Решение по дело №2063/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

2. Образувано е по искова молба предявена от В.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат С.К., срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пловдив. Ищецът иска ответникът ОД на МВР - Пловдив да бъде осъден да му заплати сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 08.11.2022 г. до 26.06.2023 г. (съгласно уточняващ молба вх. № 1/02.01.2024 г. по описа на съда – л. 74 по делото), в резултат на незаконосъобразно отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, разпоредено с отменена по съответния ред Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 278/08.11.2022 г., издадена от Х.Р. – младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив към ОД на МВР гр. Пловдив (отменена с Решение № 1222/26.06.2023 г., постановено по административно дело № 2936/2022 г. по описа на Административен съд (АдмС) – Пловдив), както и сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 08.11.2022 г. до 30.05.2023 г. (съгласно уточняващ молба вх. № 1/02.01.2024 г. по описа на съда – л. 74 по делото), претърпени в резултат на незаконно прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, разпоредено с отменена по съответния ред Заповед за прилагане на ПАМ № 279/08.11.2022 г., издадена от Х.Р. – младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив към ОД на МВР гр. Пловдив (отменена с Решение № 1001/30.05.2023 г., постановено по административно дело № 2935/2022 г. по описа на АдмС – Пловдив), изразяващи се в уронване на доброто му име, силен стрес, обида, чувство на безпомощност и несправедливост, унижение и неудобство.

Твърди се в тази насока, че В.С. е професионален шофьор и работи като такъв при "ДЕВИН" ЕАД, гр. Девин. Отнемането на СУМПС за повече от шест месеца го е лишило от възможността да упражнява професията си и бил принуден да обясни на работодателя причината за това. Въпреки, че не е бил уволнен, естествено не са му възлагани курсове, а товаро-разтоварна работа. Чувствал е подозрението на колегите в работната среда, че той е наркоман, имало е коментари по негов адрес в този смисъл, както и промяна в отношението на околните. Било е уронено доброто му име. Незаконосъобразното прекратяване на регистрацията на ППС му е причинило редица неудобства, тъй като той живее в гр. Пловдив, а работи в гр. Девин. За продължителен период от време ежедневието му е било затруднено и съпроводено от редица неудобства. С. не е можел да обясни на осем годишния си син "защо не може да кара колата". Нещо повече, издадените ПАМ са използвани от съпругата му във висящия бракоразводен процес при решаване на въпроса за родителските права, за охарактеризирането му като наркоман и недостоен баща. В проведеното публично съдебно заседание е подчертано, че С. е заловен да шофира след употреба на наркотични вещества, че във връзка с това има образувани дела и това е образът му пред неговото дете (стр. 13 от съдебния протокол). Всичко това, С. е преживял изключително тежко и все още не може да се освободи от страха, че е възможно отново да му се случи поради фалшиво положителен тест за наркотици. С тези фактически обстоятелство са обосновани претендираните от него неимуществени вреди изразяващи се в силен стрес, обида, чувство на безпомощност и несправедливост, унижение и неудобство

Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА).

3. Ответникът – ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва исковите както по основание така и по размер като подробни съображения в тази насока излага в писмен отговор вх. № 19062/29.09.2023 г. по описа на съда. Иска се същите да бъде отхвърлен изцяло, алтернативно да се намали техния размер. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив счита иска за доказан по основание, но не и по размер.

ІІ. За фактите:

5. По делото няма спор от фактическа страна.

6. На В.Г.С. е съставен АУАН № 801327 от 08.11.2022 г. затова, че като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № ***, със СУМПС № *********, на 08.11.2022 г., около 09:07 часа, в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ до № 20, управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението е установено с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен номер ARUJ – 0023, който показал положителен резултат от наличие но Бензодиазепин. Издаден е на място талон за медицинско изследване. Установено е, че водачът е нарушил изискванията на чл. 5, ал.3 т.1, пр. 2 от ЗДвП.

7. В тази връзка са издадени още:

7.1. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 278 от 08.11.2022 г. на Младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР - Пловдив Х.Р., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на В.Г.С., е наложена принудителна административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, и

7.2. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 279 от 08.11.2022 г. на Младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР - Пловдив Х.Р., с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, на В.Г.С. с ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца.

8. Двете заповеди са обжалвани от С. ***, във връзка с което са образувани следните дела:

- адм. дело № 2936/2022 г. по описан на съда (приложено по настоящото дело), по повод жалба на С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 278 от 08.11.2022 г. на Младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР - Пловдив Х.Р., приключило с Решение № 1222/26.06.2023 г., с което процесната заповед е отменена. Решението на съда е влязло в сила на 26.06.2023 г.;

- адм. дело № 2935/2022 г. по описан на съда (приложено по настоящото дело), по повод жалба на С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 279 от 08.11.2022 г. на Младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР - Пловдив Х.Р., приключило с Решение № 1001/30.05.2023 г., с което и този заповед е отменена. Решението на съда е влязло в сила на 30.05.2023 г.

И двете заповеди са отменени, поради факта, че не е установено наличието на наркотични вещества и техните аналози в кръвта и урината на В.С. като този извод е формиран въз основа на писмо, адресирано до Административен съд-Пловдив, от Н-к Сектор „Разследване“ с № ЗМ-716/2022 г. по описа на Първо РУП, Пр.пр. № 12578/2022 г., според което „… От постъпилата съдебно-химическа и токсикологична експертиза, назначена във ВМА гр. София, с постановление от 08.11.2022 г. е било установено, че в кръвта и урината, взета от В.Г.С., не е установено наличие на наркотични вещества и техни аналози…“.

9. Като свидетели по делото е разпитани:

9.1. Д.Г. К., който заявява, че познава В.С. от 5-6 години, не може да кажа точно откога. Били в приятелски отношения с него и колеги, работели заедно във фирма „Девин“. Знае, че В. през лятото на 2022 г. имал проблеми с пътна полиция. Били свързани с тестване за наркотици, които излезли положителни, след което му взели книжката и му свалили номерата на колата. Всеки ден се виждали с него, но извършвали различни дейности и не били по цял ден заедно. Това което се случило не се отразило никак добре на В., особено за работното му място, тъй като всички взели да мислят, че той е наркоман и започнали да странят от него. Базата им се намирала на Кукленско шосе. Там работели около 10 човека. След този инцидент В. останал да работи във фирмата, но го понижили и започнал да работи като общ работник. Той не се чувствал никак добре. Той бил шофьор, а слязъл на позиция общ работник, което освен това било с много по-ниска залата, на половината, което вземал като шофьор. Емоционалното му състояние не било никак добре. Всекидневно бил един мълчалив, тъжен, не се занимавал с нищо, не можел да си върши нормалната си дейност, която вършел години наред. Общувал с хората само по служба, най-вече поради това, че започнали да говорят, че е наркоман. Това му създало напрежение, не се чувствал никак добре, емоционално бил сринат, не се усмихвал. Той всекидневно ползвал колата си и книжката му била необходима, когато идвал на работа. Той споделил със свидетеля и за отношенията си с неговото дете, което го питало защо не кара колата, защо не го кара на тренировки. Проблеми от този род, на свидетеля не е известено В. да е имал нито на работа, нито в личния си живот. Коренно се променил от самата случка още от същия ден. Той трябвало да дойде на работа, но са го спрели там. Даже техни колеги са го видели с белезници на мястото, където са го спрели. Веднага след случката от София искали да го уволнят, но началникът на склада П.Л. се застъпи за него. Тя се застъпила за него, защото имал дете и семейство и затова го оставили на работа. Сега той си работел при тях като шофьор. Преди да се случи инцидентът В. имал проблеми с жена си и била започнала тяхната раздяла. Жена му постоянно му правела мръсотии. Това също му влияело на емоционалното състояние. Мисли, че това било около месец-два преди инцидента. Приоритетите на В. в бракоразводното дело били детето и детето било при него, по негово желание.

9.2. П.В.Л., която заявява, че работи във „Девин“ ЕАД. С В.С. били колеги. Той започнал работа при тях като шофьор през 2019 г. Миналата година в началото на ноември месец му била отнета книжката. Една сутрин й се обадил, че са го спрели от „Пътна полиция“ и нямал възможност да дойде на работа. Направен му бил тест за наркотици и отивал с полицаите да дава кръвна проба, след което книжката му била отнета и реално не можел да изпълнява служебните си задължения. Свидетелката била управител на складовата база в Пловдив и му била пряк ръководител. Първото нещо, което направила, сигнализирала „Човешки ресурси“ в София и първият въпрос, който задала бил дали ще го освобождават от работа. За нея не било опция да го освободят, защото той се бил доказал през двете години, през които работил при тях като съвестен и много лоялен служител, а в днешно време било трудно да се намерят такива хора и било важно да го запазят като човек при тях, като служител. Още повече, че никой не знаел колко време щяло да отнеме това той да е без книжка. Надявали се да е по-малък срока. Може би, ако шефовете знаели, че това щяло да отнеме 6-7 месеца да остане без книжка, нямало да се съгласят да го оставят при тях на работа, но въпреки всичко съумял и той останал при тях на работа. Не бил преназначен на друга длъжност, останал си шофьор, но извършвал товарно-разтоварна дейност. Не може да кажа дали това му се отразило на заплатата, защото нямала представа. Всичко това му се отразило на състоянието. Той не бил същия човек. Бил унил, разсеян на моменти, не бил този човек, който познавала. Със сигурност С. имал проблем. Определено бил затворен. Не общувал с хората, чувствал неудобство от случилото се. Имало подмятания от колегите, лично в нейно присъствие – „Бат Вили наркомана“, нещо от този сорт, което за човек в зряла възраст, който има и дете, не е приятно, при положение, че не било доказано това. Преди да му отнемат книжката, С. си ползвал колата, когато идвал на работа. Имало случаи, когато си коментирали, че малкият непрекъснато го питал: „Тате, защо ходим с такси на работа, защо се налага това?“. Работното място на С. ***, „Кукленско шосе“ № 30, но той не стоял там, а бил в движение. Ходел заедно с колегите си из града по обекти и разтоварвал стоката. Знае, че в този момент той имал някакви семейни проблеми, но не мисли, че това е било в основата на промяната в неговото поведение и състояние. Промяната настъпила непосредствено след отнемане на книжката му и след като дал проба за употребата на наркотици. Той не знаел дали във всеки един момент нямало да остане без работа. Все казвал: „Шефе, само нещо да ми кажеш, веднага си пускам молбата“.

10. Към исковата молба, освен цитираните по-горе съдебни решение, са представени още: Постановление от 08.06.2023 г. за прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура Пловдив по досъдебно производство № 716/2022 г. по описа на Първо РУ при МВР Пловдив; Служебна бележка № 54/17.07.2023 г. издадена от "ДЕВИН" ЕАД гр. Девин, в уверение на това, че В.С. е назначен на длъжност „Шофьор товарен автомобил“ по безсрочен трудов договор № 6/18.02.2019 г., ведно с цитирания трудов договор и длъжностна характеристика за длъжност „Шофьор товарен автомобил“; Протокол № 2161/ 01.03.2023 г. от съдебно заседание по гр. д. № 10381/ 2022 г., V бр. с. на Районен съд Пловдив.

ІII. За правото:

11. Съгласно чл. 203 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

12. За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

13. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявените от ищеца искови претенции се явяват допустими, доколкото няма спор, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 278 от 08.11.2022 г. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 279 от 08.11.2022 г. издадени от Младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР Пловдив Х.Р., са отменени съответно с Решение № 1222/26.06.2023 г., постановено по адм. дело № 2936/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив съд – Пловдив, влязло законна сила на 26.06.2022 г. и с Решение № 1001/30.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2935/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив съд – Пловдив, влязло законна сила на 26.06.2022 г.

При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на орган на МВР, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.

14. Впрочем, в конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието и на останалите предвидени в закона материални предпоставки.

На първо място, за пълнота следва да се посочи, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. Тази категория вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване по количество и размер също подлежат на установяване посредством допустимите в процеса доказателствени средства, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства. Именно защото неимуществените вреди не могат да бъдат измерени с количествени показатели, законодателят в чл. 52 от ЗЗД е приел, че те се определят от съда "по справедливост".

Конкретните негативни последици за ищеца в резултат на незаконосъобразните заповеди за прилагане на ПАМ, по несъмнен начин се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът възприема като обективни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. И двамата свидетели установяват, че именно в резултат на процесните заповеди за прилагане на ПАМ, ищецът е преживял негативни емоции - чувство на унижение (имало подмятания, че бил наркоман) и неудобство от случилото се пред колегите и детето му, силен стрес, обида, чувство на безпомощност и несправедливост от наложените незаконосъобразни ПАМ, които без всякакво съмнение са причинили уронване на доброто му име и личното му достойнство. В подкрепа на този извод впрочем е и представения препис от Протокол № 2161/ 01.03.2023 г. от съдебно заседание по гр. д. № 10381/ 2022 г., V бр. с. на Районен съд Пловдив, от съдържанието на който се установява, че издадените ПАМ действително са използвани от съпругата му във висящия бракоразводен процес при решаване на въпроса за родителските права, за охарактеризирането му като наркоман и недостоен баща. Всичко изложено до тук е довело до емоционален срив, оказало е влияние върху цялостното му емоционално състояние, затворил се е в себе си, не общувал с хората освен служебно.

Промяната в емоционалното му състояние е настъпила непосредствено след отнемане на книжката му и след като е дал проба за употребата на наркотици, което изключва възможността описаните по-горе негативни преживявания да са последица от семейните му проблеми. В този смисъл са и показанията на свидетелката Лечова, която изрично заявява, че знае, че в този момент С. е имал някакви семейни проблеми, но не мисли, че това е било в основата на промяната в неговото поведение и състояние (която каза се е възникнала внезапно - непосредствено след отнемане на книжката му и след като е дал проба за употреба на наркотици).

Негативните преживявания на ищеца, установени от обсъжданите показания на разпитаните по делото свидетели (подробно възпроизведени по-горе), са с такъв интензитет и продължителност, че несъмнено следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедливия размер за тяхното обезщетяване.

Все в тази насока следва да се добави, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. Отново следва да се подчертае, че с показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по категоричен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, в резултат на издадените незаконосъобразни актове. Вредите, които са му причинени са по повод и във връзка процесните заповеди за прилагане на ПАМ. В случая свидетелските показания в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконните заповеди. Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните актове и настъпилата вреда.

Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.

15. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

При определяне размера на претендираните от С. неимуществени вреди, следва да се съобрази, че към момента на издаване на незаконосъобразните заповеди: същият е заемал длъжност „шофьор товарен автомобил“, което означава, че за него отнемането на СУМПС и имало много по-негативни последици от всеки друг, чиято професия не е пряко свързана с управление на МПС; по време на прилагането на процесните ПАМ, основание за което е употреба на наркотични вещества или техни аналози (каквито впоследствие се установява чрез съдебно-химическа и токсикологична експертиза, че не е употребявал), С. е бил на 42 години - възрастта, в която човек е натрупал опит, създал е деца, изградил е авторитет пред обществото и семейството си, поради което самото прилагане на процесните ПАМ безспорно са имали за него травмиращ ефект, доколкото, както вече се посочи, са довели до уронване на доброто му име и личното му достойнство. Незаконосъобразното прилагане на ПАМ несъмнено е повлияло върху психиката на Стефанов до степен да затрудни социалните му контакти. Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да се приеме, че интензитета на породените страдания и негативни преживявания, е бил в значителна степен завишен, включително и с оглед конкретното им въздействие и възприятие от ищеца.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периода на исковата претенция, характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че исковете следва да бъдат уважени в пълен размер.

Тези съображения обосновават крайния извод на съда, че исковете са доказани не само по основание, но и по размер. Те ще следва да бъде уважен.

IV. За разноските:

16. С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 38 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2, от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 520 лв.

Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на В.Г.С., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 700 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 08.11.2022 г. до 26.06.2023 г., в резултат на незаконосъобразно отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, разпоредено с отменена по съответния ред Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 278/08.11.2022 г., издадена от Х.Р. – младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив към ОД на МВР гр. Пловдив, както и сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 08.11.2022 г. до 30.05.2023 г., претърпени в резултат на незаконно прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, разпоредено с отменена по съответния ред Заповед за прилагане на ПАМ № 279/08.11.2022 г., издадена от Х.Р. – младши автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ – Пловдив към ОД на МВР гр. Пловдив, изразяващи се в уронване на доброто му име, силен стрес, обида, чувство на безпомощност и несправедливост, унижение и неудобство.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, да заплати в полза на С.В.К., с личен № **********, адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от 520 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 2063 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: