Определение по дело №296/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1012
Дата: 23 март 2021 г. (в сила от 23 март 2021 г.)
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20213100500296
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1012
гр. Варна , 19.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на
деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500296 по описа за 2021 година
Въззивното производството е образувано по реда на чл.258 и сл. ГПК, по повод
подадената въззивна жалба вх.№ 290659/ 18.12.2020 от адв.П.С. като процесуален
представител на Н. Р. К. като настойник на поставения под пълно запрещение Р. Д. П.
срещу решението на ВРС-ХХХІс-в № 261264/ 17.11.2020 по гр.д.№ 4177/2017, с което е
допуснат до делба недвижим имот с идентиф.№ 10135.2555.140, целият с площ от 490кв.м.
по предходен документ за собственост, а по схема-с площ от 510кв.м., трайно
предназначение на територията урбанизирана при граници имоти с идентификатори
10135.2555. 141, 10135.2555.148, 10135.2555.134, 10135.2555.135, 10135. 2555.136, с
адм.адрес: гр.Варна ул.“Острава“ № 7, между съделителите „П.“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление-гр.Варна ул.“Батак“ № 7 ет.2 ап.7, и Радослава Димчев
П. ЕГН ********** от гр.Варна жк.“Вл.Варненчик“ бл.4 вх.10 ет.6 ап.52, поставен под
пълно запрещение, при квоти от 7/8ид.ч. за ищцовото търговско дружество и 1/8ид.ч. за
ответното физическо лице, на осн.чл.34 ЗС.
Счита постановеното решение за неправилно, постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушаване на правото на защита на
ответника, при необсъждане на доказателствата по делото в тяхната цялост, при липса на
доводи по възраженията на ответника относно квотите на съсобствениците, както и при
нарушение на материалния закон.
І По отношение допуснатите процесуални нарушения, оплакванията са следните:
След образуване на делото за делба Н.К. като настойник на Р.П. е предявил искове с
правно основание чл.108 ЗС срещу дружеството „П."ЕООД, поради което до приключването
на образуваното по тях гр.д.№ 9735/2017г по описа на ВРС, настоящето производство е било
спряно.
След приключването на гр.д.№ 9735/2017г ищецът е поискал възобновяване на
делбеното производство и съдът е насрочил същото за разглеждане в с.з., в което е дал ход
по същество на спора и се е произнесъл впоследствие с обжалваното решение.
Твърди, че за това съдебно заседание, проведено на 21.10.2020г, ответната страна
1
не е била редовно уведомена, поради което е била лишена от правото на защита.
След като на адреса на адвокатската кантора на адв.П.С. било връчено съобщението
за изготвеното решение, и след извършена справка по делото установил, че отв.П. чрез
настойника му К. е бил призован за проведеното с.з. на 21.10.2020г на постоянния му адрес,
посочен в ИМ.
Призовката е била върната с отбелязване, че е връчена на неговата майка Жечка К.а.
Сочи, че към датата на получаване на призовката настойникът Н.К. е имал
регистриран в Дирекция „ГРАО" настоящ адрес: община Аксаково, с.Слънчево, ул."Янтра"
№ 22. Неговата майка, живееща на адреса, посочен в призовката, не му е предала същата,
тъй като двамата от години не общували.
Тъй като по делото ответникът има пълномощник, който е посочен и за съдебен адрес
за получаване на призовки и съобщения, счита призоваването чрез настойника на адреса,
посочен в ИМ за незаконосъобразно.
Позовава се на разпоредбата на чл.39 ал.1 ГПК, съгласно която, когато страната е
посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат
или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на
пълномощника. В тази насока е установената трайна съдебна практика – щом като има
посочено лице, на което да бъдат връчвани съобщенията /съдебен адресат/ или
пълномощник по делото, връчването се извършва на посоченото лице и, съгл.чл.45 ГПК,
връчването се счита за лично.
Изключение от това правило би било налице, когато има оттегляне на пълномощията,
отказ или посочване на съдебен адрес, различен от този на процесуалния представител на
страната, каквито хипотези в настоящия случай липсват. позовава се на Решение №
52/10.03.2020г по гр.д.№ 2557/2019 ВКС-ІV ГО, решение № 215/18.11.2019г по гр.д.№
2436/2019г на ВКС-ІІІ ГО.
Поради изложеното счита призоваването на адреса на настойника, след като по
делото има представено пълномощно за адвокат, посочен и за съдебен адрес, за
противоречащо на разпоредбите на ГПК.
До призоваването за с.з. на 21.10.2020г ответникът е получавал съобщения на адреса
на адв.кантора, явяващ се и съдебен адрес.
Съобщението за изготвеното решение е било връчено на адв.С. като пълномощник на
настойника. Неясно по какви причини за с.з., в което делото е обявено за решаване,
призовката е била връчена на друг адрес – този на настойника.
Това нарушение е довело до незаконосъобразно лишаване на ответника от участие по
делото, при което не е могъл да изрази становището си по предявения иск след
възобновяването на производството по делото, както и да направи възраженията и
доказателствените си искания.
Поради нередовното призоваване на доверителя адв.С. е бил лишен и от
възможността да претендира разноски по делото за адв.хонорар и да представи съответните
доказателства за това.

ІІ Освен посоченото процесуално нарушение, съдът в противоречие с
2
процесуалноправните разпоредби, не е обсъдил възражението на ответника по отношение
квотите, при които да бъде допусната делбата – 7/8 за ищцовото дружество и 1/8 за
ответника. Според мотивите на съда нямало спор по отношение на тях. Този извод е
необоснован и противоречи на възражението, заявено още с писмения отговора на ИМ. Това
е довело до неправилен извод и до допускане на делба при посочените квоти.
Ответникът е възразил, че дружеството притежавало 7/8 ид.ч. от имота, целият с
площ от 510кв.м., тъй като закупените от него ид.части са 428,75, което не представлява 7/8
от имота.
Тези доводи не са били обсъдени в решението, като е прието, че липсвал спор
относно квотите.

ІІІ Допуснато е нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно
определяне на квотите в съсобствеността.
Прието е, че имотът е с площ от 490кв.м. по предходен документ за собственост, а по
схема е с площ от 510кв.м.
От доказателствата по делото било видно, че „П."ЕООД е придобил чрез публична
продан и покупко - продажба на имот общо 428,75кв.м.ид.ч. от целия имот с площ по
документи 490кв.м., а по данни от кадастъра и реално - от 510 кв.м.
В ИМ и по делото се твърдяло, че имотът е с площ от 510кв.м., каквато е и площта по
НА на ответника.
Ето защо счита, че съдът неправилно е приел, че ищецът се легитимира като
собственик на 7/8ид.ч. от процесния имот с площ от 510кв.м.
ВРС не е съобразил, че 428,75кв.м.ид.части представляват приблизително 7/8 от имот
с площ от 490кв.м. При площ от 510 кв.м. на имота, допуснат до делба, 7/8ид.ч. се равняват
на 446,25кв.м. Ищецът, обаче, е придобил чрез посочените по-горе придобивни способи не
446,25кв.м. от имота, което представлява 7/8ид.ч. от него, а само 428,75кв.м. Поради това
квотата му от собствеността следва да бъде 428,75/510кв.м.ид.ч., а не 7/8 ид.ч. от 510кв.м.
По делото нямало наведени твърдения и липсвали доказателства ищецът да е собственик на
446,51кв.м.
С TP 2/26.06.2015г по тълк.д.№ 2/2013 на ОСГТК на ВКС е прието, че купувачът на
публичната продан придобива всички права, които е имал длъжникът върху имота, предмет
на публичната продан, но не и тези негови самостоятелни вещни права, които не са били
предмет на изрично уреденото в закона производство на принудително изпълнение върху
недвижим имот. Именно тяхната обособеност като самостоятелни права изключва и
приложението на разпоредбата на чл.92 ЗС по отношение на тях при проведена публична
продан върху имота.
Поради изложеното ищецът не би могъл да придобие повече от 428,75кв.м. от имота,
от които едната част са придобити при публична продан, а друга-по силата на договор за
покупко - продажба на имот.
От своя страна, ответникът са легитимира като собственик чрез представения НА за
собственост върху 1/8ид.ч. от имота с площ от 510кв.м., което представлява
63,75/510кв.м.ид.ч. Останалата част от имота до 510кв.м. /428,75кв.м.- собственост на ищеца
+ 63,75кв.м.-за ответника по НА = 492кв.м./, която е 17,5кв.м. е придобита от ответника по
3
силата на регулация и давностно владение.
Предвид горното счита, че съдът е допуснал делбата при неправилно изчислени
квоти, като не били взети предвид правата на собственост на страните, установени по
делото.
Затова моли за отмяна на постановеното от ВРС решение и връщане за разглеждане
от друг състав.
В случай, че не са основания за връщането, моли за постановяване на решение, с
което по отношение на допуснатия до делба недвижим имот да бъдат определени квоти на
съделителите, както следва:
428,75/510кв.м.ид.ч. - за ищеца
81,25/510кв.м.ид.ч. - за ответника.

С жалбата са направени доказателствени искания за приемане на:
1/ у-е за настоящ адрес на Н.К. № 0234/21.04.2020г.
2/ за допускане до разпит Жечка Недева К.а с адрес: гр.Варна ж.к."Владислав
Варненчик" № 4 вх.10 ет.6 ап.52, на която е била връчена призовката за с.з. на 21.10.2020г,
чрез разпита на която да се установи, че същата не е предала призовката на Н.К. и не го е
уведомила за с.з.на посочената дата.

Отправено е и искане за освобождаване на ответника-въззивник от заплащане на
такси и разноски по делото, тъй като поднастойния му Р.П. няма доходи, с които да може да
заплати същите, на осн.чл.83, ал.2 от ГПК.
В тази връзка моли да му бъде дадена възможност да представи доказателства.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемото дружество “П.“ООД е депозирало писмен
отговор със становище за неоснователност на жалбата и затова моли за потвърждаване
постановеното решение.
Счита, че не са били допуснати процесуални нарушения, свързани с редовното
уведомяване на ответната страна за с.з. Но дори и да се приеме, че е имало такова, то
личното участие на ответника с нищо не би допринесло за крайния резултат, доколкото със
съдебното решение до делба е допуснато само дворното място, но не и сградата, намираща в
него.
Що се отнася до площта на дворното място, счита доводите на ответника за
несъстоятелни.
По отношение доказателствените искания на въззивника не изразява становище.
4
Няма заявени от негова страна доказателствени искания.

СЪДЪТ, по заявените от въззивника оплаквания за допуснати процесуални
нарушения, намира същите за основателни по следните съображения:
Още от подадения писмен отговор срещу ИМ, изготвен от адв.С. като пълномощник на
настойника К. на поставения под пълно запрещение Р.П. /л.50-І/, е видно, че същият се явява
процесуален представител и същевременно е посочен и за съдебен адресат по смисъла на
чл.40 ал.1 ГПК. Затова, съгл.чл.39 ал.1 ГПК, връчването на съдебните книжа на страната
следва да става чрез пълномощника или на посочения съдебен адрес.
В случая е налице сливане на двете процесуални качества.
Всички последващи молби от името на ответника, са подадени от адв.С. като
процесуален представител с посочването му и за съдебен адрес – адв.кантора, намираща се в
гр.Варна ул.“Баба Рада„ № 29 Б.
От данните по делото се установява, че за първото насрочено по делото с.з. за
26.09.2017г страните са били редовно призовани, като ответникът е бил уведомен чрез адв.С.
на адреса на адв.кантора.
На същото с.з. не е бил даден ход на делото и същото е било отложено за друга дата и
час, като съдът е докладвал само молбата на ответната страна с искане за спиране на
производството до приключване на делото с правно основание чл.108 ЗС.
За следващото с.з. на 10.10.2017 съдът е приел, че страните са били редовно уведомени,
като е дал ход на делото и впоследствие е постановил определението за спиране на
производството до приключването на това по гр.д.№ 9735/2017 на ВРС-ХІс-в с предмет иск
по чл.108 ЗС.
Впоследствие, след приключването на посоченото гр.дело, ищецът е поискал
възобновяването на настоящото дело, по което съдът се е произнесъл с определение от
закрито заседание № 9840/5.08.2020, като го е насрочил за разглеждане в о.с.з. на 20.10.2020
от 15.00ч
От приложената на л.117-І призовка до ответната страна е видно, че същата е изпратена
на адреса на самия настойник К. – гр.Варна жк“Вл.Варненчик“ бл.4 вх.10 ет.6 ап.52.
Призовката е била върната с отбелязване, че е връчена на неговата майка Жечка К.а.
От представеното с в.жалба у-е от НБД е видно, че от 21.04.2020г Н.К. е с настоящ
адрес : с.Слънчево, община Аксаково, ул.“Янтра“ № 22.
Посочената промяна е настъпила в хода на производство /делото е образувано през
2017г/, но по време, когато същото е било спряно.
5
Въз основа на горната фактическа установеност въззивният съд прави извод за
допуснато процесуално нарушение – призовката, изпратена на посочения адрес в
жк“Вл.Варненчик“, не следва да се приема за редовно връчена по причина ,че настойникът
на поставения под пълно запрещение ответник по делото е имал променен настоящ адрес,
предхождащ по време датата на съдебното заседание. същевременно по делото е имали
валидно упълномощен процесуален представител, явяващ се и съдебен адрес, на когото е
следвало да бъде връчено съобщението за с.з.
При това положение страната действително е била лишена от правото й на участие.
Ето защо такава възможност следва да й бъде предоставена в настоящата инстанция чрез
повторното извършване на процесуалните действия от опороченото с.з., проведено на
20.10.2020

По отношение отправено искане за освобождаване на ответника-въззивник от
заплащане на такси и разноски по делото, тъй като поднастойния му Р.П. не разполага с
доходи, от които да може да заплати същите, на осн.чл.83 ал.2 от ГПК.
С определение на ВРС № 8996/1.09.2017г съдът е признал, че ответникът Р.П. не
разполага с достатъчно средства да заплати дължимите държавни такси и разноски по
делото и затова Е ОСВОБОДЕН от заплащането им, на осн.чл.83 ал.2 ГПК
С горепосоченото определение страната е освободена от заплащането на такси и
разноски до приключването на делото във всички инстанции, а не само за първата. Ето защо
не се налага повторното й освобождаване.
С оглед на горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА повторно извършване на процесуалните действия на страните и
съда от о.с.з., проведено на 20.10.2020
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ повторното искане на въззивника за освобождаването му
от заплащане на държавни такси и разноски по делото, на осн.чл.83 ал.2 ГПК, поради
произнасянето на съда за уважаването на искането още с Определение № 8996/ 1.09.2017г на
ВРС-ХХХІс-в .
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждането му в открито съдебно
заседание на 20.04.2021г от 14.00ч, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.

Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7