Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

№

гр.  Хасково 18.06.2015 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд……………...……………..……………..…… в открито

заседание на осемнадесети май

две хиляди и петнадесета година………...……..………………...…..……в състав:

 

                                                      СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА

 

при секретаря Ж.Г.………….….....…..….…….…и в присъствието на

прокурора ……………….…………….…..………...…………..……. като разгледа

докладваното от съдия   И В А Н О В А ……...………гр.д.№  …….70...…......….

по описа за 2015 год., взе предвид следното:

 

                                                        Предявени са два иска в обективно – кумулативно съединение  с правно основание  чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 45 000  лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сума в размер на 240 лева – обезщетение за имуществени вреди.

                                                        ИЩЦАТА – Р.Н.Б.  твърди, че на 27.08.2012 год.  в  резултат на нанесен й от ответника побой получила увреждания, изразяващи се в постоянно разстройство на здравето, не опасно за живота, дължащо се на травматична херния и разстройство на здравето – временно опасно за живота, дължащо се на вътре – черепна травма, за коeто ответникът бил признат за виновен по чл.129, ал.1 от НК и осъден на „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което наказание било отложено с изпитателен срок от три години. Месеци след инцидента чувствала силни болки в главата, които продължавали и понастоящем. Претърпяла операция. Изпитвала страх да излиза сама  от дома си. За репариране на претърпените болки и страдания моли да й бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 240 лева, представляващи разходи по закупуване на платно за херниоплас, поставено при операцията, извършена й непосредствено след инцидента. Претендира присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането – 27.08.2012 год.  до  окончателното изплащане на сумите и  деловодни разноски.

                                               ОТВЕТНИКЪТ – И.Н.П. – оспорва иска по размер.

                                               Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                                               С присъда № 85 от 08.11.2013 год., постановена по НОХД № 144 / 2013 год. по описа на Районен съд – Димитровград, ответникът по иска – И.Н.П. е признат за виновен в това, че на 27.08.2012 год. в гр.Димитровград причинил средна телесна повреда на Р.Н.Б. ***, изразяваща се в причиняване на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, дължащо се на травматична херния и разстройство на здравето – временно опасно за живота, дължащо се на вътре черепна травма – престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54 от НК е осъден на „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен срок от три години.

                                               С решение № 51 от 15.04.2014 год., постановено по ВНОХД № 113 / 2014 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, цитираната по-горе присъда е потвърдена.

                                               С решение № 300 от 15.07.2014 год., постановено по н.д. № 832 / 2014 год. по описа на Върховен касационен съд е оставено без уважение искането на осъдения П. за възобновяване на ВНОХД № 113 / 2014 год. по описа на ОС – Хасково.

                                               По искане на страните по делото бяха събрани гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетеля Б. – баща на ищцата се установява, че непосредствено след инцидента, на дъщеря му е била извършена операция по спешност, при която поради установено спукване на  ципата на стомаха й бил присаден имплант. След като била изписана от болничното заведение, в продължение на около месец се оплаквала от силни болки в главата и отпадналост. При последвала консултация с лекар, била изпратена за ядрено магнитен резонанс и предписано медикаментозно лечение. По препоръка на лекуващия лекар, се наложило дъщеря му да лежи в затъмнена стая, без телевизор, телефон и интернет. Ищцата била студентка в Пловдивския университет, обучението в който прекъснала след инцидента. И понастоящем изпитвала силни болки в главата. Освен травматичните увреждания, причинени й от ответника при нанесения  побой, ищцата  претърпяла промяна в психологичен и душевен аспект. Свидетелят споделя тревогите си дали изобщо някога дъщеря му ще се върне към нормалния си начин на живот. Затворила се в себе си, като ограничила контактите дори с най – добрата си приятелка – свидетелката П. К.. Изпитвала страх да излиза от дома си сама и ужас да не я сполети отново същия трагичен инцидент. По негово – на свидетеля настояване, ищцата изкарала шофьорски курс, за да може да пътува с колата и да не се оглежда непрекъснато по улиците. В опитите  да помогне на дъщеря си да преодолее стреса и загърби проблемите, през месец септември 2014 год. свидетелят я изпратил при майка й в Германия. Ищцата се прибрала за малко в страната след Нова година, след което отново заминала при майка си, като престоят й продължил до месец март. Свидетелят споделя, че състоянието на дъщеря му не се е подобрило от престоя в Германия. След завръщането й в страната, се наложило лечението да бъде продължено, поради това, че главоболието на дъщеря му все още не  отшумявало. Свидетелката К. твърди, че с ищцата се познават от деца, от когато датирало и приятелството им. Споделя, че след инцидента в поведението на ищцата настъпила промяна - от жизнен и весел човек се затворила в себе си, изгубвайки желание да се вижда с приятели и близки. В началото не допускала никого до себе си, дори и свидетелката, която й била най-близката приятелка. Понастоящем се съгласявала да излиза, но винаги  придружавана от друг човек. Изпитвала страх. След операцията, ищцата се оплаквала от главоболие, което продължавало и понастоящем. Поведението на ищцата не се променило и след престоя й в Германия, където отишла, очаквайки, че промяната в обстановката ще й помогне да забрави, или поне да притъпи спомена от инцидента. Твърди, че ищцата не е правила опити да продължи обучението си, прекъснато след инцидента, поради здравословни причини. Свидетелят П. – брат на ответника твърди, че не установявал промяна в състоянието на ищцата отпреди и след инцидента. Споделя, че ищцата заедно с приятеля си ходили заедно в Германия. Виждал ищцата да излиза  и  сама. След инцидента разговарял само веднъж с ищцата, в опитите си да разбере какво точно се е случило вечерта между нея и брат му. Ищцата му споделила, че ответникът  отишъл при нея и компанията й, поискал да ги почерпи, но те му отказали. След това станал скандала. От показанията на свидетеля Т. се установява, че ищцата е посещавала шофьорски курс два месеца след инцидента, станал през 2012 год. на панаира в гр.Димитровград. Споделя, че не познава ищцата и поради това не е общувал с нея.

                                               По  делото бе назначена медицинска експертиза, от представеното по която заключение се установява, че след проведена операция на ищцата, проблемът с хернията е бил решен – без остатъчни последици за здравето. Към момента на прегледа на ищцата, извършен във връзка с изпълнение на възложената на вещото лице по делото задача, експерта е установил, че са налице остатъчни прояви на хронично главоболие, вестибуларни, вегетативни промени и ЕЕГ промени, характерни за последици на претърпяна черепно мозъчна травма.

                                                     При така възприетата фактическа обстановка, като безспорно съдът приема, че на 27.08.2012 год. в гр.Димитровград ответникът е причинил средни телесни повреди на ищцата, изразяващи се в причиняване на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, дължащо се на травматична херния и разстройство на здравето – временно опасно  за живота, дължащо на вътре черепна травма, за което е била ангажирана наказателната му отговорност  с присъда, поставена по НОХД № 144 / 2013 год. по описа на Районен съд – Димитровград, влязла в законна сила на 15.04.2014 год., която на основание чл.300 от ГПК е задължителна за  съда, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Наличието на посочените по-горе предпоставки, явяващи се и елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, обуславя основателност на предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. По отношение размера на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът цени приетата като писмено доказателство фактура № 91638 от 26.02.2013 год. за сума в размер на 240 лева, представляваща стойността на платно за херниоплас, която не беше оспорена от ответника по предвидения за това ред. Ценейки събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице Е., от които се установява, че след инцидента на ищцата е била извършена операция, при която е било поставено закупеното с цитираната фактура платно, съдът приема и наличието на причинна връзка между поведението на ответника и претърпяната от ищцата вреда, за репариране на която следва да й бъде присъдена исковата сума в размер на 240 лева – обезщетение за имуществени вреди. По отношение размера на обезщетението за претендираните неимуществени вреди, съдът изхожда от вида и характера на уврежданията, степента на търпените от ищцата болки и страдания, както и срока за възстановяване. Безспорно в тази насока по делото установи, че по вина на ответника на ищцата са били причинени две средни телесни повреди - постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, дължащо се на травматична херния и разстройство на здравето – временно опасно  за живота, дължащо на вътре черепна травма. По отношение на първото от посочените две увреждания съдът отчита обстоятелството, че същото е наложило оперативна интервенция на ищцата, свързана със значителни неудобства, болки и страдания. В заключението си вещото лице Е. посочва, че след проведената операция, проблемът с хернията е разрешен без остатъчни последици за здравето на ищцата. По отношение на второто увреждане вещото лице сочи, че и към момента на прегледа са налице остатъчни прояви на хронично главоболие, вестибуларни и вегетативни промени. Отчитайки младата възраст на ищцата, това, че в резултат на безпричнна агресия от страна на ответника е настъпило тотално преобръщане на живота й, невъзможността за адаптация, породена от стреса и ужаса, че едно подобно безумие може да я връхлети отново, даде основание на съда да определи размера на обезщетението в претендирания с исковата молба размер от 45 000 лева, до който иска следва да бъде уважен. В тази насока съдът цени събраните по делото гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите, посочени от ищцата, установените от които фактически обстоятелства не бяха опровергани от показанията на свидетелите, посочени от ответника. Установи се  по делото, че и понастоящем ищцата изпитва страх да излиза сама от дома си, не е  преодоляла стреса от случилото й се въпреки провежданите сеанси при психолог, невъзможност да продължи  образованието си, поради постоянното главоболие и проблеми с вестибуларния апарат, които според заключението на вещото лице Е. са характерни последици на претърпяната черепно мозъчна травма. Съдът не цени показанията на свидетеля П. – брат на ответника, според които нямало промяна в състоянието на ищцата, предвид изложените от него самия обстоятелства, че след инцидента е разговарял само веднъж с пострадалата, което безспорно не е в състояние да формира у свидетеля възможност за цялостното състояние на ищцата и евентуално за промяна в същото. Що касае показанията на свидетеля Т., от същите по никакъв начин не се установяват релевантни по делото факти, доколкото свидетелят твърди, че не познава ищцата.

                                               С оглед на изложените по-горе съображения, съдът счита, че предявените искове като доказани по основание и размер следва да бъдат уважени, поради което

                           

 

                   Р                          Е                          Ш                         И

 

 

                                               ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН ********** *** да заплати на Р.   Н.  Б., ЕГН ********** ***  сумата в размер на 45 240 лева, от които 240 /двеста и четиридесет/ лева – обезщетение за имуществени вреди, определени като равностойност на платно за херниоплас и 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от причинени средни телесни повреди, изразяващи се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, дължащо се на травматична херния и разстройство на здравето – временно опасно  за живота, дължащо на вътре черепна травма, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 27.08.2012 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 3 650 /три хиляди шестотин и петдесет/ лева.

                                                 ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН ********** *** да заплати сумата в размер на 1 809.60 /хиляда осемстотин и девет лева и шестдесет стотинки/ лева – държавна такса, която сума да се приведе по сметка на Окръжен съд – Хасково.

                                               Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: