Определение по дело №18/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 101
Дата: 1 февруари 2021 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Милена Рангелова Даскалова
Дело: 20211700500018
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 101
гр. Перник , 01.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500018 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
В установения от закона срок е постъпила частна жалба от „Ново финанс” ООД, г.
В. против определение № 260402/29.09.2018г., постановено по ч. гр.д. № 6773/2019г. по
описа на Пернишкия районен съд, с което е обезсилена заповед за незабавно изпълнение №
***г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В жалбата се твърди, че по делото
са получавани съобщения и са давани указания на дружеството по повод постъпили
възражение и частна жалба от длъжника, наред с това в срок е предявен установителен иск
по чл. 422 ГПК, като делото е изпратено по подсъдност от РС в ОС, за което също са
изпращани съобщения и поради обема и сложността на даваните указания, което се е
случило в кратки срокове, е пропуснат срокът за представяне копие от исковата молба по
заповедното производство.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното :
Производството по ч. гр.д. № 6773/2019г. по описа на ПРС е образувано по повод
подадено от „Ново финанс” ООД, гр. В. заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и
на ***г. съдът е издал заповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ.
На 20.02.2020г. е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, като съдът е
дал указания на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, както и
че следва в едномесечен срок да представи доказателства, че искът е предявен и го е
1
предупредил, че в противен случай на основание чл. 415, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение
ще бъде обезсилена.
Съобщението, съдържащо указанията на съда, е връчено на заявителя на
14.07.2020г. В едномесечния срок по делото не са представени доказателства, че е предявен
иск за установяване на вземането, поради което и с обжалваното определение, постановено
на 23.09.2020г., съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
При така установеното, въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна.
По силата на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят в заповедното производство не
представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за
изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК . Т.е.
в тежест на заявителя е било да докаже, че е предявил иск в предвидения за това срок, което
в случая не е сторено, поради което и са били налице формалните предпоставки на чл. 415,
ал.5 ГПК за обезсилване заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. В този смисъл е и
приетото в т. 13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, където е
посочено, че законодателят е предвидил изрично обезсилване на заповедта за изпълнение в
хипотезата на чл. 415, ал. 1 от ГПК, ако заявителят не представи доказателства, че е
предявил иска в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ако искът е предявен в срок, но не са представени доказателства за това пред съда,
който е издал заповедта за изпълнение, заповедта също подлежи на обезсилване. Без правно
значение е обстоятелството, че във въззивното производство по обжалване на определението
за обезсилване на заповедта се представят доказателства за предявяване на иска, защото
срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за предявяване на иска - един
месец от датата на уведомяването за постъпилото възражение на длъжника и за
възможността да се предяви иск за съществуване на вземането, предмет на оспорената по
реда на чл. 414 от ГПК заповед за изпълнение. В същия смисъл са и определение №
319/29.03.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 88/2011г.; определение № 133/29.01.2010 г. на ВКС по
ч. т. д. № 41/2010г., определение № 247/18.05.2009г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на ВКС и др.
Във връзка с горното, съдът намира, че обжалваното определение е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
За пълнота съдът намира, че следва да отбележи, че изтъкнатите доводи за
постъпили множество уведомления от страна на съда и необходимост за изпълнение на
указания в кратки срокове е станало причина за неизпълнение на задължението по чл. 415,
ал.5 ГПК, не могат да обосноват извод за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Касае се за указания на съда, дадени в съответствие с действащите законови разпоредби и
срокове, изрично регламентирани в ГПК и след като страната е поискала снабдяване с
изпълнителен лист по облекчената процедура по чл. 417 ГПК, то и същата е следвало да
2
предвиди възможността да постъпят възражение и частна жалба и съответно да е готова да
извърши дължимите се от нея процесуални действия. На следващо място от данните по
делото е видно, че след издаване заповедта за изпълнени до заявителя са изпратени от
заповедния съд две съобщения. С първото от тях му е връчен препис от частна жалба против
разпореждането за незабавно изпълнение, като отговор на същата е подаден на 14.07.2020г.
На посочената дата- 14.07.2020г. е получено съобщението за постъпилото възражение
против заповедта за изпълнение с указанията по чл. 415, ал.5 ГПК и от тази дата е започнал
да тече едномесечният срок за предявяване на иск и представяне на доказателства за това.
Т.е. едномесечният срок е започнал да тече след изготвяне и депозиране отговора по
частната жалба, а не е било налице съвпадение на двата срока.
Останалите доводи в частната жалба касаят допустимостта на предявения
установителен иск, по който въпрос настоящият състав намира, че не следва да се произнася,
защото преценката относно тази допустимост е в компетентността на съда по исковото
производство, а не на въззивния съд, разглеждащ частната жалба против разпореждането, с
което е обезсилена заповедта за незабавно изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260402 от 29.09.2018г., постановено по ч. гр.д. №
6773/2019г. по описа на Пернишкия районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3