Решение по дело №5097/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263219
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 19 май 2021 г.)
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20211100505097
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2021 г.

Съдържание на акта

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

                                 гр. София, 19.05.2021 г.

 

                        В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Росен Димитров

ЧЛЕНОВЕ:  Маргарита Апостолова   

 Галя Вълкова    

 

като разгледа докладваното  от  съдия Димитров  ч.гр.д. 5097 по описа  за 2021 год.,  за да се произнесе, взе пред вид:

 

Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Г.Ф.” с ЕИК *******против постановление на  ЧСИ М.Д.с peг. № 787, район на действие СГС от 25.03.2021 г., постановено по изпълнително дело 20217870400054, с което ЧСИ е отказал да намали приетите по делото разноски за адвокатски хонорар от 1086 лв. на 240 лева, а също и съответно размера на таксата по чл.26 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Жалбоподателят твърди, че при липса на извършени от взискателя действия с цел удовлетворяване на паричното вземане и самата правна и фактическа сложност на делото възнаграждението следва да бъде намалено до посоченият в чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г.  минимум,т.е. 200 лв. без ДДС

Моли съда да уважи жалбата .

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело Г.Х.Д.не е изразил становище.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като  приетото адвокатско възнаграждение е определено по минимума на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.При определяне на пропорционалната такса не е ползвано като база възнаграждението за адвокат а само сумите по ИЛ и размера на изтеклите лихви.

  Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на  длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК  срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.

  Преценявайки основателността на жалбата , Софийски градски съд взе предвид следното:

Изпълнителното дело е образувано на 18.03.202, г. по молба на Г.Х.Д., чрез пълномощника адв. А.Б.въз основа на изпълнителен лист от 09.03.2021 г., издаден от Софийски апелативен съд по гр.дело2893/2020 г. за сума в размер на 30 000 лв. главница и 2198.58 лв. разноски.

С ПДИ съдия изпълнителя е уведомил на 18.03.2021 год. длъжника „Г.Ф.” с ЕИК *******за горното задължение и допълнително за начислени лихви ,за разноски в размер на 1086 лв. и такси в размер на 2930.07 лв.

На 31.03.2020 г. длъжникът е възразил срещу размера на посоченото в ПДИ адвокатско възнаграждение в полза на взискателя и таксата по чл.26 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители , а с постановление от 25.03.2021 г. ЧСИ е оставил възражението без уважение, като в срок длъжникът го е обжалвал пред съда.

Спорно по делото е дали на взискателя правилно са присъдени разноски за  адвокатско възнаграждение по чл.10,ал.1,т.2 ГПК,т.е. дали по изпълнителното дело са извършени действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Според настоящия състав такива действия не са извършени доколкото е установено по делото, че извън спора за разноските и едно запорно съобщение по изпълнителното дело нищо друго не е извършвано.

С оглед на гореизложеното СГС намира , че жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, като определеното адвокатско възнаграждение като разноски на взискателя бъде намалено от 1086 лв. на 240 лева с ДДС.

Авансовата такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ от 2 930.07 лева  с ДДС е начислена коректно и не следва да се намалява,тъй като изчисляването й не са включени изобщо разноските на взискателя.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като във въззивно производство свързано единствено с оспорване размера на разноските съд такива не се начисляват.

Така мотивиран, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по частна жалба „Г.Ф.” с ЕИК *******на постановление от 25.03.2021 г. на  ЧСИ М.Д.с peг. № 787 по изпълнително дело 20217870400054 и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА размера на разноските на взискателя  Г.Х.Д.за адвокатски хонорар от 1086 лв. на 240 лева с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

 

 

  ЧЛЕНОВЕ:1/                     

 

 

                                                          2/