рисунка, друг метод. Когато има деца - жертви на насилие,
те драскат много силно, натискат много силно, натиск правят с нещо, което те
избират химикал, четка. Показват външната реакция по агресивно, използват
предимно тъмни цветове. Тези рисунки се съхраняват в досието на
конкретния случай. Оценка за риска на детето го прави Отдел „Закрила на
детето“. Детето в първите консултации, един път спомена само и това беше в
присъствието на майката, че когато ходи при баща си, понякога, не му се
позволява да прави някакви неща и това я ядосва – да пуска плейстейшъна, да
ходи горе на телевизора, с братовчед си да пръскат нещо. Не си спомням как е
9
било наказвано. Не мога да отговоря да е била наказвана за пакост, направена
от друго дете. Имам информация от майката, че е имало насилие върху самата
нея от бащата. Това детето не ми е споменавало. Към момента когато работех
с детето, много често показваше различни сцени от Тик Ток и понеже в тази
специализирана стая, която използваме имаме определени неща, които са
помощни, мисля че детето можеше да определи кое е лошо, кое е добро и
кога някой може да нарани някой. Това, което направих е детето да влезе с
майката на срещата вътре. Аз нямам право да правя каквото и да е ако детето
не иска да комуникира с мен. Всичко друго би било насила. Няма как да се
случи нещо, когато детето не е готово за това и не може да комуникира. Тя не
би започнала да прави нищо, ако се накара насила. Детето беше взето от
детската градина, майката сподели, че още от там, когато я е взела е била
така. Беше се гушнала в майка си. Вкарах ги в стаята да поговорим. Беше се
гушнала в майка си и беше с гръб към мен. Какво по-ясно от това, че детето
не иска да комуникира в момента. Ние не на всяка цена правим тези неща.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Х. Г. И. – ЕГН **********, на 54 години, българка, българска
гражданка, с висше образование, работи в онкологичен център „Уни
Хоспитал“ - Панагюрище, неомъжена, неосъждана, С.А. ми е дъщеря, И.Х.
ми е внучка.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. И.: С. и Н. живяха на семейни начала от 2013 г. до 2019 г. През
2014 г. се роди внучката, а през 2019 г. ескалираха нещата и той нанесе побой
над дъщеря ми и тя влезе в болница. Беше през 2019 г., беше през топлите
месеци, не помня кога точно. Дъщеря ми беше в болница. Двамата се
разделиха окончателно след този побой и С. и внучка ми заживяха при мен в
гр. Пазарджик. След тяхната раздяла беше определен режим бащата да взима
детето - всеки първи и трети уикенд от петък, като я взима от детска градина
и да я връща в 17.00 ч в неделя. Спазваше се по принцип режима, изключая
17.00 часа в неделя, понякога закъсняваха. До началото на ноември 2020 г.
двете все още живееха при мен. На 23.10.2020 г. Н. беше взел И. от детска
градина и ни я върна на 25-ти октомври, но детето беше много нервно,
неспокойно. Отказваше да разговаря с мен и с майка си. Започна да плаче,
10
тупаше с краче, пищеше. Това беше на 25-ти октомври, когато той върна
детето около 17.00 часа. Опитахме се да разговаряме с И., но тя отказваше да
каже причината, продължаваше да изпада в истерия и да пищи. Вечерта на 25-
ти октомври когато легна да спи, ние на 25-ти октомври посетихме детски
психолог терапевт, който й помогна да се успокои. Още същия ден отидохме
в София. Психолога се казва г-жа Р. Г.. На тази среща с психолога бяха
дъщеря ми и внучката ми. Аз ги изчаках. Аз ги закарах. Тази среща с
психолога продължи доста дълго, може би повече от два часа. Тази среща се
проведе между 8 и 10 часа вечерта. Въз основа на поведението на И. се
обадих на колеги, познати за съвет и съдействие и те ме насочиха там –
детски психолог, терапевт и конкретно към г-жа Г.. При тази ситуация
трябваше да предприемем нещо. Не мога да знам какъв беше резултата,
защото дъщеря ми беше там. След като се върнаха И. се гушна в мен и
започна да обяснява за баща си, как я хваща за гушата и я душел. Още с
прибирането на детето ми направиха впечатление червени петна по гушката
й. За същия ден не забелязахме други следи. Но тя и друг път се е връщала
със синини, но като съм я питала, тя казваше, че се е ударила. След
психолога, тя каза, че баща й я хващал за гушата да я души, как ще я накара
да пишка в шише, ако не изпълни това, което казва. Каза, че искала да се
обади на майка си, но баща й категорично й е забранил, като й е казал, че ще
й счупи телефона. Това ми го каза детето. След посещението при психолога
детето частично се успокои. Стана по-спокойна, започна да разговаря. Пак
мълчеше, гледаше в една точка, но беше по-спокойна от това, което беше на
25-ти октомври. И. ми сподели доста неща за обидите „глупачка“,
„простачка“, колко била грозна със спусната коса, за други заплахи. Бащата
на И. има камион. Към онзи момент, доколкото си спомням, той работеше в
семейната им фирма за производство на кашони и този камион го
притежаваше. Детето спомена за камиона, защото каза, че отново я е возел в
камиончето. Заключвал я е, тя е плакала и е молела да не я оставя, но баща й я
е заключвал сама в камиончето. Затова тя се е молела да не го прави. Друг път
тя е споделяла, че я е страх да стои в камиона сама. Внучката ми И. е
присъствала на побоя, за който казах. Тя е била пряк свидетел на побоя. След
определен период от време ме попита, дали си спомням как баща й е
забърсвал кръвта от пода, когато е пребил майка й и как е крещял да млъкне,
иначе ще я пребие по същия начин. След този случай, след побоя, детето не
11
искаше да контактува с баща си и с баба си и дядо си по бащина линия.
Детето се страхуваше да отиде при баща й, защото, както каза тя, „ако
изпълни това, което каза и мен ще пребие“. След 25-ти октомври И. се
страхуваше да бъде с баща си. Тя даже ме попита „бабо, защо тате е толкова
лош човек, защо ме мрази, затова ли непрекъснато ни наранява?“. Дъщеря ми
С. търси потърси съдействие от социалните във връзка с нанесени шамари на
детето, оплаквания че е била бита когато е била с баща си, но поради
контактите на Н. не се получи. Баща му е бивш полицаи и всички се познават.
Смятам, че това е причината да не обърнат внимание на детето. Във връзка с
молба, че детето е било бито преди датата на 25-ти октомври дъщеря ми
депозира жалба до социалните служби и след това започнаха работа по
случая. Помощта на социалните служители, С. и Н., не мога да си спомня кога
я получиха. Мисля, че през 2020 г. Това беше след нанесения побой на Н. над
С.. Не си спомням, дали беше след 25-ти октомври. На 25-ти октомври детето,
след като се прибрахме се беше успокоила, но на 31-ви октомври беше
нападнала едно дете на детски рожден ден и каза, че се чувства като тъжно
момиче, че трябва да има бицари, за да може да се бие. Тя отказваше пак да
споделя и не съм я питала, защо е нападнала детето, но беше агресивна. И
преди 25-ти октомври и след 25-ти октомври не ходеше с желание в детска
градина „*****“ в гр. Пазарджик. Сутрин плачеше и се държеше за вратата,
защото „г-жа А. ще е там“, както казваше тя. Не мога да кажа дали е имало
обратна връзка от госпожата. В групата бяха около тридесет и няколко деца.
Работата с психолога след 25-ти октомври продължи. Със същия психолог Г..
Срещаха сме ежеседмично по един път. Тези срещи с психолог продължават
дори и сега, не в такава честота, но продължават. От началото на ноември
месец двете живеят в София. Причината беше, че ги посъветвах да сменят
града, в който живеят. Детето да се успокои и да няма напрежение.
Разговарях на тази тема с дъщеря ми и психолога е препоръчал смяна на
средата и частично поне да се овладеят натрупаните емоции. След 25-ти
октомври ми е известно И. да комуникира с баща си по Вайбър. По принцип
той се обаждаше на нея, но на 30-ти октомври 2020 г. тя се беше скрила зад
дивана вкъщи и пищи зад дивана и когато я питахме с кого си пише тя
отказваше да каже с кого. Последвайки съветите на психолога да я
предразположим, успяхме да я накараме да ни покаже телефона. Тогава
детето се разплака и каза „мамо, аз най-много теб обичам, но пиша така, за да
12
не ме нарани отново“. Детето си пишеше с баща си. Аз специално в този
момент не видях какво пише. Бях много притеснена.
Жалбата от дъщеря ми за насилие спрямо детето, която предхожда
започването на социалната услуга я подаде, не си спомням кога точно, но
беше през 2020 г. В резултат на това насилие спрямо детето, предхождащо
социалната услуга, описано в жалбата контакта на детето с бащата приключи
на 25-ти октомври и след това двамата не са се виждали. Това е последният
път когато детето е виждало баща си. В периода от това насилие, за което е
подадена жалба спрямо детето до 25-ти октомври разговори от страна на
дъщеря ми и Н. относно насилието срещу детето не съм много сигурна дали
са имали. Не съм сигурна и не си спомням. Към онзи момент за този случай за
насилие над детето след подадената жалба и започване на психологичната
услуга, ставаше въпрос за удар по лицето със шамар. Освен жалба до отдел
„Закрила на детето“ до друга институция – МВР или съд за домашно насилие,
друга жалба, подаде за ограничаване на достъп на Н. до детето, за да не се
стигне до по-сериозен инцидент. Не мога да знам всички дати. Не мога да
отговаря за дата. Спомням си на кой беше рождения ден, когато отидоха на
същия ден и тогава беше писането по телефона. Това беше случая когато И. се
сби с другото дете. Аз разбрах от детето, че всички тези неща са се случили
през последния ден на уикенда с детето. Съдя по това, защото то каза „бабо,
когато бях при тати“. Едно разстроено дете, плачейки, разказвайки някакви
неща, няма как да го прекъснеш да му задаваш въпроси, защо и как. В по-
късен етап може да я е питала дъщеря ми или психолога. Дъщеря ми я е
водила на психолог, аз не съм присъствала и не знам. В неделята, след като
беше върнато, за първи път осъществихме контакт с този психолог Г. на 25-ти
октомври вечерта. В периода септември – октомври, преди в ноември месец
да отидат в София да живеят майката и детето, майката работеше в „Ди Ем
Си“ - Главиница. Предприятието се занимава с хартия. Не мога да знам точно
до кога работеше там дъщеря ми. Дъщеря ми мисля, че напусна преди да
отиде да работи в София. Мисля, че съкращаваха персонал. Не мога да кажа
кога дъщеря ми е започнала работа в София, не съм проследила това. След
като детето беше заведено при психолог в София и срещата продължи до 22
часа, не съм гледала часовника в колко сме се прибрали в Пазарджик. След
като разговарях с колегите те така ме насочиха, затова избрахме психолога в
София. На следващия ден 26-ти октомври детето би трябвало да е било на
13
детска градина, но не мога да кажа с точност. Медицинска помощ от друг
специалист, освен от психолог не е търсена. Първо потърсихме, след разговор
с колегите, помощ на психолог и не съм мислела да диагностицирам петна по
детето. В паниката и притеснението от състоянието на детето не съм се сетила
да търся и да доказвам нещо. Не сме го водили при съдебен лекар. След
раздялата с Н., след определен период от време, дъщеря ми си има приятел.
Казва се С.. Двамата заживяха в София, но не мога да кажа точно време, от
кога. Те поддържаха някаква връзка, но той живее в Германия и рядко
присъства в България. Сега вече, впоследствие, той й е съпруг. Съпрузи
двамата станаха на следващата година. Сватбата им беше в тесен кръг само с
кумовете, без възрастните, само младите. Гражданския брак беше сключен
след инцидента на 25-октомври, след заживяването им в София. Делото,
което гледаме днес нямам представа кога е било заведено от С.. Дали между
С. и Н. е имало спор относно въпроса за заживяването на С. и детето в
Германия, след сключването на гражданския брак не знам дали е имало.
Доколкото знам Н. не е съгласен детето да отиде в Германия. Това го знам от
С.. На 30-ти октомври когато детето беше зад дивана, там може да е била 10,
15 минути, половин час. Ние си бяхме вкъщи и си вършим някакви
задължения. Освен с писане, дали е имало гласови съобщения, не знам да е
имало. Тя само си пишеше, защото майка й питаше какво става. Имам
представа от дома на Н. в Главиница. Има монтирани камери отвън на самата
къща, сочещи към двора. След този случай от 25-ти октомври детето даже не
желае да се обръща към баща си дори се крие. След като заживяха в София
двете не са идвали в Пазарджик. Детето категорично отказва, дори да идва
при мен в Пазарджик, за да не срещне баща й. аз ходя в София.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Р. Н. Г. – ЕГН **********, на 47 години, с висше образование,
българка, българска гражданка, работи към детска градина като учител, вещо
лице към съда като психолог, разведена, неосъждана, без родство със
страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Г.: Детето ИВ. Н. Х. го познавам. Беше дошла при мен за
кризисна интерВ.я на 25-ти октомври 2020 г. Тогава я видях за първи път.
14
Преди това не съм я познавала. Не се познавах с майката. Даже се наложи да
ме търсят, защото не можеха да ме намерят. Срещата тогава беше вкъщи,
защото беше вечерта. Тогава С. ми се обади по телефона. Те дойдоха, може
би някъде между 7 и 8 часа вечерта. Не беше късно. След като дойдоха,
майката първо говори, защото детето беше в критично състояние. Беше се
сгушила и плачеше, трепереше цялата. Майката ми каза, че е било при баща
си и след срещата с бащата било е с преспиване, доколкото знам и го доведе в
този вид. Наложи се да изчакам малко да се успокои детето, за да проведа
консултация. Тя трепереше и плачеше и много време я чаках да се успокои.
След като се успокои каза, че е била при баща си и че това, което я е
разстроило е отношението между родителите й. Поне това, което видях,
имаше в областта на гушата зачервени отпечатъци. Не съм я питала в този
момент какво е. Този ден не съм я разпитвала, защото все пак идват по
спешност и не съм я питала от какво са. Други видими белези не съм
забелязала, защото тя беше с анцуг. Аз съм писала в експертизата нещата, но
това което тя ми каза е, че тренира с баща си когато се виждат. Направи ми
впечатление, че има поведение като момче. Това, което си спомням, че баща
й не си дава да си пуска косата и я кара да ходи с вързана коса, не си спомням
обяснението, но нещо от сорта, че не я одобрява със спусната коса. Детето ми
спомена, че е ходила на море с леля си, с братовчед си по бащина линия. Била
е с баща си и тогава е ставало въпрос за някаква играчка на плажа и И. каза,
че леля й я е ударила и тя е седнала да плаче. За последния уикенд с баща си,
детето почти не можеше да говори. Каза, че баща й е тормозил майка й и че е
бил майка й. При работата си с детето, обикновено при критични ситуации,
използвам картинни тестове. Използват се различни картинки - едните с хора,
другите с животни. Проверявам задължително с двата теста. Показа ми за
ситуации, при които детето прави логични връзки и ситуации, които е
преживяло. Това, което излезе при И., че изцяло е привързана при майка си.
Когато е при баща си смее да му противоречи. След тази кризисна интерВ.я
продължихме работа. До месец май идваше всяка седмица на терапия и да се
проследява нейното развитие. Използвала съм арт терапия, и това което ми е
споделяла, когато е постъпила на училище. Споделяла ми е за новите си
приятели. Споделяла ми е това, че иска да замине за Германия с майка си.
При тези тестове освен напрежението спрямо бащата, някакъв вид насилие -
когато някой не иска да се противопоставя означава, че се съобразява с нещо,
15
за да не попадне в критична ситуация. Съобразява се и не иска да влиза в
конфликт. Когато давам на детето да рисува, например картинни тестове, то
да ги нарисува, например нарисувай своето семейство, или омагьосаното
семейство. При своето семейство се рисуват реалните членове на
семейството. При омагьосаното трябва да превърне всеки един от членовете
на семейството в нещо – животно, растение. Така се разбира отношението му
към този член от семейството. По начина, който изобразява хората, когато е за
моето семейство – дали цветово или по фигурата, която да се отнася към
майката или към бащата. При И. на картината беше само тя с майка си. На
омагьосаното трябва да погледна, защото не си спомням. Имаше един
изплезен език, свързан с баща си. Цветово и като картини И., при рисунките,
използваше, има периоди, в които е използвала, когато става въпрос за по-
агресивно поведение, защото имаше случай, когато майката я завела на
рожден ден, след 30-ти, защото И. беше набила рожденика. Помня горе долу
какво ми е казала. Нещо я е издразнило. Дали е било за някаква играчка, не си
спомням. Имало е конфликт и тя е ударила момченцето. Когато става въпрос
за агресия преобладаваше червено и черно. Тя имаше свободата да използва
всички цветове. Аз я наблюдавам, тя използваше червено и черно. Те се
преместиха в София. Нямам спомен кога са се преместили. На мен ми се
видя, че се преместиха сравнително бързо след първата консултация. На
първата консултация дойдоха от Пазарджик. На втората не помня. Когато
започнаха да идват всяка седмица, тогава се бяха преместили вече.
Официално работя като учител. Аз работя и с деца и възрастни като
психолог. Съвместявам двете. В детската градина съм на смени и в
свободното време упражнявам другата си професия. Като учител в детска
градина работя на смени. Работната смяна е шест часа от 7.30 ч. до 13.30 ч.
съм на работа. Когато съм втора смяна съм от 12.30 ч. до 18.30 ч. Аз съм
детски психолог. Моята специалност е детска и училищна психология,
Диагностика и консултиране ми е дипломата от СУ. Аз съм детски психолог.
Няма специалност съдебна психология. С мен се свърза във връзка с детето
майката С.. Тя ме потърси. За първи път ме потърси на 25-ти октомври когато
дойдоха в София. Като свидетел по друго дело, във връзка със срещите с И.
съм разпитвана на 01-ви септември. Тогава ме разпитваха пред СРС.
Спомням си, че те дойдоха в неделя вечерта. Тя ме е търсила в петък
следобед, имам предвид 23-ти октомври. Аз бях на работа, когато ми се обади
16
и ме пита, дали работя в събота и неделя. На 23-ти октомври, когато ми се
обади ме пита дали мога да видя детето й, което в момента е при баща си.
Попита ме дали работя с деца. Казах, й че работя. Тогава на 23-ти не можех да
говоря, защото бях навън и беше кратък разговора. Не помня какво ме е
питала. Те дойдоха на 25-ти вечерта. На 23-ти октомври ме попита дали
работя през почивните дни и пита дали може да ги приема с детето и се
разбрахме за неделя, след като детето се върне от бащата. На 30-ти октомври,
когато е случката с набития рожденик съм си отбелязала, че тази дата, че са
идвали при мен. Не помня в колко часа са дошли. Датата 30-ти трябва да е
била през седмицата, трябва да го сметна. Събота е. В събота не съм на
работа, а 30-ти се пада събота. Ако е петък значи съм била първа смяна.
Когато С. ми се обади бях втора смяна. Значи на 30-ти съм била първа смяна.
На 23-ти съм била втора смяна, а на 30-ти съм била първа смяна. Едната
седмица съм първа, другата втора смяна. При срещите с детето никога не е
присъствал бащата. Да има нарушени отношения, като връзка трайни между
детето и бащата, тя изпитваше страх и напрежение от него. Тя самата се
отдръпваше от него. Това, което аз съм установила е, че нещо я притеснява,
страхува се. Като психолог връзката баща и дете - има едни курсове към
социалните е хубаво родителите да ги посещават, за да се изгладят тези
отношения. Работила съм изключително по възстановяване на детето. Не съм
имала причина да търся среща с бащата. В насока С. и детето да се преместят
от Пазарджик не съм ги съветвала.
В моите психологически становища съм описала всичко, което детето
ми е споделило с мен. Детето нарича баща си на име. Имаше случай с тест на
цветове и за леля си каза, че не иска да я нарича „леля“, защото не я усеща
така. Към баща си се обръща към него с Н.. В началото когато дойдоха каза,
че му е казвала „тата“ или „тате“, след това му казваше Н.. Пред мен започна
да му казва Н. още в началото още втори, трети път.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
П. Я. В. – ЕГН **********, на 47 години, българин, български
гражданин, с висше образование, работи като адвокат, женен, неосъждан, без
родство и служебни отношения със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
17
СВИД. В.: Познавам само С. и И.. Г-н Х. не го познавам. С. и И. ги
познавам по повод това, че С. дойде при мен да ме моли да поема защитата й.
Искаше да заведе дело срещу него. Беше доста отдавна, дали беше съпруг или
съжител, но срещу бащата на детето. Това се случи, може би, преди около 2-3
години. Спомням си, че беше точно преди Димитровден. Дойде вечерта
някъде, тъмно беше. Тогава тя дойде с детето И. и с, предполагам, че беше
майка й. Като майка й, понеже беше късно, деня беше почивен със сигурност
и й казах да дойдат до нас. Аз живея в София, кв. Орландовци и на крак се
видяхме. Показа ми на детето, в частта на врата, на шията синини, не синини,
а червенини, все едно не душено, а стиснато за врата, нещо от този род. Тя ми
ги показа. И пита ме дали ще се заема със защита по дело за домашно
насилие. Тя каза, че е извършено от бащата. Така или иначе не можахме да
стигнем до момента да поема делото. Не можахме да се споразумеем
финансово. Сумата, за която исках да поема защитата, очевидно за нея беше
висока. Попита ме тогава какво да направи, защото детето, това което
обърнах тогава внимание, детето видимо беше много, като уплашено,
некомуникативно. В смисъл, тръгнах на няколко пъти да го заговарям и то
бягаше зад майка си. На дете е нормално да кажеш „здрасти, как си“. Бягаше
зад майка си и накрая се прибра при жената, която беше в колата. Майката
сподели, че бащата упражнявал системен тормоз спрямо нея и спрямо детето.
Дали е така , няма как да знам. Накрая на срещата, когато се разбра, че няма
да поема защита, тя ме попита какво да прави в случая и аз й казах по най-
бързия начин да потърси детски психолог и за детето и за себе си, защото и тя
беше неадекватна, неадекватна по-скоро от притеснение. Срещата ни беше
със сигурност в почивен ден, преди Димитровден, защото си стягах багажа да
отида на село. Тогава я посъветвах да си потърси психолог, защото детето
поне на мен не ми изглеждаше добре. Беше некомуникативно. Нормално е
дете да се дърпа от непознат човек, но в случая детето изглеждаше уплашено.
Впоследствие, даже с майката и с детето последно се видяхме преди около
два месеца, ще Ви излъжа месец, два. Детето от това, което видях,
категорично детето е друго. Беше жизнено, скачаше и каза, че се занимава с
източни бойни изкуства. Каза ми, че са ходили на психолог, благодари ми.
Това е, което имам като преки наблюдения. Детето, когато се видяхме
вечерта, когато дойдоха при мен се опитах да го питам „как се казваш, на
колко години си“, първия път се скри зад майка си, вторият път започна да
18
реве. Няколко пъти опитвах и накрая майка му го прибра в колата, да не се
травматизира.
Контактът с мен за тази среща беше установен въпросния ден, когато се
видях с г-жа С.. Не мога да кажа кога се чухме преди срещата. Срещата се
проведе на 20 метра от дома ми, на улицата. Беше тъмно. При всички случаи
беше след 6-7 часа вечерта, не мога да кажа точно колко е било. Срещата ни
протече като време 20 минути, не повече от половин час. Аз ги виждах за
първи път и тя ме попита какво да прави. Като стигнахме двамата до
заключение, че няма да й поема защита и тя поиска съвет. Аз казах „първо
заведете детето при психолог и след това вие и съпругът ви“. Аз не съм ги
насочил към конкретен психолог. Това не ми е работа.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ НА
ОТВЕТНАТА СТРАНА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. В. М. – ЕГН **********, на 36 години, българин, български
гражданин, с висше образование, работи в сферата на земеделието, неженен,
неосъждан, без родство и служебни отношения със страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. М.: С Н.Х. се познаваме буквално от много малки деца.
Живеехме преди в една махала и учехме в „*******“. Той е по-голям от мен.
Впоследствие играехме футбол 10-12 години заедно. Преди, той беше със С.
Д., която познавам от него. Той ме запозна с нея. Двамата бяха доста години
заедно 6-7-8 години, не помня точно. Те живееха на съпружески начала. В
началото живееха в Главиница, после на квартира срещу Спортното училище
в Пазарджик, след което си купиха апартамент, в който живееха двамата на
ул. „*******“, на която живея и аз в гр. Пазарджик. Детето И. вече е на 7-8
години, момиченце е. В началото като се роди детето не съм бил свидетел на
обиди между тях. Когато се роди И. и ние с моето дете и с моята жена сме
били в добри отношения с тях. Влошени отношения между двамата не ми е
направило впечатление да има. И. е едно слънчево дете, което беше
привързано към своя баща доста силно, според мен. С. и Н. престанаха да
живеят заедно преди около 2 години. След като се разделиха детето остана
при майката. Двете доколкото знам в началото двете са живели при бабата по
19
майчина линия. Н. вземаше И. често и прекарваха доста често заедно дните.
Заедно сме прекарвали доста време, защото моето дете и И. са приятели.
Моето дете е момченце на 6 години. Разликата не е голяма и намираха общ
език – паркове, заведения, детски площадки. Водели сме ги много често
заедно навсякъде. Също гостувания - ние у тях, те у нас. Постоянно бяхме
заедно. Докато прекарвахме време заедно никога не ми е правело впечатление
Н. да се държи грубо с И.. Не е имало за какво, а и И. беше много послушно
дете. Никога не ми е направило впечатление Н. да повиши тон на И., камо ли
на нещо друго. Свидетел на случка Н. да удря И. и да я обижда никога през
живота ми не съм бил Никога не съм виждал Н. да обиди, нагруби или удари
И., както и по принцип не съм го виждал така. Н. по принцип не е
конфликтен. Н.Х. е човек, който познава много хора има много, много
приятели и не знам за такива случаи с тях.
В уикенда между 23.10.2020 г. и 25.10 2020 г. детето беше при Н. и на
25-ти, мисля преди обедно време се видях с Н. и И. пред магазин Билла, която
е на моста на Марица – голямата се води, там се видяхме преди обед
предполагам между 9-10 часа, защото имах после служебни ангажименти. Н.
и И. ни поканиха да отидем с тях някъде с моята жена съвместно, но му казах,
че имам работа и не знам до колко часа ще бъда ангажиран. Отидох до Билата
да отида да напазарувам. По-късно през деня аз не съм се срещал с тях.
Между 9-10 часа детето беше в перфектно настроение. Ние, с нея като се
видим, си пляскаме с ръка „И.че как си?“, „Всичко е наред“. Попита ме „къде
е В.?“. Това е моето дете, аз казах „Вие ще се видите по-късно, аз няма да
мога да дойда“. С Н. се разбрахме, че ако се освободя, ще ги потърся къде са.
Направи ми впечатление, че детето беше в страхотно физическо здраве, беше
усмихната и щастлива. Това го помня, защото това е лъчезарно дете и ми е в
момента в съзнанието дори. Абсолютно нищо нетипично нямаше.
Поведението й беше винаги такова каквото е, когато е с баща си. Той правеше
така, че да има разнообразие във времето прекарано заедно - да спортуват, да
ходят на заведение, на циркове. Правеха разноообразни неща. Детето, според
мен, с огромно желание се срещаше с баща си. Не е имало случай бащата да
отиде да забере детето и то да не иска да отиде с баща си. Н. има микробус.
Има голям микробус, който е като камионче. Не съм виждал Н. да вози И. в
това микробусче. Лично аз много пъти съм го ползвал да си върша лична
работа, но не съм виждал И. изобщо да се качва в микробуса. Казах на И., че
20
ще се види с В., но аз няма да присъствам. Имах предвид, че В. ще е с жена
ми. По-късно са се видели, но не са били четиримата, имало е и друг и хора.
Отишли са да мият колите си. Било е по-рано и са искали да ходят някъде и
са ме чакали, ако се оправя да отида с тях, но аз не успях и разбрах от жена
ми, че са били на автомивка. Било е някъде след 12 часа при всички
положения 12.30 ч. - 13.00 ч. След 12.00 часа в неделя Н., И., жена ми и моят
син са били на автомивка. Това, което знам от жена ми, тъй като когато
децата излизат те доста се забавляват и когато попитах тя каза, че са си
изкарали много добре и много са бягали и доста са си играли и разменяли
някакви играчки. По никакъв начин, с нищо не ми е подсказала, че има нещо
притеснително. Щом не ми е казала жена ми, тя би ми казала. Тя би ми
казала, защото тя е човек който забелязва такива неща, тъй като професията й
е такава. Тя учител на деца със специални образователни потребности и
работи с деца с тежки проблеми. В момента работи в Ресурсен център -
Пазарджик и ходи в едно училище и една детска градина - на И. детската
градина, но не си спомням името и гимназията мисля, че беше гимназията по
химични технологии.
Познаваме се с Н. от малки. Със С. ми е трудно да отговоря точно
откога я познавам, но приблизително от преди 7-8 години. Докато бяха заедно
с Н. много често си ходехме на гости – те идваха у нас, ние у тях и буквално
всяка седмица излизахме и основно есенно зимния период, защото такава ми
е работата. Мисля, че по-често ние ходехме у тях. Не ми е известно Н. да е
посягал някога на С.. Н. не се държи грубо с никой и поне С., пред мен, не ми
е споменавала. Ние със С. семейно много се бяхме сближили. Имало е
ситуации Н. да го няма и ние да сме със жена ми и децата с нея. Никога не е
казвала, че я е удрял, че е агресивен. Тя е човек, който би го споделила,
повярвайте ми. Н. и С. се разделиха преди около 2 години, не помня дата.
Попитах го каква е причината за раздялата. Той ми каза „сега не ми се
говори“. Но доколкото знам, просто нещо не са се разбрали. След раздялата,
аз физически С. не съм я видял и съпругата ми не я е виждала. След раздялата
С. съм я видял на предишното дело. Иначе не съм я виждал и не съм я чувал.
Тя просто се отдръпна от нас, буквално. Моята жена се опита да осъществи
контакт с нея. Имаме телефона й и още го имам. След като на моята жена й
беше отказано по някакъв начин да говори със С., аз няма откъде да я търся
чрез други хора. Моята жена я търси и С. не й отговори. Тя не отговаряше на
21
обажданията й и не върна такова обаждане. Работя като агроном на
нормирано работно време. Във въпросния ден, когато бяхме в Била имах
ангажимент, който е свързан с работата и трябваше да вземем консумативи –
сокове, тъй като чакахме гости. Във въпросния ден трябваше да имам
служебна среща, тъй като имахме гости от Италия. Аз работя във фирмата.
Собственикът на фирмата има отношения с хора от Италия, свързани с марка
торове. Те бяха в България и трябваше да се видим с тях. Той им беше
обърнал внимание и трябваше да пристигнат в Щърково – те бяха двама или
трима мисля трима. Единият е агроном, като мен, който е създател на
формули за торове. Фирмата, в която работя се казва „Чери Дриймс“ ООД, гр.
София. Фирмата, от която са дошли италианците се казва „Чифо“. Това е
италианска фирма. Не си спомням да съм ходил с Н. да забира И. от майка й
когато живееха в Пазарджик. Да, спомням си един път. Аз съм стоял в колата
и не съм виждал блока. Главната улица, на която спираме блока са пада отзад
и има заведение. Улицата се казва „*******“, мисля там където е детската
градина. А, „******“ е. Това е улицата, където е Спортното училище. Там
живееше С.. Аз не съм бил със съпругата ми и с Н. в този ден на 25-ти
октомври и не знам в коя автомивка са мили колата. Конкретно на тази дата
не знам на коя автомивка са били. Предполагам, че щом децата са играли, са
били на автомивка „Визаж“, защото там има условия за игра. Но не съм питал,
защото не ме интересува. Срещата на фирмата на 25-ти октомври не помня до
кога продължи. С жена ми разговарях вечерта или следобед, когато съм се
прибрал. С нея не съм говорил по телефона. Сутринта мисля, че аз й се
обадих, че съм ги видял и евентуално, че с И. ще се виждат. Не се сещам
точно дали аз съм й звъннал или тя на мен. Срещата с жена ми, синът ми, И. и
Н. не мога да кажа дали предварително е уговорена. Не си спомням. С мен и с
жена ми, С. не е споделяла да имат проблеми. По друго дело в СРС са ме
питали много неща, не помня какво точно в момента.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Р. О. Д. – ЕГН **********, на 36 години, българин, български
гражданин, с висше образовани, работи като шофьор на тежкотоварен
автомобил, неженен, неосъждан, без родство и служебни отношения със
страните.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
22
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Д.: Н. го познавам повече от 20 години, от деца. В близки
приятелски отношения сме. Той има едно дете, момиченце, казва се И.. Тя
вече ще е на 8-9-10 години. Познавам майката на И.. Тя се казва С.. Н. и С.
преди да се разделят бяха около 10-тина години заедно. Когато се роди И.,
като техен семеен приятел, не съм ставал свидетел на конфликти между тях.
Бяха едно съвсем нормално семейство. В мое присъствие не се е случвало
никога Н. да обижда С.. Абсурд никога не се е случвало Н. да се държи
агресивно с детето И.. Причината за раздялата им не мога да кажа каква е. Аз
разбрах, че се разделят когато се разделиха. Н. ми каза, че са приключили
отношенията. Това си е между тях. Аз какъв съм им? Не мога да кажа нищо.
След раздялата детето остана при майката. Майката и детето живееха в
техния семеен апартамент в гр. Пазарджик. След раздялата бяха разрешили на
Н. да се вижда с детето. Не е имало случай бащата да не вземе детето. Винаги
я е взимал с желание и детето ходеше при него с желание. Когато взимаше
детето сме прекарвали време заедно много пъти. Разкарвали сме се по кафета.
Последно на автомивка бяхме. Той доведе И.. Тогава я видях за последен път.
И той тогава може би я видя за последен път. Това беше през октомври 2020
г., беше неделя, но не помня датата. Оттогава нито той, нито аз сме виждали
И.. Ходихме в автомивка „Визаж“ в гр. Пазарджик. На автомивката бяхме аз,
на С. – свидетеля преди мен, жена му – Д.. Н. ми се обади и той беше там с И..
Детето на Д. може и да е било там, отдавна беше. На тази мивка условия за
пиене на кафе имаше, но децата стояха при нас на масата. На автомивката
бяхме някъде към обяд 10-11 часа, там някъде. Н. и И. винаги са усмихнати и
щастливи заедно двамата. И. не беше разсърдена. Тя му се качваше по врата.
Даже се лигавихме с нея, маймунджулуци правихме. И. винаги е усмихната и
засмяна. По тялото на И. не съм забелязал да има следи от удари или нещо.
Докато бяхме в автомивката, в мое присъствие, Н. не е нагрубявал
детето с думи. Той никога не я е нагрубявал никъде. Той не я наказва. Абсурд
да я е удрял. В месеците по-рано да е имало случай, в който в по-ранен
момент Н. да удрял детето с шамари не е имало. Всеки, който познава Н. ще
каже, че това не е вярно. След раздялата на Н. със С., с Н. и И. сме се
виждали, когато И. е идвала при него. Идвали са при мен, на двора, при моето
куче, лигавехме се. Правихме си маймунджулуци, правихме щуротии,
плезехме се, лигавихме се и такива детски неща. Знам, че Н. имат бус. Не съм
23
виждал Н. да качва детето и да го вози с буса. Знам къде се намира дома на
неговите родители в Главиница. Ходил съм там. В този дом, в Главиница,
сигурно има охранителни камери. Не мога да кажа.
С Н. се виждаме редовно. Обикновено уикендите се виждаме. През
седмицата работим. В събота и неделя пием по кафе. Аз съм шофьор на
товарен автомобил и съм международен шофьор. Един курс продължава 10-
тина - 12 дни. На моменти, когато Н. взима детето от майката и от детска
градина не съм присъствал. Когато се виждаме навън и е довеждал детето при
мен, на къщата. Аз нямам деца. Преди раздялата със С. сме контактували и
сме си ходели на гости много често. В пътите, когато съм бил в къщи, те
винаги са идвали при мен на гости. Аз живя в Пазарджик в къща. Н. и С.
първо живееха у майка й, после на квартира, после в закупен апартамент. Не
знам апартамента за колко пари е купен. Това, че съм близък не означава, че
трябва да знам такива работи. Сигурно Н. в момента е собственик на
апартамента щом живее там. Ходил съм в дома му в Главница, която
представлява къща, на два етажа е. Знам, че Н. работи в тяхната фирма.
Произвеждат картон. Неговите задължения в тази фирма в какво се изразяват
не мога да кажа. Знам, че участва в производството и след това го доставя на
клиенти с буса. Друг път съм ходил на тази автомивка и знам, че се казва
„Визаж“. Когато отидох там имах уговорка със съпругата на другия свидетел,
после Н. ми се обади и му казах къде сме. Не ми е казвал къде са били
двамата преди това.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
В. Д. Х. – ЕГН **********, на 61 години, българка, българска
гражданка, със средно специално икономическо образование, работи кат
ръководител сектор „Сладкарско производство“ фирма „Федон“ – Пазарджик,
омъжена, неосъждана, майка съм на Н.Х.. Желая да бъда свидетел
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Х.: Връзката на синът ми и С. продължи около 6-7 години.
Нямаха сключен граждански брак. Живееха на съпружески начала.
Първоначално живееха при майката на С., ако не се лъжа в гр. Пазарджик. Тя
живееше на квартира. След това за известно време мисля, че бяха при нас за
около 3-4 месеца. Имам предвид в семейното ни жилище в с. Главиница. След
24
това мисля, че взеха квартира в Пазарджик срещу Спортното училище, там
живяха известно време. После вече в жилището, което Н. закупи до болница
„Ескулап“. Докато живееха заедно сериозни конфликти не е имало. Като
всяко семейство, като се карат С. ме е търсила и искала да разговаря с мен.
Идвала е в предприятието където аз работя. Срещали сме се в парка. В
смисъл, че са се скарали не за нещо сериозно, семейни нормални,
елементарни, битови конфликти. Не ми е споделяла Н. да я е удрял и
обиждал. По принцип Н. изобщо не коментира, когато сме разговаряли със С.,
че за нещо са се скарали и когато дойде време да си тръгне и тя ми казваше
„недей да казваш на Н.“, „Защо, ако мога да помогна с нещо?“, „Не, не, ние
ще се оправим“. Като майка един път така, втори път така и започнах да го
питам. Виждам, че не е в настроение, той вика „наши дребни работи“ и аз му
казвам това, което ми е казвала С. и той казва „няма нищо такова“, а тя е
използвала думите „не му казвай“, защото не ми е казвала истината. Те
двамата се разделиха през август 2019 г. лятото мисля, че беше. Дата точно не
мога да посоча. Не знаех, защо се разделиха и бях на работа и по обяд, след
обяд, Н. мисля, че беше в отпуска и детето беше с него и бяха дошли при мен
на работата, по обяд може да е било, детето влезе при мене „бабо, може ли да
седна на компютъра“ и седна и той вика „снощи се скарахме“, викам „защо
пак, за какво“, „за глупости“ и той вика „И.че, ще кажеш ли на баба какво се
случи“ и детето дойде при мен и каза „тате не беше виновен, мама го заля с
едно шише бира и тате й каза да стане и да отидат в другата стая да се
разберат“. Попитах Н. какво е станало и той каза, че са се връщали с детето от
разходка и са се засекли със С. в асансьора и детето е искало да вечеря и той е
трябвало да приготви вечеря на детето. Купил й е домати и моцарела и
попитал С. тя ще яде ли и тя нещо му се троснала, взела си от хладилника
една бира и казала „какво се правиш ли“,нещо такова и го е заляла с това
шише бира. Той ми каза, че са се сдърпали. Показа си пръста, беше като
захапка на пръста – това е. Не ми е разказвал с подробности. Детето не ми е
разказвало да е имало бой между тях двамата. След като се разделиха С. и Н.,
детето остана при майката. След случката детето замина с баща си на море.
След като се разделиха със С. детето беше спирано и не даваха да идва при
нас. Когато се скарат тя винаги е спирала детето да не идва при нас на
Главиница. След като заведе тя дела и след март месец, било е лятото, след
това тя спря да дава детето да идва при нас и след март 2020 г. май започна да
25
пуска детето и детето започна да идва всяка първа и трета седмица от петък
до неделя.
Спомням си датите 23-25 октомври 2020 г. Това са последните дни, през
които детето беше при нас. Повечето време си бяха на Главиница, още от
петък. На 23-ти октомври Н. взе детето от градина и я доведе в Главиница. В
петък вечерта всички си бяхме вкъщи, седнахме вечеряхме. Мисля, че
някакъв филм гледаха. По принцип, преди да се разделят майка й и баща й тя
спеше винаги при мен. Попитах я при кой ще легне тя каза „при тате, утре
вечер ще легна при теб“. На следващия ден я попитах къде ще легне, тя каза
пак „при тате, бабо, не ми се сърди другия път като дойда ще спя при теб“. В
събота станаха, закусиха. Имаме голям двор, озеленен, имаме куче. Мисля, че
и другото ми внуче беше тогава там, играха си. После мисля, че са излизали
някъде на разходка. Върнаха се обядваха и след обяд казаха, че отиват в
Спортната зала, тук в Пазарджик, „******“. Там спортуват. Тя имаше голямо
желание като ходи баща й и тя да ходи с него. Просто тя не се отделяше от
него. В събота бяха през цялото време заедно. В нощта събота срещу неделя
И. искаше пак да спи при баща си. В събота не ми направи впечатление
детето да е стресирано. Докато вечеряхме тя постоянно беше с баща си, на
масата беше в неговите прегръдки. Не се е случвало детето да споделя, че
нещо се е случило. Н. не съм виждала да повишава тон и да я наказва. Може
да й направи забележка, но да повишава тон, разправии, не. Наказания не й е
налагал в мое присъствие. Не съм виждала Н. да обижда И., не мога да си го
представя даже. Не съм я виждала да я удря, да я хваща за врата да я души. Те
двамата имаха много голяма връзка. И. идваше с голямо желание при баща
си. Мога да кажа, че когато станеше неделя по обяд и като обядваме и тя не
разбираше времето 2-3 часа, докато дойде време да си тръгне и питаше „бабо,
колко време остава докато си тръгна“ и като кажа „има време бабо – 3 часа“, и
тя се затваряше в себе си и ме молеше „мога ли да остана повече време тук“ и
й казвах „сега не може, така е отредено“. В неделя, като станаха закусиха,
играеха си нещо и казаха, че отиват да пазаруват и да мият колата. Не мога да
кажа в кой магазин пазаруват. Доколкото знам мият колата на мивка „Визаж“
в Пазарджик. Сутринта в неделя И. беше в прекрасно настроение. Когато са
ходили на автомивка, доколкото си спомням тя казваше, че на Стоян с
детенцето са си играли. Когато И. се върнаха, попитах къде са ходили и тя ми
каза. Като се върна от автомивката беше в прекрасно настроение. Каза, че са
26
били на автомивката и с на тати приятели и детенцето на Стоян. И. си тръгна
в неделя може би пет без нещо, защото в пет часа трябваше баща й да я
върне. След като Н. е върнал И. не знам тази вечер да е имало разправии
между него и С.. Не знам С. да се е обаждала и да иска обяснение от Н. за
нещо. Седмицата след този уикенд предполагам, че И. е била на детска
градина. Детето ходеше в група „*********“ до Спортното училище в
Пазарджик, забравих й името сега.
Когато Н. тръгна да връща детето не съм видяла по детето синини и
белези. Ние бяхме заедно горе вкъщи. Н. работи. Ние имаме частна фирма,
там е цеха и там живеем. В този цех имаме бус. Това е малко камионче, три
тона и половина, бяло. И. по принцип се е качвала на буса. Някой път се е
качвала с баща си, ако трябва да достави стока на някой клиент. Казвала съм
й да остане в къщи тя „не, искам да съм с тате“. Нямам представа изобщо
някой да е изявявал претенции, че детето не трябва да се води. Тя е била с
баща си. През този уикенд мисля, че не се е возила на камиончето. Те си бяха
в къщи. Мисля, че в този уикенд Н. не е работил. Не знам за случаи детето да
е било заключено в този камион. Имаме външни камери. Те работят
постоянно и сега работят. Камерите са външни – едната гледа от жилището,
където живеем към офисите на фирмата, другата – от страната на офисите
има два гаража и гледа към цеха, третата – от единия от цеховете към
улицата. След тази последна среща на Н. с детето, през този уикенд,
комуникацията с детето продължи. Тя му пишеше. Тя не е ученичка и не
може да пише, но познава буквите и му изпраща съобщения, разни картинки,
сърчица. 25-ти октомври, това беше последният път когато детето беше при
нас. Следващият път когато Н. трябваше да вземе детето следобеда мисля, че
беше към 16.30 часа той ми се обади и каза „няма да взимам детето“ и аз го
попитах „защо“ и той каза, че бил в Пещера и С. му се обадила по телефона и
му е казала „няма да вземеш детето“ или „недей да ходиш да взимаш детето,
нещата много ескалираха“ и затворила телефона. Аз звънях няколко пъти и
исках да разбера какво става, но тя не ми вдигна телефона. Той е отишъл в
детската градина и госпожата, която е била на смяна му е казала - ти не знаеш
ли - този разговор той ми го предава и той каза „на мен ми се подкосиха
краката“, защото си е помислил, че се е случило нещо с детето – „кажете ми
какво е станало“ и е разбрал, че предишния ден С. е отписала детето от
градина. Отиде в полицията, ходи на място, където живееше с майка й и след
27
няколко дни, не мога да кажа колко време е минало, ние много се
притеснявахме за детето, той дойде и ми каза „виж какво получих от И.че“,
като гласово съобщение и ми го пусна да го чуя „тате какво правиш“, нещо от
сорта. Той казва „нищо тате, добре съм, ще отида да потренирам, ти как си,
здравичка ли си“, „да тате, здравичка съм“. Не мога да кажа точно цялото
съобщение. Мисля, че това беше цялата комуникация. Той ходи при
социалните, подаде жалба молба. Между другото преди това ходиха при
социалните, срещаха се, имаха определени часове. Тогава той ходи при
социалните, госпожата не му каза, само му беше казала „не се притеснявай,
детето е добре, но не мога да кажа повече“. Мисля, че беше госпожата, която
идва при нас за първото дело.
Първите пъти, когато ме е търсила С. не съм споделяла и разговаряла с
Н. после реших, че трябва и исках да помогна да нямат разправии. Обща
среща между тях двамата не съм провела. С. не желаеше. Първо не желаеше
да споделям с Н.. С. не се страхуваше от Н.. Аз общувах постоянно с майка й
Х.. Ние общувахме постоянно с нея. Даже повече сме разговаряли с нейната
майка, отколкото със С.. Това, което предприех е разговор с майка й. Двамата
са се сдърпали, това е което знам. Разбрах от дъщеря ми, бяха пуснати
някакви снимки от Фейсбук от С.. Снимала се е, че е в болница, но аз не съм
виждала снимките. Не е лежала в болница, защото след случая на следващия
или по следващия ден тя предаде детето на бащата и те заминаха на море. Не
мога да кажа един или два дни след случая. Не е била в болница, след като е
предала детето от апартамента. Не съм казвала, че е прераснало в бой. Казах
само, че са се спречкали. След раздялата, мина се не знам колко време, аз се
обадих на С., исках да видя детето и да я взема. Тя ми определи час, отидох
пред блока, където бяха при майка й. Изчаках, тя слезна с детето. Детето, така
не бях го виждала това дете, адски разстроено, много плачеше и стоеше като
стъписано. Доближих я и я попитах „не искам да плачеш бабо, защо плачеш“.
Не я бях виждала в такова състояние. Казах „не искам да плачеш, ако не
искаш да дойдеш с мен, баба ще дойде друг път“. Тя нито каза „да“, нито
„не“. Тя се успокои и спря да плаче. Казах „когато се успокоиш, кажи на
мама и ще дойда да те взема“. Не съм заявявала, че детето е присъствало на
побой. Детето е било в хола, бащата е казал на С. „ела в другата стая да се
разберем“. Впоследствие разбирам от Н., че са се сдърпали в спалнята.
Според мен детето не е присъствало на този побой. Детето каза „бабо, аз бях в
28
хола, тате каза да идат с мама в другата стая“. Това ми го каза на моята
работа, когато дойдоха с баща й на следващия ден по обяд. Не знам за жалба
за нанесени удари. Моят син Н. не ми споделя за проблемите си в личен план.
Спестява ми това нещо. Имаме камери. Не знам какво е устройството. Не съм
технически запозната. Записи от камерите съм гледала. Не мога да кажа
цветни ли са и имат ли звук. Не мога да си спомня сега. Случай, в който Н. да
изпраща на И. по Вайбър среден пръст не знам. Синини по И. никога не съм
виждала синини. Не съм виждала по тялото й синини. По краката никога не
съм виждала синини. На гости преди раздялата при С. и Н. съм ходила когато
трябва да забера детето. Апартамента Н. го изплаща и го закупи с банков
кредит. Не мога да кажа кога е изтеглил кредита. След раздялата жилището е
на Н.. Когато закупиха жилището мисля, че бяха записани и двамата
доколкото си спомням и после нещо имаше оформиха документите и
жилището остана на Н.. Тя 4-5 години изобщо не беше работила остана
вкъщи, детето се роди, тя остана, после го пуснахме на ясла и детска градина,
тя още не работеше. Започна работа 1-2 години преди да се разделят. Той
издържаше цялото семейство. Двамата ползваха социални услуги. За услугата
първо инициативата беше на С., но мога да кажа как се случи това. Когато
веднъж детето дойде при нас забелязахме, че има нещо в поведението, което
до този момент не сме забелязвали, малко по-агресивна, някой думички. Тя
живееше при майка си. Тя не я пускаше да идва до към май месец 2020 г.,
след това започна да я пуска и някой от случаите. Юли месец пътувахме до
Северна Българи с Н. и С. се обади. Говориха си и той й каза, че трябва да
направи нещо, че забелязва някои неща в поведението на И. и тогава ползваха
социалната услуга. Когато се върнахме от Северна България след два, три
дни се обадиха от социалните, че тя е подала молба за социална услуга. Тя
бързаше някой да не я изпревари. И детето, доколкото знам аз, се чувстваше
много добре, а майката не се явяваше на всички срещи. Това го знам от синът
ми, като се върнеше, казваше „Днес, С. не дойде“. Когато говореха двамата,
той шофираше. Не са говорили на високоговорител. Те си говореха по
телефона. Разговора не съм го чула.
СЪДЪТ, ще есе произнесе по направените доказателствени искания, за
които не се е произнесъл до този момент, в закрито съдебно заседание.
АДВ. С.: Моля да бъде задължен центъра КСУДС да представи в цялост
преписката, и в.т.ч. депозираната ръкописна жалба от доверителката ми до
29
тях. Преписката е непълна, с оглед разпита на днешния свидетел, че са
изготвяли специални записки.
СЪДЪТ ще се произнесе по останалите искания в закрито съдебно
заседание.
СЪДЪТ счита, че делото не изяснено от фактическа и правна страна,
поради което следва делото да се отложи за друга дата.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 15.07.2022 г.
АДВ. С.: В Благоевград съм на тази дата. Доверителката ми в момента
се намира в болнично заведение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 22.07.2022 г. от 10:00 часа, за
която дата и час страните следва да се считат уведомени от днес.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля К. АШ..
АДВ. С.: Моля да ми бъде предоставен препис от протокола на имейл.
АДВ. П.: Моля и на мен да го изпратите.
След изготвяне на протокола същия да бъде изпратен на процесуалните
представители на страните на посочените от тях ел. адреси.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:46 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
30