Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 24. 06. 2020 година
С.
О. СЪД, наказателно отделение - първи въззивен състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти юни, две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател : П. П.
Членове: 1.Н. Н.
2. мл.с. Б.
Г.
при
участието на секретаря…………….. и в
присъствието на прокурора…… ,
като
разгледа докладваното от съдия П. в.ч.н.д. № 224 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 345, във вр. с
чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 306, ал. 3, пр.2-ро от НПК.
Постъпила е частна жалба от адв. Г.В. от
САК - повереник на частните обвинители и граждански ищци Д.Д. и Е.Г., срещу
определение № 1402 от 10. 03. 2020 год., постановено по н.о.х.д. № 327 / 2019
год. по описа на Районен съд – С..
С обжалваното определение, първи състав
на Районен съд – С. е оставил без уважение молбата на адв. Г.В. от САК - повереник
на частните обвинители и граждански ищци Д.Д. и Е.Г., да се произнесе по реда
на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, като осъди подс. А. Л. Д. с установена по
делото самоличност, да заплати на частните обвинители и граждански ищци Д.Д. и Е.Г.,
направените от тях деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 2000
лв., за всеки един от тях.
Недоволен от така постановеното
определение е останал повереника който обжалва същото с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се развиват съображения, че макар
и производството по н.о.х.д. № 327 / 2019 год. по описа на Районен съд – С. да
е приключило по реда на чл. 384 от НПК, решаващият съдебен състав е следвало да
се произнесе както досежно предявените против подс. Д. от страна на частните
обвинители и граждански ищци Д.Д. и Е.Г. граждански искове, така и по отношение
на сторените от тях деловодни разноски, включая и адвокатския хонорар.
С. о. съд, наказателно отделение, първи
въззивен състав, след като прецени доводите в жалбата и всички материали
събрани по делото, намери за установено следното:
Срещу
подс. А. Л. Д. е установена по делото самоличност, в Районен съд – С. е бил
внесен за разглеждане обвинителен акт с обвинение за извършване на престъпление
по чл. 213а. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Било
образувано н.о.х.д. № 327 / 2019 год. по описа на Районен съд –С., като делото
е било разгледано и решено по реда на чл. 384 от НПК. с протоколно определение
№ 13 от 04. 02. 2020 година. С посоченото протоколно определение било одобрено
сключено споразумение, между прокурор при Районна прокуратура – Сл., подс. Д. и
неговия защитник - адв. С. З. от САК и адв. В. в качеството му на повереник на
частните обвинители и граждански ищци Д.Д. и Е.Г.. С коментираното протоколно
определение постановено от първи състав на Районен съд – С., подс. Д. бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 1, вр.
ал. 1, вр. с чл. 26. ал. I от НК и осъден на десет месеца "лишаване от
свобода", изпълнението на което било отложено на основание чл. 66. ал. I
от НК с изпитателен срок от три години. Съставът на районния съд се произнесъл
и касателно веществените доказателства по делото и сторените на досъдебното
производство разноски, отменяйки също наложени на подсъдимото лице мярка за
неотклонение „подписка" и ограничителна мярка „забрана за напускане
пределите на Република България".
С молба от 06. 02. 2020 год., адв. В. в
качеството си на повереник на частните обвинители и граждански ищци Д.Д. и Е.Г.
е поискал от съда на основание чл. 306, ал. 1 ,т. 4 от НПК да се произнесе с
определение с което, осъди подс. А. Л. Д. с установена по делото самоличност,
да заплати на частните обвинители и граждански ищци Д.Д. и Е.Г., направените от
тях деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 2000 лв., за всеки един
от тях.
По посочената молба, първи състав на
Районен съд – С. се произнесъл с обжалваното определение № 1402 от 10. 03. 2020
год., постановено по н.о.х.д. № 327 /2019 год. по описа на Районен съд – С..
Определението на състава на районния съд
е правилно и законосъобразно.
Това е така поради следните съображения:
Както бе посочено и по-горе,
производство по н.о.х.д. № 327 / 2019 год. по описа на Районен съд – С. е било
решено по реда на чл. 384 от НПК с протоколно определение № 13 от 04. 02. 2020
год., с което било одобрено сключено споразумение, между прокурор при Районна
прокуратура – С., подс. Д. и неговия защитник - адв. С. З. от САК и адв. В. в
качеството му на повереник на частните обвинители и граждански ищци Д.Д. и Е.Г..
Не може да има спор. че съгласно разпоредбата на чл. 384, ал. 1 и ал. 3 вр. с
чл. 381, ал. 5, т. 6, пр. последно от НПК, постигнатото между всички съгласни
страни споразумение, следва да обхваща и решава и въпроса на кого да се
възложат разноските по делото. Иначе казано, аргументът на състава на
първоинстанционния съд, че сторените от страна на частните обвинители и граждански
ищци Д.Д. и Е.Г. деловодни разноски на практика са останали извън предмета на
постигнатото със съгласието на всички страни споразумение и следва да бъдат
претендирани в отделно производство, е напълно основателен. Довод в подкрепа на
подобен извод се явява и факта, че с нормата на чл. 383, ал. 1 от НПК
законодателят е приравнил одобреното от съда споразумение за решаване на делото
с влязла в законна сила присъда. Единственият законов способ за ревизия и
проверка на наказателно производство приключило по реда на чл. 384 от НПК,
респективно по реда на чл. 382 от НПК е възможността създадена от нормотвореца
по Глава 33-та от НПК а именно, производство по възобновяване на наказателни
дела-арг.- чл. 419, ал. 1 от НПК.
Поради
гореизложеното и на основание чл. 345 от НПК. С. о. съд, наказателно отделение,
първи въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 1402 от 10. 03. 2020 год., постановено по н.о.х.д. № 327 / 2019
год. по описа на Районен съд – С..
Определението
е окончателно.
Председател
:
Членове:1.
2.