Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1636
Гр. Пловдив, 17.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XIV състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като изслуша докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 955 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Образувано е по жалба, подадена от И.Й.М., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адв. К., против заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0329-000017/19.02.2020 г., издадена
от ВПД началник РУ към ОД на МВР – Пловдив, РУ – Раковски, упълномощен със заповед
№ 317з-391/06.02.2017 г., с която на лицето е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Счита заповедта за незаконосъобразна и неправилна,
постановена в производство с допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и прави искане за нейната отмяна, като основният аргумент в тази насока
е, че е нарушен принципът за съразмерност, съгласно чл.6 ал.5 от АПК, тъй като
намесата в правата и свободите на засегнатите лица не е пропорционална предвид
наложения максимален срок. Иска се отмяна на оспорения акт.
Ответникът - началник РУ – Раковски при ОД на МВР-
Пловдив, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е
становище вх. № 7866/08.06.2020 г., с което се оспорва жалбата и се иска от
съда да я отхвърли като неоснователна,
по подробно изложените доводи. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Административен съд – Пловдив, ХIV състав, намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество е неоснователна.
Акт за установяване на административно нарушение серия
АА № 372482 № 281/17.02.2020 г. е
съставен от младши автоконтрольор при РУ – Раковски към ОД на МВР – Пловдив, за
това, че на 17.02.2020 г., около 12:00 ч., в гр. Раковски, на бул. “Яко Яковски“, като водач на МПС „Пежо 307“ с рег. № ***, И.Й.М.,
управлява лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ***, собственост на „Видев – рентакар“ ЕООД, ЕИК *********, след употреба на наркотични
вещества – АМР /амфетамин, установено с техническо
средство DRUG CHECK 3000 STХ6 С № 145 от регистъра на РУ –
Раковски. В АУАН е посочено, че е издаден е талон за медицинско изследване.
Горното е квалифицирано като нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл.2
от ЗДвП. Констатирано е и още едно нарушение, а именно: - такова по чл.100 ал.1
т.1 от ЗДвП, тъй като М. не носи контролния талон от свидетелството за
управление.
Актът е подписан от лицето с възражения.
На И.М. е издаден талон за медицинско изследване № №
089730, връчен на лицето на 17.02.2020 г., в който липсват възражения против показанията на техническото средство.
Със заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0329-000017/19.02.2020 г., издадена от ВПД началник
РУ – Раковски при ОД на МВР - Пловдив, на основание чл.22 от ЗАНН на И. М.е
наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.”б” от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е връчена на лицето на 25.03.2020 г., видно
от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх. № УРИ 329000-1985/07.04.2020
г., подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК.
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: - справка № УРИ 329р-5894/05.06.2020 г. на разследващ полицай при РУ
– Раковски до началника на РУ – Раковски; писмо от разследващ полицай при РУ –
Раковски до административния съд рег. № 329000-3382/25.06.2020 г.; писмо №
1708/19.06.2020 г. и писмо № 1708/2020 от 09.09.2020
г. на прокурор при РП – Пловдив до началника на РУ – Раковски; докладна записка
на младши разузнавач до ВПД на РУ – Раковски, ведно със снимков материал; писмо
№ по ЗП №67/2020 от 19.02.2020 г. на ВПД началник РУ – Раковски до директора на
НИК-МВР – София, ведно с при броя постановления за назначаване на токсико-химическа експертиза по ДП № 67/2020 по описа на РУ
– Раковски; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техните аналози; протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техните аналози № УРИ 329р-2092/17.02.2020 г.; протокол за
извършена експертиза № 20/ТКХ – 165 от 30.06.2020 г.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.142 ал.1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на устните състезания.
Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5 б.”а” и т.6 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД
на МВР - Пловдив, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на
изрично посочени длъжностни лица, включително и на началници на РУ на МВР, да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на
което процесната заповед се явява издадена от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия. Приложена са и: - Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, касаеща длъжностните лица в МВР оправомощени да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят АУАН, да издават наказателни постановления, да установяват употребата
на алкохол и доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по
ЗДвП; заповед № 8121К-11890/02.09.2019 г. и заповед № 8121К-4207/28.02.2020 г.
на министъра на вътрешните работи, за временно преназначаване на С.Х.,
полицейски инспектор V степен в група „Териториална
полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към шесто районно управление – Пловдив
при ОД на МВР – Пловдив, на ръководна длъжност – началник II степен на РУ – Раковски при ОД на
МВР – Пловдив.
Или иначе казано, оспорената заповед е издадена от
компетентен орган.
При издаването й не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Издадена въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Актът е връчен на
жалбоподателя и, каза се, той е записал, че има възражения, но без конкретика.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните установени в закона реквизити. Пълно и точно са изложени
фактическите основания обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл.171
т.1 б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 установените стойности са определящи.
В случая съдът, с оглед писмените доказателства – АУАН
/неоспорен и се ползва с презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл.189 ал.2 от ЗДвП/,
талон за изследване и протокол за извършена експертиза, приема за безспорно
установено, извършено от И.Й.М., нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл.2
от ЗДвП, а оттук и правилно отнасяне на казуса към хипотезата на чл.171 т.1
б.“б“ от ЗДвП. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не
съставлява вид административно наказание. Релевантният за приложението на
чл.171 т.1, б.“б“ от ЗДвП юридически факт, е фактът на допуснато
административно нарушение, което е установено и подведено под приложимата
материалноправна норма за ангажиране на административната/наказателната
отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е
достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица
нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да
наложи посочената мярка. Административният акт, с който се прилага ПАМ,
предхожда наложеното на нарушителя административно наказание с
правораздавателен акт на административнонаказателна
юрисдикция /НП/, като двата акта имат общ правопораждащ
юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче, има различно
предназначение и самостоятелни правни последици, поради което, не се касае за
дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за
правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която
в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато
административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се
налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната
отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно
неизпълнение на административноправни задължения,
докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни
правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
Ето защо, няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане
на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на
ЗДвП.
Съдът счита за нужно да посочи, че процедурата по
установяване употребата на наркотични вещества е следвана прецизно. Необходимо
е да се направи принципното разяснение, че доколкото процесното деяние е
извършено на 17.02.2020 г., то приложимият ред ще бъде този, разписан в Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (наричана за краткост
Наредбата). Съобразно чл.3 ал.1 от Наредбата, първоначално подсъдимият е
приканен да бъде тестван чрез полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“, който съобразно заповед на министъра на
вътрешните работи е утвърдено средство за установяване употреба на наркотични
вещества или техни аналози. След като жалбоподателят се е подложил на полевия
тест и същият е бил положителен за „АМР“ (амфетамин),
то съвсем правилно, предвид разпоредбата на чл.3 ал.2 от Наредбата, му е
съставен и талон за изследване по образец. Издаденият талон за изследване
отговаря изцяло на изискванията, разписани в разпоредбата на чл.6 ал.6 от
Наредбата - вписано е лечебното заведение, в което следва да се яви водачът,
както и времевият отрязък, в който следва да го стори. Отразена е датата и
часът на връчване на талона, налице е и подпис на длъжностното лице, което го е
съставило. Така изготвеният талон е получен и подписан лично от жалбоподателя.
Отделно от това, както сам твърди в жалбата си, М. е
поискал сам да му се вземе кръвна проба за изследване, както и с постановление
на РП – Пловдив е възложена и токсико-химическа
експертиза, която е категорична, че в предоставените за изследване проби кръв и
урина, взети от лицето И.М., е установено наличие на метамфетамин
и метадон, а в урината – и на EDDP (метаболит
на метадона), с което са изпълнени и условията на
чл.27 ал.1 от Наредбата. Предвид това, меродавно за определяне дали М. е
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, ще бъде извършеният токсико-химически анализ, който в случая е положителен за
употреба на метамафетамин, метадон
и метаболит на метадона.
В случая не са налице и отменителни
основания по смисъла на чл.146 т.5 от АПК, тъй като процесната
заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има
превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други
подобни нарушения. Също така, с прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на
чл.22 от ЗАНН във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на
движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от
водача, управляващ МПС след употреба на
алкохол и наркотични вещества, т. е. тя има и преустановителен
ефект. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително
условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не
повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок, ако до този
момент въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично
за отпаднала с оглед настъпилото прекратително
условие, с което е обвързано нейното действие.
По изложените съображения, следва да се приеме, че
правилно административния орган е наложил на жалбоподателя принудителна
административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните
предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а подадената
жалба, следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
При този изход на спора и предвид претенциите на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не
се следват.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХIV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.М., с ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0329-000017/19.02.2020 г., издадена от ВПД началник РУ към ОД на МВР –
Пловдив, РУ – Раковски, упълномощен със заповед № 317з-391/06.02.2017 г., с
която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.б
от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: