Решение по дело №1551/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1221
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 1 ноември 2019 г.)
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20193110201551
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1221 / 19.6.2019г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав, на двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони Николов

 

като разгледа докладвано от съдията АНД № 1551 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното :

    

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от „Ф.В.К.“ ООД, ЕИК : *********, срещу НП № 23 – 0000159 / 14. 03. 2019 г. на Началник ОО – АА – Варна. Със същото на жалбоподателя :

  • за нарушаване разпоредбата на чл. 96 Г, ал. 1 от ЗАП и на основание чл. 96 Г, ал. 1 от ЗАП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на три хиляди лева.

Жалбоподателят моли съда за отмяна на атакуваното НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост, маловажност.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.

 

     Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

 

През месец февруари, при завършването на документална проверка на възз. „Ф.В.К.“ ООД, свид. Й.Р.Й. *** установил, че на 01. 06. 2018 г. от с. Любен Каравелово, област Варна, въззивникът извършил превоз на товар за собствена сметка, с т. а. с ДК№ В 62 25 КТ, кат. N 3 G, оборудван с дигитален тахограф, негова собственост, без водача - Николай Добрев Станев да притежава удостоверение за психологическа годност. Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от писмените материали, приобщени към доказателствения материал по делото, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

 

Настоящият състав намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено.

Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното нарушение.

От обективна страна безспорно се установи, че възз. „ФД *“ ООД, в качеството на работодател и превозвач, на 01. 06. 2018 г. от с., област Варна, извършил превоз на товар за собствена сметка, с т. а. с ДК№ В 62 25 КТ, кат. N 3 G, оборудван с дигитален тахограф, негова собственост, без водача – Н. Д. С. да притежава удостоверение за психологическа годност, с което е и осъществен състава. Горното съдът прие въз основа на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи.

Доколкото санкционираното лице е юридическо и наложеното е строго определено, съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна страна и размер.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на огромен брой лица, ползващи пътищата на Република България съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива, именно които законодателят е предвидил да се санкционират.

Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно поради следното : не се установиха процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като твърдяното нарушение се доказва по безспорен начин от събрания доказателствен материал. Няма пречка чл. 96 Г, ал. 1 от ЗАП да е материално – правна и санкционна норма едновременно, доколкото същата съдържа в себе си едновременно описание и санкция. Не е налице относимост между визирания международен лиценз и разглеждания случай, доколкото нарушението касае територията на Република България. Кокретният казус касае допускане от страна на въззивника на водач, непритежаващ удостоверение за психологическа годност, а не непредставяне от страна на последния на определен документ. Видно от целия събран по делото доказателствен материал, въззивникът има качествата превозвач, доколкото е извършил превоз на товар за собствена сметка и работодател, доколкото има трудовоправни отношения с водач на моторно превозно средство, без последния да притежава удостоверение за психологическа годност. Относно маловажност съдът изложи мотиви по – горе, поради което не следва да ги повтаря, като следва единствено да се акцентира на факта, че трудовоправните отношения между въззивника и този водач датират от доста продължителен период, респективно налага се резонния извод за системно неспазване на закона, което само по себе си изключва такова снизхождение.

С оглед гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

РЕШИ :

    

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0000159 / 14. 03. 2019 г. на Началник ОО – АА – Варна, с което на „Ф.В.К.“ ООД, ЕИК : ********* :

  • за нарушаване разпоредбата на чл. 96 Г, ал. 1 от ЗАП и на основание чл. 96 Г, ал. 1 от ЗАП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на три хиляди лева.

Решението подлежи на съдебен контрол в 7 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :