Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд съд, І г.о, 5 състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 1065 по описа за 2018
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявeн е от С.Д.Х. против
„З. “Б.и.“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищцата твърди, че на 18.08.2016 г. на път II – 66, км. 32+200, настъпило ПТП по вина на водача на л.а „Фиат
Дукато“ с рег. № ********– С.Д.Д., чиято отговорност
била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта
на сина на ищцата – В.И.П.. Х. претърпяла неимуществени вреди, изразили се в
болка и страдание от неговата смърт,
поради което претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 18.08.2016 г. до окончателното изплащане. Ответникът
оспорва предявения иск, като прави следните възражения:
оспорва съществуването на застрахователно правоотношение; оспорва
механизма на настъпване на пътно-транспортното произшествие; оспорва
твърденията, че е осъществен фактическият състав на деликт от страна на водача
на моторното превозно средство; твърди, че произшествието е настъпило в
резултат на противоправното и виновно поведение на пострадалия, който нарушил
чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП, тъй като пресичал пътното платно на необозначено за това място, в зона с
ограничена видимост за водача на автомобила, без да се увери в собствената си
безопасност; преди да навлезе на пътното платно не съобразил разстоянието до
приближаващото МПС и неговата скорост на движение; в случай, че съдът приеме,
че поведението на водача на автомобила е причинило настъпването на
произшествието, поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия,
който допуснал нарушения на чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП; оспорва размера на иска.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен този иск ищцата трябва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Спорен въпрос по делото е дали за
процесното МПС „Фиат Дукато“ с рег. № ********към датата на произшествието е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от представената по
делото справка за публикувана на електронния сайт на „Гаранционен фонд“ информация за процесния автомобил
към датата на настъпване на катастрофата/18.08.2016 г./ е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. / л.10 от приложено
гр.д. № 238/2017г. на СОС/.
Видно от удостоверение за наследници от
02.09.2016г. ищцата е майка на В.И.П.,
починал на 18.08.2016 г., б.ж. на с. К., община Нова Загора.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният
механизъм на настъпване на катастрофата: На 18.08.2016 г., около 14.30 часа, на
път II – 66, км. 32 + 200, в землището на
гр. Нова Загора, лекотоварен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ********се е
движел в посока от гр. Нова Загора към гр.Стара Загора, със скорост от около 75
км/час. В района на км. 32 + 200 от крайпътните храсти е излязъл пешеходецът В.Панков
и е предприел перпендикулярно пресичане на пътното платно. Лекотоварният
автомобил, поради недостатъчно разстояние за предотвратяване на удара с
пешеходеца, го е блъснал с предната си дясна част – дясна броня, десен фар,
десен калник и дясната част на предното стъкло. В следствие на отрицателното
ускорение от спирането на автомобила тялото на пострадалия е било отхвърлено
напред и наляво, като се е установило на мястотото, обозначено при огледа - петно
от кръв. Скоростта на на автомобила преди произшествието е била 74.88 км/час, а
към момента на удара - 65 км/час. Опасната
зона за спиране е била 64.80 м. Моторното превозно средство се е намирало на
15.50 метра от пешеходеца в момента, в който той е навлязъл върху пътното
платно, поради което ударът е бил непредотвратим за водача, чрез аварийно
спиране. Ударът би бил предотвратим за водача, ако се бе движил със скорост от
25.38 км/час. Катастрофата е настъпила
по дължина на пътното платно – на около 4.5 - 5 метра след напречната мерна
линия, възприета в огледния протокол, и по ширина на пътното платно на около
1.40 м. вляво от десния край на пътното платно. Произшествието е настъпило извън
населено място и водачът на автомобила се е движел в рамките на позволената
скорост. Мястото на реализиране на катастрофата не е предназначено за пресичане
от пешеходи – там не съществува пешеходна пътека. Покрай пътното платно е имало
затревени банкети.
В съдебно заседание вещото
лице заявява, че в момента на удара микробусът се е движел успоредно на оста на
пътното платно. Няма обективни данни дали се е отклонил леко наляво.
Деформацията по лекотоварния автомобил е настъпила от дясната страна, но
спирачаната следа, която е около 3.9 метра, е успоредна на оста на пътното платно,
поради което вещото лице приема, че микробусът е бил разположен успоредно на
оста на пътното платно. Преди да остави спирачна следа, автомобилът е минал
33.28 метра. Отстоянието на микробуса от мястото на удара в момента, когато
пешеходецът е стъпил върху пътното платно, е било 15.50 метра. Пешеходецът, в
момента в който водачът е могъл да го възприеме, се е намирал на 34 метра.
Ударът е настъпил преди уширението за отбивката.
В своите показанията св.Д. – водач на процесния
автомобил, заявява, че в деня на катастрофата се прибирала по-рано от работа в Сливен.
Излязла от гр. Нова Загора и карала
спокойно, защото все още било два и половина следобяд, в други дни се прибирала
към четири - четири и половина следобяд, поради което за никъде не бързала. Три
– четири километра след гр.Нова Загора, в посока гр.Стара Загора, между „Караново
разклона“ и Нова Загора, на втората отбивка, видяла, че от храстите изскочил
мъж. Той излязъл от началото на отбивката. Свидетелката видяла, че пешеходецът
„не спира, а се засилва“. За да го избегне, Д. преминала с автомобила в
насрещната лента за движение за гр.Нова Загора, но пешеходецът „настигнал буса“
и „скочил“ върху него. Ударил се в дясното странично огледало. Свидетелката се
движела с не повече от 70 км/час. Нито зад нея, нито пред нея в този момент имало
коли, затова преминала в насрещната лента за движение. Ако имало в насрещната
лента за движение кола, щял да настъпи челен удар. Когато пешеходецът стъпил на
пътното платно, той бил на разстояние не повече от десетина метра. След като се
ударил в автомобила, сякаш „гюле се хвърилило“ по буса. Той излязъл в началото
на отбивката, а свидетелката спряла автомобила в другия край на отбивката и се
обадила на 112. Д. заявява, че не знае защо пешеходецът се е хвърлил върху
автобуса. Първоначално мислела, че той е
пиян или дрогиран. По този маршрут минавала всеки четвъртък във връзка с
работата си. Пешеходецът се ударил в предния десен калник странично, мигачът „изскочил“
от удара, после главата му се ударила в десния горен ъгъл на предното стъкло и
го счупила. По време на катастрофата пътят бил сух, времето било топло и
слънчево, имало вятър. От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установи, че в
следствие на катастрофата пострадалият е получил тежка, несъвместима с живота,
трама на главата, врата, гърдите, корема и крайниците. Непосредствена причина
за неговата смърт е острата кръвозагуба, настъпила, поради руптура на далака,
множествени счупвания на ребра и кости на крайниците, както и тежката
черепно-мозъчна травма, поради което вещото лице е приело, че е налице
причинно-следствена връзка между катастрофата и смъртта на пешеходеца.
При така събраните по делото доказателаства съдът
приема, че поведението на водача на лекотоварния
автомобил “Фиат Дукато“, не е било
противоправно, поради следните съображения: Катастрофата
е настъпила на 18.08.2016г., около 14.30
часа, при слънчево и ясно време, на път II – 66, км. 32 +
200, извън населено място. Процесният
автомобил се е движел в посока от гр. Нова
Загора към гр. Стара Загора със скорост от 75 км/час, която е в рамките на
разрешената скорост. Край пътя е имало затревени банкети с широчина 2.10 метра
и последващи канавки с дълбочина 0.60 метра. По продължение на канавките е
имало храстовидна растителност с височина 1-1.5 метра. /огледен протокол, констативна
част на автотехническата експертиза/. Пшеходецът е навлязъл на пътното платно
непосредствено преди уширение на отбивка в момент, когато се е намирал на
разстояние от 15.50 метра от автомобила, а опасната зона за спиране на
автомобила е била 64.80 метра. В съдебно заседание вещото лице заяви, че пешеходецът,
в момента в който водачът е могъл да го възприеме, се е намирал на 34 метра. При
това положение ударът е бил непредотвратим за шофьора на превозното средство – С.Д.,
независимо, че тя е предприела аварийно спиране. Поведението на водача на
автомобила в нито един момент не е било противоправно. Единствената причина за
настъпване на катастрофата е поведението на пострадалия, който е навлязъл внезапно
на платното за движение на път, извън населено място, където не е предвидено и
не се очаква да има пешеходци, при това не е съобразил поведението си с
отстоянието и скоростта на приближаващото МПС, с което е допуснал нарушения на
чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.114, т.1 от ЗДвП, които са довели до настъпване
на произшествието, в резултат на което е починал.
Тъй
като съдът прие, че поведението на водача не е било противоправно, липсва
основен елемент от ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отв/, поради което искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се обсъждат
останалите доказателства, събрани в хода на процеса. По разноските: Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 6 856 лв. /150 лв. за експертиза + 70 лв. за свидетел + 6 636 лв. с
ДДС за адвокатско възнаграждение/
При
определяне размера на разноските съдът уважи възражението на ищцата за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Делото
не представлява фактическа и правна сложност, поради което съдът намали размера
на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер на адвокатско възнаграждение,
съобразно материалния интерес – 5 530 лв. без ДДС, което с ДДС възлиза на 6 636
лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.Х.,
ЕГН **********,*** Загора, съдебен адрес:***, против „З. “Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ за
заплащане на сумата от 200 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
смъртта на нейния син В.И.П., настъпила на 18.08.2016г., в следствие на пътно-транспортно произшествие, причинено
по вина на водача С.Д.Д., при управление на микробус
„Фиат Дукато“ с рег. № *******, по време на действието на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 18.08.2016г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА С.Д.Х. да заплати
на „З. “Б.и.“ АД, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 6 856
лв. Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ :