№ 502
гр. Варна, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20233110107634 по описа за 2023 година
Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „*, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр.* срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр.*, с която са предявени кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 17013,63 лв., представляваща
продажната цена по договор за продажба на инертни материали -пясък с
различна фракция, взривена скална маса и немита отсевка, сключен между
двете дружества, за периода от 31.01.2020г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба /14.06.2023 г./ до окончателното плащане, както и сумата от
5097,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 25.11.2020 г. до 12.06.2023 г.
В съдебно заседание ищецът моли да се постанови неприсъствено
решение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор на исковата молба, поради което делото с определение №
10440/31.08.2023 год. е насрочено за разглеждане в о.с.з.
Първо по делото заседание е проведено на 26.01.2024 г., като редовно
призования ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил такова за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
1
съдебно заседание.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че между страните бил
сключен неформален устен договор за продажба на инертни материали -пясък
с различна фракция, взривена скална маса и немита отсевка. Договорено било
между страните доставката и транспорта да се осъществява от ответника.
Излагат се твърдения за постъпили частични плащания по издадените от
ищеца фактури, като последният продължил да осъществява продажба на
договорените стоки. Излага се, че осъществените продажби са издадени
четири броя фактури. Сочи се, че за получаване на стоката са издадени
експедиционни бележки, подписани от представител на ответника. Излага се,
че ответникът преустановил плащанията, като последното такова било
извършено на 05.08.2021 г. Остатъкът от задължението възлизало на
17013.63лв. Претендира се лихва за забава за период един месец след
издаване на фактурата. По тези съображения моли за уважаване на исковете.
Ответникът не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията с правно основание чл. 327 ТЗ ищецът е
представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията за
изискуемо в полза на ищеца парично вземане.
Преценени в тяхната съвкупност доказателствата обуславят извода за
вероятна основателност на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и
претенциите следва да се уважат по този ред.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ищеца претендира
сумата от 884,47 лв. за заплатена държавна такса и 2868 лв. за адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат присъдени на ищеца на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.239, ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, да
заплати на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, сумата от
17013,63 лв. (седемнадесет хиляди и тринадесет лева и шестдесет и три
стотинки), представляваща продажната цена по договор за продажба на
инертни материали -пясък с различна фракция, взривена скална маса и немита
отсевка, сключен между двете дружества, за периода от 31.01.2020г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба /14.06.2023 г./ до окончателното плащане,
както и сумата от 5097,97 лева (пет хиляди деветдесет и седем и деветдесет и
седем стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на
2
законната лихва върху главницата за периода от 25.11.2020 г. до 12.06.2023
г., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, да
заплати на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, сумата от
3752,47 лева (три хиляди седемстотин петдесет и два лева и четиридесет и
седем стотинки), представляваща сторени съдебни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени на ищеца на
следната банкова сметка: IBAN :BG52BPBI79371022272501, открита в
„Юробанк България“ АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от
ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3