МОТИВИ към ПРИСЪДА №139/13.07.2016г.
по НОХД №809/2016г.,
изготвени на 13.07.2016г.
С. районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г.М.Х. за престъпление
по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заяви, че желае делото да се разгледа по реда на глава 27 от
НПК, съкратено съдебно следствие.
Пострадалият
от престъплението не се явява в съдебно заседание.
Представителят
на РП- С. изрази становище, че няма пречка делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие.
Съдът
прецени, че са спазени изискванията на разпоредбите на чл.370 и следващите от НПК
и допусна предварително изслушване на страните. Разясни на подсъдимия правата
по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се
ползват при постановяване на присъдата като обяви, че ще ползва самопризнанието
му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Подс. Х. в
съдебно заседание лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание
„Пробация” за срок от ШЕСТ месеца за първите две пробационни мерки.
Представителят
на РП- С. в съдебно заседание поддържа обвинението като го счита за доказано по
безспорен начин. Предлага на подсъдимия Х. да се наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ЧЕТИРИ месеца, което да се отложи за изпитателен срок от
ТРИ години.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 02.03.2016г. подс. Х. заедно със
свой приятел, св. А.С излезли да събират найлон и хартия. Насочили се към кв.
„Индустриален” и стигнали до двора на фирма „Елит 2002” ЕООД- гр. С.. Двамата
прескочили оградата и се качили на покрива на една от постройките по метална
решетка, където се помещавал офиса на дружеството. Влезли в таванското
помещение на сградата като подс. Х. с ръце направил дупка размествайки
плоскостите, с които била покрита сградата. Той погледнал през дупката и видял
стая, в която няма никой. На закачалка в стаята имало закачена мъжка чанта.
Решил да открадне чантата, но не можал да я достигне. Поради тази причина
слязъл от покрива, счупил една пръчка от див орех, след което отново се качил
на покрива в таванското помещение и с помощта й откачил чантата от закачалката и
я издърпал. Подс. Х. и приятеля му, св. С. отишли до товарна гара, където той
проверил какво има в чантата. Чантата била черна с бели ленти марка „Адидас”. В
нея имало таблет марка „Самсунг” модел „GT- N5100”, карта памет 32 гигабайта, „еToken pass устройство за електронно банкиране, ролетка марка „Bolter” 5 метра и черно кожено калъфче
с намиращи се в него документи и сумата от 1100 лева. Подс. Х. дал на св. С. сумата
от 480 лева, а за себе си взел останалата сума и таблета. Останалите вещи той
изхвърлил в храстите зад фабриката. По- късно същия ден подс. Х. срещнал баща
си, св. М.Й. и му дал откраднатите пари като си оставил 20 лева. На баща си
казал, че е намерил парите в контейнер за боклук.
На следващия ден кражбата била
разкрита от служители от РПУ- С.. С протокол за доброволно предаване от
02.03.2016г. подс. Х. предал доброволно черната чанта марка „Адидас”, таблета
марка „Самсунг”, „еToken
pass
устройство за електронно банкиране, ролетката марка Bolter”, черното калъфче с
находящите се в него документи, лична карта, СУМПС, СРМПС, контролен талон,
кредитна карта на Първа инвестиционна банка, дебитна карта на Първа
инвестиционна банка и 10 броя визитни картички на фирма „Елит 2002” ЕООД.
С протокол за доброволно предаване
от същата дата 02.03.2016г. баща му, св. М.Й. предал доброволно сумата от 520
лева.
С протокол за доброволно предаване
от същата дата 02.03.2016г. бащата на малолетния А.С, св. Цони Х. предал
доброволно сумата от 370 лева.
С протокол за доброволно предаване
от 11.03.2016г. майката на малолетния св. А.С, св. М.С предала сумата от 100
лева.
Срещу разписка всички предадени вещи
били върнати на собственика Д.К., освен остатъчна сума от 110 лева.
По делото е изготвена съдебно-
оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че общата стойност на
вещите предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 415,63 лева,
открадната сума от 1100 лева или всичко на обща стойност 1515,63 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието
на подсъдимия, което се подкрепя от свидетелските показания на свидетелите Д.К.,
М.Й., Ц Х., А.С, М.Ц и И.Ц, протоколите за доброволно предаване, разписката за
върнати вещи, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира всички писмени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава вяра и на заключението на
вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза, тъй като същото не бе
оспорено от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. Г.М.Х. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че на 02.03.2016г. в гр. С,
макар и непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното
деяние и да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот извършил кражба на чужди движими вещи: мъжка
спортна чанта марка „Адидас”, таблет марка „Samsung” модел „GT- N5100”,
карта памет 32 гигабайта, „еToken
pass
устройство за електронно банкиране, ролетка марка „Bolter” 5 метра, черно кожено калъфче;
сумата от 1100 лева, всичко на обща стойност 1515,63 лева, собственост на Д.И.К.
***.
Деянието подс.
Х. е извършил с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подсъдимият
е знаел, че като отнема вещите, предмет на инкриминираното деяние от Д.И.К. извършва
деянието „кражба”, за което е обвинен. Наясно е бил и с това, че като отнема тези
вещи ще настъпят вредни последици за собственика им, но въпреки това го е извършил
и е увредил св. К..
Това деяние подсъдимия е извършил
след като е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, а именно
направил е дупка и е разместил плоскостите, с които е била покрита сградата. Ето
защо съдът счита, че правилно му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 от НК.
От
доказателствата по делото е видно, че подс. Г.Х. е извършил деянието като
непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е
могъл да ръководи своите постъпки.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия, стремежа му за облагодетелстване по непозволен от закона
начин и слабия родителски контрол, тъй като по време на извършване на деянието
той е бил непълнолетен.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът прие искреното разкаяние на подсъдимия.
Съдът не констатира
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия Х. съдът се съобрази с
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Делото се
разгледа по реда на Глава 27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Той призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да
не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната разпоредба на
чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва да се определи при условията на чл.58А
от НК.
Съдът счете, че първо следва
предвиденото наказание в нормата на чл.195, ал.1 от НК „Лишаване от свобода” от
една до десет години да се редуцира в „Лишаване от свобода” до три години,
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като подс. Х. е извършил
инкриминираното деяние като непълнолетен. Съдът счете, че е най- подходящо да му
се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца. С така
определеното наказание съдът счита, че ще се постигнат целите на генералната и
специалната превенция. Съдът счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, нито някое от изключително естество,
за да може да се наложи наказание „Пробация”, каквото се предлага от защитника
на подсъдимия. Наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ
месеца на основание чл.58А, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали с
1/3, а именно с ДВА месеца. Съдът счете, че намаленото наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ЧЕТИРИ месеца подс. Х. не следва да изтърпи ефективно, тъй
като са налице предпоставките за прилагане института на условното осъждане. Той
не е осъждан на „Лишаване от свобода” за престъпление от общ характер,
наложеното наказание е до три години „Лишаване от свобода” и за постигане
целите на наказанието и най- вече за поправянето на подс. Х. съдът намира, че
не е наложително да го изтърпи. Съдът счете, че е най- подходящо да му бъде определен
на основание чл.69, ал.1 от НК максимален изпитателен срок в размер на ТРИ години,
както предлага прокурора.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подсъдимия Х. да заплати направените по делото разноски в размер на 67,62
лева по сметка на ОД на МВР- С.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: