№ 788
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110215196 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ***, против
наказателно постановление № 22-4332-020234/10.10.2022 г., издадено от Началник Сектор
към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
25, ал. 2 ЗДвП. На основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
В жалбата са изложени твърдия относно незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Оспорва се компетентността на наказващия орган и като
процесуално нарушение се изтъква липсата на съществени реквизити и снимков материал
към изготвения протокол за ПТП. По същество се поддържа, че е налице несъответствие в
сигнализацията на светофарната уредба в процесния участък, при което светва зелена
светлина на участници в различни потоци на движение, което е предпоставка за настъпване
на ПТП. По изложените съображения в съвкупност се прави искане наказателното
постановление да бъде отменено.
За проведеното на 07.02.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, от надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 17.09.2022 г. около 13:18 ч. в гр. София жалбоподателят Г. управлявал лек
автомобил „***“, ДК № ***. Движел се по бул. „***“, с посока от ул. „***“ към ул. „***“.
Срещу входа на Западен парк предприел маневра по частично навлизане в съседната пътна
лента, при което не пропуснал движения се попътно отдясно с предимство тролейбус „***“
с инвентарен № ****, управляван от свид. А. Д.. В резултат от предприетата от Г. маневра
настъпило петно-транспортно произшествие между двете превозни средства, като лекият
автомобил, управляван от Г., бил ударен от тролейбуса, управляван от Д., в дясната
странична част.
По подаден от свид. Д. сигнал на място бил изпратен екип на ОПП СДВР в състав
свидетелите В. З. и С. А.. Те провели разговори с двамата водачи и им снели писмени
обяснения. Извършили оглед на района на местопроизшествието и съставили скица на ПТП
и протокол за ПТП № 1846482/17.09.2022 г., в който били описани подробно констатираните
по двете превозни средства материални щети. В изготвената скица на ПТП било отразено
взаимното разположение на моторните превозни средства към момента на настъпване на
удара помежду им.
Извършвайки преценка на дадените от водачите обяснения, и вземайки предвид
пътната регулация в участъка и щетите по ППС-тата, свид. З. съставил срещу Г. АУАН
Серия GA № 737443/17.09.2022 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата
относно констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2, пр. 2 ЗДвП. АУАН бил
предявен и връчен на Г., който го подписал и впоследствие депозирал писмено възражение
в законоустановения срок.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, преценявайки
възражението като неоснователно, при идентично фактическо описание на нарушението и
дадена му идентична правна квалификация съобразно нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП,
наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.
179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП наложил на Г. глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите В. З., С. А. и А. Д., и писмени - скица на ПТП;
протокол за ПТП; писмени сведения от водачите-участници в ПТП; заповед № 8121к-
13318/28.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; справка-картон на водач.
Времето и мястото на настъпване на пътно-транспортното произшествие и
участниците в него се установяват безпротиворечиво на базата на всички събрани по делото
доказателства.
2
Анализирайки депозираните от свид. Д. показания, и като ги съпостави с писмените
доказателства - скица и протокол за ПТП, съдът прецени, че по отношение на
обстоятелството в кои ленти за движение са се движели двете ППС-участници в ПТП, и
относно механизма на реализиране на ПТП, следва да кредитира заявеното от свидетеля. Д.
последователно и логично описва обстоятелствата, довели до настъпване на
съприкосновението между двете ППС, а именно предприетото от Г. частично навлизане в
съседната /дясна/ пътна лента, по която се движел управляваният от свидетеля тролейбус. За
да се довери на показанията му, съдът отчете и корелацията им с отразените в протокола за
ПТП констатации относно претърпените от двете ППС в резултат от станалото ПТП
материални щети.
Относими към предмета на доказване се явяват и показанията на пристигналите на
мястото на настъпване на ПТП служители на ОПП СДВР, които съдът прецени като
обективни и достоверни, поради което също им се довери.
Предвид извършения анализ на доказателствената съвкупност, съдебният състав прие,
че изложените в жалбата възражения относно механизма на настъпване на ПТП не следва да
бъдат възприети, доколкото не кореспондират с обективно установените по делото
фактически положения, както и по същество се явяват неотносими, тъй като
обстоятелството дали жалбоподателят се е движил при зелен сигнал на светофарната уредба,
е ирелевантно. Възраженията относно съставения протокол за ПТП също са неоснователни,
доколкото последният съдържа всички изискуеми реквизити.
Компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган следват
по силата на длъжностните им качества и делегираните съобразно тях правомощия,
изводими от заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Предвид това съдебният състав прецени като неоснователно и възражението в насока липса
на компетентност на органа, издал наказателното постановление.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и атакуваното наказателно
постановление са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, при спазване на
формалните изисквания относно съдържание и форма, от компетентни органи, и са връчени
надлежно на санкционираното лице.
И двата акта съдържат подробно фактическо описание на обстоятелствата по
извършване на нарушението, което кореспондира с правната му квалификация, с оглед на
което не възникват съмнения относно възможността на жалбоподателя да разбере за какво е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Поради това настоящият
съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на Г., които да представляват формални основания за отмяна на НП.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
3
От доказателствата по делото се установи, че на 17.09.2022 г. около 13:18 ч. в гр.
София, жалбоподателят Г., управлявайки лек автомобил „***“, ДК № *** по бул. „***“, с
посока от ул. „***“ към ул. „***“, на входа на Западен парк предприел извършването на
маневра, свързана с частично навлизане в съседната пътна лента - дясна лента на бул. „***“,
без да пропусне движещия се по нея тролейбус „***“, инв. № ****, управляван от свид. Д.,
явяващ се дясностоящ спрямо него, в резултат на което помежду им настъпило пътно-
транспортно произшествие.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП гласи, че „при извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна
лента”. С конкретно реализираното от жалбоподателя поведение обективната
съставомерност на вмененото му нарушение е изпълнена, тъй като не е изпълнил
задължението преди да започне маневрата с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея /в случая
управлявания от Д. тролейбус/. Обстоятелството, че Г. се е движел на зелен сигнал на
светофарната уредба, е ирелевантно.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението виновно, при
непредпазлива форма на вината - небрежност, доколкото като правоспособен водач на МПС
е имал задължението да съблюдава правилата за движение по пътищата, в частност
задължението, регламентирано от нормата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Освен това е бил длъжен и
е могъл да предвиди общественоопасните последици от неизпълнението на това
задължение, което обаче не е направил, в резултат от което се е достигнало до реализиране
на ПТП.
В случаите, когато са нарушени правилата за предимство и с това е причинено ПТП,
чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер на 200
/двеста/ лв. Административното наказание, определено на Г., е индивидуализирано в този
абсолютен размер, при което санкционната норма е приложена правилно. Наличието на
хипотеза на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН не подлежи на обсъждане, с
оглед изричната забрана, въведена съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП.
По изложените съображения настоящият състав прие, че наказателното постановление
е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно приложение на
материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова следва да бъде
потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№ 22-4332-020234/10.10.2022 г.,
издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу И. Р. Г., ЕГН
********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, за което на
основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
200 /двеста/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5