О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 2 април 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският Районен съд, Втори състав в закрито заседание на 2 април 2018 година, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 915 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на А.Й.Ш., ЕГН ********** ***, с която е предявил против Община Козлодуй, представлявана от кмета Маринела Георгиева Николова, положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че е собственик по наследство на недвижим имот - земеделски имот находящ се в землището на с.Хърлец, общ.Козлодуй, представляващ нива от 7.741 дка. в местността „Под Гложенски път”, парцел 7, кв.63 по комасационния план на селото към 1946 г.
В съдебни заседания ищецът участва чрез пълномощник адвокат Р.М. *** и поддържа претенцията си.
Ответника участва чрез пълномощник адвокат Петя З. от АК-София и оспорва иска като недопустим, евентуално като неоснователен. Подробни съображения излага в писмена защита.
В хода на съдебното дирене са събрани
писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
от които съдът приема от фактическа страна следното:
Ищеца А.Й.Ш., ЕГН ********** *** е наследник /син/ на б.ж. на с.Хърлец, общ.Козлодуй Мария Йонова Шуева, починала на 14.06.1987г. Видно от представения от ищеца и неоспорен от ответника нотариален акт № 165, том 5, дело № 779/1946 г. на нотариус при Ореховския областен съд, наследодателя на ищеца е притежавала в собственост недвижим имот - земеделски имот находящ се в землището на с.Хърлец, общ.Козлодуй, представляващ нива от 7.741 дка. в местността „Под Гложенски път”, парцел 7, кв.63 по комасационния план на селото към 1946г.
Ищецът твърди и по делото безспорно се доказа видно и от приетото от съда заключение на вещото лице, че нито той, нито други наследници на неговата майка Мария Йонова Шуева са заявили по реда и в сроковете на специалния реституционен закон ЗСПЗЗ пред поземления орган /тогава Поземлена комисия, сега Общинска служба Земеделие, гр.Козлодуй/ за възстановяване тази земеделска земя и по отношение на нея /на земеделската земя/ не е проведена такава реституционна процедура, т.е. тя не е заявена и не е възстановена, тъй като не е бил потърсена от собствениците в законните срокове. Твърди, че е собственик по наследство на същия земеделски имот в землището на с.Хърлец, общ.Козлодуй, представляващ нива от 7.741 дка. в местността „Под Гложенски път”, парцел 7, кв.63 по комасационния план на селото към 1946г. и, тъй като същия имот не е бил потърсен и възстановен на собствениците, според ищеца е останал в т.нар. остатъчен фонд по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ на Община Козлодуй. Предвид на това е предявил против Община Козлодуй положителен установетелен иск по чл.124, ал.1 ГПК, за защита правото си на собственост по отношение този земеделски имот описан и индивидуализиран съгласно комасационния план на село Хърлец към 1946г., а не съгласно действащия план за земеразделяне от 1996г.
Съда е разгледал делото и с определение от 15.03.2018г. е обявил, че ще се произнесе по същество с решение. В срока за произнасяне съда съобрази, че е допуснал грешка като е разгледал недопустим иск, поради което следва да отмени определението си от 15.03.2018г. и да постанови определение, с което остави без разглеждане иска и прекрати производството по делото, предвид следните правни съображения:
Съда е сезиран с установителен иск за защита правото на собственост по чл.124, ал.1 ГПК с предмет земеделски имот в землището на с.Хърлец, общ.Козлодуй представляващ нива от 7.741 дка. в местността „Под Гложенски път”, парцел 7, кв.63 по комасационния план на селото към 1946г. Иска е предявен против Община Козлодуй.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК предявяването на установителен иск за съществуване или несъществуването на едно правно отношение е допустимо при наличие на правен интерес от това. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, а съда следи за наличието на такъв в хода на целия процес, т.е. наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съда следи служебно в хода на целия процес.
Освен това, ищецът
е длъжен да индивидуализира спорното материално право в исковата си
молба чрез основанието и петитума на предявения иск, а когато предмет на спора
е право на собственост върху недвижим имот, ищецът трябва да посочи всички
негови индивидуализиращи белези
- вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален,
регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в
сила кадастрална карта - идентификатора на имота. В съдебната практика се
приема, че определящо значение за индивидуализацията на недвижимите имоти имат
техните реални граници на земния терен, а не площта им, която може да бъде
посочена различно и неточно в титула за собственост. Само тогава е налице
яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск,
тъй като индивидуализацията на вещта, обект на защита чрез иска, впоследствие
намира отражение и в диспозитива на самото решение. Съществува хипотеза, когато
предявяването на иск за признаване право да бъде възстановена собственост върху
определено количество земя, без същата да се индивидуализира по посочения
по-горе начин е допустимо, но
единствено в рамките на реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ. Настоящото
съдебно производство обаче не е такова, от една страна с оглед страните –
ответник е Община Козлодуй и от друга с оглед изтеклите срокове за такова
производство по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и § 22 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр. 13 от 2007г. до 12.05.2007г., не на последно място и оглед предмета на спора
съобразно обстоятелствената част и петитума на предявения иск.
По делото е безспорно, че процесния имот е земеделски такъв и попада в приложното поле на специалния закон ЗСПЗЗ. Освен това е безспорно и, че същия имот е пропуснато да бъде заявен в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, както и по отношение на същия имот не е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007г. При това положение няма спор, че правото на ищеца да иска от поземлената комисия /общинска служба по земеделие/ издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници е погасено. Поставя се въпроса, дали е допустим установителен иск за същия имот. Така съда съобрази аналогична практика по въпроса за правния интерес да се предяви установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ дадена с Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г. по т.д. № 4/14г. ОСГК на ВКС, т. 3А, където е прието, че е недопустим установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ако в полза на ищеца не е било подадено заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е бил предявен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. Прието е, че правен интерес е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В случай че ищецът по иска с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на З., публ. в ДВ, бр. 13 от 2007 г. /до 12.05.2007 г./, правото му да иска от поземлената комисия /общинска служба по земеделие/ издаване на решение за възстановяване на собствеността в реални граници ще е погасено. Тава е така, тъй като дори и искът с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за образуване в бъдеще на административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя. Поради това в тази хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед на което този иск би бил недопустим. Аналогично за настоящия казус, тъй като са изтекли всички срокове за реституиране на процесния земеделски имот, то иск за собственост по отношение на него е процесуално недопустим.
Съда не намира правен интерес от предявяване на такъв иск против Община Козлодуй дори съобразявайки разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ. Последната урежда т.нар. остатъчен поземлен фонд, който се формира от земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. По силата на разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ, общината може да придобие по давност само тази земеделска земя, която е останала след възстановяването на собствеността, след като изтече 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне или на одобрената карта на съществуващи или възстановими стари реални граници, тоест след изтичане на 10 години от завършване на административната процедура по възстановяването на собствеността на всички подлежащи на възстановяване земеделски земи в дадена местност. Тази разпоредба е проявление на общия принцип, че срещу този, който не може да води иск, давност не тече. В този смисъл е и приетото в решение № 4 от 11.03.1998 г. по конст.д. № 16 от 1997 г. на Конституционния съд на РБ, че разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ не е противоконституционна, тъй като тя е проявление на горепосочения принцип и тъй като целта на тази разпоредба е да се препятства възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски земи, преди те да са възстановени на техните собственици с решение на поземлена комисия /сега ОС „Земеделие”/ и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск за собственост. В този смисъл е решение № 584 от 25.09.2009 г. на ВКС, Първо г.о. по гр.д. № 2* от 2008 г., постановено по реда на чл.290 от ГПК.
От тук следва и извода, че ищеца не може да води иск против общината позовавайки се на разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ и по този начин да санира реституционното производство по ЗСПЗЗ, което е пропуснал да инициира и правото му е преклудирано. Предвид на това и иска е недопустим.
С оглед изхода на спор и тъй като приключва делото, съда следва да се произнесе по разноските, като ищеца следва да заплати на ответника разноските по делото, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
Водим от изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.253 ГПК отменя Определението от 15.03.2018г., с което е приключил съдебното дирене.
Оставя без разглеждане като недопустим иска по чл.124, ал.1 ГПК на А.Й.Ш., ЕГН ********** ***, представлявана от кмета Маринела Георгиева Николова, за признаване за установено, че е собственик по наследство на недвижим имот - земеделски имот находящ се в землището на с.Хърлец, общ.Козлодуй, представляващ нива от 7.741 дка. в местността „Под Гложенски път”, парцел 7, кв.63 по комасационния план на селото към 1946г.
Прекратява производството по гражданско дело № 915/2017г. по описа на районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА А.Й.Ш., ЕГН ********** *** да заплати на Община Козлодуй, представлявана от кмета Маринела Георгиева Николова направените по делото разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: