Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 16.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 80 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ЕТ „Е.– Е.Х.“, с. Златар, обл. Шумен,
депозирана чрез адвокат Н. Т. от Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение №
260004/08.01.2021г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД №
245/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № КХ-9/19.08.2019 г., издадено от директора на Областна дирекция
по безопасност на храните – Шумен, с което на ЕТ „Е.– Е.Х.“ за нарушение по чл.
12, ал. 1 от ЗХ /отм./ и на основание чл. 42, ал. 2 от ЗХ /отм./ е наложена имуществена
санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи,
че в нарушение на закона съдът не е разпитал двамата свидетели, водени от
жалбоподателя. Навеждат се и аргументи за недоказаност на приписаното на
търговеца нарушение. Изтъква се също, че нарушението не се отличава с висока
обществена опасност и наложената санкция се явява прекомерна. Поради това се
отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него
постановление. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание
касаторът се представлява от адвокат Т., която поддържа представената жалба.
Ответната страна, ОДБХ –
Шумен, депозира писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност
на оспорването. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В. Й., която
застъпва становището за неоснователност на касационната жалба и депозира
писмени бележки, в които обективира претенция за присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 31.05.2019г. в търговски обект,
находящ се в с. Златар, ул. „Александър Стамболийски“ № 18, била извършена
проверка от служители на ОДБХ – Шумен - свидетелите Д.Х.и Г.Г.. Същите
установили, че търговският обект се стопанисва от жалбоподателя. Провереният
обект представлявал помещение, тип павилион с ламаринена конструкция. Към
момента на проверката в обекта се намирало лицето Е.А., който живеел във
фактическо съжителство със собственичката.
Обектът бил отворен за достъп на
неограничен брой лица, в него се намирали голямо количество и разнообразни
храни – сладкарски изделия, банички, хляб, в хладилна витрина за безалкохолни
напитки били поставени яйца и малотрайни колбаси, също така се предлагали
трайни колбаси, замразени заготовки от птиче месо, пиво, вина и високоалкохолни
напитки. За наличните храни, намерени в обекта, не се представили входящи документи
за произход, както и не били заведени във Входящ дневник за получената стока. А.заявил
пред проверяващите, че намиращите се в помещението храни са за лична употреба
на него и семейството му. Осъществено било закупуване на хранителни стоки, за
което не е бил издаден касова бележка, поради липса на касов апарат, поставен
пред клиентите.
Проверяващите установили също, че
обектът не бил регистриран по реда на ЗХ за търговия с храни. За установеното
служителите на ОДБХ гр. Шумен, съставили констативен протокол. След покана,
представител на жалбоподателя – собственика му Е.Х. Е. се явила в сградата на
ОДБХ в гр. Шумен на 13.06.2019г., на която дата в нейно присъствие, и в
присъствие на свидетелите бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 12, ал.
1 от ЗХ. В законоустановения срок жалбоподателят депозирал писмено възражение
срещу съставения АУАН. След извършена преценка на депозираното възражение, въз
основа на съставения акт и събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства, АНО издал обжалваното НП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че актът за установяване на административното
нарушение и НП са издадени от компетентни лица, при спазване на процедурите,
регламентирани в ЗАНН, като съдържат необходимите законови атрибути. При анализ
на събраните писмени и гласни доказателства, съдът счел за безспорно установено,
че жалбоподателят не е изпълнил императивните изисквания на чл. 12 от Закона за
храните /отм./, експлоатирайки търговски обект, за който няма издадено
удостоверение за регистрация и продавайки в него храни/хляб, трайни и
малотрайни сладкарски изделия, тестени закуски, замразени меса, трайни и
малотрайни колбаси, яйца/ за човешка консумация, като в тази връзка съдът
отхвърлил доводите на санкционираното лице, че ползвал проверения обект
единствено за съхранение на хранителни стоки за семейни нужди. Съдът
констатирал също, че след издаването на НП е настъпила законодателна промяна и към
датата на постановяване на съдебното решение съгласно § 2 от ПЗР на ЗАКОН за
храните, обн., ДВ, бр. 52 от 9.06.2020г., в сила от 9.06.2020г., изм. и доп.,
бр. 65 от 21.07.2020 г., в сила от 21.07.2020г. е отменен ЗХ, който е бил в
сила към датата на извършване на нарушението и издаване на обжалваното НП, като
бил приет нов Закон за храните. Съобразявайки правилото на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗАНН и съпоставяйки установения регистрационен режим, съдебният състав
достигнал до решаващия правен извод, че приложение следва да намери Закона за
храните /ЗХр/, който е бил в сила към дата на извършване на процесното
нарушение, доколкото в чл. 23 от новоприетия закон се съдържа задължение,
аналогично на въведеното с чл. 12 от ЗХр /отм./, подлежащо на санкциониране със
същата по размер имуществена санкция, регламентирана с чл. 128, ал. 1, т. 3 от
ЗХр, обн., ДВ, бр. 52 от 9.06.2020г., в сила от 9.06.2020г. По тези съображения
и след като отхвърлил възможността за квалифициране на простъпката като
„маловажна“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, съдът потвърдил оспорения пред него
правораздавателен акт.
Настоящият съдебен състав споделя,
както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа
на нея правни изводи, които не следва да повтаря в тяхната цялост и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
В допълнение и за прецизност на
изложението, касационният състав намира за неоснователно твърдението, че
съдебният акт е постановен при непълнота на доказателствения материал.
Действително, жалбоподателят е поискал допускане до разпит на двама свидетели,
която претенция е била уважена от съда с Разпореждане № 385. В деня на
съдебното заседание обаче санкционираното лице е било представлявано от законния
си представител, която не е водила исканите свидетели. Поради това твърдението
на касатора, че съдът е отказал да ги разпита не отговаря на истината и не може
да бъде кредитирано.
Не се споделят и твърденията за
недоказаност на приписаното на търговеца нарушение. Районният съд в изпълнение
на принципа на служебното начало е събрал необходимия доказателствен материал,
при анализа на който е достигнал до единствено възможния правен извод, че на
процесната дата и място едноличният търговец е извършвал дейност по съхранение
и търговия с храни в обект, който не е бил регистриран по съответния ред.
Напълно резонно съдът е отхвърлил като неоснователна защитната теза, поддържана
от търговеца, доколкото осъществяването на търговска дейност в нарушение на
закона е установено от служителите на ОДБХ при извършена контролна покупка на
хранителни стоки, което еднозначно индикира за вида извършвана дейност. Сходни
твърдения касаторът застъпва и в жалбата, поставила началото на настоящото
производство и в контекста на изложеното те не следва да бъдат кредитирани. С
оглед на изложеното, съдът счете, че правилно АНО е приел в случая, че
нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗХр /отм./ е било извършено от касатора. Правилно
е била приложена и санкционната разпоредба на чл. 42, ал. 2 от ЗХр /отм./,
доколкото точно тази норма предвижда санкция за юридическо лице, което търгува
храни в обект, нерегистриран по този закон.
Споделят се напълно и мотивите на
районния съд досежно приложимия законов ред, под който следва да бъде
ангажирана отговорността на едноличния търговец. Със Закона за храните, обн. в
ДВ. бр. 52 от 09.06.2020г., в сила от 09.06.2020г., е отменен Закона за
храните, действал към момента на осъществяване на процесното деяние, съставяне
на акта и издаване на наказателното постановление. В действащия Закон за
храните отново е въведен регистрационен режим за „дистрибуция на храни“
съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗХр и съответно е предвидена имуществена санкция от
2000 до 4000 лева за извършване на дейност, без да е вписана в регистъра, съгл.
чл. 24, ал. 1 от ЗХр. Понятието „Дистрибуция на храни“ е формулирано в § 1, т.
6 от ДР на ЗХр, а именно всеки етап на разпространението на храни, като съхранение,
транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Поради което, съдът намира, че
не е налице нов по-благоприятен закон, който би следвало да намери приложение в
процесния случай, по силата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Касационният състав намира, че процесното
нарушение не се отличава със степен на обществена опасност значително по-ниска
от останалите нарушения от същия вид и не попада и в обхвата на чл. 28 от ЗАНН
като маловажен случай. Действително нарушението е първо за търговеца, но това
обстоятелство е било отчетено при определяне размера на санкцията в минимален
размер. Следва да бъде посочено още, че това нарушение е с висока степен
обществена опасност понеже ЗХр охранява особен вид обществени отношения, като
има за цел да гарантира висока степен на защита на живота и здравето на
потребителите по отношение на храните. Нарушението е формално, поради което не
е необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието и в този
смисъл направените в жалбата аргументи не се споделят от настоящата инстанция.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218,
ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд – Велики Преслав за правилно и законосъобразно, поради което следва
да бъде оставено в сила.
При този изход на делото претенцията
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е
основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в
размер на 100 лв. на основание чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260004/08.01.2021г.
на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 245/2019г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
ЕТ „Е.– Е.Х.“, с. Златар да заплати
на ОДБХ – гр. Шумен разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.04.2021 г.