МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 23.05.2018г. на
КРС по НОХД № 487/ 2018г.
Повдигнато е обвинение срещу Р.Й.Т. по чл.343в, ал.2 от НК, за това че на 13.12.2017г.
в гр.Кърджали, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
наказателно постановление № 17- 0303- 000586/ 12.07.2017г. издадено от Началник на РУ- Момчилград при ОДМВР
гр.Кърджали, за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, извършил такова деяние- управлявал моторно превозно
средство лек автомобил марка „Фиат Пунто” с рег. № К5667ВС, без съответно
свидетелство за управление.
Производството
по делото се разглежда по реда на съкратеното съдебно следствие като подсъдимия
признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с
определение е одобрил изразеното самопризнание.
Представителят на прокуратурата пледира, че от събраните
по делото доказателства се установило, че подсъдимият Р.Й.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343в, ал.2 от НК. То било
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.1 от НК.
Предлага на съда да го признае за виновен и предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства- добрите характеристични данни, направените самопризнания, както
и реда, по който се разглеждало делото, да му се наложено наказание при
условията на чл.55 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца с
3- годишен изпитателен срок, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба“
в размер на 600лв.
Подсъдимият Р.Т. се признава за виновен. В пледоарията си
за лична защита той изразява съгласие с казаното от прокурора в ход по същество.
В последна дума изразява съжаление от случилото се.
Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна: Подсъдимият Р.Й.Т.,
роден на ***г***, български гражданин, неженен, с основно образование,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Предвид
провеждането на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371 т.2 от НПК
и съгласно чл.373 ал.3 от НПК настоящата инстанция следва да приеме за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо
фактическата обстановка е следната: Подсъдимият Р.Т. не преминал курс за
обучение за водач на МПС и придобиване на свидетелство за управление по смисъла
на Закона за движението по пътищата. Въпреки това той на 13.12.2017г.
управлявал лек автомобил марка „Фиат- Пунто“ с рег.№ К5667ВС, когато бил спрян
за проверка в гр.Кърджали от полицейските служители А.А. и Д. И.. Те
установили, че водачът бил неправоспособен, поради което за нарушение на чл.150
от ЗДвП му съставили акт за установяване на административно нарушение бл.№
232066, който подписал без възражения.
Видно от приложената по делото Справка на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- Кърджали, подсъдимият Р.Т. не притежавал свидетелство за
управление на МПС, тъй като никога не е придобивал такова право. Освен това с наказателно
постановление № 17- 0303- 000586 от 12.07.2017г. издадено от Началник РУ- Момчилград
влязло в сила от 13.11.2017г. той бил санкциониран за управление на МПС без да
притежава свидетелство за това.
Тази фактология се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства, а именно: от обясненията на самия деец, както и от
свидетелските показания на Т.Т., А.А. и Д. И., така и от писмените
доказателства- справка за нарушител, наказателно постановление 17- 0303- 000586
от 12.07.2017г. издадено от Началник РУ- Момчилград. Видно от Справка за
нарушител от издадена от сектор „ПП” при ОДМВР- Кърджали деецът Р.Т. бил
многократно наказван за нарушения по Закона за движението по пътищата въпреки,
че не притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Прочее по всички
тези факти няма спор между страните по делото.
От правна страна: Подсъдимият Т. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.343в, ал.2 от НК. Изпълнителното деяние е извършено чрез управление на МПС
без свидетелство за управление на такова в срок една година от наказването му
по административен ред. В случая инкриминираното деяние е извършено на 13.12.2017г.,
а срокът на наказването му по административен ред започва да тече от 13.11.2017г.,
което означава, че престъплението е съставомерно от обективна страна. Деянието е
осъществено при пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
Причините за извършване на деянието се коренят в
неуважение на дееца към закона и ниско правосъзнание.
По наказанието: Съдът като
взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична, предвид
характера на извършеното; като отчете наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства- пълните самопризнания и добрите характеристични данни; както и
отегчаващите такива- предишно осъждане предвид липсата на данни за настъпила
реабилитация и многобройните нарушения на Закона за движението по пътищата, и
съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, който препраща към чл.58а от НК.
При тези факти намира, че чрез наказание към минимума на предвиденото при
превес на смекчаващите обстоятелствата, а именно „лишаване от свобода” за срок от 12 месеца,
което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3, а именно „лишаване от
свобода” за срок от 8 месеца, ще бъдат изпълнени целите на чл.36 от НК. Налице
са основанията на чл.66 ал.1 от НК, поради което отложи изпълнението на така
наложеното наказание за срок от 3 години, тъй като наложеното наказание е до 3
години, деецът не е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието. При отчитане
на същите съображения наложи и минимума на предвиденото кумулативно наказание
„глоба“ в размер на 500лв.
Настоящата
инстанция намира довода на прокурора за приложение на чл.55 от НК при
определяне на наказанието за неоснователен. Това е така, тъй като не бяха
установени нито изключителни, а още по- малко и многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, за да се слезе под законоустановения минимум на фиксираното в
закона наказание. Напротив установиха се и отегчаващи такива, които мотивират
съда определи наказание при превес на смекчаващите, но без да бъде излишно
снизходителен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: