Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
07.01.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 8552 по описа
на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от И.О.Г. против М.Г.Д., с която са
предявени два осъдителни иска – за сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.06.2015 г.
до окончателното й и изплащане, и за сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на
увреждането – 15.06.2015 г. до окончателното й изплащане, които вреди са
резултат от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила
присъда.
В
законоустановения едномесечен
срок ответникът
депозира отговор.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковете и моли
съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва иска за
неимуществени вреди и моли съда да присъди по-малка по размер сума, ако го
приеме за доказан по основание.
Бургаски районен
съд, след като съобрази изявленията
на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Съгласно
присъда № ***/20.05.2019
г. по НОХД № ***/2019
г. по описа на БРС, в сила от 05.06.2019 г., ответникът е призната за виновна в
това, че на 12.06.2015 г. в парк „***”, с цел да набави за
себе си имотна
облага, възбудила заблуждение у И.О.Г. (ищцата) като формирала у нея неверни представи,
че срещу нея се води
наказателно производство и тя е в състояние да уреди прекратяването
му, тъй като
има сериозно влияние върху прокурори
и съдии, от които зависи това,
като за тази
„услуга” Г. следва да даде на
Д. парична сума в размер на 7500 лева за предоставяне
на подкупи на лицата, от
които зависи прекратяването на наказателното производство, без тези обстоятелства
да отговарят на обективната действителност, и с това на дата 15.06.2015 г. причинила на И.О.Г. имотна вреда в размер на 5 000 лв., които Г. изтеглила
от своя банкова
сметка *** Д. лично – престъпление по чл. 209, ал.
1 от НК, за което й е наложено наказание „лишаване от свобода“, изпълнението
на което е отложено с изпитателен срок от три
години.
Според
императивната норма на чл. 300 от ГПК задължителна
по отношение на гражданския съд сила е придадена
единствено на влязлата в сила присъда на наказателния
съд и то само относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Доколкото настъпването на имотна вреда е част от състава на престъплението по
чл.209, ал.1 от НК, гражданският
съд не изследва
въпроса за вината на причинителя на
увреждането, причинната връзка между неговото поведение
и настъпилото увреждане. Тъй като настъпването на неимуществени вреди не е част
от състава на престъплението по чл.209, ал.1 от НК, то в тежест на ищцата при
условията на пълно и главно доказване е да докаже,
че твърдените за претърпени от нея стрес, негативни изживявания, притеснения и дискомфорт са пряка и непосредствена последица от деянието
на ответника.
Безспорно
се установи, че ищцата се е притеснила и е изпитала страх от това, че срещу нея
се води „наказателно преследване“ и затова е изтеглила и предала на ответника
сумата от 5000 лева. Видно от мотивите към присъдата, ответникът е заявила на
ищцата, че с предаването на сумата от 7500 лева „всичко е наред“. Тъй като
разликата между дадените от Г. 5000 лева и „необходимите за услугата“ 7500 лева
е „поета“ от Д., то ищцата следва да й ги възстанови, „когато може“.
Впоследствие ответникът започва агресивно да си иска парите, като използва за
това заплахи.
Така
установената фактическа обстановка съдът прие за доказана
въз основа на приложените по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите С. А. С. и Ц. Г. В..
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявени
са два иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди:
Безспорно
се установи, че на ищцата са причинени имуществени вреди в размер на 5000 лева
в резултат на извършено престъпление „измама“ от ответника. Съставът на
престъплението чл. 209, ал.1 от НК е довършен с причинява на „имотна вреда“,
което в случая се изразява в предаване на Д. на сумата от 5000 лева, което е
станало на 15.06.2015 г., поради което искът се явява основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, а именно – 15.06.2015 г., до окончателното й изплащане, защото
лихвата
при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер
и се дължи като допълнение към размера на
определеното обезщетение от момента на деянието.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди:
Неимуществените вреди се обезщетяват
съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Справедливостта
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни, обективно
настъпили обстоятелства. Неимуществените вреди могат да се изразяват в
нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността.
С петитума на исковата молба ищцата претендира да бъде
осъдена Д. да й заплати сумата от 5000 лева, представляваща обезвреда
за причинените й с „деянието“ неимуществени вреди в резултат на „измамливите
действия на ответницата“. Под „деяние“ ищцата очевидно има предвид
престъплението по чл.209, ал.1 от НК. То обаче, както беше посочено, е
довършено с настъпване на имотната вреда, а именно на 15.06.2015 г. Всички
действия на ответника след тази дата, изразяващи се в заплахи към ищцата да й
предаде сумата от 2500 лева, покриват от обективна страна състав на друго
престъпление, а именно „изнудване“ – чл.213а, ал.1 от НК. Следователно, всички
негативни изживявания на ищцата в резултат от действия на Д. след дата
15.06.2015 г., не са последица от престъплението „измама“, а и за тяхната обезвреда не е предявен иск, защото няма претенция за
осъждане на ответника за осъществен деликт на
конкретна дата (или дати) след 15.06.2015 г.
На
следващо място, ищцата твърди, че деянието, от което търпи неимуществени вреди,
е осъществено на 12.06.2015 г., защото от този момент претендира мораторна лихва върху обезщетението. По делото обаче не се
събраха доказателства, че ищцата търпи вреди от „измамата“, след като парите са
предадени и Д. я успокоява, че „всичко е наред“. По-конкретно, няма
доказателства Г. да е изпитала стрес, страх и притеснение след довършване на
измамата от самия факт на намаляване на имущественото й състояние. В този
смисъл за неимуществени вреди от деянието „измама“ може да се говори само за
периода 12.06.2015 г. – 15.06.2015 г.
Не
може да има съмнение, че в периода до „уреждане на проблема“ ищцата е подложена
на стрес и страх от евентуално наказателно преследване спрямо нея („И. беше
много притеснена“ по думи на свидетеля В.). В този смисъл съдът намира за справедлив размер на
обезщетението от 1500 лева, до който исковата претенция следва да бъде уважена,
а над тази сума до пълния претендиран размер искът
следва да бъде отхвърлен.
Лихвата
при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер
и се дължи като допълнение към размера на
определеното обезщетение от момента на
деянието, т.е. от 12.06.2015 г., защото тогава
ответникът действа върху психиката на ищцата.
При този изход на делото право на
разноски имат и двете страни, но ответникът не е направила искане за
присъждането им нито с отговора на исковата молба, нито в проведеното открито съдебно
заседание.
Ищцата има право на разноски,
които се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед уважената
част от претенциите Д. дължи сума за разноски в размер на 455 лева, част от
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Тъй като ищцата е
освободена от държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, то на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъдена да
заплати
по сметка на съда сумата
от 260 лева,
представляваща дължими
държавни
такси за уважения размер на двата иска.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Г.Д.,
ЕГН – **********, да заплати на И.О.Г.,
ЕГН – **********, следните суми: 5000 (пет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършено от Д.
престъпление „измама“ по чл.209, ал.1 от НК, за което е призната за виновна с присъда
№ ***/20.05.2019 г.
по НОХД № ***/2019
г. по описа на БРС, в сила от 05.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от момента на деликта 15.06.2015 г. до
окончателното й изплащане; 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, страх и притеснение в резултат на
извършено от Д. престъпление „измама“ по чл.209, ал.1 от НК, за което е
призната за виновна с присъда № **/20.05.2019 г. по НОХД № ***/2019 г. по описа на БРС, в сила от 05.06.2019 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от момента на деликта
на 12.06.2015 г., когато е възбудено заблуждение у ищцата, че срещу нея се
води наказателно производство, до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска над присъдената сума до пълния претендиран
размер от 5000 (пет хиляди) лева; 455 (четиристотин петдесет и пет) лева
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М.Г.Д.,
ЕГН – **********, да заплати в
полза на БРС сумата от 260 (двеста и шестдесет) лева,
представляваща сбор
от дължимите държавни
такси за уважените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ